Какво е болестта на Паркинсон? Симптоми, причини и методи на лечение

Какво е болестта на Паркинсон? Симптоми, причини и методи на лечение – Ръководство 2025

Какво е болестта на Паркинсон?

Болестта на Паркинсон е неврологично заболяване, което възниква в резултат на увреждане на клетките на substantia nigra – една от областите на мозъка, които контролират движението и координацията. Тези клетки произвеждат допамин. При пациентите с болест на Паркинсон обаче тези клетки са умрели или увредени, поради което допаминът не може да се произвежда и нервната система функционира нарушено.

Причини за болестта на Паркинсон

1. Генетични фактори

При лица с генетична предразположеност някои генни мутации могат да увеличат риска от болест на Паркинсон. При фамилните форми на заболяването то се проявява по-рано.

1. Фактори на околната среда

Излагането на селскостопански препарати, инсектициди и замърсяване на околната среда може да повиши риска от болест на Паркинсон.

1. Биологични находки

Наличието на телца на Леви и натрупването в тях на протеини алфа-синуклеин са биологичните маркери на заболяването.

Симптоми на болестта на Паркинсон

1. Симптоми в ранен стадий

Тремор в покой на ръцете (треперене)

Бавни движения (брадикинезия)

Намаляване на мимиката на лицето

Нарушения на речта

Намаляване на размера на почерка

Внезапни движения по време на сън

Загуба на обонянието (аносмия)

1. Симптоми в напреднал стадий

Мускулна скованост (ригидност)

Проблеми с равновесието (постурална нестабилност)

Замайване и припадъци

Дисфагия (затруднено преглъщане)

Неволно уриниране

Запек

Прекомерно потене

Инсомния

Класификация на симптомите при болестта на Паркинсон

Физически симптоми

Забавяне на движенията

Тремор и нарушения на походката

Намаляване на дължината на стъпките

Усещане за студ и скованост

Когнитивни и психиатрични симптоми

Загуба на памет

Депресия и тревожност

Деменция (клиничен образ с халюцинации и делюзии)

Как се поставя диагноза болест на Паркинсон?

Диагнозата се поставя от специалисти невролози чрез следните методи:

Подробна анамнеза

Неврологичен преглед

Оценка на ежедневните дейности

Тест за отговор на лечение с леводопа

Допълнителни диагностични средства

МРТ (магнитно-резонансна томография)

Сканиране на допаминовите транспортери (DaTscan)

Основни критерии за диагноза болест на Паркинсон

Брадикинезията (забавяне на движенията) е задължителна находка. Към нея трябва да се добави поне една от следните находки:

Тремор

Ригидност

Нарушение на равновесието

Стадии на болестта на Паркинсон

Стадий 1

Това е период, в който на преден план излизат немоторните симптоми.

Стадий 2

Появяват се бавни движения и загуба на мимика.

Стадий 3

При неврологичния преглед се наблюдават ясно изразени двигателни нарушения.

Стадий 4

Ясно изразени са двигателните усложнения, които засягат ежедневния живот.

Кой се разболява от болест на Паркинсон?

Най-често се засягат лица на 60 и повече години. При 10% от всички пациенти е установено начало под 40-годишна възраст. При наличие на фамилни генни мутации заболяването може да започне и в млада възраст.

Поява на болестта на Паркинсон при младите хора

Фамилната предразположеност и генетичните мутации са причина за болестта на Паркинсон с начало в младата възраст. Случаите при лица под 20-годишна възраст са много редки, но могат да бъдат наблюдавани.

Влияние на болестта на Паркинсон върху протичането и качеството на живот

Болестта на Паркинсон е заболяване с бавно прогресиране, което с времето сериозно влияе върху качеството на живота. Ранното начало на лечението може да забави това прогресиране.

Методи на лечение на болестта на Паркинсон

Медикаментозно лечение

Леводопа

Допаминови агонисти

MAO-B инхибитори

COMT инхибитори

Блокери на аденозиновите A2A рецептори

Всеки от тях има за цел да повиши нивата на допамин и да облекчи двигателните симптоми.

Симптоматично лечение

За немоторните симптоми, като сън, запек и депресия, се прилагат поддържащи терапии.

Хирургично лечение: Дълбока мозъчна стимулация (ДБС)

Чрез поставяне на електрод в мозъка и електрическа стимулация се облекчават двигателните симптоми. Като алтернатива могат да се приложат аблативни методи (например талamotomия).

Процес на грижи след лечение на болестта на Паркинсон

Редовни контроли

Физиотерапия и рехабилитация

Редовен прием на лекарствата

Психиатрична подкрепа

Препоръки за пациентите и техните близки

Трябва да се спазва планът на лечение

Лекарствата трябва да се приемат навреме и по подходящ начин

Семейството трябва да бъде информирано, а пациентът да получава психологическа подкрепа

Често задавани въпроси (ЧЗВ)

Продължителността на процедурата тиреоидна аблация зависи от размера и броя на нодула, както и от зоната, в която се извършва процедурата, но обикновено трае между 30 и 60 минути. Преди процедурата се прилага лека седация или локална анестезия, за да се отпусне пациентът. Благодарение на анестезията по време на процедурата не се появяват болка и дискомфорт. При безоперативната аблация на тиреоиден възел се прилага локална анестезия и при някои пациенти венозни аналгетици. Поради това по време на процедурата не се усеща болка. След процедурата в зоната на въздействие може да се появи лека болка, чувствителност и отok. Ако оплакванията се засилят, е важно да се обърнете към лекаря си. Лекарят ви може да препоръча подходящ аналгетик за облекчаване на болката. При тиреоидната аблация възстановяването е много бързо. В повечето случаи може да се върнете към обичайния си начин на живот веднага след процедурата. Въпреки това през първите няколко дни след процедурата е важно да се избягват тежки физически натоварвания, да се пие достатъчно течности и редовно да се приемат лекарствата, препоръчани от лекаря. Редовните проследявания след аблационното лечение са много важни за оценка на ефективността на терапията и за ранно откриване на евентуални усложнения. През периода на проследяване обикновено се извършват следните процедури:

Кръвни изследвания: Вземат се кръвни изследвания за контрол на нивата на тиреоидните хормони и на някои други ваши показатели.

Ултразвуково изследване: Извършва се ултразвук за оценка на състоянието на щитовидната жлеза и нодулите.

Физикален преглед: Проверява се дали в областта на шията има оток или чувствителност.

Честотата на проследяванията може да се различава в зависимост от състоянието на пациента и препоръката на лекаря. Обикновено през първата година те са по-чести, а през следващите години – по-редки. Проследяванията се извършват в сътрудничество между ендокринология и интервенционална радиология. Тиреоидната аблация, особено при лечението на доброкачествени тиреоидни нодули, се приема като по-малко инвазивна и по-безопасна алтернатива в сравнение с хирургията. Въпреки това тиреоидната аблация може да не е достатъчна сама по себе си за всички тиреоидни заболявания. Някои от ситуациите, при които след тиреоидна аблация може да се наложи операция, са следните:

Големи и разпространени нодули: При много големи нодули или при нодули, които обхващат значителна част от щитовидната жлеза, може да се наложи хирургично лечение.

Злокачествени тумори: При раковите тиреоидни нодули обикновено се предпочита хирургично лечение.

Рецидивиращи нодули: При повторно появяване на нодула след аблация може да се наложи операция. Освен това може да се извърши втора и трета сесия на аблация.

Въпреки че тиреоидната аблация заема важно място в лечението на тиреоидните заболявания, тя не означава, че хирургичните методи изцяло отпадат. Тъй като състоянието на всеки пациент е различно, методът на лечение се определя според особеностите на пациента и оценката на лекаря. Тиреоидната аблационна терапия по правило не се прилага по време на бременност и кърмене. Енергийните източници, използвани при аблацията (например радиочестотни или микровълнови), могат да носят потенциални рискове за плода или за кърмачето. Затова при жени с проблем с тиреоиден възел по време на бременност или кърмене се разглеждат други методи на лечение.

При жени с тиреоидно заболяване по време на бременност и кърмене обикновено се предпочита медикаментозно лечение. Въпреки това, тъй като състоянието на всеки пациент е различно, планът на лечение трябва непременно да бъде оценен от ендокринолог.

Лечението на болестта на Паркинсон изисква многопрофилен подход, като водеща роля има неврологията. Важно е пациентът редовно да посещава лекар и да прави необходимите изследвания и аналази. За най-ефективното провеждане на лечението можете да запишете час за преглед в нашето неврологично отделение.

Нашите специалисти по неврология:

Специалист д-р Gülümser Kızıltaş Tokmak

Специалист д-р Nuran Burcu Arkalı