Какво е епилепсия, какви са причините и симптомите? Как се лекува?

Епилепсията е неврологично заболяване, което засяга мозъка и причинява повтарящи се епилептични пристъпи. По време на пристъпите хората особено често губят съзнание, известно време гледат празно в една посока и се появяват повтарящи се треперливи движения на ръцете и краката.

Диагнозата епилепсия се поставя от опитен лекар чрез различни изследвания и тестове. Лечението се планира според вида и тежестта на епилепсията и медицинската история на пациента. По време на лечението невролог, диетолог, психолог и медицинският екип работят заедно. Основната цел на лечението е да се намали честотата на пристъпите или напълно да се премахнат.

Какво е епилепсия?

Неврологично заболяване, което засяга мозъка и понякога причинява повтарящи се пристъпи, включително загуба на съзнание. Епилептичните пристъпи възникват в резултат на неконтролиран изблик на електрическа активност от увредени неврони (нервни клетки) в мозъка. По време на пристъпите повишената електрическа активност на невроните предизвиква неволни действия, емоции и поведение.

Видове епилепсия

Видовете епилепсия се класифицират според симптомите и според областта на мозъка, от която произхождат. Видовете епилепсия са следните:

Абсансна епилепсия: Обикновено възниква вследствие на генетични фактори. Характеризира се с повтарящи се епилептични кризи, които причиняват внезапна загуба на съзнание. След кризите пациентът може да продължи от мястото, на което е прекъснал, но при епилепсията пристъпите са толкова чести, че това става трудно.

Фронтална лобна епилепсия: Вид епилепсия, която възниква в челния лоб на мозъка (предната част на мозъка), отговорен за контрола на двигателните функции. Затова причинява мускулна слабост, потрепване на ръцете и краката, гримасничене на лицето, отклоняване на погледа на очите към една страна и други необичайни движения.

Темпорална лобна епилепсия (ТЛЕ): Възникват епилептични кризи, произхождащи от темпоралния лоб, който контролира способности като говор, памет и слух. Обикновено пристъпите са свързани със страх, гадене, необичайни вкусови и обонятелни усещания.

Неокортикална епилепсия: Вид епилепсия, произхождаща от церебралния кортекс (външния слой на мозъка).

Какви са началните (ранни) признаци на епилепсията?

Епилепсията причинява повтарящи се пристъпи при хората. Обикновено преди появата им не се наблюдава никакъв симптом. При някои хора обаче преди пристъпите се наблюдават ранни признаци. Особено при възрастни с неврологични заболявания като деменция, при хора с черепно-мозъчна травма, инсулт и мозъчен тумор, както и при деца със забавено растеж и развитие, могат да се появят ранни признаци. При възрастните ранните признаци включват неврологични нарушения като проблеми с координацията, слабост и нарушения на паметта. При децата началните признаци на епилепсия са затруднения при ученето, забавяне при ходенето, зрителни проблеми и липса на вниманието. Бебетата, които имат епилепсия от раждането, може да имат проблеми с контрола на мускулите и съня.

Какво причинява епилепсията?

Епилепсията може да се развие вследствие на черепно-мозъчни травми, медицинско състояние, засягащо мозъка, или да е идиопатична (с неизвестна причина). Най-честите фактори, причиняващи епилепсия, са следните:

Инсулт

Генетични фактори

Семейна анамнеза за наследствена епилепсия

Мозъчен тумор

Аномални кръвоносни съдове в мозъка

Неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер

Травматично увреждане на мозъка

Инфекции като ХИВ, СПИН и мозъчен абсцес

Увреждане на мозъка по време на раждане и след раждане

Вродени мозъчни аномалии

Наследствени метаболитни нарушения като фенилкетонурия

Епилепсията генетична ли е?

Епилепсията възниква в резултат на наличието на повече от един ген, които повишават вероятността от пристъпи, и на взаимодействието на тези гени с околната среда. При приблизително 70% от пациентите с епилепсия генетичните и средовите фактори играят важна роля. Досега са описани около 265 гена, които допринасят за развитието на епилепсия.

Какви са симптомите на епилепсията?

Симптомите при епилепсията могат да варират от човек на човек в зависимост от степента на разпространение на увреждането в мозъка и от областта, в която то се намира. Най-важният симптом на епилепсията е пристъпът. В зависимост от вида епилепсия тежестта на пристъпа варира от човек на човек. При някои хора се наблюдават свиване на мускулите и загуба на съзнание, а други изпитват поведенчески промени, например прекъсване на работата си или кратко отнасяне мислено. Симптомите, свързани с епилептичните пристъпи, са следните:

Тревожност

Страх

Безпокойство

Депресия

Загуба на съзнание

Втвърдяване на мускулите

Неконтролируемо треперене на ръцете и краката

Видове епилептични пристъпи

При епилепсията пристъпите се разделят на два вида: фокални, т.е. възникващи от определена част на мозъка, и генерализирани, т.е. възникващи в резултат на нервна активност в двата лоба на мозъка.

Фокални пристъпи: Видове пристъпи, произхождащи от една част на мозъка. Особено пристъпите, възникващи в челните и темпоралните области на мозъка.

Генерализирани пристъпи: Възникват в резултат на необичайна електрическа активност в цялата област на мозъка. Видовете са следните:

Внезапна загуба на съзнание: слабо потрепване на мускулите, а пациентът гледа празно пред себе си.

Тонични пристъпи: Пристъпи, които предизвикват напрежение в мускулите на тялото.

Атонични пристъпи: Пристъпи, водещи до загуба на нормалния мускулен тонус, което причинява неволно падане на пациента.

Клонични пристъпи: Пристъп, при който се наблюдават трептящи движения (подрънквания) на мускулите на ръцете и краката.

Миоклонични пристъпи: Вид пристъп, при който се наблюдават внезапни мускулни свивания в горната част на тялото, ръцете и краката.

Тонико-клонични пристъпи: Вид пристъп, при който тялото се схваща, а ръцете и краката извършват повтарящи се движения.

Вторично генерализирани пристъпи: Пристъп, който започва като фокален и впоследствие се разпространява в цялата област на мозъка.

Как се поставя диагноза епилепсия?

При обръщане към опитен лекар епилепсията се диагностицира с помощта на подробна медицинска оценка и диагностични изследвания. По време на физическия преглед лекарят събира информация за честотата на пристъпите и за семейна анамнеза за епилепсия. Обикновено диагнозата епилепсия се поставя след като пациентът е получил един или повече неконтролирани пристъпи с интервал от поне 24 часа. В допълнение към този метод лекарят може да използва различни изследвания и скринингови методи. Освен това образните и други изследвания, които ще приложи, се използват за проследяване на епилепсията. Изследванията и образните методи, които използва лекарят, са следните:

Кръвни изследвания: Установяват се метаболитни и генетични проблеми, които могат да предизвикат пристъпи.

Магнитно-резонансна томография (ЯМР) и компютърна томография (КТ): МРТ и КТ изследванията позволяват да се открият тумори или тъканни аномалии в мозъка, които могат да предизвикат пристъпи.

Електроенцефалография (ЕЕГ): Позволява да се измери ефективността на медикаментозното лечение.

Стерео електроенцефалография (SEEG): Позволява да се установи от коя област на мозъка произхождат пристъпите.

Позитронно-емисионна томография (PET): Чрез заснемане на снимка на мозъка позволява да се установят области с аномална и нормална химична активност.

Как се лекува епилепсията?

След поставяне на диагнозата епилепсия лечението трябва да започне скоро. Невроложът се стреми в лечението да намали честотата на пристъпите или, ако е възможно, напълно да ги премахне. Лечението на епилепсията включва медикаментозно лечение, операция, кетогенна диета и нервна стимулация.

Лекарства

Антиепилептичните лекарства предотвратяват пристъпите, като променят начина, по който функционират мозъчните клетки. Видът и дозата на лекарството, препоръчано от лекаря, зависят от вида епилепсия, честотата на пристъпите, възрастта, пола и другите медицински състояния на пациента. Ефективността на препоръчаното от лекаря лекарство се проследява в първите етапи. Ако лекарят прецени, че лекарството е недостатъчно ефективно, или ако пациентът се оплаква от странични ефекти, лекарят пробва други лекарства. Когато бъде намерено подходящото за пациента антиепилептично лекарство, което добре повлиява на лечението, се осигурява редовното му приемане.

Операция

Някои пациенти с епилепсия трудно контролират пристъпите, въпреки опитите с много лекарства. Освен това епилептичните пристъпи могат да се дължат на аномална мозъчна тъкан. Затова лекарят, ако след направените изследвания и тестове установи, че тази тъкан може да бъде отстранена, прибягва до хирургична намеса. Преди да вземе решение за операция, лекарят с помощта на изследванията определя дали епилептичните пристъпи произхождат от една и съща област на мозъка. Освен това лекарят установява дали мозъчната тъкан, която ще бъде премахната при операцията, влияе върху важни жизнени функции като говор и движение. Лекарят оценява тези условия и взема решение за операция.

Кетогенна диета

При кетогенната диета тялото използва мазнини вместо въглехидрати като източник на енергия. При разграждането на телесните мазнини се образуват кетони. Натрупването на кетони в тялото се нарича кетоза. Кетозата предизвиква химични промени, които помагат за контрола на пристъпите. Кетогенната диета се прилага след общо решение на невролог, диетолог и семейството, тъй като е трудна за спазване и строга. Диетата обикновено започва в болница под наблюдението на диетолог. По време на диетата лекарят проследява нивото на кетоните на пациента и евентуалните странични ефекти чрез кръвни изследвания. Кетогенната диета обикновено намалява честотата на пристъпите. Тъй като кетогенната диета е строга, през последните години се прилагат по-поносими и вкусни диети: модифицираната диета Аткинс и диетите с ниско гликемично натоварване. При тях намаляването на честотата на пристъпите също е успешно.

Вагусна нервна стимулация (стимулиране)

Когато лекарствата не са достатъчно ефективни за контрол на пристъпите и хирургичната намеса не е възможна, лекарят прилага вагусна нервна стимулация при лечението на епилепсията. Вагусният нерв освен че помага за връзката между мозъка и сърцето, е свързан и с много тъкани в тялото. При вагусната нервна стимулация стимулаторът, поставен в горната част на гърдите, изпраща редовни електрически сигнали към вагусния нерв и мозъка. Чрез тези редовни сигнали се намалява честотата и интензивността на пристъпите.

Какъв е процесът след лечението на епилепсията?

След лечението невроложът информира пациента и близките му за епилептичните пристъпи. Епилепсията трябва да има незначително влияние върху човека. Пациентът трябва да бъде насърчен да мисли позитивно за състоянието си. Затова на този етап след лечението е важно да се сътрудничи с опитния лекар и да се приемат предписаните лекарства. Проследяването след лечението е необходимо, за да може пациентът да води здравословен и балансиран живот. Особено на този етап трябва да се избягват факторите, които провокират пристъпи, за да не се повтарят. Състоянията, които след лечението могат да провокират епилептични пристъпи, са следните:

Недостиг на сън

Неспазване на медикаментозното лечение

Алкохол

Наркотици

Стрес

Често задавани въпроси за епилепсията

Освен физическите наранявания, свързани с пристъпите, при хората се наблюдават оплаквания като тревожност, депресия и умора. В резултат на това може да се получи спад в представянето и проблеми в общуването със социалната среда. Епилептичните пристъпи предизвикват психологически разстройства като тревожност и депресия. Симптомите при бебетата зависят от вида на пристъпа. Симптомите, предизвикани от пристъпите, са леки и не се забелязват веднага. Обикновено приличат на движенията на нормално бебе. Тези симптоми са следните:

Произволни движения на очите

Изплезване на езика

Шумно дъвкане с движения на устата

Повтарящи се движения на лицето

Продължителна пауза в дишането

Лечението на епилепсията включва медикаментозно лечение, хирургична намеса, кетогенна диета и вагусна нервна стимулация. Кой метод на лечение е подходящ, лекарят решава въз основа на приложените образни изследвания и кръвни тестове. Храненето, прилагано при лечение на епилепсията, включва кетогенна диета, модифицирана диета Аткинс, диета с ниско гликемично натоварване и безглутенова диета. Общото за тези три диети е, че са бедни на въглехидрати и богати на мазнини. Неконтролируемите епилептични пристъпи могат да причинят сериозни, животозастрашаващи наранявания. Освен това маниите и биполярното разстройство, възникващи вследствие на продължителни епилептични пристъпи, както и противоепилептичните лекарства, използвани за тяхното лечение, могат да увеличат суицидните мисли и действия у пациента. При епилепсията загубата на рефлекси зависи от областта на мозъка, от която произхожда пристъпът. Ако пристъпът възниква във фронталния лоб, се наблюдава загуба на рефлекси при движенията, а ако възниква в темпоралния лоб, се наблюдава загуба на рефлекси, свързани с необичайни вкусови, обонятелни и слухови усещания. Трябва да се работи в сътрудничество с лекаря и медицинския екип и да се спазва планът за лечение. По време на лечението и след него трябва да се държи настрана от отрицателни емоции и мисли. Така пристъпите в голяма степен могат да бъдат предотвратени. Може да се удължи продължителността на пристъпите или между повтарящите се пристъпи пациентът да не възвърне напълно съзнанието си. По-сериозно е, когато епилептичните пристъпи засегнат сърцето и дихателните пътища, което може да доведе до необяснима внезапна смърт при епилепсия. При епилепсията пристъпът е животозастрашаващ симптом, който негативно влияе върху качеството на живота. Епилепсията често се появява при хора с мозъчно увреждане, мозъчна инфекция и мозъчни аномалии. Освен това най-важната причина за епилепсията е генетичната предразположеност. Епилепсията може да се развие впоследствие в резултат на травма или заболяване на мозъка. По време на епилептичен пристъп човекът може да припадне, да се разтрепери и да загуби съзнание. В този случай не трябва да се опитва да спре движенията на човека. Не трябва да се поставя нищо в устата му, тъй като може да се нарани челюстта и зъбите. На човека не трябва да се прави изкуствено дишане. Освен това, докато пристъпът не отмине напълно, на човека не трябва да се дава храна и напитки. Първата помощ, която може да се окаже на човек с епилептичен пристъп, включва:

Пациентът, ако е възможно, трябва да бъде положен на земята. Внимателно се обръща на една страна. Така му е по-лесно да диша.

Около пациента се премахват всички твърди и остри предмети. Ако пациентът има очила, те се свалят.

Под главата му задължително трябва да се постави мека и равна вещ, като яке или възглавница.

Ако дрехите стягат шията на пациента, те трябва да се разхлабят.

Ако пристъпът продължи повече от 5 минути, позвънете на 112.