Здраве На Гръбначния Стълб

Правилни решения при всички заболявания на гръбначния стълб:

В Hisar „Здраве на гръбначния стълб“ в нашия център успешно се лекуват вродени и придобити изкривявания на гръбначния стълб и гърбица (сколиоза, кифоза), спондилолистеза (приплъзване на прешлен), фрактури и луксации на гръбначния стълб, както и инфекции и тумори на гръбначния стълб.

Лечение на тумори на гръбначния стълб

Туморите на гръбначния стълб включват тумори, произхождащи от костна, нервна и мека тъкан.

Безопасни операции на кръста

Благодарение на опита, знанията и съвременните технологии (мониторинг на гръбначния мозък) предлагаме безопасна хирургия. По време на операцията гръбначният мозък и нервите се наблюдават със специален апарат, а рискът от парализа по време на интервенцията се свежда до нула.

Приплъзването на поясните прешлени при младите хора и дегенеративното стесняване на каналите, в които се намират гръбначният мозък и нервите (спинална стеноза), при възрастните могат да причинят силна болка и неврологични увреждания. При пациенти, чиято болка не се повлиява от консервативните методи, и при пациенти, при които се развиват неврологични нарушения като изтръпване и загуба на сила, хирургичното лечение е неизбежно. Не бива да се забравя, че болките в кръста могат да бъдат причинени и от тумори и инфекции на гръбначния стълб. Всички тези заболявания, причиняващи болка в кръста, се лекуват успешно в нашия център.

Вертебропластика и балонна кифопластика при фрактури, свързани с остеопороза (остеопорозни фрактури)

Вертебропластиката и балонната кифопластика, въведени през последните години за премахване на болката при постменопаузална и сенилна остеопороза и особено при някои тумори на гръбначния стълб, се извършват в нашия център под местна анестезия като еднодневна хирургия.

Травматология

Травматологията може да се определи като подспециалността, която лекува заболяванията на опорно-двигателния апарат, възникнали след удари, сблъсъци, падания и пътнотранспортни произшествия, които са много чести особено в условията на нашата страна. Въпреки че първо се сещаме за фрактурите, с фрактурите в областта на главата се занимават други специалности. С фрактурите на лицевите кости се занимават отделението по пластична, възстановителна и естетична хирургия и отделението по УНГ хирургия. С фрактурите на останалите кости на черепа се занимава отделението по неврохирургия. Фрактурите на ребрата, макар и да са сред най-честите фрактури, са преди всичко в обхвата на отделението по гръдна хирургия. Травмите не винаги водят до фрактури. Уврежданията на структури като мускули, сухожилия и връзки, наричани най-общо увреждания на меките тъкани, също са част от обхвата на травматологията. Освен това, тъй като сме хирургична специалност, в случаите, които изискват операция, хирургичните интервенции се извършват успешно от нашия екип.

Артроскопска хирургия

Артроскопската хирургия може накратко да се определи като потвърждаване на диагнозата и лечение на ставните заболявания чрез затворен (минимално инвазивен) хирургичен метод. Под затворена операция се разбира въвеждане в ставата на камера с форма на писалка и извършване на процедурата през друг малък отвор с инструменти, също с форма на писалка. Най-голямото предимство е, че не се прави голям хирургичен разрез. Пациентът може да се върне на работа по-рано, отколкото след открита операция. Друго предимство е възможността за подробна и функционална оценка на структурите на ставата – на първо място на ставната обвивка, както и на връзките, хрущяла, сухожилията и костите в областта. Въпреки че най-често се оперират колянната и раменната става, артроскопски интервенции могат да се извършват и на лакътната, гривнената, тазобедрената и глезенната става. В нашата клиника всички артроскопски интервенции се извършват успешно.

Артропластика

Артропластиката може накратко да се определи като хирургия на ставното протезиране. Думата протеза може да се разбира подобно на протезите, използвани в денталната медицина. Зъбните протези, поставяни на хора без зъби или с тежко увредени зъби, заместват зъбите и изпълняват тяхната функция. По подобен начин протези се използват при увреждането на хрущяла, което започва средно след 40-годишна възраст или възниква вследствие на предишни травми. Протезите, които използваме, заместват увредените стави. Въпреки че най-често се извършват операции за протезиране на коляното и тазобедрената става, съществуват и протези за рамото, лакътя, глезена, китката и пръстите. Те не бива да се бъркат с протезите, които се използват след загуба на крайник (ампутация) за възстановяване на външния вид и функцията. Например след ампутация на крак външните устройства, използвани за осигуряване на ходенето, също се наричат протези. След операциите за артропластика пациентът се освобождава от болките в ставите, а подвижността му се увеличава. Животът на протезите може да достигне 15-20 години. В нашата болница тези операции се извършват успешно.

Тумори на опорно-двигателния апарат

Диагностиката, лечението и проследяването на туморите на опорно-двигателния апарат също се извършват успешно в нашата клиника. Думата тумор означава всякакъв вид растеж на клетките в организма. Термините доброкачествен и злокачествен от своя страна се използват според това дали туморът има способността да се разпространява и да уврежда засегнатата структура. По същество туморите на опорно-двигателния апарат могат да се разделят на две групи: тумори на меките тъкани и костни тумори. Освен хирургичното лечение, понякога към лечението се добавят и медикаментозна терапия и лъчелечение.

Педиатрична (детска) ортопедия

Подспециалността, която можем да наречем педиатрична ортопедия или детска ортопедия, както се разбира и от името ѝ, се занимава основно със заболяванията на опорно-двигателния апарат при децата. Не бива обаче да се забравя, че децата не са миниатюрни възрастни. Тяхната диагностика, лечение и проследяване се различават много от тези при възрастните. Разбира се, има и преплитащи се области, които детската ортопедия проследява съвместно с травматологията, гръбначната хирургия и другите подспециалности. Когато се говори за детска ортопедия обаче, особено в нашата страна, най-често се има предвид вродени нарушения на двигателната система като луксацията на тазобедрената става. Въпреки че честотата на луксацията на тазобедрената става през последните години постепенно намалява, тя продължава да бъде проблем. Ехографията на тазобедрените стави направи революция в тази област. При ранна диагноза с нехирургични методи на лечение могат да се постигнат много добри резултати. В нашата болница ехография на тазобедрените стави се извършва стандартно като скрининг на всички новородени.

Хирургия на ръката – микрохирургия

Въпреки че при хирургия на ръката и микрохирургия първо се сещаме за пришиването на откъснати крайници с микрохирургични методи, може да се каже, че обхватът на хирургията на ръката включва частта от върховете на пръстите до раменната област. Под микрохирургия трябва да се разбира зашиването под микроскоп, с много тънки конци и много фини специални инструменти, на кръвоносни съдове и нерви, които е невъзможно да бъдат зашити с просто око. Въпреки че през последните години тази област стана по-популярна и привлича много медийно внимание, противно на схващането, това не е метод, приложим при всяко откъсване на крайник. Успешни резултати могат да се постигнат само при подходящи пациенти. При пациенти с тежко разрушени кръвоносни съдове и нерви постигането на успешни резултати е доста трудно. Хирургията на ръката не бива да се разбира само като пришиване на откъснати крайници. В нейния обхват са всички увреждания на опорно-двигателния апарат в областта между ръката и рамото. Могат да се дадат много примери – от костните фрактури в тази област до притискането на нерви и разкъсванията на сухожилия и мускули. В нашето отделение е възможно успешно да се използват всички възможности на хирургията на ръката и микрохирургията.

Спортна медицина

Спортната медицина, както се разбира и от името ѝ, може да се определи като подспециалността, която се занимава с уврежданията на опорно-двигателния апарат при спортистите. Спортистите могат да се върнат към спорта само с правилна диагноза, лечение и бърза програма за рехабилитация. Най-критичният проблем тук е скъсяването на срока за връщане към спорта. Някои заболявания на опорно-двигателния апарат изискват хирургично лечение само при спортистите. Само така може да се осигури връщането към спорта.

Приплъзване на прешлени в кръста

Гръбначният стълб се състои от поредица свързани помежду си кости, наречени прешлени. При около 5% от възрастните може да има фрактура, свързана с развитието, в костната част, която свързва горните и долните стави на най-долните прешлени на поясната област. Тази фрактура може да е от едната или от двете страни на прешлена едновременно. Обикновено това са „стрес фрактури“, които възникват вследствие на претоварване на долните прешлени на силно подвижната поясна област. Тези фрактури се наричат „спондилолиза“. Поради голямата подвижност на тази област тези фрактури често може да не зараснат. Въпреки че обикновено причиняват болка в юношеска възраст, в зряла възраст може да не създават сериозни проблеми. При някои пациенти обаче поради фрактурата горният прешлен може да се приплъзне напред спрямо долния. Това състояние се нарича „приплъзване на прешлен“ или „спондилолистеза“. В зависимост от степента на приплъзването спондилолистезата може да причини по-сериозни проблеми. Приплъзванията на прешлени, дължащи се на този вид фрактура, на медицински език се наричат „истмична спондилолистеза“ и обикновено се проявяват като приплъзване на прешлен L5 върху прешлен S1. Установено е, че 5 до 10% от пациентите, които се обръщат към лекар поради болка в кръста, имат приплъзване на прешлени.

Стеснение на гръбначния канал

Спиналната (гръбначна) стеноза (стеснение) е стесняване в определена степен на сагиталния диаметър на гръбначния канал, на латералните рецесуси и на форамините (каналите на нервните коренчета) по цялата дължина на гръбначния канал или в областта на един или два прешлена. Тя може да бъде вродена или придобита.

Нормалният сагитален диаметър на лумбалния гръбначен канал е 15-25 mm. Основният проблем при спиналната стеноза е недостатъчният диаметър на канала. Ако сагиталният диаметър е под 10 mm, се говори за абсолютна стеноза, а ако е между 10 и 13 mm – за относителна стеноза. Особена зона, наречена латерален рецесус, е ограничена отпред от задната повърхност на прешленното тяло, встрани от педикула и отзад от горната ставна фасета и се отваря медиално към гръбначния канал. В долната лумбална област разстоянието от задната повърхност на прешленното тяло до най-вентралната част на горната ставна фасета не бива да бъде по-малко от 3-4 mm. Височина на латералния рецесус под 3 mm навежда на мисълта за стеноза на латералния рецесус, а под 2 mm е диагностична.

Стенозата може да остане безсимптомна, докато структурни промени като възраст, травма, удебеляване на връзките, ставни промени и образуване на спондилозни израстъци не притиснат нервните елементи под критичното ниво.
Стенозата може едновременно да засегне както шийната, така и поясната област. Не е често обаче стенозата и на двете области да е симптоматична едновременно. Симптомите, които се появяват при по-възрастните хора, се дължат на миелопатия.

Въпреки че спиналната стеноза може да се появи на всяка възраст, най-често започва да дава симптоми след 50-годишна възраст. По-често се среща при мъжете. Нивата L3, L4 и L5 се засягат по-често. Пациентите често се оплакват от подмолно развиваща се болка в гърба, бедрата, краката и прасците. Разпространението на болката към краката и ръцете варира в зависимост от нивото на стеснението. Обикновено разпространението е двустранно. Ходенето и продължителното стоене провокират болката. Пациентите са склонни да ходят приведени напред. Болката им отминава, когато седнат. Тази картина е особено състояние и се нарича неврогенно клаудикацио. По този начин неврогенното клаудикацио се различава от дисковата болка, която не отминава при седене. Когато състоянието прогресира, и седенето, и лягането вече не успяват да облекчат болката. В напреднали случаи могат да се развият трайна болка и проблеми с уринирането. Затова при случаи, при които се подозира стеснение на гръбначния канал, неотложните позиви и честото уриниране се приемат за важен признак за операция и на тези пациенти се препоръчва спешна операция. Пациентите със спинална стеноза съобщават за много дълга анамнеза на болка и известно време могат да се справят с медикаментозно лечение. С напредването на стенозата болките на пациента почти престават да се повлияват от каквото и да е лечение. На тези пациенти се препоръчва операция.

Спондилолиза и спондилолистеза

Гръбначният стълб се състои от поредица свързани помежду си кости, наречени прешлени. При около 5% от възрастните може да има фрактура, свързана с развитието, в костната част, която свързва горните и долните стави на най-долните прешлени на поясната област. Тази фрактура може да е от едната или от двете страни на прешлена едновременно. Обикновено това са „стрес фрактури“, които възникват вследствие на претоварване на долните прешлени на силно подвижната поясна област. Тези фрактури се наричат „спондилолиза“. Поради голямата подвижност на тази област тези фрактури често може да не зараснат. Въпреки че обикновено причиняват болка в юношеска възраст, в зряла възраст може да не създават сериозни проблеми. При някои пациенти обаче поради фрактурата горният прешлен може да се приплъзне напред спрямо долния. Това състояние се нарича „приплъзване на прешлен“ или „спондилолистеза“. В зависимост от степента на приплъзването спондилолистезата може да причини по-сериозни проблеми. Приплъзванията на прешлени, дължащи се на този вид фрактура, на медицински език се наричат „истмична спондилолистеза“ и обикновено се проявяват като приплъзване на прешлен L5 върху прешлен S1. Установено е, че 5 до 10% от пациентите, които се обръщат към лекар поради болка в кръста, имат приплъзване на прешлени.

Друг вид приплъзване на прешлени е това, което обикновено се наблюдава след 40-годишна възраст вследствие на износване на гръбначния стълб и околните съединителни тъкани в резултат на стареенето. Този проблем на медицински език се нарича „дегенеративна спондилолистеза“. Приплъзването, възникнало при стареене и износване, обикновено представлява приплъзване напред на прешлен L4 върху L5. Приплъзването на прешлени често се придружава от „тесен канал“.

Какви са симптомите?

Стрес фрактурите (спондилолиза) не винаги дават клинични симптоми. Понякога се откриват случайно на рентгенови снимки на кръста, направени по други причини. Ако има клинични признаци, те могат да се проявят като болка в кръста, болка в седалищните мускули, напрежение в мускулите на кръста и по-рядко изтръпване и болка в краката (ишиас) и загуба на сила в стъпалата. Болките обикновено се засилват при стоене прав, ходене и други дейности и намаляват при почивка.

Как се поставя диагнозата?

Ако след като изслуша оплакванията ви и ви прегледа, вашият лекар подозира спондилолиза или истмична спондилолистеза, той ще назначи рентгенови снимки. На обикновените рентгенови снимки обаче стрес фрактурата (спондилолиза) може да не се вижда. В такъв случай, ако лекарят ви все още подозира фрактура, може да назначи сцинтиграфия и/или КТ. Ако с тези изследвания се установи фрактура, за планиране на лечението може да се прецени, че е необходим ЯМР. Освен това при пациенти с приплъзване и болка и/или изтръпване в краката може да е необходим ЯМР за оценка на гръбначния мозък и нервите. Ако имате истмична спондилолистеза, тежестта ѝ ще бъде определена според степента на приплъзване – от 1-ва до 4-та степен.

За диагностициране на дегенеративната спондилолистеза оценката също ще се извърши с обикновени рентгенови снимки и ЯМР. При този вид приплъзване на прешлени обикновено сцинтиграфия и КТ не са необходими.

Какви са методите на лечение?

Ако оплакванията ви са само болка в кръста, степента на приплъзване не е тежка и лекарят ви при прегледа и изследванията не е установил сериозно притискане и засягане на нерв, първите избрани методи на лечение са нехирургичните. Тези методи могат да включват едно или няколко от следните: почивка, обезболяващи и противовъзпалителни лекарства, временно носене на корсет и физиотерапия.
Ако болките ви продължат, друг възможен метод са инжекциите със стероиди и местни обезболяващи в областта на фрактурата и в ставите, свързващи прешлените (фасетни стави). Ако заедно с болката в кръста има и болка и изтръпване в крака поради притискане на нерв, могат да се добавят епидурални или фораминални инжекции.
Болките при стрес фрактура (спондилолиза) обикновено отшумяват с тези лечения. При тези пациенти обаче фрактурата не винаги зараства напълно. След като болката отмине, незарастването на фрактурата не представлява опасност. Обикновено при тези пациенти не се очаква тежко приплъзване в напреднала възраст. Въпреки това от време на време може да се наложи проследяване с рентгенографски изследвания.

Кога може да се наложи хирургично лечение?

При пациенти, чиито оплаквания не отминават с нехирургичните методи на лечение, може да се наложи хирургично лечение. Също така, ако поради приплъзването има притискане на гръбначния мозък и то причинява сериозен неврологичен дефицит (увиснало стъпало, инконтиненция на урината), може да се наложи и ранна хирургична интервенция.

При спондилолиза могат да се приложат два вида хирургично лечение. Първият е възстановяването на счупената област. Другият метод е извършването на спинална фузия.
При истмичната спондилолистеза предпочитаният хирургичен метод е спиналната фузия. Ако същевременно има и притискане на гръбначния мозък, за неговото облекчаване се отстраняват притискащите структури. Операцията може да се извърши отпред, отзад или от двете страни. Могат да се използват фиксиращи материали. След операцията възстановяването се постига с добра програма за рехабилитация.

Фасетна артропатия

Фасетните стави свързват помежду си задните елементи на прешленните тела. Фасетните стави имат сходни характеристики със ставите в другите части на тялото. Подобно на костите, които образуват другите стави на тялото, ставната повърхност на фасетната става е покрита с гладък хрущял, обградена е от капсула от здрави връзки и съдържа синовиална течност, която осигурява хлъзгавостта. Подобно на тазобедрената и колянната става, фасетната става също може да стане артритна и болезнена и да причини болка в кръста. Болката и дискомфортът, дължащи се на дегенерация и артрит на тази част от гръбначния стълб, се наричат фасетна артропатия.

Симптоми

Повечето хора с фасетна артропатия се оплакват от болка в кръста, която се появява при завъртане и навеждане назад. Болката при фасетна артропатия обикновено е локализирана в определена област на кръста и за разлика от болката и изтръпването при дискова херния не се разпространява към крака. Ако обаче във фасетната става се развие артрит, в ставата се образуват костни шипове (остеофити), които могат да притиснат нервните коренчета. Това може да допринесе за образуването на тесен канал, което от своя страна може да причини изтръпване и болка, разпространяващи се към крака, и слабост в крака.

Диагноза

Фасетната артропатия обикновено сама по себе си не е причина за изразена болка в кръста и се съчетава с други заболявания, които допринасят за появата на тези симптоми, като дегенеративна дискова болест, артрит на други области на гръбначния стълб и често тесен канал. Дори при хора с лек и умерен артрит на лумбалния (поясния) отдел на гръбначния стълб компютърната томография (КТ) и ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) показват признаци на дегенерация на фасетните стави. Костната сцинтиграфия, която показва активно възпаление, е изследване, което може да се използва, за да се разбере дали фасетната артропатия допринася за болката в кръста. Когато след инжектиране във фасетните стави на смес от стероид и местен анестетик болката намалее значително, а проведените изследвания (сцинтиграфия, КТ, ЯМР) показват признаци на артрит на фасетните стави, диагнозата фасетна артропатия може да бъде поставена с известна сигурност.

Лечение

Съществуват много възможности за лечение на болката и другите симптоми, причинени от фасетната артропатия. Началното лечение при заболяване на фасетните стави включва избягване на движенията, които причиняват болка във фасетите, прием на противовъзпалителни лекарства и изпълнение на упражнения за разтягане и укрепване.

Инжекциите могат да се използват за намаляване на болката и дискомфорта, причинени от възпалението и синовита при фасетна артропатия. За съжаление това не е трайно решение и болката може да се възобнови след няколко месеца. При разработения наскоро метод на лечение, наречен аблация на синувертебралния нерв, през кожата се въвежда игла и нервът, който отива към фасетната става, се разрушава трайно с електрически ток, като се постига намаляване на болките.

Ако поради уголемяването на фасетните стави се е стигнало до притискане на нервните коренчета или ако са налице и заболявания като дегенеративна дискова болест, спинална нестабилност или тесен канал (спинална стеноза), за премахване на болката е необходимо хирургично лечение.