Болести На Гърбетницата (Цервикална Спондилоза)

Цервикалната спондилоза е заболяване, известно още като цервикален остеоартрит, при което в резултат на повтарящи се минорни травми, настъпващи с напредване на възрастта, са засегнати ставите на врата. Обикновено се среща при хора над 40-годишна възраст и прогресира с годините. Особено често се наблюдава в областите с най-голяма подвижност на шийните прешлени (C4-C5, C5-C6, C6-C7). Засяга еднакво и двата пола, но при мъжете се проявява в по-ранна възрастова група в сравнение с жените. С напредване на възрастта костите и хрущялите, които изграждат гръбначния стълб на гърба и врата, претърпяват прогресивна дегенерация и понякога в резултат на това се образуват неравномерни костни израстъци, наречени остеофити. Макар този признак да се установява при много хора при рентгенологични образни изследвания, понякога той може да не причинява никакви оплаквания.

Симптоми:

• Схванат и болезнен врат
• Болка в рамото и ръката
• Изтръпване и мравучкане в ръцете, пръстите, краката и стъпалата
• Слабост в ръцете, пръстите, краката и стъпалата
• Загуба на координация
• Затруднено ходене
• Необичайни дълбоки сухожилни рефлекси
• Инконтиненция или задържане на урина и изпражнения

Рискови фактори:

• Стареене
• Повтарящи се минорни травми
• Прекарана мажорна травма (пътно-транспортно произшествие, падане от височина)

Кога да потърсите лекар?

• Ако няма намаляване на болката въпреки приеманите болкоуспокояващи лечения
• Ако болката постепенно се влошава
• Ако се появят изтръпване и слабост в ръцете и краката

Диагноза: Диагнозата на заболяването се поставя след събиране на оплаквания и анамнеза, чрез извършване на неврологичен преглед и чрез образни изследвания, назначени според него. За да се установи дали гръбначният мозък и нервните корени са притиснати, е необходимо да се изследват рефлексите, мускулната сила на ръцете и краката и сетивността.Цервикалната спондилоза може също да доведе до ограничаване на движенията на врата, което може да се установи при прегледа. От образните изследвания може да се назначат шийна директна рентгенография, компютърна томография (КТ) на шийния отдел и магнитно-резонансна томография (ЯМР) на шийния отдел, като по установените костни израстъци, притискане на гръбначния мозък и нервните корени или хернии на междупрешленните дискове може да се стигне до диагнозата.
Лечение: В зависимост от тежестта на клиничното състояние при пациентите се предпочита нехирургично (медикаментозно-консервативно) лечение или хирургично лечение.

Нехирургично лечение:

• Поставянето на шийна яка ограничава движенията на врата и намалява дразненето на нервите
• Приемане на болкоуспокояващи лекарства (особено нестероидни противовъзпалителни лекарства)
• Упражнения и физиотерапия за укрепване на мускулите на врата
• Приемане на мускулни релаксанти
• Инжектиране на кортикостероид и локален анестетик в ставите между прешлените (фасетните стави)

Хирургично лечение: Ако консервативните медикаментозни методи на лечение не дават резултат, болката във врата не преминава или неврологичните находки се влошават, се обмисля хирургична намеса. Прилаганата хирургична намеса зависи от патологията, която причинява настоящото състояние на пациента. Най-често използваните хирургични подходи са предният (отпред) и задният (отзад) достъп.

Преден достъп: Чрез разрез в предната част на врата, като се отместват хранопроводът (езофагус) и трахеята (трахея), се достига до шийните прешлени. На този етап хирургът премахва хернизирания междупрешленен диск или костните израстъци в зависимост от основната патология. При този подход, за да се отстрани притискането на гръбначния мозък, се премахват два диска и разположеният между тях прешлен (корпектомия). Образувалата се празнина може да се запълни с имплант (кейдж за корпектомия) или с костен присадък, взет от самия пациент, или с изкуствен костен присадък.

Заден достъп: Този подход се основава на разширяване на гръбначния канал, стеснен на един или няколко сегмента, чрез премахване на задните елементи, при което се облекчава притискането на гръбначния мозък. (Ламинектомия)
Ако след премахването на задните елементи се прецени, че е необходимо, се извършва задна стабилизация с титанови винтове, за да не се наруши стабилността на гръбнака.

Рискове от хирургичната намеса: След този вид хирургични намеси може да се сблъскате с проблеми като инфекция, рискове, свързани с кръвоизлив по време на операцията и след нея, изтичане на цереброспинална течност вследствие на скъсване на обвивката (дура), която обгръща гръбначния мозък, по време на операцията, дълбока венозна тромбоза, която може да се развие поради продължителна неподвижност на пациента в легнало положение след операцията, и свързаните с нея усложнения.