Какво представлява синдромът на тазовата конгестия (СТК)? Симптоми, причини, методи за диагностика и лечение

Синдром на тазовата конгестия

Синдромът на тазовата конгестия (СТК) е състояние, характеризиращо се с разширяване и загуба на функцията на вените, което се наблюдава особено при жени в репродуктивна възраст и често води до необясними тазови болки. Казано по-просто, в резултат на това, че вените в тазовата област не могат да изпомпват кръвта достатъчно ефективно, те се разширяват, налягането се повишава и това причинява болка. Подобно на разширените вени на краката, тук става въпрос за венозна недостатъчност, развиваща се във вътрешната област, т.е. около матката и яйчниците.

Какво представлява синдромът на тазовата конгестия?

Синдромът на тазовата конгестия (СТК) е съдово заболяване, което възниква поради разширяване на вените в тазовата област и застояване на кръв в тях, което често води до хронична тазова болка. Най-просто казано, това състояние може да се определи като разширени вени на матката, яйчниците и околните вътрешни органи, подобно на тези, които се наблюдават по краката. При нормални условия клапите във вените осигуряват еднопосочен поток на кръвта към сърцето. При СТК обаче тези клапи губят своята функция; кръвта трудно се изкачва срещу гравитацията и се натрупва във вената. Това натрупване води до разширяване на вената, оказване на натиск върху околните тъкани и поява на болка.

Какви са симптомите на синдрома на тазовата конгестия?

Най-основният симптом на синдрома на тазовата конгестия е тъпа болка в тазовата област, която се засилва през деня. Тази болка обикновено се концентрира в долната част на таза, слабините, понякога в долната част на гърба или около влагалището. Интензивността на болката се увеличава значително при продължително стоене прав, дълго седене или в периода преди менструация. Понякога болката е само усещане за натиск, но при някои пациенти може да се превърне в пулсиращо и широко разпространено чувство на дискомфорт.

Усещането за болка по време на или след полов акт, т.е. диспареуния, е много често срещана находка при синдрома на тазовата конгестия и това състояние може сериозно да повлияе на качеството на живот на жените. Освен това при някои пациенти може да има усещане за натиск върху пикочния мехур или ректума (крайната част на дебелото черво); това може да се обърка със оплаквания като често уриниране, парене при уриниране или запек. Тъй като симптомите на СТК често приличат на тези при други гинекологични или стомашно-чревни заболявания, диагностичният процес може да отнеме време.

Какви са причините за синдрома на тазовата конгестия?

Основната причина за синдрома на тазовата конгестия е разширяването на вените в тазовата област и невъзможността кръвта в тях да се върне здравословно към сърцето. Причините за синдрома на тазовата конгестия включват тазова венозна недостатъчност, хормонални влияния и разширяване на вените след раждане. Клапите във вените обикновено предотвратяват обратния поток на кръвта. Когато обаче тези клапи загубят своята функция, кръвта се застоява надолу и стените на вените с времето започват да се разширяват. Тези разширени и отпуснати вени оказват натиск върху околните тъкани и причиняват болка. Честотата на СТК е по-висока при жени, които са раждали многократно, тъй като увеличената матка и нивата на хормоните по време на бременност могат да причинят трайни промени във вените.

По-специално хормонът прогестерон подготвя почвата за това разширяване, като отпуска стените на вените. Наред с това, генетичната предразположеност също играе важна роля; жените, в чиито семейства има случаи на разширени вени или венозна недостатъчност, са изложени на по-висок риск от развитие на синдром на тазовата конгестия. Освен това вероятността от развитие на СТК се увеличава при хора, които стоят дълго време прави поради професията си, страдат от хроничен запек или имат хормонални нарушения. Тоест, този синдром не възниква поради една единствена причина, а чрез съчетание на хормонални и механични ефекти заедно с увреждания в съдовата структура. Синдромът на тазовата конгестия и синдромът на „лешникотрошачката“ (Nutcracker syndrome) са нарушения на кръвообращението, свързани с притискане на вените, и двете могат да причинят тазова болка.

Как се диагностицира синдромът на тазовата конгестия?

Диагнозата на синдрома на тазовата конгестия често не се поставя лесно, тъй като симптомите приличат на много други тазови заболявания. Поради това диагностичният процес се основава на метод на изключване, който се провежда с търпение. В първата стъпка се взема подробна анамнеза на пациента; внимателно се оценяват видът, мястото, продължителността на болката и ситуациите, в които тя се засилва. След това се извършва гинекологичен преглед, но той често не дава специфични находки. В случай на съмнение от страна на лекаря се прибягва до методи за образна диагностика. Цветният доплер ултразвук се използва за оценка на диаметъра и кръвотока на вените около матката и яйчниците. Този метод обаче може да не предостави достатъчно информация при някои пациенти.

За по-подробно изследване може да се направи тазов ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) или компютърна томография (КТ) венография. С тези техники разширените вени и тяхното местоположение могат да се видят по-ясно. Най-точната диагноза обикновено се поставя чрез тазова венография. При тази интервенционална процедура се влиза през слабинната област, инжектира се контрастно вещество във вената и структурата на вените се изобразява подробно. Тази процедура е важна както за поставяне на диагнозата, така и за планиране на бъдеща емболизация. Колкото по-прецизно се провежда диагностичният процес, толкова по-успешно е лечението.

Как се лекува синдромът на тазовата конгестия?

Лечението на синдрома на тазовата конгестия се планира индивидуално според възрастта на пациента, тежестта на симптомите и плановете за живот. В първия етап обикновено се обмисля медикаментозно лечение; по-специално се прави опит за намаляване на разширяването на вените чрез използване на хормонални регулатори. При тези лечения обикновено се цели потискане на естрогена, тъй като този хормон има отпускащ ефект върху стените на вените. Лекарствената терапия обаче не винаги може да даде достатъчни резултати и може да осигури само временно облекчение.

Операцията за синдром на тазовата конгестия обикновено се извършва чрез хирургични или ендоваскуларни интервенции, насочени към отстраняване на венозните запушвания или затваряне на разширените вени. Днес най-ефективният и широко прилаган метод е емболизацията на тазовите вени, извършвана чрез интервенционална радиология. При тази процедура разширените и загубили функцията си вени се запушват отвътре и се изключват от кръвообращението. Обикновено се влиза през вена на слабините или шията, достига се до проблемната вена и вътрешността на вената се затваря с помощта на малки метални спирали или специални лепила. Тази процедура не изисква обща анестезия и пациентът често може да бъде изписан в същия ден. След процедурата по емболизация при по-голямата част от пациентите се постига значително намаляване на болката и качеството на живот бързо се подобрява.

Хирургичното лечение е необходимо рядко. Хирургични методи могат да се приложат особено в случаите, когато емболизацията не е ефективна или има много сложни съдови увреждания. С тези хирургични процедури разширените вени могат да бъдат отстранени или подвързани. Днес обаче се предпочитат минимално инвазивни интервенции пред хирургията и се постигат много успешни резултати. Успехът на лечението зависи не само от точността на диагнозата, но и от това пациентът да бъде открит и да сътрудничи на своя лекар през целия процес. Тъй като съдовата структура и оплакванията на всяка жена са различни, лечебният процес не трябва да бъде стандартен, а да се разглежда с индивидуален подход.

Често задавани въпроси

СТК се наблюдава най-често при жени на възраст между 20 и 45 години, особено при тези, които са раждали няколко пъти. Хора, които работят дълго време прави, страдат от хроничен запек или имат проблеми с хормоналния дисбаланс, също са в рисковата група. При лица с фамилна анамнеза за разширени вени трябва да се вземе предвид генетичната предразположеност. Синдромът на тазовата конгестия се среща много рядко при мъжете, тъй като този синдром обикновено е свързан с разширяването на тазовите венозни структури при жените. Ако има болка, която се усеща в тазовата област, засилва се в края на деня и може да се разпространи към краката, може да се подозира СТК. СТК обаче се обмисля след изключване на други възможни причини за болката. Болката след полов акт и усещането за тазов натиск, които се влошават по време на менструация, също са важни улики. Болката, свързана със СТК, обикновено може да се разпространи към слабините, кръста и опашната кост. Понякога може да се излъчва към вътрешната част на бедрата или гениталната област. При някои жени тази болка се описва като постоянно чувство на дискомфорт, което почти не преминава през деня. СТК не е състояние, което директно пречи на фертилитета, но поради повишаването на нивото на болка може да повлияе негативно на качеството на живот. По време на бременност, с нарастването на матката, натискът върху вените се увеличава, което може да засили симптомите. Препоръчва се лечение преди забременяване. В повечето случаи СТК не преминава от само себе си. Напротив, оплакванията могат да се увеличат с времето. Поради това е от голямо значение да се консултирате със специалист, без да отлагате. Ако не се лекува, хроничната тазова болка може да стане постоянна. Цветният доплер ултразвук е първият тест при преглед. Оценяват се диаметърът на вените и кръвотокът. За по-подробно изследване може да се направи ЯМР или КТ венография. Окончателната диагноза обикновено се поставя чрез тазова венография. При съмнение за СТК първо трябва да се консултирате със специалист по акушерство и гинекология. При необходимост по време на диагностичния процес в процеса се включват отделите по интервенционална радиология или съдова хирургия. Може да е необходим мултидисциплинарен подход. След процедурата по емболизация при по-голямата част от пациентите се постига значително намаляване на симптомите и този ефект може да бъде дълготраен. Устойчивостта на лечението обаче зависи от съдовата структура на пациента и начина му на живот. Хормоналните колебания или нови бременности могат да бъдат ефективни. СТК може да се повтори в някои случаи. Симптомите могат да се върнат, особено ако след нова бременност или след лечение се появи повторно разширяване на тазовите вени. Поради това редовното проследяване е важно. В повечето случаи лечението е възможно без необходимост от хирургична намеса. В някои специални случаи обаче, например когато емболизацията е недостатъчна или когато съдовата структура изисква хирургична корекция, може да се обмисли операция. Това решение се взема, като се вземе предвид индивидуалното състояние на пациента.

Ако изпитвате постоянна болка в тазовата област, усещане за натиск или дискомфорт с неизяснен произход, консултирайте се със специалист без забавяне. Нашите опитни лекари по акушерство и гинекология в Hisar Hospital Intercontinental предлагат съвременни възможности за диагностика и лечение на синдрома на тазовата конгестия. Свържете се с нас веднага, за да си запишете час или да получите повече информация.