Фрактури на таза и ацетабулума

Фрактурите на ацетабулума са предизвикателни за ортопедите. Сложната триизмерна структура и специфичната сложна анатомия, богата на кръвоносни съдове и нерви, правят тази област трудна. Фрактурите на ацетабулума при младите хора се получават вследствие на високоенергийни травми, като пътнотранспортни инциденти и падане от височина, докато при възрастните и при пациенти с остеопороза могат да се получат при по-нискоенергийни травми.

Счупването на ацетабулума – покривната част на тазобедрената става, която е важна част от най-голямата става на тялото – води до тежки травми. Фрактурата на ацетабулума може да се появи самостоятелно, но може и да съпътства множество фрактури или други травми. Фрактурите на ацетабулума са проблемни както по отношение на диагностиката, така и на хирургичната техника, а пациентите обикновено са политравмирани. Затова на етапа на лечение е необходимо общото състояние на пациента да е достатъчно стабилно, за да понесе подобна голяма намеса, а хирургичният екип, използваните материали и планирането на операцията да бъдат напълно подготвени.

Хирургичното лечение на фрактури на таза и ацетабулума не е рутинна операция за общите ортопеди. Затова хирургичното лечение на тези фрактури изисква дълга крива на обучение, задълбочена образователна програма, както и интерес, умения и висок опит.

При фрактурите на ацетабулума, при които разместването е под 2 mm или изобщо няма разместване, може да се лекува със стационарен покой без хирургично лечение. Но при голямата част от фрактурите на ацетабулума разместването е над 2 mm и има тазова нестабилност. Затова повечето от тези фрактури ще се наложи да бъдат лекувани хирургично.

Ако случаят не е подбран правилно, операцията не е добре планирана или не може да се извърши правилно, клиничните резултати ще бъдат далеч от задоволителните. Основният принцип на лечението е анатомичната репозиция (пълно изправяне) и надеждната фиксация. Ако не се лекува правилно, често води до артроза (износване) на тазобедрената става. Тъй като целта е анатомична фиксация, най-напред правилното разбиране на фрактурата и съответно деликатната хирургична намеса са основата на успеха.

Къде се намира ацетабулумът?

Това е ставната ямка, в която главата на бедрената кост се съчленява с тазовата кост. Тази става е основната, която участва в ежедневни дейности като ходене, тичане, сядане и ставане, и предава товарите от горната към долната част на тялото. Тази област е напълно покрита с ставен хрущял; при лечението ѝ, както и при други вътреставни фрактури, основно значение имат пълната репозиция и надеждната фиксация.

Какви са характеристиките на фрактурите на ацетабулума?

Фрактурите на ацетабулума най-често възникват при травми с висока енергия (пътнотранспортни инциденти, падане от височина). Тази област може да бъде засегната самостоятелно, но може и да съпътства множествени травми. Те са редки и затова дори за ортопедите придобиването на хирургичен опит отнема дълго време.

Какви са принципите при лечението на фрактурите на ацетабулума?

Хирургичното лечение на фрактурите на ацетабулума е намеса, която изисква опит, специален интерес, умения и добра хирургична техника. Ако случаят не е подбран правилно, операцията не е добре планирана или не може да се извърши правилно, клиничните резултати ще бъдат далеч от задоволителните. Основният принцип на лечението е анатомичната репозиция (пълно изправяне) и надеждната фиксация. Ако не се лекува правилно, често води до артроза (износване) на тазобедрената става. Тъй като целта е анатомична фиксация, най-напред правилното разбиране на фрактурата и съответно деликатната хирургична намеса са основата на успеха.

При мой близък човек се е получила фрактура на ацетабулума. Спешна операция необходима ли е?

Фрактурите на ацетабулума обикновено не е необходимо да се оперират спешно поради възможни допълнителни патологии и рискове. Но в редки случаи, особено при силно изместени предни колонни фрактури или при травми на кръвоносни съдове и нерви, може да е необходима спешна хирургична намеса – не заради фрактурата на ацетабулума, а за спиране на кървене или за корекция на нервно нараняване. При фрактурни дислокации, при които желаното съвпадение на ставата не може да се постигне със затворени методи поради наличие на вътреставна тъкан, ранното хирургично лечение е показание, макар и не спешно.

Бях опериран поради фрактура на ацетабулума. За колко време мога да се възстановя?

Независимо дали лечението е консервативно (без операция) или хирургично, времето за започване на ставане при пациента зависи от типа фрактура. Затова трябва категорично да спазвате препоръките на вашия лекар. При оперирани случаи, при добро качество на костта и осигурена надеждна фиксация, пациентът може да стане с опора в рамките на няколко дни. При пациенти, които са хоспитализирани поради допълнителни проблеми, първо трябва да се започне рехабилитация. Най-важното е да следвате внимателно препоръките на вашия лекар, който е извършил операцията. Но като цяло пациентите с фрактури на ацетабулума могат да се върнат към нормалния си живот в рамките на 4–6 месеца.

Колко продължава операция на фрактура на таза и ацетабулума?

Според нас най-подходящият отговор на този въпрос е „колкото е необходимо“. Въпреки че на пациентите за информация се съобщава средна продължителност, всъщност това не е много точно. Хирургичната операция може винаги да разкрие непредвидими изненади. Ние се стремим по време на операциите си да постигнем най-добрия резултат и затова никога не се състезаваме с времето.

Може ли нещата да се объркат по време на операцията или след нея?

За съжаление отговорът на този въпрос, както при всяка хирургична намеса, е „Може“. При пациент с фрактура на ацетабулума могат да възникнат някои проблеми, произтичащи от естеството на травмата. Най-важните възможни проблеми са съдови запушвания, дълбока венозна тромбоза, артроза, аномално костно образуване или проблеми със заздравяването на раната, които могат да се развият в главата на бедрената кост или в ставната ямка. Макар да е невъзможно да се изброят всички, могат да се появят и други проблеми освен тези. Тези неблагоприятни състояния се срещат особено често при хора с хронични заболявания, както и при тези, чието заболяване не е под контрол. Но за предотвратяване на тези и подобни неблагоприятни състояния, преди операцията, по време на операцията и след нея се предприемат различни мерки. Благодарение на предприетите мерки вероятността от поява на неблагоприятни състояния може да се намали значително, но не се елиминира напълно.

Ще бъдат ли премахнати металите, поставени по време на операцията, при нова операция?

Фиксиращите материали, поставени по време на вашата операция, са сплави от кобалт-хром или титан. Те са съвместими с тялото и по същество е изключително рядко тялото да реагира на тези материали. Затова ние, особено в тази област, не премахваме поставените от нас материали, освен ако

няма медицинска необходимост.