Остеопороза (оредяване на костите)

Какво е остеопороза?

Остеопорозата е костно заболяване, характеризиращо се с намаляване на костната маса и произтичащата от това по-голяма крехкост на костната тъкан. Остеопорозата е хронично и прогресиращо заболяване на скелетната система, което при двата пола води до повишен риск от фрактури на прешлените, тазобедрената става и други области. Костното изграждане и разграждане е динамичен процес, който непрекъснато се обновява. Благодарение на този деликатен баланс в костната структура се запазва скелетната маса. При остеопорозата този баланс се нарушава в полза на разграждането и в костта настъпва загуба както на минерали, така и на матрикс.

Остеопорозата не се среща само при жените!

В целия свят остеопорозата се превръща в значителен здравен проблем поради постоянно нарастващото застаряващо население, успоредно с удължаването на продължителността на живота. Към днешна дата тя е най-често срещаното, предотвратимо и лечимо костно заболяване. В света остеопороза има при една от всеки три жени над 50-годишна възраст. При жените над петдесетгодишна възраст рискът от поне една фрактура на прешлен е 30 %, а рискът от поне една фрактура на тазобедрената става е приблизително 20 %. Остеопорозата не е заболяване, специфично само за жените. При 21 % от жените и 6 % от мъжете на възраст между 50 и 84 години се наблюдава остеопороза.

Предотвратяването на остеопорозата е по-важно от лечението

Остеопорозата негативно влияе не само на здравословното състояние на хората, но и на способността им да работят самостоятелно и на качеството им на живот. Затова предпазването от остеопороза е по-важно от лечението. За да се достигне адекватна костна маса, са необходими балансирано хранене, прием на калций и витамин D, подходяща физическа активност, редовни упражнения и при жените – нормален менструален цикъл.

Трябва да се помни, че при пациенти, лекувани хирургично поради остеопоротична фрактура, успехът на лечението зависи от достатъчно добро качество на костта. След операция при остеопоротични фрактури непременно трябва да се започне медикаментозно лечение на остеопорозата.

При жени след менопауза може да се развие деформация на костната структура

При пациенти с остеопороза при падане най-често се получават фрактури на тазобедрената става, китката и прешлените. Обикновено първото оплакване на пациентите е болката в гърба и прегърбеността, причинени от фрактури на прешлените. Счупен прешлен не може напълно да се върне към нормалната си анатомия. Счупеният прешлен може да се счупи отново, като към него се присъединяват и други прешленни фрактури. При жените в по-напреднала възраст след менопауза броят на прешленните фрактури нараства, което води до увеличаване на гръдната кифоза и съпътстващата поясна лордоза. С намаляването на ръста настъпва деформация на физическата структура на човека. При пациентите се наблюдават патологични фрактури вследствие на травми с ниска енергия или падания в дома.

Най-важните вторични фрактури при остеопороза са, без никакво съмнение, прешленните фрактури. През последните години при тях вертебропластиката и кифопластиката навлизат като нов метод на лечение. При тези методи през канюли, поставени перкутанно под флуороскопски контрол, най-често с полиметилметакрилатен костен цимент се запълва телото на прешлена, с цел облекчаване на болката, предотвратяване на по-нататъшно компресионно уплътняване и ускоряване на възстановяването. Разликата между кифопластиката и вертебропластиката е, че чрез балон, който се надува в тялото на прешлена, се създава кухина, което позволява циментът да се приложи при по-ниско налягане. Друга теоретична цел на метода е частичното възстановяване на височината на колапсиралото тяло на прешлена. И двете процедури могат да се извършват под локална анестезия. По време на тези манипулации под флуороскопски контрол трябва да се внимава рентгеноконтрастният цимент да не изтече извън тялото на прешлена, особено в гръбначния канал. При тези пациенти е установено значително намаляване на болката на 24-ия час при двата метода.

Трябва да се има предвид, че:

Остеопорозата изглежда ще продължи да бъде най-големият обществен проблем както днес, така и в бъдеще.

Остеопорозата не е заболяване, специфично само за жените.

За предотвратяване на фрактури или евентуални усложнения е важно да се постави ранна диагноза.

Трябва да се помни, че при пациенти, лекувани хирургично поради остеопоротична фрактура, успехът на лечението зависи от достатъчно добро качество на костта. След операция при остеопоротични фрактури непременно трябва да се започне медикаментозно лечение на остеопорозата.

Лечението на остеопорозата непременно трябва да се провежда под контрол и наблюдение на лекар.