Какво представлява яйчниковата киста? Какви са симптомите?

Какво представлява яйчниковата киста? Какви са симптомите?

Яйчниците са органи, които през репродуктивния период при всяка жена подготвят яйцеклетките за оплождане чрез тяхното узряване и същевременно осигуряват производството на различни хормони. Кистозните образувания, които могат да се формират в двата яйчника – по един от дясно и от ляво при всяка жена – се наричат яйчникова киста. Яйчниковите кисти, които са широко разпространени сред жените в репродуктивна възраст, в повечето случаи са доброкачествени и с наблюдение в продължение на няколко месеца имат тенденция да намаляват и да изчезват. Но кисти, за които е установено, че са злокачествени, които причиняват кървене или подобни проблеми, или които не показват подобрение въпреки определен период на проследяване, може да изискват хирургично лечение.

Какво представлява яйчниковата киста?

Торбички, развиващи се в яйчниковата тъкан, чието съдържание най-често е течност, се наричат яйчникова киста. Образуването на някои малки кисти, като фоликуларните кисти, по време на нормалните функции на яйчника през менструалния цикъл е обичайно явление и те могат да бъдат част от процесите на подготовка за репродукция. Такива кисти обикновено са малки и с течение на времето изчезват сами. Но в някои случаи кистите не изчезват сами и дори могат да проявяват постоянна тенденция към растеж. Тъй като тези кисти могат да бъдат както доброкачествени, така и злокачествени, задължително се изискват допълнителни изследвания. Също така дори при доброкачествените кисти с нарастването им могат да се появят усложнения като разкъсване (руптура) или усукване на самия яйчник (торзия). Затова кистите, които не се смаляват при проследяване, трябва да бъдат точно определени по вид, да се направят изследвания за евентуален риск от рак, а кистите, създаващи риск, да се отстраняват чрез хирургична операция.

Какви са видовете яйчникови кисти?

Голямата част от яйчниковите кисти се състои от кисти, които се формират редовно в рамките на нормалния менструален цикъл в женската репродуктивна система и изчезват, след като са изпълнили функцията си. Наричани функционални кисти, тези кисти, необходими за продължаването на естествените процеси, се срещат само в детеродна възраст и е невъзможно да се появят след менопаузата и в детска възраст. Кистите, които са извън функционалните, се наричат патологични кисти, а злокачествените кисти обикновено попадат в тази група.

Функционални кисти

В яйчниците всеки месец в процеса на узряване на яйцеклетката се образуват малки кисти, наречени фоликули. Всяка неизправност в тези процеси може да доведе до образуване на киста в яйчника. Функционалните кисти, които обикновено не причиняват болка и са безвредни, се очаква да изчезнат сами в рамките на два или три цикъла. Функционалните кисти се делят на два подвида: фоликуларни кисти и кисти на жълтото тяло.

Фоликуларни кисти

В дните, които съвпадат със средата на менструалния цикъл, една яйцеклетка трябва да излезе от фоликула и да започне да се придвижва към маточната тръба. Но когато поради някаква причина фоликулът не се пукне, той не може да освободи яйцеклетката и продължава да расте като фоликуларна киста. Простите кисти, които се срещат в яйчниците и в повечето случаи са доброкачествени, обикновено се формират по този начин.

Кисти на жълтото тяло (corpus luteum)

След като фоликулът се пукне и освободи яйцеклетката, оставащият фоликул се свива и започва да синтезира хормоните естроген и прогестерон; след това фоликулът получава името жълто тяло (corpus luteum). От жълтото тяло се отделят необходимите хормони, за да може да започне бременност при оплождане на яйцеклетката. Когато празното пространство, от което е излязла яйцеклетката, в някои случаи се запуши, в него се натрупва течност или кръв и така се формират кисти на жълтото тяло.

Патологични кисти

Кистите, които се формират в яйчниците и не са свързани с менструалния цикъл, са патологични кисти. Вероятността патологичните кисти да доведат до усложнения като болка, кървене и проблеми, свързани с репродукцията, е по-висока в сравнение с функционалните кисти. Дермоидните кисти, шоколадовите кисти (ендометриални кисти) и цистаденомите се включват в тази група. Особено дермоидните кисти и цистаденомите могат да достигнат много големи размери, да предизвикат торзия (усукване) на яйчника, да блокират кръвотока и да доведат до сериозни усложнения.

Дермоидни кисти

Дермоидните кисти, които произлизат от зародишните клетки, отговорни за производството на яйцеклетки в яйчниците, в медицината се наричат още тератом. Тези кисти, които представляват торбовидни образувания и рядко се оказват злокачествени, могат да съдържат различни тъкани, като мазнина, кожа, коса и зъб.

Ендометриални (шоколадови) кисти

Развитието на тъкан от клетки от ендометриалния слой, който покрива вътрешната повърхност на матката, след тяхното установяване в област извън матката, води до заболяване, наречено ендометриоза. Когато тези тъкани се образуват на повърхността на яйчника, се появяват ендометриални кисти или, на разговорен език, шоколадови кисти.

Цистаденоми

Цистаденомите, които се състоят от клетки от повърхностната част на яйчника, са кисти, които могат да съдържат течност или подобно на слуз съдържание. Този тип кисти могат да достигнат много големи размери.

Какви са симптомите на яйчниковата киста?

Голямата част от яйчниковите кисти, макар и да варира според вида си, обикновено не дава никакви симптоми в ранния период и се открива случайно при ултразвукови изследвания. Но някои видове кисти, като шоколадовите кисти, или кисти, достигащи големи размери, могат да се проявят с различни симптоми. Сред често срещаните симптоми на яйчниковата киста в такива случаи могат да се посочат:

Болка в тазовата област (долната част на корема и слабинната област)

Подуване или опипваемо образувание в корема

Усещане за пълнота или натиск в корема

Болки, които се усилват при движения като навеждане или заемане на положение на плод

Менструалните периоди протичат с прекомерна болка или с обилно кървене

Междинно кървене и петнене, наблюдавани извън менструалното кървене

Болка по време на полов акт

Пациентите, които имат симптоми като посочените по-горе, трябва да се консултират със специалист по акушерство и гинекология и да се прегледат. При разкъсване или торзия на яйчниковата киста от страната, където се намира кистата, може да се появи внезапна болка с остро начало, подобна на прободна болка. Затова в такава ситуация задължително трябва без забавяне да се потърси спешна помощ.

Как се диагностицират яйчниковите кисти?

Яйчниковата киста лесно може да бъде диагностицирана с проста ултразвукова снимка при жени, които усещат симптоми на яйчникова киста или преминават през общ гинекологичен преглед. Чрез коремен ултразвук или вагинален ултразвук яйчниците се изследват подробно, за да се установи дали има киста, а ако има – нейният размер и вид. За кисти, за които се смята, че може да са злокачествени, може да се изследва група кръвни параметри, наречени туморни маркери, чрез кръвни изследвания. Също така лекарят може да поиска някои изследвания за определяне на нивата на репродуктивните хормони. Като се вземат предвид ултразвуковите находки и подкрепящите кръвни данни, яйчниковите кисти могат да бъдат диагностицирани и може да се определи видът на наличните кисти. След това, като се вземат предвид видът и размерът на кистата, вашият лекар планира проследяване и лечение.

Как се лекуват яйчниковите кисти?

При яйчниковите кисти процесът на лечение се определя индивидуално за пациентката и заболяването, като се вземат предвид фактори като вида и размера на кистата, общото здравословно състояние на пациентката и бременността. Също така възрастта на пациентката, дали е раждала преди и какви придружаващи заболявания има, могат да окажат влияние върху лечението. Затова след подробно снемане на анамнезата трябва да се определи специфичен за пациентката план за лечение според вида и размера на кистата. При жени в репродуктивна възраст за малки кисти с вид на функционална киста може да бъде назначен нов контролен преглед за следващите менструални периоди. За кисти с голям размер или такива, които не изчезват сами, трябва да се оценят възможностите за лечение. При кисти преди и след менопаузата вероятността да са злокачествени е значително по-висока в сравнение с репродуктивната възраст. Затова в тези периоди дори за кисти с малък размер е необходимо да се прибягва до допълнителни изследвания.

Друг въпрос, който интересува хората относно яйчниковите кисти, е дали те пречат на забременяването. Повечето яйчникови кисти, особено простите и функционалните кисти, не пречат на забременяването. Но кисти с голям размер, които увреждат яйчниковия резерв и напълно покриват яйчника, могат да създадат пречка за бременността. Освен това някои видове кисти, като шоколадовите кисти, могат да нарушат хормоналния баланс и да повлияят неблагоприятно на овулационния цикъл или, при настъпване на бременност, да създадат пречка за нейното продължаване. В такива случаи пациентките, които планират бременност, ще се ползват от консултация с гинеколог.

Медикаментозно лечение

При кисти, които се срещат в репродуктивна възраст, не изчезват сами или показват тенденция към растеж, медикаментозното лечение обикновено е първата от опциите за лечение. В такива случаи обикновено може да се препоръча приемане на противозачатъчни хапчета в продължение на няколко месеца, за да се подпомогне самоизчезването на кистата. За кисти, които не изглеждат като функционални кисти, като ендометриомна киста и дермоидна киста, е полезно да се планира лечение според находките от подкрепящите диагностични изследвания, като кръвни изследвания.

Хирургично лечение

Когато кистата представлява риск за здравето, не изчезва в определен период, не отговаря на медикаментозно лечение или нараства, е необходимо да се премахне чрез хирургично лечение. Преди да се вземе решение за хирургична операция, трябва да се направи подробно планиране, като се вземат предвид местоположението и размерът на кистата и специфичните за пациентката характеристики. В повечето случаи, в съответствие с мерките за запазване на яйчника, целта е яйчникът да се запази колкото е възможно повече, като се премахне само кистата. Но в някои случаи, макар и рядко, капсулата на кистата може да бъде сраснала с яйчника до степен, при която не може да бъде премахната сама. В такива случаи може да се наложи премахване на единия или на двата яйчника. Във връзка с подобни възможности преди операцията трябва да се оцени дали пациентката вече има деца и решението за операцията да се вземе след отчитане на ползите и вредите.

Операцията за яйчникова киста обикновено се извършва чрез затворен метод (лапароскопия). Но при много голяма киста или когато е необходимо по-широко поле за преглед и намеса, може да се прибегне и до открита операция. При затворената операция през няколко малки разреза на корема с размер например 0,5–1 см камерата и лапароскопските инструменти се вкарват в коремната кухина, а операцията се извършва в затворена среда под наблюдение чрез камерата. Пациентът може да се върне към ежедневните си дейности приблизително в рамките на пет дни, а към трудовия си живот – приблизително в рамките на три седмици. При операции на кисти, извършени с открит хирургичен метод (лапаротомия), периодът на възстановяване може да достигне 6 седмици.

Ако и вие изпитвате симптоми на яйчникова киста или искате да преминете през общ гинекологичен преглед, можете да се консултирате със специалист по акушерство и гинекология и да направите прегледи и изследвания.