Какви са методите за диагностика и лечение на вагинизма?

Какви са методите за диагностика и лечение на вагинизма?

Вагинизмът е сексуално обусловено заболяване при жените, което се среща широко от много години. Въпреки това, неговото описание датира от 1800-те години. Хирургът Джеймс Мариън Симс, наричан бащата на гинекологията, както е описал вагинизма, така и е дал на заболяването познатото му име. Вагинизмът представлява състояние, при което по време на полов акт вагината почти се затваря поради мускулни контракции и не позволява проникване.

Вагинизмът се разделя на 2 вида според начина и времето на появата си. Първичният вагинизъм се проявява при първия опит за полов акт и продължава непрекъснато след това. В медицинската литература първичният вагинизъм се посочва като най-честата причина за незавършени бракове. Вторичният вагинизъм е състояние, характеризиращо се с болка, свиване и страх, което може да се появи в произволен момент след безболезнен и успешен първи сексуален опит. В нашата страна от видовете вагинизъм най-често се среща първичният.

Какво е вагинизъм?

Вагинизмът е психофизиологичен синдром с психологичен, физиологичен или анатомичен произход, който сериозно или напълно ограничава сексуалната функция и води до страх от сексуалност у жената. При навлизане във вагината приблизително една трета от нея се обгражда от тазовите мускулни структури, които непрекъснато и последователно се свиват, което води до спазъм. Нормалната функция на тези мускули е да дават ритмични реакции по време на оргазъм, но при лицата с вагинизъм те работят в точно обратна посока. Това спазматично състояние настъпва чрез рефлекторни механизми при първото сближаване или само при самото вагинално проникване, в зависимост от тежестта и степента на вагинизма. Спазмът на мускулите не настъпва само при контакт с пениса по време на полов акт. Мускулите се свиват прекомерно и при вагинален преглед, употреба на тампон или при въвеждане на чуждо тяло във вагината. Изследване сред съпрузите на жени с вагинизъм показва как мъжете описват това състояние: “По време на полов акт движението на пениса е ограничено, сякаш удря в стена.”

За вагинизма съществуват и други наименования. Най-често използваното от тях е незавършен брак. Незавършеният брак е неуспех на всички опити за вагинално проникване при една двойка в продължение на поне 3 месеца, независимо от това дали са в брак.

Вагинизмът се разделя на групи според тежестта, анамнезата на пациентката и реакциите ѝ при гинекологичния преглед. При тази класификация от 1 до 4 вагинизмът от 1-ва степен е най-лекият и не ограничава живота прекомерно. Вагинизмът от 4-та степен е най-тежката форма, при която полов акт почти не може да се осъществи. Вагинизмът от 4-та степен, придружен от силна болка и страдание, води до незавършен брак.

Какви са симптомите на вагинизма?

Симптомите на вагинизма варират в зависимост от тежестта на заболяването и начина на появата му. Сред най-често срещаните симптоми са следните:

Силен мускулен спазъм, възникващ по време на полов акт: При лицата с вагинизъм по време на полов акт мускулите показват високо напрежение и ниска мускулна сила, което води до спазми и до болка в резултат на спазмите. Поради тези спазми полов акт не може да се осъществи.

Страх от болка и кървене: Един от най-честите причинители на вагинизма е страхът от болка или наличието на страх от болка. Дори страхът от болката е по-определящ за заболяването от самите спазми. Изследвания сред лица с вагинизъм показват, че около половината от пациентите не изпитват болка по време на полов акт, но психологичните фактори могат да ги отдалечат от тази реалност. Болката при вагинизъм възниква поради неволево и силно свиване на мускулите в долната част на вагината – пубококсигеалната област и околните мускули. В такъв случай човекът се въздържа от полов акт и може да развие фобия. Вагинизмът може да се развие и поради страх от кървене. Тази представа обикновено възниква на базата на погрешни сексуални знания.

Страх и тревожност: Пациентите с вагинизъм изпитват тревога и страх от полов акт и от всяка ситуация, която напомня за сексуалност. С времето този страх води до избягване и до отхвърляне на партньора.

Отвращение от полов акт: При лицата с вагинизъм, макар че е трудно да си го признаят, съществува отвращение и погнуса от полов акт. Тези чувства пречат на съвместния живот.

Как се поставя диагнозата вагинизъм?

При диагностицирането на вагинизъм се използват диагностичните критерии на DSM-IV-TR. Според критериите на DSM-IV-TR вагинизмът се намира в раздела “Сексуални разстройства и разстройства на сексуалната идентичност”, в подкласа “Разстройства на сексуалната болка”. Тези диагностични критерии са следните:

Повтарящи се или продължителни неволеви спазми в една трета от вагината, които затрудняват полов акт,

Вагинизмът причинява явно страдание или нарушения в междуличностните отношения,

Вагинизмът не може да се обясни с друго заболяване, например соматизационно разстройство, и не се дължи единствено на пряките физиологични ефекти на дадено медицинско състояние.

Отличителната клинична особеност на вагинизма, която го отличава от други подобни сексуални разстройства, са възникващите мускулни спазми, и тази особеност е от голямо значение при диагностиката.

Как се провежда лечението на вагинизма?

Тъй като факторите, които участват в появата на вагинизма, са много разнообразни, при лечението се прилагат доста различни и многостранни методи. При вагинизма се използват както психологични терапевтични методи, така и медикаментозни методи, като понякога тези методи се прилагат едновременно. Сред методите, използвани при лечението на вагинизма, са следните:

Психотерапия: Психотерапията е доста широка област, която включва сексуална терапия, обучение и когнитивно-поведенческа терапия. Вагинизмът може да бъде лекуван доста успешно чрез психотерапия. Сред психотерапевтичните методи най-често се предпочита когнитивно-поведенческата терапия. При когнитивно-поведенческата терапия се прави опит негативните емоции на човека да бъдат заменени с позитивни чрез терапевтична работа.

Медицинска намеса: Инжектирането на ботулинов токсин във входната част на вагината – един вид процедура, подобна на ботокс – отпуска вагината за продължителен период от време и има предпазно действие срещу мускулните спазми.

Фармакологично лечение: Въпреки че фармакологичното лечение при вагинизма не се предпочита често, понякога може да се използва като помощ към другите методи на лечение. За целите на лечението се предпочитат мазила, гелове, кремове и спрейове, съдържащи локални анестетици. Също така употребата на локални или орални мускулни релаксанти може да потиска симптомите.

Сексуално образование: Една от най-основните причини за вагинизъм е наличието на недостатъчна или погрешна информация относно сексуалността. Затова предоставянето на сексуално образование на двойките има важно място в превенцията на вагинизма.

Как протича периодът след лечението на вагинизма?

Лицата, лекувани от вагинизъм, след успешно проведеното лечение имат здравословен сексуален живот. Въпреки това, при първите няколко полови акта след лечението двойките обикновено изпитват притеснение дали симптомите от преди лечението ще се появят отново. Особено жените се нуждаят от потвърждение от партньора си, че проникването е осъществено. По-късно намалялата тревожност и безпокойство с времето се превръщат в удоволствие и желание. Това е процес, който протича постепенно, стъпка по стъпка. През този период партньорът мъж трябва да бъде колкото може по-търпелив и разбиращ. Не трябва да бърза.

След лечението на вагинизма на двойките не се препоръчва веднага да имат деца. Съвпадането на вагинизъм и бременност намалява успеваемостта на лечението при жената. Препоръчва се да се осигурят правилните условия, за да се адаптира жената към новия си живот след лечението.

Често задавани въпроси за вагинизма

Продължителността на лечението на вагинизма варира в зависимост от прилаganия метод, психологичните и физиологичните фактори на пациентката и от спазването на лечението. Особено тъй като сексуалните терапии се провеждат чрез система от домашни задачи, времето за подобрение се различава в зависимост от това колко рано и колко правилно пациентката изпълнява тези задачи. Въпреки това при жените, на които се прилага лечение с ботулинов токсин, процедурата продължава приблизително 15–20 минути, а след лечението симптомите могат да се появят отново в рамките до 6 месеца. Сексуалните терапии се провеждат на сесии и обикновено се препоръчват три или повече сесии. Жените с вагинизъм, в сравнение със здравите жени, изпитват повишена тревожност и намалени позитивни чувства към стимулите, свързани със сексуалния акт. Затова те се въздържат от полов акт колкото се може повече. При тежките случаи на вагинизъм проникването е почти невъзможно, а у жената се развиват много силна болка и свиване. По време на свиването се свиват не само вагиналните мускули, но и мускулите на цялото тяло, дори краката се затварят от страх и желание за избягване. Съществуват повече от един фактор, които допринасят за образуването на вагинизъм. Лечението или контролът на тези фактори, преди да са се развили, помага за предотвратяването на вагинизма. Тези фактори са следните:

Инфекции на пикочните пътища и гъбични инфекции,

Тревожни разстройства,

Вагинални увреждания и рани,

Минала вагинална операция,

Вагинална атрофия и симптоми, свързани с атрофията,

Пролапс на матката,

Вулварен вестибулит синдром (ВВС),

Наличие на шоколадови кисти,

Наличие на вагинални тумори или полово предавани болести,

Наличие на погрешни знания за полов акт.

Начинът, по който партньорите се справят с вагинизма, е важен фактор за определянето на това как ще бъде засегната връзката. Настояването и принуждаването към полов акт, липсата на комуникация, наказването на партньора, гневът и употребата на насилие могат да повлияят негативно на динамиката във връзката. Симптомите на вагинизма се засилват. Положението може дори да доведе до отхвърляне на партньорите един от друг. Затова жените с вагинизъм не трябва да бъдат принуждавани към полов акт, а и двамата партньори трябва да потърсят професионална помощ. Вагинизмът може лесно да бъде лекуван с помощта на терапия, провеждана под лекарски контрол, а душевните и физическите трудности между двойката могат да бъдат преодолени. Жените, които страдат от вагинизъм, могат да получат помощ от гинеколог, сексолог и физиотерапевт в зависимост от тежестта на симптомите и от основните причини. Двойките могат също да потърсят подкрепа, като се обърнат към центрове за лечение на вагинизъм. Нанасянето на релаксиращи мускулите кремове, мазила, спрейове и гелове във вагината преди полов акт може да предотврати мускулния спазъм и да помогне за облекчаване на болката. Но този метод не е окончателно решение и понякога може да забави истинското лечение, тъй като прикрива психологичния аспект на вагинизма. За да се преодолеят пречките, които вагинизмът може да създаде в сексуалния живот, и за да се изгради баланс и здравословна връзка между партньорите, може да е необходима подкрепа от специалист психолог, психиатър или физиотерапевт.