Псевдоишиас или синдром на грушовидния мускул?

Напоследък болят ли ви кръстът много, въпреки че нямате дискова херния в лумбалната област, или имате болки, които се разпростират от кръста към таза при продължително седене или стоене прави; особено ако заради друго заболяване напоследък често сте принудени да се подлагате на инжекции? Обърнете внимание: може да страдате от синдром на грушовидния мускул, известен още като псевдоишиас...

Въпреки че симптомите му са подобни на тези при ишиас, а по същество са напълно различни, ние научихме от специалистите по ортопедия и травматология в Hisar Hospital Intercontinental какво не се знае за синдрома на грушовидния мускул.

Какво представлява синдромът на грушовидния мускул?

За първи път през 1928 г. Йеоман описва заболяването като асептично възпаление на седалищния нерв. Заболяването възниква при спазъм на грушовидния мускул, временно или при хронично свиване (контрактура), в резултат на хронично притискане на седалищния нерв, като имитира болките от коренови прояви на дисковата херния. Затова заболяването се нарича и „псевдоишиас“.

Синдромът на грушовидния мускул представлява клинично състояние, което по същество се проявява при притискане на седалищния нерв под грушовидния мускул и обикновено се бърка с дискова херния в лумбалната област. Исторически се смята, че повтарящите се интрамускулни инжекции в тазобедрената област имат важно значение за развитието на заболяването. В действителност анатомичните особености, втвърдяването на грушовидния мускул, ставните вкочанения и някои външни фактори водят до заболяването. Грушовидният мускул е плосък, пирамидален мускул с косо разположение, който започва пред опашните прешлени и се прикрепя към задната част на бедрената кост. При изпъната тазобедрена става той завърта бедрото навън, но при огънато бедро помага краката да се разтварят един от друг.

Тъп удар в областта на таза и последващо уплътняване след образуване на хематом в късите външни ротаторни мускули могат да доведат до притискане на седалищния нерв. Понякога силен удар в тазобедрената област може да запуши много тънките съдове, които подхранват нерва, и да доведе до увреждане на нерва, което предизвиква подобни оплаквания.

Защо се развива синдромът на грушовидния мускул?

Общоприето е мнението, че причина за заболяването е образуването на абсцес, кървене и белег след интрамускулни инжекции. Няма обаче доказателства за това твърдение. При по-голямата част от пациентите няма анамнеза за интрамускулна инжекция. Като други причини за заболяването се посочват силното изкривяване на кръста, аномално нарастване на мускула и нервни аномалии (анатомични варианти). Лъжлива аневризма на долната глутеална артерия и продължително седене при неврохирургични операции също могат да се считат за редки други причини. Синдромът на грушовидния мускул се среща при хора, практикуващи спорт за изграждане на мускулна маса, при атлети, практикуващи скокови спортове, и при дългосрочни бегачи. При тях се смята, че прекомерното развитие на грушовидния мускул играе роля за възникване на заболяването. Синдромът на грушовидния мускул се среща средно при около 6%, но при жените е наблюдаван 6 пъти по-често от мъжете. Ако се вземе предвид, че някои случаи се диагностицират погрешно и 90% от възрастното население поне веднъж годишно изпитва болка в кръста, този процент може да се счита за по-висок.

Какви са клиничните признаци на синдрома на грушовидния мускул?

Клинично доминира болката от корена, която се разпростира от кръста към таза, подобно на дисковата херния. При пациенти, при които няма притискане на корена или то е слабо, но има изразена болка от ишиас, т.е. болка, разпространяваща се от кръста към таза, винаги се съмняваме в синдрома на грушовидния мускул. При 50% от пациентите има анамнеза за травма. Травмата е или пряк удар върху таза, или навяхване на тазобедрената става. При дълбок ръчен преглед се установява болезненост на грушовидния мускул. Болка при съпротива срещу принудително отвеждане и завъртане навън на бедрото, силна болка при ишиас (тест на Pace) и поява на болка, когато пациентът лежи по гръб с изправено бедро и се принуждава да го завърта навътре (тест на Freiberg), са от голяма помощ при клиничната диагноза. Болка в бедрото и таза при стоене, затруднено седене, напрежение в задната част на бедрото при лежане по корем и при стоене са други клинични признаци на синдрома на грушовидния мускул. При синдрома на грушовидния мускул лабораторните показатели нямат особеност. При обичайните рентгенографии не се установява патология. Компютърната томография и магнитно-резонансната томография (МРТ) на лумбалната област са полезни за изключване на дискова херния. За диагностициране на синдрома на грушовидния мускул най-полезният и най-точен метод е магнитно-резонансното изследване на тазобедрената област, при което ясно се визуализират седалищният нерв и грушовидният мускул.

Как се лекува синдромът на грушовидния мускул?

При рехабилитацията се работи за разтягане на грушовидния мускул. За целта сред прилаганите методи са упражнения за разтягане и пилатес. На пациента се препоръчват и промени в ежедневния режим с ограничаване на дейностите, които предизвикват болка. Забранява се седене със скръстени крака, продължително седене на твърда основа и спортове със скокове. Всяка сутрин се изисква от пациента да прави упражнения за разтягане у дома. През последните години програмите за мануална рехабилитация и лечението на нервите и мускулите чрез мобилизация, които придобиха популярност, дават успешни резултати. Медикаментозното лечение е частично ефективно. Има публикации за успешна кортизонова инжекция под ултразвуков или компютърно-томографски контрол. Хирургичното лечение е необходимо при пациенти, чиято болка не преминава след физиотерапия и инжекции. Мускулът се освобождава чрез отрязване от мястото, където се прикрепя към бедрената кост.