Какво е множествена склероза (МС)? Кои са методите за лечение?

Множествената склероза е автоимунно заболяване, което засяга нервната система. Диагнозата на МС в началото може да бъде трудна, но в по-напредналите стадии на заболяването, когато се появят характерните му симптоми, диагнозата може да се постави по-точно. Множествената склероза, дори и да не може да бъде лекувана окончателно, може да бъде контролирана чрез подходящи методи.

Какво представлява МС (множествена склероза)?

Множествената склероза (МС) е сложно заболяване на нервната система. При това заболяване имунната система, която обикновено защитава организма от чужди вещества, неочаквано атакува централната нервна система. Нервните влакна са подобни на електрическата инсталация на тялото и са обвити с миелинова обвивка, която е изолираща и защитна. При МС функционирането на имунната система се нарушава и тя възприема миелина като заплаха и го атакува. В резултат на това в миелиновата обвивка възниква възпаление и увреждане. Увреденият миелин не може напълно да изпълнява функцията си, поради което нормалната комуникация между мозъка и останалата част на тялото се нарушава. Това нарушение на комуникацията води до появата на различни симптоми в организма.

Какви са причините за МС (множествена склероза)?

Смята се, че МС възниква в резултат на комбинация от генетични и околни фактори. Генетичните фактори обикновено представляват най-основната стъпка при появата на МС. Лицата, в чиито семейства има случаи на МС, може да са в малко по-висок риск от развитие на МС. Това е така, защото определени генетични промени могат да направят хората по-податливи на МС. Учените са идентифицирали определени гени, свързани с МС, например ген HLA-DRB1. Този ген е част от комплекса човешки левкоцитен антиген (HLA), който играе критична роля в регулирането на имунната система. Промените в тези гени могат да увеличат риска от нарушено функциониране на имунната система и да доведат до появата на МС.

Околните фактори също заемат не по-малко важно място от генетичната предразположеност в появата на МС. Вирусни инфекции, дефицит на витамин D и излагане на определени токсини могат да играят роля в развитието на МС. Вирусите, като вируса на Епщайн–Бар (EBV), привличат вниманието поради възможната връзка с МС.

Какви са симптомите на МС?

Симптомите на МС се различават при всеки човек, но като цяло са сходни. Симптомите могат да протичат по следния начин:

Умора: Умората, която е един от симптомите на МС, може да повлияе на ежедневния живот.

Проблеми със зрението: МС може да повлияе на зрителната функция и да причини проблеми като замъглено или двойно виждане. Оптичният неврит – възпаление на зрителния нерв, е често срещано състояние при МС и може да предизвика болка при движение на очите.

Изтръпване и мравучкане: Пациентите с МС могат да изпитват изтръпване, мравучкане или усещане за „убождане с игли“ в крайниците. Тези усещания могат в различно време да засягат различни части на тялото.

Загуба на равновесие и мускулни проблеми: МС може да засегне координацията и равновесието, което може да предизвика затруднения при ходене и при извършване на фини двигателни действия. Някои пациенти могат да изпитват мускулна слабост или спазми.

Нарушения на познавателните функции: МС може да засегне и когнитивните функции. Могат да възникнат проблеми с вниманието, обработката на информация, логическото мислене и решаването на проблеми.

Тревожност: Като психологични ефекти на МС през периода на заболяването могат да се появят емоционални колебания, депресия и тревожност.

Хронична болка: Хроничната болка е често срещан симптом при МС. Болката може да се усеща в различни части на тялото и може да бъде трудна за контролиране.

Проблеми с отделителната система: При някои случаи МС може да засегне нервите, които контролират функцията на пикочния мехур и червата. Това може да доведе до често уриниране и инконтиненция (неволно отделяне на урина). Могат да възникнат и проблеми с червата, като запек.

Генетично ли е МС?

Въпреки че генетичните фактори играят роля при появата на МС, известно е, че и околните фактори имат значително влияние. Все пак се смята, че генетичните фактори повишават риска от МС. Вероятността лицата, в чието семейство има случаи на МС, да бъдат по-податливи на това заболяване е по-висока. Не бива обаче да се забравя, че генетичната предразположеност сама по себе си не причинява МС.

Как се диагностицира МС?

Диагнозата на МС обикновено се поставя чрез подробен преглед на медицинската анамнеза, клиничен преглед и комбинация от различни изследвания. Когато лице с признаци на МС се обърне към болница, медицинският специалист обикновено извършва подробен анализ на медицинската анамнеза, за да разбере симптомите и честотата им. След това се извършва неврологичен преглед за оценка на функции като зрение, координация, равновесие и рефлекси.

При съмнение за МС могат да се използват образни изследвания, като магнитно-резонансна томография (MRT), за установяване на зони на възпаление или загуба на миелин в централната нервна система. Освен това може да се направи анализ на цереброспиналната течност (мозъчно-гръбначната течност), като се вземе проба от течността около мозъка и гръбначния мозък. Този анализ се използва за проверка на високите нива на определени протеини, които могат да показват възпаление. За подпомагане на диагнозата могат да се използват и изследвания, които измерват електрическата активност на мозъка в отговор на стимули.

Какви са етапите на МС?

Множествената склероза, за разлика от други заболявания, няма ясно определени стадии, а протичането на заболяването може да се различава между отделните хора. Въпреки това медицинските специалисти обикновено използват класификационна система, основана на модела на прогресия на заболяването и наличието на рецидиви (обостряния).

Клинично изолиран синдром (CIS): Период преди МС или начален период на МС, включващ първите симптоми, които продължават поне 24 часа. Тези симптоми, възникнали поради увреждане на миелиновата обвивка, са първите признаци на заболяването.

Първично прогресивна МС (PPMS): Тази форма е по-рядка. Характеризира се с постоянно прогресиране на симптомите без ясно изразени периоди на обостряне и ремисия (подобрение). Инвалидността се натрупва по-стабилно от началото на заболяването.

Вторично прогресивна МС (SPMS): С течение на времето някои лица с рецидивираща и подобряваща се МС могат да преминат към вторично прогресивна МС. На този етап пристъпите се натрупват по-постепенно, а периодите на ремисия стават по-слабо забележими.

Рецидивираща и подобряваща се МС (RRMS): Този етап е най-често срещаната форма на МС. Характеризира се с периоди на обостряне, при които се появяват нови симптоми или се влошават съществуващи. След това следват периоди на ремисия, при които симптомите частично или напълно се подобряват.

Как се лекува МС?

МС няма окончателно лечение, поради което терапията обикновено е насочена към овладяване на симптомите и контрол на прогресията на заболяването. Първоначално лекарите могат да предпишат лекарства според симптомите на пациента и типа на заболяването. Тези лекарства могат да помогнат за облекчаване на симптомите на МС, като модулират отговора на имунната система или намаляват възпалението. Физиотерапията също е част от лечението на МС. Физиотерапевтите създават специални програми за упражнения за повишаване на силата на пациента, подобряване на равновесието и поддържане на подвижността. Освен това промените в начина на живот са важни. Здравословната диета, редовните упражнения и избягването на стрес могат да помогнат при контрола на МС. При тежко протичащо заболяване, по насока на лекаря, могат да се обмислят и хирургични интервенции или други специални методи на лечение.

Как протича процесът след лечение на МС?

Продължаващата грижа след лечението на МС е важна за контрола на заболяването. В този процес се провеждат редовни прегледи с цел проследяване на прогресията на заболяването и оценка на ефективността на терапевтичния план. Пациентите трябва внимателно да следят всяка промяна в симптомите и да поддържат открита комуникация с лекарите си. Наред с медицинските проследявания е важно и през периода след лечението да се възприеме здравословен начин на живот. Поддържането на балансирана диета, редовните упражнения и управлението на стреса могат да окажат положително въздействие върху общото здраве на хората с МС.

Какво се случва, ако МС не се лекува?

Ако МС не се лекува, заболяването може да доведе до различни усложнения и с течение на времето да прогресира. Симптомите, които в началото може да са леки, при липса на лечение могат да станат по-тежки и по-трудни за понасяне. Могат да се появят нарастващи затруднения при движение, проблеми с координацията и дори затруднения при извършване на ежедневни дейности. Основният риск при нелекувана МС е потенциалът да причини необратимо увреждане на централната нервна система. С течение на времето атаката на имунната система срещу миелиновата обвивка може да остави трайно увреждане на нервните влакна. Това увреждане може да засегне зрението, контрола над мускулите и чувствителността, както и други функции.

Често задавани въпроси

МС (множествена склероза) може да започне на всяка възраст, но обикновено се диагностицира между 20 и 50 години. Последните постижения в лечението на МС включват разработването на терапии, които променят хода на заболяването с цел забавяне на прогресията му. Моноклоналните антитела, лекарствата за перорален прием и разработените персонализирани подходи на лечение също са сред използваните методи. Тези новости имат за цел да направят контрола на симптомите по-ефективен, да намалят рецидивите и да подобрят общото качество на живот на лицата, живеещи с МС. Типичните симптоми при мъжете включват умора, затруднено ходене, усещане за изтръпване или мравучкане, мускулна слабост, проблеми с координацията и промени в зрението. Мъжете с МС могат също да изпитват когнитивни затруднения, емоционални колебания и проблеми с сексуалната функция. МС обикновено се среща при възрастни, в чието семейство има случаи на МС и които са чувствителни към околни фактори като дефицит на витамини или вирусни инфекции. Освен това е по-често срещана при жените, отколкото при мъжете. МС най-често се среща при възрастни между 20 и 50 години. Може да засегне и лица извън тази възрастова група, но по-голямата част от случаите са в този възрастов диапазон. Най-важният симптом на МС е неврологичният. Те могат да варират от умора, затруднено ходене и мускулна слабост до усещане за изтръпване или мравучкане. МС се повлиява от неврологичното отделение, което се занимава с нарушения на нервната система. Ако и вие имате признаци на МС или страдате от това заболяване, можете да потърсите помощ в здравно заведение. Ако при бременната има прееклампсия – състояние, което се развива с високо кръвно налягане, вероятността бебето да се роди преждевременно е по-висока.