Сърдечно-съдова хирургия

Сърдечно-съдовата хирургия обхваща хирургични процедури на сърцето или на кръвоносните съдове, водещи към сърцето. Процедурите, извършвани от специализирани хирурзи в тази област, се прилагат главно при пациенти със сърдечни заболявания или проблеми с кръвни съсиреци, както и при хора с висок риск от тези проблеми.

Какво е сърдечно-съдова хирургия?

Сърдечно-съдовата хирургия се занимава основно с лечението на сърдечно-съдови заболявания, аневризми, артериални запушвания, заболявания на сърдечните клапи и други сърдечно-съдови нарушения. Сърдечно-съдовите хирурзи се стремят да подобрят качеството на живот на пациентите и да спасяват животи благодарение на опита си в хирургичните процедури. С помощта на съвременни хирургични техники и технологии лекарите изследват сложни проблеми на сърцето и съдовата система. Сърдечно-съдовата хирургия изисква специален подход, съобразен със сложната анатомия и функции на сърцето. Затова тя е специалност, основана на непрекъснато развиващи се знания и технологии.

Кои заболявания лекува сърдечно-съдовата хирургия?

Заболяванията в областта на сърдечно-съдовата хирургия могат да засегнат една или повече части на сърцето и кръвоносните съдове. Някои от заболяванията, които се лекуват от сърдечно-съдовата хирургия, са:

• Коронарна болест на сърцето: Коронарната болест възниква, когато кръвотокът към сърдечния мускул е блокиран или намален.

• Ангина пекторис: Ангината е сърдечно заболяване, което обикновено причинява силна болка в областта на гърдите. Тя възниква, когато сърдечният мускул не получава достатъчно кислород, и обикновено се провокира от физическо натоварване или стрес.

• Аневризма: Аневризмата е патологично изпъкване или разширение на стената на кръвоносен съд.

• Аортна аневризма: Аортната аневризма е разширение на стената на главната артерия на тялото, наречена аорта.

• Сърдечна недостатъчност: Възниква, когато сърдечният мускул загуби своята функция и способност да се съкращава вследствие на прекаран инфаркт или генетични заболявания.

• Инфаркт на миокарда: Инфаркт може да настъпи, когато кръвотокът към сърцето намалее или настъпи запушване на съдовете. Запушването обикновено се дължи на натрупване на холестерол и други вещества в съдовете.

• Нарушения на сърдечния ритъм: Неравномерният или абнормен сърдечен ритъм се нарича аритмия. Аритмията може да предизвика неравномерен, твърде бавен или твърде бърз сърдечен ритъм.

• Заболявания на сърдечните клапи: Възникват вследствие на функционални нарушения на сърдечните клапи, като разширение или стеснение.

• Артериовенозна фистула: Съдова аномалия, при която се образува абнормна връзка между артерия и вена. Артериите са кръвоносни съдове, които пренасят богата на кислород кръв от сърцето към тялото. Вените пренасят бедната на кислород кръв от тъканите обратно към сърцето и обикновено имат по-ниско кръвно налягане.

• Разширени вени (варици): Подутини, които обикновено се появяват по краката и се образуват вследствие на разширение на вените.

Какви са симптомите на сърдечно-съдовите заболявания?

Симптомите на сърдечно-съдовите заболявания могат да варират в зависимост от основната причина. Честите симптоми на сърдечните и съдовите заболявания могат да включват:

• Болка или чувство на натиск в гърдите: Най-честият симптом на сърдечно-съдово заболяване или ангина. Болката или натискът обикновено се усещат в средата на гърдите или в лявата ръка, а понякога могат да се разпространят и към шията, гърба или корема.

• Задух: Може да се появи вследствие на сърдечна недостатъчност или други сърдечни заболявания. Пациентите могат да изпитват затруднено дишане дори в покой.

• Умора и отпадналост: При сърдечните и съдовите заболявания тялото често не се снабдява достатъчно с кислород, което може да доведе до постоянна умора и отпадналост.

• Сърцебиене или абнормен сърдечен ритъм: Може да се появи вследствие на нарушения на сърдечния ритъм или заболявания на сърдечните клапи. Внезапното ускорено сърцебиене или неравномерният ритъм могат да бъдат признак на сериозно състояние.

• Оток: Може да се прояви като абнормно натрупване на течност в глезените, стъпалата или краката. Отокът може да бъде признак на сърдечни заболявания като сърдечна недостатъчност.

• Световъртеж или припадък: Може да се появи, когато мозъкът не получава достатъчно кръв поради състояния като сърдечна недостатъчност, клапни заболявания или анемия.

• Студена пот: Може да се наблюдава при спешни състояния като инфаркт или ангина.

• Загуба на тегло: Състояния като сърдечна недостатъчност или съдови заболявания могат да повлияят на метаболизма и да доведат до загуба на тегло.

Как се диагностицират сърдечно-съдовите заболявания?

При диагностицирането на сърдечно-съдовите заболявания лекарят специалист първо преглежда медицинската история, генетичната предразположеност и симптомите на пациента. Освен това за диагностика и проследяване на сърдечно-съдовите заболявания може да бъдат назначени някои изследвания. Те могат да включват:

• Кръвен тест: Кръвният тест измерва показатели, свързани със сърдечно-съдовото здраве, като холестерол, нива на кръвната захар и специфични протеини. Лекарите могат да използват кръвни тестове и за проверка на проблеми със съсирването на кръвта.

• Глезенно-брахиален индекс (ABI): За диагностициране на периферна артериална болест се сравнява кръвното налягане на глезените и на ръцете.

• ЕКГ: ЕКГ (електрокардиограма) записва електрическата активност на сърцето.

• Амбулаторно мониториране: Използват се носими устройства, които проследяват сърдечния Ви ритъм и честота.

• Ехокардиография: С помощта на звукови вълни се създава образ на сърдечните съкращения и кръвотока. Тя дава информация за проблемите на сърдечните клапи и съкратителната функция.

• Ултразвук: Със звукови вълни се проверява кръвотокът в краката или шията.

• Кардиална компютърна томография (КТ): С помощта на рентгенови лъчи и компютърна обработка се създават триизмерни изображения на сърцето и кръвоносните съдове.

• Кардиален ядрено-магнитен резонанс (ЯМР): С помощта на радиовълни се създават изключително детайлни изображения на сърцето.

• Сърдечна катетеризация: С катетър (тънка куха тръбичка) се измерват налягането и кръвотокът в сърцето. Тя установява със сигурност запушванията на сърдечните съдове.

Как се лекуват сърдечно-съдовите заболявания?

Плановете за лечение могат да варират в зависимост от симптомите и вида на сърдечно-съдовото заболяване. Лечението може да включва:

• Медикаментозно лечение: Много сърдечни и съдови заболявания могат да бъдат контролирани с лекарства. Например могат да се използват антихипертензивни лекарства за понижаване на кръвното налягане, статини за регулиране на холестерола или антикоагуланти за предотвратяване на съсиреци.

• Промени в начина на живот: Здравословният начин на живот е от решаващо значение за контрола на сърдечните и съдовите заболявания. Промени като балансирано хранене, редовна физическа активност и избягване на тютюнопушенето и алкохола могат да забавят развитието на заболяването и да облекчат симптомите.

• Хирургична намеса: В някои случаи може да се наложи сърдечно-съдова операция. В зависимост от тежестта и вида на заболяването могат да се извършат процедури като възстановяване или подмяна на сърдечни клапи, байпас операция, възстановяване на аневризми или поставяне на стент.

• Ангиопластика и поставяне на стент: Една от най-често използваните процедури при лечението на коронарна болест или артериални запушвания. При нея стеснените артерии се разширяват, а в артерията се поставя малка метална мрежичка, наречена стент, която я поддържа отворена.

• Поставяне на пейсмейкър или дефибрилатор: При нарушения на сърдечния ритъм или сърдечна недостатъчност могат да се поставят устройства, които осигуряват електрическа стимулация на сърцето.

• Сърдечна трансплантация: При тежки състояния като сърдечна недостатъчност, когато медикаментозното лечение и другите хирургични намеси са недостатъчни, може да се обмисли сърдечна трансплантация.

Често задавани въпроси

Каква е разликата между сърдечно-съдовата хирургия и кардиологията?

Сърдечно-съдовата хирургия е медицинска специалност, която се занимава с лечението на сърдечни и съдови заболявания, изискващи хирургична намеса. Кардиологията е клон на медицината, който се занимава с диагностиката и лечението на сърдечните и съдовите заболявания с нехирургични методи, обикновено с лекарства и процедури.

Преглежда ли пациенти сърдечно-съдовият хирург?

Да, сърдечно-съдовите хирурзи преглеждат пациенти. По време на прегледа се анализира медицинската история на пациента, извършва се физикален преглед и при необходимост се назначават допълнителни изследвания.

Назначава ли изследвания сърдечно-съдовият хирург?

Сърдечно-съдовите хирурзи могат да назначат различни изследвания, за да оценят състоянието на пациента. Те могат да включват кръвни тестове, електрокардиография (ЕКГ), ехокардиография (ЕХО), ангиография и образни изследвания като компютърна томография (КТ).

Вижда ли се запушване на съдовете на ехокардиография?

Ехото може да насочи към запушване на съдовете, но не е достатъчно за поставяне на категорична диагноза. Ехото може да открие аномалии на сърдечните клапи, но не е пряк показател за запушване на съдовете. След прекаран инфаркт то може да бъде ранен индикатор, тъй като съкратителната функция се нарушава.

Как да разберем дали има проблем със сърцето?

Дали има проблем със сърцето обикновено може да се установи въз основа на симптомите, физикалния преглед и диагностичните изследвания. Симптомите могат да включват болка в гърдите, задух, сърцебиене, световъртеж или припадък.

Какви са симптомите на запушване на съдовете?

Симптомите на запушване на съдовете обикновено варират в зависимост от засегнатата област. Честите симптоми включват болка, изтръпване или слабост в краката, усещане за студ в крайниците, подуване на краката и промени в цвета на кожата.

Кои са първите признаци на сърдечно заболяване?

Първите признаци на сърдечно заболяване обикновено могат да бъдат болка или натиск в гърдите, задух, сърцебиене и отпадналост. Освен това симптоми като гадене, изпотяване и световъртеж също могат да предвещават сърдечно заболяване.

Какво е детска сърдечно-съдова хирургия?

Детската сърдечно-съдова хирургия е медицинска специалност, която включва хирургичното лечение на вродени или придобити сърдечни и съдови заболявания при деца.

Как се лекува коронарната болест?

Лечението на коронарната болест обикновено включва комбинация от промени в начина на живот като здравословно хранене, редовна физическа активност, отказ от тютюнопушенето и управление на стреса, медикаментозно лечение и хирургични намеси.

Какво представляват заболяванията на вените?

Заболяванията на вените са състояния, засягащи съдовете на венозната кръвоносна система, и обикновено се наблюдават по краката. Към тях спадат разширените вени, венозната недостатъчност и дълбоката венозна тромбоза.

Какво представляват съдовите заболявания?

Съдовите заболявания са различни здравословни проблеми, засягащи съдовата система, включително артериите, вените и лимфните съдове. Към тях спадат артериалните запушвания, разширените вени, аневризмите, периферната артериална болест и лимфедемът.

Сърдечните и съдовите заболявания са сериозни състояния, които могат да възникнат внезапно и да носят риск за живота. Пациентите със симптоми на сърдечни и съдови заболявания могат да започнат лечение, като си запишат час в амбулаторията по сърдечно-съдова хирургия или кардиология на болницата.

В Отделението по сърдечно-съдова хирургия на нашите пациенти от цял свят, и особено от Европа, тюркоезичните републики и Балканите, успешно се извършват всички видове открити и минимално инвазивни сърдечни операции. При пациент, постъпил в Спешното отделение на нашата болница с болка в гърдите, благодарение на координацията между Спешното отделение, Отделението по кардиология, Отделението по сърдечно-съдова хирургия, анестезиологията и персонала на операционната, в спешни условия още в същия ден могат да се извършат инвазивни кардиологични интервенции (ангиография, ангиопластика, стент) и всички сърдечно-съдови операции.

Услуги в нашето Отделение по сърдечно-съдова хирургия

• Ендоваскуларни интервенции

• Хирургия на големите артерии

• Комплексна коронарна и клапна хирургия

• Възстановяване на клапи

• Хирургия на периферните артерии

• Хирургия на венозната система

• Минимално инвазивна хирургия на аортната и митралната клапа с малък разрез

• Хирургия на вродени сърдечни малформации

Сърдечна операция през подмишницата

Това са операции за възстановяване и подмяна на сърдечни клапи, с научно наименование „дясна антеролатерална мини-торакотомия“, които се извършват през разрез от 4 или 5 сантиметра под мишницата, без рязане на мускули и кости и без какъвто и да е разрез на друго място по тялото. Единствената разлика между операцията отпред и операцията през подмишницата е мястото на достъп. Самата процедура вътре е стандартна сърдечна операция. При операциите на сърдечните клапи през подмишницата гръдната кост не се разрязва и отваря на 26–30 сантиметра, както при операциите отпред.

Ние ще Ви се обадим