Що е то спастичност? Симптоми, причини и методи за лечение

Що е то спастичност? Какви са симптомите? Как се поставя диагнозата и се провежда лечението?

Какво представлява спастичността? Това е състояние, характеризиращо се с неволеви мускулни съкращения, възникващи поради нарушаване на сигналите, които нервната система изпраща към мускулите. Това е двигателно разстройство, което засяга над 12 милиона души по света.

Симптомите на спастичността обикновено се проявяват под формата на мускулна скованост и спазми. Това състояние може да възникне в резултат на много заболявания, които засягат главния и/или гръбначния мозък, като церебрална парализа, травматично мозъчно увреждане, инсулт, увреждане на гръбначния мозък и множествена склероза. Ранната диагноза и подходящото лечение могат да сведат до минимум отрицателните ефекти на спастичността.

В тази статия ще намерите отговори на въпросите какво представлява спастичността като заболяване, какви са нейните симптоми и кои системи засяга. Освен това ще придобиете информация за методите, използвани за лечение на спастичност. По този начин можете по-добре да разберете какво да направите, ако вие или ваш близък спрете пред това състояние.

Какво представлява спастичността?

Спастичността, която възниква в резултат на увреждане на централната нервна система, е състояние, характеризиращо се с появата на неконтролирани съкращения в мускулите. Този термин, произлизащ от гръцката дума "spasticus", означава "дърпам" и изразява състоянието, при което мускулите се дърпат и остават съкратени неконтролируемо.

Какво представлява заболяването спастичност?

Спастичността е двигателно разстройство, дължащо се на увреждане на нервните пътища в главния или гръбначния мозък, които контролят мускулното движение. Това състояние се проявява с по-голямо от нормалното напрежение, скованост или неволево съкращаване на мускулите. При лица със спастичност възпрепятстването на способността на мускулите да се разтягат може да доведе до ограничаване на движенията на ставите и с времето до деформации.

Спастичността може да се прояви по различни начини, като спастично съкращение, тонично съкращение (внезапно на цялото тяло) или клонично съкращение (трептене). Това състояние затруднява извършването на ежедневните дейности и може сериозно да влоши качеството на живот.

Спастичността болест ли е или симптом?

Спастичността всъщност не е болест, а симптом, свързан с увреждане на главния мозък, гръбначния мозък или моторните нерви. Тя обикновено се проявява като признак на друго неврологично заболяване. Засяга над 12 милиона души по света и се наблюдава при около 80% от хората с церебрална парализа и 80% от лицата с множествена склероза.

Някои от заболяванията, които задействат това състояние, са:

Церебрална парализа (ЦП)

Множествена склероза (МС)

Инсулт

Травматично увреждане на главния или гръбначния мозък

Амиотрофична латерална склероза (АЛС)

Наследствени спастични параплегии

Метаболитни заболявания (Адренолевкодистрофия, Фенилкетонурия, болест на Крабе)

Кои системи са засегнати?

Спастичността засяга основно мускулната и нервната система. Когато комуникацията между моторните неврони в главния и гръбначния мозък и мускулите се наруши, възникват проблеми в нормалния механизъм на свиване и отпускане на мускулите. Това състояние причинява скованост в мускулите, особено на ръцете и краката, неволеви съкращения и ограничаване на движенията.

Когато спастичността не се контролира, тя може да засегне не само мускулната и нервната система, но и ставно-костните структури. Продължителните мускулни съкращения и скованост могат да доведат до ограничаване на движенията в ставите и с течение на времето до трайни деформации.

Какви са симптомите на спастичността?

Симптомите на спастичността в нашето тяло оказват съществено влияние върху ежедневието на много хора. Тези симптоми произтичат от нарушаването на комуникацията между нервната система и мускулите и могат да ограничат двигателната способност на хората.

Мускулна скованост и спазми

Най-честият симптом при спастичността е прекомерната скованост в мускулите. Засегнатите мускули могат да се усещат по-напрегнати, твърди и стегнати от нормалното. Това състояние възниква в резултат на неволевото съкращаване на мускулите. Внезапните и неволеви съкращения, наричани мускулни спазми, често могат да бъдат болезнени и да доведат до толкова силни мускулни болки, че да накарат човек внезапно да спре движението си или да се събуди от нощен сън.

Спазмите обикновено продължават от няколко секунди до няколко минути. При допир в мускулите се усеща забележима твърдост и в някои случаи могат да се наблюдават мускулни тръпвания. Освен това хората могат да почувстват, че мускулите им подскачат или сякаш се движат.

Ограничаване на движението и умора

Поради прекомерното разтягане на мускулите подвижността на ставите може да бъде сериозно ограничена. Това състояние може да затрудни воденето на независим живот от страна на лицето и да доведе до функционални загуби. В зависимост от спастичността мускулите могат да останат в състояние на неволево съкращение дълго време, което води до невъзможност за почивка на мускулните влакна и с времето до загуба на сила.

Заедно с бързото изчерпване на енергийните резерви умората се увеличава и мускулната издръжливост намалява значително. В резултат на това хората изпитват затруднения при изпълнението на ежедневните си дейности, като всяко движение води до изразходване на повече енергия.

Анормални рефлекси и нарушения на стойката

При спастичността преувеличените дълбоки сухожилни рефлекси, клонусът (бързи мускулни съкращения) и неволевото кръстосване на краката (ножично ходене) са сред честите симптоми. Увреждането на моторните неврони може да причини неравномерно напрежение между мускулите, което да доведе до нарушения в стойката на тялото.

Проблемите с баланса също са важни симптоми на спастичността. Тъй като тя затруднява контрола върху мускулите, тя може да засегне способността на човека да стои прав и да ходи. Това състояние се проявява със загуба на походката и неконтролирани движения. Тези неправилни модели, които се развиват с времето, могат да причинят трайни деформации в мускулно-скелетната система.

Специфични симптоми при деца

При децата спастичността, за разлика от възрастните, може да доведе до проблеми с растежа. Тъй като мускулната скованост и спазмите възпрепятстват нормалния растеж и развитие на детето, те могат да доведат до болезнени и деформирани стави.

Тежестта на спастичността може да варира при различните хора. Тя може да се наблюдава в широк спектър – от лека мускулна скованост до тежки, болезнени и неконтролируеми мускулни спазми. Особено при децата ранната диагноза и лечение притежават голямо значение с оглед предотвратяването на трайни увреждания.

Какви са причините за спастичност? Основни заболявания

Увреждането на нервните клетки в главния или гръбначния мозък е основната причина за спастичността. Това увреждане може да възникне в резултат на различни заболявания или наранявания. И така, кои са тези състояния, които водят до спастичност?

Церебрална парализа и родови травми

Церебралната парализа е една от най-честите причини за спастичност, като децата със спастична церебрална парализа съставляват около 60% от всички случаи на церебрална парализа. Тя произтича от увреждане на моторните контролни зони на мозъка преди, по време или след раждането.

Родовите усложнения, преждевременното раждане (особено преди 28-ата седмица) и ниското тегло при раждане са фактори, които увеличават риска от церебрална парализа за бебетата. Уврежданията, които засягат развитието на мозъка през периода до първите две години след раждането, също могат да доведат до церебрална парализа.

Множествена склероза и неврологични заболявания

Множествената склероза (МС) е прогресивно заболяване, развиващо се в резултат на атака на имунната система срещу защитната обвивка около нервните клетки. Това нарушение в нервната проводимост завършва с мускулна скованост и спастичност. Това състояние, което се наблюдава по-често особено в първичната прогресивна форма на МС, може сериозно да засегне качеството на живот на пациентите.

Други неврологични заболявания, като амиотрофична латерална склероза (АЛС), също могат да причинят спастичност. Тези заболявания водят до загуба на мускулен контрол, като нарушават функцията на моторните неврони.

Увреждания на гръбначния мозък и главния мозък

Травматичното мозъчно увреждане възниква в резултат на удари в главата или проникващи наранявания. Този вид увреждания могат да засегнат способността ви да мислите, усещате и се движите. Спастичността, която се развива през първите 6 месеца след мозъчно увреждане, може да наруши потока на нервните съобщения между мозъка и мускулите.

Уврежданията на гръбначния мозък също са сред честите причини за спастичност. След тези увреждания в мускулите под нивото на увреждането могат да се наблюдават неконтролирани съкращения и скованост. За някои хора това състояние улеснява изправянето и ежедневните дейности, докато за други може да бъде болезнено и ограничаващо.

Спастичност може да се развие и при пациенти, преживели инсулт. Тя обикновено се появява не в ранния период на заболяването, а през следващите няколко месеца и се наблюдава по-често при инсулти, дължащи се на мозъчен кръвоизлив.

Генетични и метаболитни причини

Наследствените спастични параплегии са група заболявания, дължащи се на генни мутации, които протичат с мускулна слабост в краката и спастичност. Това състояние, което се среща при 1-10 на всеки 100 000 души, до момента има идентифицирани над 70 генни мутации.

Тези генни мутации нарушават структурата, храненето на нервните клетки и комуникацията между клетките, което води до появата на симптоми на спастичност. Най-честият тип е този с автозомно-доминантно наследяване, който представлява 75-80% от пациентите.

Метаболитни заболявания като адренолевкодистрофия (ALD), болест на Крабе и фенилкетонурия също могат да доведат до спастичност. Тези заболявания нарушават контрола върху мускулния тонус, като засягат нормалния метаболизъм на нервните клетки.

Как се диагностицира спастичността?

За да може спастичността да бъде лекувана правилно, тя първо трябва да бъде диагностицирана коректно. Диагностичният процес обикновено започва с изслушване на оплакванията на пациента от лекари специалисти по неврология и продължава с различни изследвания.

Физикален преглед и анамнеза на пациента

Първият етап от диагностицирането на спастичността е вземането на подробна анамнеза на пациента и извършването на пълен физикален преглед. Лекарят ще попита кога са започнали вашите оплаквания, каква е тяхната тежест и как влияят на ежедневието ви. В същото време той събира информация за заболявания или наранявания, които сте преживели преди.

По време на физикалния преглед лекарят оценява вашия мускулен тонус, мускулна сила и рефлекси. Той проверява стойката на тялото ви, като разглежда движенията ви като сядане, ставане и ходене. Дълбоките сухожилни рефлекси и мускулното напрежение се оценяват с особено внимание. Този преглед е важен за определяне на тежестта на спастичността и кои мускули са засегнати.

Оценката на мускулния тонус е един от най-особените основни етапи при диагностицирането на спастичност. Житейската история на пациента, продължителността на оплакванията и затрудненията в движенията се разпитват детайлно. Тази информация служи за ориентир при изготвянето на последващия план за лечение.

ЕМГ и тестове за нервна проводимост

ЕМГ (електромиографията) изследва електрическите сигнали, които мускулите произвеждат, докато са в покой или се използват. Благодарение на този тест се определя дали причината за заболяването е в самите мускули, или в нервите, които ги захранват. ЕМГ тестът се прилага за диагноза на заболявания, възникващи в мускулната и нервната структура.

ЕМГ процедурата се състои от два етапа:

Повърхностна ЕМГ, при която електродите се залепват за кожата

Иглена ЕМГ, при която игленият електрод влиза в мускула

Изследванията на нервната проводимост пък оценяват скоростта, с която нервите предават импулсите към мускулите. Тези тестове се използват за определяне на разпространението на увреждането на нервите, причиняващо спастичност. ЕМГ също така е важен тест за установяване на заболявания, при които електрическата проводимост между нервите и мускулите е нарушена, като миастения гравис.

Методи за образна диагностика като ЯМР и КТ

Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) и компютърната томография (КТ) са образни методи, използвани за разкриване на структурни промени в централната нервна система. Тези техники показват ясно наличието на увреждане или лезия в главния и гръбначния мозък.

ЯМР показва изразени патологии в повечето случаи на спастична дипареза. Особено при преждевременно родени бебета често се наблюдават находки, съвместими с перивентрикуларна лекомолация (PVL). Въпреки това, не във всички случаи на спастичност може да се наблюдава аномалия на ЯМР.

Поставянето на диагноза в ранен етап гарантира постигането на по-добри резултати в процеса на лечение на пациентите. По този начин се цели значително подобрение в качеството на живот. Правилната и навременна диагноза е от критично значение за предотвратяване прогресията на спастичността и за избягване на усложненията.

Как се провежда лечението на спастичността?

Лечението на спастичността изисква специален подход, който варира при различните пациенти. За ефективно лечение трябва да се изготви персонализирана програма, като се вземат предвид тежестта, разпределението и основните причини за спастичността. Лечението обикновено се провежда с мултидисциплинарен подход, обхващащ физиотерапия, медикаментозно лечение и при необходимост хирургични интервенции.

Физиотерапия и рехабилитация

Физиотерапията е в основата на лечението на спастичността. Тя включва поредица от приложения, предназначени за намаляване на мускулния тонус, поддържане и подобряване на подвижността. Упражненията за разтягане, правени най-малко два пъти дневно, намаляват мускулната скованост и удължават дължината на мускула. Освен това упражненията за укрепване подобряват функционалното състояние. Топлите или студени процедури, прилагани преди разтягане, могат да увеличат ефективността. Специално ефектът от ледената терапия продължава около 2 часа и нейното прилагане преди упражнения е полезно.

Медикаментозно лечение и мускулни релаксанти

Сред най-често използваните мускулни релаксанти при медикаментозното лечение са баклофен, тизанидин, диазепам и дантролен. Тези лекарства действат, като инхибират възбудните невротрансмитери в главния и гръбначния мозък или като увеличават инхибиторните невротрансмитери. Въпреки това те могат да имат странични ефекти като сънливост, замаяност и повишени чернодробни ензими. Поради тази причина е важно лекарствата да се използват редовно под лекарски контрол и да се проследяват с кръвни изследвания на определени интервали.

Приложения на ботулинов токсин (ботокс)

Ботулиновият токсин е ефективен метод за лечение, който намалява прекомерната мускулна активност, когато се инжектира в малки количества в спастичните мускули. Токсинът спира временно съкращенията, като пречи на освобождаването на ацетилхолин в нервните окончания. Неговият ефект започва 24-72 часа след инжектирането, достига максимум в рамките на 3-4 седмици и продължава средно 3-4 месеца.

Терапията с ботулинов токсин, когато се прилага заедно с физиотерапия, е ефективен и безопасен избор за подобряване на функционалния капацитет на пациента.

Баклофенова помпа и хирургични опции

При случаи на разпространена и тежка спастичност може да се използва баклофенова помпа. С този метод лекарството баклофен се подава директно в гръбначномозъчната течност, като действа в много по-ниски дози и системните странични ефекти намаляват. Помпата се поставя под кожата от страната на коремната област, а катетърът се свързва към гръбначномозъчната течност. Програмируемата отвън помпа съдържа лекарство, достатъчно за средно 6 месеца, и може лесно да бъде заредена, когато е необходимо.

В сериозни случаи, които не се отблагодаряват с други лечения, могат да бъдат обмислени хирургични интервенции като селективна дозална ризотомия. При тази процедура се прави опит за намаляване на мускулния тонус чрез прерязване на някои нервни коренчета в гръбначния мозък.

Психологическа подкрепа и социално участие

Психологическата подкрепа и социалното участие също заемат важно място в лечението на спастичността. Осигуряването на емоционална подкрепа за пациентите и техните близки повишава съответствието с лечението. При децата по-специално когнитивните способности, социалното и емоционалното развитие играят ефективна роля в напредъка на лечението. Поради тази причина е важно лечебният екип да определи реалистични цели с пациента и неговите близки и ясно да обсъди очакванията.

Често задавани 7 въпроса

Нека отговорим на най-любопитните въпроси относно спастичността в светлината на мненията на специалисти. В този раздел ще отговорим ясно и отчетливо на често срещаните въпроси, които изникват в съзнанието както на пациентите, така и на техните близки.

Дали спастичността ще бъде временна или трайна зависи от основната причина и общото здравословно състояние на лицето. В някои случаи тя може да бъде временна, докато в други може да остане постоянна или да омекне. Например, според Американската асоциация за инсулт, спастичност се наблюдава при 25-43% от пациентите след инсулт през първата година. Когато се приложи правилно лечение, тежестта на спастичността може да бъде намалена и пациентът да поддържа ежедневния си живот с по-малко съкращения. По този начин човекът може да стане способен да се храни сам и да облече дрехите си.

Терапията с ботулинов токсин е метод, който предотвратява освобождаването на ацетилхолин чрез инжектиране в спастичните мускули и временно спира мускулните съкращения. Процедурата обикновено се извършва амбулаторно и за кратко време. Преди инжектирането върху областта се нанася болкоуспокояващ крем и с помощта на тънка игла се прониква в определения мускул. Приложената доза се изчислява според теглото на пациента и големината на мускула. Ефектът обикновено започва в рамките на 3-7 дни и достига максимум през 4-тата седмица. При малките мускулни групи ефектът започва да се наблюдава в рамките на 24 часа, а при големите мускули – в рамките на 3-4 дни. Ефектът на ботокса трае средно 3-4 месеца, но с интензивна програма за физиотерапия този период може да се удължи до 6-12 месеца.

Да, спастичността може да бъде прогресивна. Спастичността, започнала в която и да е мускулна група, с времето може да се разпространи и към други мускулни групи. Скоростта и степента на прогресия варират според заболяването, причиняващо спастичността. Например при прогресивни неврологични заболявания като АЛС спастичността обикновено се влошава с времето. От друга страна, при вродени състояния като церебрална парализа може да не се наблюдава голяма прогресия. С подходящо лечение и рехабилитационна програма прогресията на спастичността може да бъде забавена или овладяна.

Укрепването на спастичните мускули е възможно, но то трябва да се извършва под наблюдението на физиотерапевт. Приложенията на физиотерапията, редовните упражнения и ортезите, поддържащи правилната стойка, помагат за укрепване на мускулите. Упражненията за укрепване подобряват функционалното състояние, като натоварват мускула срещу определено съпротивление. Въпреки това тези упражнения не се прилагат при пациенти, които са претърпели скоро операция, имат тежка остеопороза или ограничена ставна подвижност. Особено се препоръчва комбинирането на упражнения за разтягане, сила и съпротивление.

Спастичността може да причини болка. Спастичността след инсулт води по-специално до загуба на движение и свързана с това болка. Продължителното свиване на мускулите, мускулната умора и спазмите могат да създадат болка. Освен това дълготрайните съкращения могат да доведат до скованост и втвърдяване в ставите, което причинява допълнителни болки. Тези болки могат да доведат както до физически, така и до психологически неудобства.

Упражненията се препоръчват от гледна точка на осигуряване на облекчение за пациентите със спастичност. Въпреки това изследванията показват, че упражненията нямат директен ефект върху лечението на заболяването. Независимо от това редовните упражнения помагат за овладяване на дългосрочните симптоми на спастичността като мускулна болка, скованост или контрактура. Водните упражнения са особено ефективни; изследванията показват, че плуването повишава еластичността на мускулите.

Пациентите със спастичност изпитват физиологични, психологически и социални затруднения. Мускулните съкращения могат да затруднят ежедневните дейности като обличане, хранене и лична хигиена. Например, докато спастичността в краката затруднява ходенето, свиванията в ръката и дланта могат да доведат до пълна зависимост в ежедневието. Освен това деформациите в тялото могат да причинят и психологически проблеми като тревожност, депресия и проблеми със самочувствието. Свиванията в ходилата водят до нарушаване на баланса, риск от падане и образуване на мазоли.

Изпитвате ли симптоми на спастичност?

Ако мускулната скованост, неволевите съкращения или ограниченото движение засягат вашето ежедневие, ранната оценка притежава голямо значение.

Диагнозата и лечението на спастичността в отделението по неврология на Hisar Hospital Intercontinental се планират с модерни методи за образна диагностика, ЕМГ тестове и мултидисциплинарен подход за рехабилитация.

Можете да научите опциите за лечение, специално създадени за вас, като запазите час при нашите лекари специалисти.

Свържете се с нас за подробна информация и час.