Какво представлява тикът (синдром на Турет)? Симптоми, причини и лечение

Какво представлява тикът (синдром на Турет)?

Тиковото разстройство е неврологично заболяване, което причинява неволеви, повтарящи се движения и звуци. Според повтарящото се поведение тиковете се делят на две групи: вокални и моторни. Според засегнатите области в тялото пък се класифицират като прости и сложни. В зависимост от тези видове тикове се проявяват различни симптоми. Обикновено могат да се наблюдават симптоми като гримаси, мигане, мърморене.

Диагнозата на тиковото разстройство се поставя чрез наблюдение на симптомите от лекар. Няма специфичен тест, който да се прилага за тик. Също така няма и дефинитивно лечение на тиковото разстройство. Лечението се прилага с цел намаляване на симптомите. За намаляване на симптомите могат да се приложат медикаментозно лечение, психотерапия и поведенческа терапия. Ако имате тикове, които се отразяват негативно на ежедневието ви, можете да се консултирате със специалист по психично здраве, за да научите методи за справяне с тиковете.

Какво е тик?

Тиковото разстройство, а именно синдромът на Турет, е наследствено неврологично заболяване, което причинява неволеви тикове и повтарящи се звуци. Тиковете са общо наименование на неволевите движения и звуци, които хората правят. Обикновено започват в детска възраст и се развиват през зряла възраст. Тиковете, които причиняват синдрома на Турет, са моторни и вокални. Наричат се прости тикове, ако поведението, свързано с тиковете, засяга няколко части на тялото, и сложни тикове, ако засяга няколко различни части.

Какви са симптомите на тиковото разстройство?

Симптомите на тиковото разстройство обикновено са леки. Въпреки това понякога могат да станат тежки. Особено състояния като стрес, възбуда и умора засилват тяхната тежест. При тиковото разстройство се наблюдават симптоми като тик на очите, движение на челюстта и мърморене. Тиковото разстройство предизвиква различни симптоми в зависимост от вида на тика. Симптомите според вида на тика са следните:

Прости моторни тикове: Обхващат мускулни движения, засягащи една област на тялото. Това са внезапни, неконтролируеми движения като постоянно мигане, гримаси, движение на челюстта, кимане с глава или повдигане на рамене.

Прости вокални тикове: Включват повтарящи се звуци, засягащи една област на тялото. Появяват се движения като постоянно прочистване на гърлото, мърморене, викане, лаене и смъркане.

Сложни моторни тикове: Това са мускулни движения, които се появяват в няколко области на тялото. Тези движения включват действия като скачане, подскачане, прозяване, обсесивно докосване и хващане на предмети.

Сложни вокални тикове: Това е вид тик, при който в резултат на засягане на няколко области на тялото се появяват повтарящи се звуци. Симптомите, наблюдавани при сложните вокални тикове, са повтарящи се движения като повтаряне на собствените думи и думите на другите, както и използване на жаргонни думи.

Какви са причините за тиковото разстройство?

Няма точна причина за тиковото разстройство. Понастоящем съществуват теории относно факторите, които причиняват развитието му. Факторите, които могат да доведат до тиково разстройство, са:

Генетични фактори: В семействата тиковото разстройство се предава на детето по генетичен път. Генетиката е най-честата причина за тиковото разстройство.

Стрептококова инфекция: Смята се, че неврологичните промени, наблюдавани при тиковото разстройство, се причиняват от инфекция. Инфекциите със стрептококови бактерии могат да притежават животозастрашаващи характеристики. Поради тази причина се смята, че след стрептококова инфекция може да се развие тиково разстройство.

Неврохимични аномалии: Те могат да се развият в резултат на аномалии в невротрансмитерите допамин, серотонин и норепинефрин, които осигуряват комуникацията между невроните в мозъка. Налице е различност в метаболизма на тези невротрансмитери.

Други разстройства: Тиково разстройство може да се развие при тревожност, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, обучителни затруднения и нарушения на съня.

Как се поставя диагнозата тиково разстройство?

Няма биохимичен тест като изследване на кръв или урина за диагностициране на тиково разстройство. Понякога може да се прибегне до кръвни изследвания, изследвания на урина и образни методи за изключване на други заболявания. Най-сигурният начин за диагноза е изследването на симптомите на лицето. Лекарят първо разглежда семейната история, медицинската история и симптомите на пациента. Лекарят поставя диагнозата, ако симптомите притежават следните характеристики:

Преживяване както на вокални, така и на моторни тикове интермитентно за период над 1 година,

Наличие на повтарящи се движения и звуци, които не се дължат на лекарства, субстанции и медицински състояния,

Начало на тиковете преди зряла възраст.

Как се лекува тиковото разстройство?

Тиковото разстройство е неврологично заболяване без дефинитивно лечение. Основно се прилага метод на лечение, базиран на намаляване на симптомите. Тези методи също така се различават при различните хора в зависимост от тежестта на симптомите. Леките тикове, които не засягат ежедневната активност, не се нуждаят от лечение. При тежки и умерени тикове могат да се приложат медикаментозно лечение и психотерапия.

Медикаментозно лечение

Нито едно лекарство не лекува синдрома на Турет. Ето защо лекарството може да предпише повече от едно лекарство с цел намаляване на симптомите. Въпреки това лекарствата не са подходящи за всеки пациент поради странични ефекти като наддаване на тегло, депресия и усещане за постоянна умора. Поради тази причина медикаментозното лечение не е първият метод на лечение. Медикаментозно лечение може да се приложи в случаите, когато тиковете са тежки и засягат ежедневните дейности.

Психотерапия

Психотерапията се прилага в случаите, когато към тиковете се присъединяват психологически състояния като депресия, тревожност и синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Като се гарантира, че човекът се справя с тези психологически проблеми, се осигурява облекчаване на симптомите на тиковото разстройство. Освен това успокояващи дейности като упражнения за релаксация и медитация могат да предотвратят влошаването на тикове, дължащи се на стрес.

Поведенческа терапия

В случай на поява на обучителни затруднения в резултат на тиково разстройство при децата, както и проблеми в ежедневните им дейности и в училище, е необходимо да се приложи поведенческа терапия. От психолог или психиатър се прилагат два различни метода на поведенческа терапия:

Обучение за обръщане на навика: С този метод се оценяват емоциите, които предизвикват тиковете. След това целта е да се намери алтернативен начин, който да осигури намаляване на тиковете. Например целта е тикът с ругатните да бъде заменен с по-толерирано поведение, тъй като поставя човека в затруднено положение в социална среда.

Превенция на реакцията чрез експозиция: С този подход се цели овладяване на импулса за тик. Съсредоточава се върху усещането за способност да се издържи без правене на тик, като се създава импулс за тик.

Дълбока мозъчна стимулация

В случаите, когато тежките тикове не се отплащат на други методи, може да се прибегне до дълбока мозъчна стимулация. Целта е да се изпрати електрически импулс към областта в мозъка, която контролира способността за движение. Това е метод, който в момента е на етап изследвания.

Ако тиковото разстройство се отразява негативно на ежедневните Ви дейности и качество на живот, можете да се консултирате със специалист по психично здраве и да научите методи за справяне с тиковете с помощта на психотерапия. По този начин се предотвратява влошаването на тиковете, които се появяват при състояния на стрес или възбуда.

Често задавани въпроси

За диагностика и лечение на тиково разстройство е необходимо да се обърнете към детски психиатър или специалист по психично здраве. Специалистът по психично здраве изследва симптомите на детето, семейната история и медицинската анамнеза. В резултат на тези оценки той поставя диагнозата. Наред с това Ви информира за лечението. Тиковете започват в детска възраст. Понякога се подобряват няколко години по-късно и не се повтарят. Понякога пък продължават в юношеската възраст и се наблюдават подобрения в началото на зрялата възраст. Въпреки това при някои деца започват в ранна детска възраст и могат да продължат цял живот. Тиковете могат да бъдат намалени чрез ангажиране с някаква дейност или чрез развитие на друго поведение на мястото на тиковото поведение. Тиковете не изчезват напълно. По тази причина се прилага психотерапия за намаляване на тиковете. С психотерапията се цели промяна на поведението и осигуряване на справяне със стреса. Първите симптоми на тиковото разстройство обикновено се появяват при деца на възраст между 5 и 10 години. Първите симптоми се появяват в областта на главата и врата. С настъпването на юношеската възраст при детето тиковете се наблюдават в най-тежка форма. Обикновено в началото на зрялата възраст симптомите изчезват. Въпреки това някои хора имат тиково разстройство и в зряла възраст. Тиковете имат различни видове в зависимост от засегнатата област, движението и включването на звук. Има четири различни вида тикове: моторни, вокални, прости и сложни. Моторните тикове включват нежелани мускулни движения, докато вокалните тикове включват повтарящи се звуци. Тиковете се класифицират още като прости и сложни тикове според засегнатата област на тялото. Простите тикове засягат една част от тялото. Сложните тикове пък засягат повече от една част на тялото. Най-известната причина за тика е генетичната. Наличието на тикове в семейството и близките води до развитие на тиково разстройство и у детето. Тиковите разстройства се разделят на различни категории според проявеното поведение. Сред тиковите разстройства синдромът на Турет е най-тежкият. Други видове тикови разстройства:

Преходно тиково разстройство: Моторни или вокални тикове, траещи по-малко от една година

Постоянно тиково разстройство: Моторни или вокални тикове, траещи повече от една година

Синдром на Турет: Моторни и вокални тикове, траещи повече от една година

Тикът с мигане при децата може да бъде причинен от стрес, прекарване на дълго време пред екрана, алергии и умора. Обикновено тикът на очите се подобрява от само себе си. Въпреки това е необходимо проследяване с цел предотвратяване на развитието на синдром на Турет. Докато някои тикове са леки и безвредни, други притежават вредни за човека характеристики. Например тиковете, които накарат човека да се удари, и тиковете, съдържащи ругатни, вредят на човека. Освен това те могат да доведат до възприемане на човека като агресивен. Особено тиковете, водещи до ругатни, могат да изложат децата на ненужни наказания в училище и у дома.

Тиковото разстройство (синдром на Турет) е неврологично заболяване, което започва в детска възраст и може да повлияе на качеството на живот. Възможно е овладяване на симптомите в ранния период с правилна диагноза и подходящи методи на лечение.

Ако забележите симптоми на тик при себе си или детето си, можете да се консултирате с лекарите специалисти по неврология на Hisar Hospital Intercontinental и да получите информация за подробна оценка и индивидуални методи на лечение.

Свържете се с нас веднага, за да си запишете час и да получите професионална подкрепа в процеса на справяне с тиковете.