Какво представлява артрозата на коляното (гонартроза)? Какви са симптомите? Как се поставя диагноза и как се лекува?

Гонартрозата е една от най-честите причини за болки в коленете при възрастни и е широко разпространено заболяване в обществото. Животът с износена коленна става е едновременно болезнен и неприятен. Симптомите на артрозата на коляното обикновено започват коварно и се засилват с времето. В тази статия ще намерите ясни и разбираеми отговори на въпросите какво е гонартроза, какви са нейните симптоми, как се диагностицира артрозата на коляното и какви са възможностите за нейното лечение.

Какво представлява артрозата на коляното (гонартроза)?

Какво означава гонартроза?

Артрозата на коляното в медицината се нарича гонартроза. Гонартрозата е заболяване, което възниква, когато структурите в коленната става започнат да се разрушават. Тя се развива в резултат на хронично и прогресиращо увреждане на хрущялната тъкан.

Гонартрозата може да се появи по два различни начина. Първичната гонартроза е спонтанно разрушаване на ставния хрущял. При този вид артроза няма конкретен основен фактор, който да причинява разрушаването. Въпреки това, по-голямата част от случаите на гонартроза са вторична гонартроза. В този случай тя възниква в резултат на нараняване на ставния хрущял след травма, спонтанно износване с напредване на възрастта или ревматологични заболявания.

Какво се случва в коленната става?

По време на процеса на гонартроза в коленната става настъпват много структурни промени. Първо, ставната междина се стеснява и хрущялната структура започва да омеква. С времето хрущялът изтънява и на места може да изчезне.

Хрущялната тъкан е хлъзгава структура, която покрива костите в ставата. Тя позволява движенията да се извършват безпроблемно. Когато обаче започне гонартроза, тази защитна тъкан започва да се износва. Повърхността на хрущяла става грапава и неравна. Ставата вече не се движи гладко, започва да заяжда и да скърца.

Освен това структурата на синовиалните клетки, които отделят ставната течност, се нарушава. В резултат на това тези клетки спират да функционират правилно. По подобен начин могат да се появят и разкъсвания на менискусите. Цялата тази картина се нарича артроза на коляното.

В напредналите стадии повишеното триене води до болезнени възпаления в коляното и натрупване на течност в ставната капсула. Костите образуват израстъци, за да поддържат ставата балансирана, но те правят ставата по-твърда.

Стадии на гонартрозата

Заболяването се разглежда в четири стадия. Всеки стадий се класифицира според степента на загуба на хрущял:

Стадий 1 (Лек): Има невидими признаци на износване на ставния хрущял. Хрущялът става по-малко еластичен в сравнение със здравата тъкан. При тежко натоварване могат да се появят първите болки в коляното. Ставната междина е стеснена с по-малко от 50%.

Стадий 2 (Умерен): Хрущялната тъкан изтънява и повърхността ѝ става грапава. Костите започват да образуват първите израстъци. Ставната междина е стеснена с повече от 50%, но подхрущялната кост все още не е оголена. В този стадий можете да забавите хода на заболяването чрез упражнения и контрол на теглото.

Стадий 3 (Напреднал): Хрущялът е частично изчезнал и костите на места се трият една в друга. На рентгеновите снимки се виждат отчетливи костни израстъци и стесняване на ставната междина. Появяват се значителни ограничения в движението и изразена болка в коляното.

Стадий 4 (Тежък): Ставната междина е значително стеснена и хрущялът почти е изчезнал. Костите се увреждат, ставата се деформира и често се възпалява. Четвъртият стадий е последната фаза на заболяването.

Какви са симптомите на артрозата на коляното?

Симптомите на артрозата на коляното обикновено се развиват бавно и започват коварно. Тези симптоми, които са трудни за забелязване в началния етап, с времето могат да достигнат ниво, което влияе на ежедневието.

Симптоми в ранния етап

Най-честият ранен симптом е болката. В началото тя се усеща особено след продължително стоене прав или след ходене. След няколко крачки болката обикновено намалява или изчезва.

Сутрин се усеща скованост в коленете. След нощен сън се появява втвърдяване в ставите. Въпреки това, през деня, с раздвижване, тази скованост намалява.

След почивка или след продължително обездвижване болката в коляното става по-изразена. С почивка и прием на болкоуспокояващи тези болки обикновено отшумяват.

При движение на коленете се чуват леки пукащи или триещи звуци. По време на движенията на ставата се появява шум, наречен крепитация. Звуците от коляното се засилват в зависимост от честотата на движение.

Оплаквания, появяващи се с напредване на заболяването

С времето болката може да продължи дори по време на почивка. Ако не се вземат необходимите мерки, болката се усеща дори в състояние на покой. Особено ако коленната става е била натоварена през деня, нощните болки могат да бъдат силни. Появяват се болки около коляното, които събуждат от сън.

Слизането и качването по стълби, клякането и дългите разходки са движенията, които най-много засилват болката. Става трудно клякането и изправянето, както и качването по стълби. Трудно става сядането със свити колене.

Развива се оток в коленната става. От време на време се появява оток поради натрупване на течност. Усещането за твърдост в ставната област се засилва.

Ограничението в движението става ясно изразено. Коляното не може да се изпъне или сгъне напълно. Сгъването и изпъването на коляното причинява болка. Наблюдава се заяждане и блокиране на ставите.

Започва проблем с невъзможността за продължително стоене прав. Трудно е сядането и ставането. Появяват се ограничения в ежедневните дейности.

Мускулите над коляното отслабват. В напредналите стадии могат да се появят деформации на коляното. Краката често придобиват О-образна форма.

Находки при физикален преглед

При физикалния преглед се оценяват чувствителността, болката и възпалителните състояния в ставата. Проверяват се мястото на болката и обхватът на движение на ставата.

Изследва се наличието на заяждане и блокиране. Оценява се дали има болка, свързана с капачката на коляното.

Наблюдава се оток около ставата. Може да се установи леко повишаване на температурата. Могат да се видят признаци на зачервяване и топла кожа.

С напредването на заболяването оплакванията продължават да се засилват. Интензивността на симптомите варира при различните хора.

Как се поставя диагноза артроза на коляното?

Диагнозата артроза на коляното се поставя чрез комбиниране на клинична оценка и методи за образна диагностика. Процесът на диагностика започва с изслушване на оплакванията на пациента и продължава със систематична оценка.

Физикален преглед

Първата стъпка от диагностичния процес е вземането на подробна анамнеза на пациента. Разпитва се кога и как е започнала болката, къде се намира и в кои часове на деня се засилва. Научава се какви видове движения провокират болката.

След това се извършва внимателен физикален преглед. По време на прегледа се извършват няколко оценки. Първо се сравняват двете колена. Гледа се дали има оток, деформация, зачервяване или мускулна атрофия.

След това чрез докосване на коляното се проверява за повишаване на температурата, чувствителни точки и натрупване на течност в ставата. Измерва се доколко коляното може да се сгъва и изпъва, за да се установи ограничението в обхвата на движение. През това време се прави опит да се усети пукащ звук при движение на ставата.

Прилагат се специални тестове, които провокират болката. Прави се анализ на походката и се тества мускулната сила. Изследва се дали има заяждане в коляното. При клиничния преглед болката обикновено е разпространена в предната и вътрешната част на коляното.

Радиологични изследвания

За потвърждаване на диагнозата и определяне на степента на артрозата се използват методи за образна диагностика. Най-често използваният метод е рентгенографията.

Рентгеновите снимки на коленете, направени в изправено положение, са много важни за диагностиката. Предно-задните и страничните снимки, направени под натоварване, показват загуба на хрущял чрез стесняване на ставната междина. При пациенти, при които се планира оценка на ставната междина с предварителна диагноза гонартроза, е достатъчна директна рентгенография в изправено положение.

На рентгеновите филми можете ясно да видите стесняването на ставната междина, което е показател за загуба на хрущял, острите израстъци по краищата на костите и находките от напреднал стадий, при които костите започват да се трият една в друга. Наблюдават се промени като костни израстъци по ръба на ставата, побеляване на костната тъкан под ставата и кистозни структури.

Заболяването се разделя на четири стадия според радиологичната класификация на Kellgren-Lawrence. Четвъртият стадий е напреднала артроза, при която коленната става е напълно затворена.

ЯМР и методи за разширена образна диагностика

Магнитно-резонансната томография (ЯМР) не е задължителен диагностичен метод. Тя не е необходима при обичайно протичаща гонартроза. Не е изследване, което се изисква рутинно.

Въпреки това, тя се прилага в случаите, когато диагнозата е неясна или когато се подозира друг проблем, придружаващ артрозата под болката. Предпочита се при оценка на увреждане на хрущяла в ранен стадий. Полезна е при изследване на мекотъканни структури като менискуси и връзки.

Не съдържа радиация и е изследване, при което меките тъкани могат да бъдат оценени подробно. Костните структури могат да бъдат оценени подробно заедно с менискуса, хрущяла и ставните връзки.

При засилване на болката след минимална травма може да се поиска ЯМР. Може да се установи оток на костния мозък и да се открият състояния като остеонекроза.

Кръвните изследвания не поставят директна диагноза. Въпреки това, ако се бърка с други ревматични заболявания като ревматоиден артрит, могат да бъдат поискани някои кръвни изследвания за диференциална диагноза. Очаква се резултатите от рутинните кръвни изследвания да бъдат нормални.

Когато има изразен оток в коленната става, с ултразвук може както да се оцени коленната става, така и течността в коляното да бъде източена и изпратена в лаборатория.

Как се лекува артрозата на коляното?

Планът за лечение се персонализира според възрастта на пациента, стадия на заболяването, интензивността на болката и нивото на ежедневна активност. Започва се с консервативни методи и когато те се окажат недостатъчни, се преминава към по-нататъшно лечение.

Неоперативни методи на лечение

Промените в начина на живот са в основата на лечението. Контролът на теглото облекчава болката чрез намаляване на натоварването върху коляното и забавя прогресията на заболяването. При пациенти с наднормено тегло отслабването е един от най-ефективните методи.

Регулирането на активността е много важно. Трябва да избягвате движения, които засилват болката. Трябва да ограничите дейности като продължително стоене прав, бягане и скачане. Вместо това можете да се насочите към движения с ниско въздействие като плуване, колоездене и упражнения във вода.

Програмите за физиотерапия и упражнения са много ценни. Упражненията, извършвани под ръководството на специализирани физиотерапевти, укрепват мускулите около коляното. Целта е особено укрепването на квадрицепса, подколенните сухожилия и абдукторните мускули на тазобедрената става. Поддържането на обхвата на движение на ставата и осигуряването на гъвкавост също са сред целите на тези програми.

При медикаментозното лечение парацетамолът може да се използва като първи избор. Нестероидните противовъзпалителни лекарства като ибупрофен, напроксен и диклофенак намаляват както болката, така и възпалението. Тъй като обаче могат да имат странични ефекти върху стомаха, бъбреците и сърцето, те трябва да се използват под лекарски контрол.

Помощни средства като бастуни и проходилки намаляват натоварването върху коленната става. Специално проектираните наколенки също могат да облекчат болката, като поддържат ставата.

Вътреставни инжекционни лечения

Когато не се получи достатъчен отговор на консервативното лечение, се прилагат вътреставни инжекции. Кортикостероидните инжекции са мощни противовъзпалителни лекарства. Когато се прилагат вътреставно, те бързо намаляват болката и отока. Ефектите им са временни и обикновено продължават от няколко седмици до няколко месеца. Тъй като могат да имат отрицателни ефекти върху хрущяла, не се прилагат повече от три или четири пъти годишно.

Инжекциите с хиалуронова киселина са компонент на ставната течност. Използват се за смазване на ставата и увеличаване на хлъзгавостта. Могат да се прилагат под формата на една до пет инжекции през интервал от няколко седмици. Ефектът им започва по-късно в сравнение с кортизона, но може да продължи по-дълго. Ефективни са при пациенти с артроза в ранен и умерен стадий.

PRP инжекциите са богата на тромбоцити плазма, получена от собствената кръв на пациента. Имат потенциал да стимулират заздравяването и да намалят възпалението. Научните доказателства все още се развиват и резултатите са променливи.

Варианти за хирургично лечение

Ако въпреки опита с всички други методи на лечение болките продължават и ежедневните дейности са силно ограничени, се обмисля хирургично лечение.

Артроскопията не е първично лечение на артрозата на коляното. Тя може да бъде полезна само при механични симптоми, придружаващи артрозата, като разкъсване на менискус или „ставна мишка“.

Остеотомията обикновено се прилага при пациенти под 60-годишна възраст, които са активни и имат нарушение в оста на крайника. Чрез срязване на костта се коригира ъгълът и се осигурява прехвърляне на телесното тегло от увредената зона към здравата зона. Може да забави нуждата от протеза.

Частичната коленна протеза се прилага само когато има артроза в едно от отделенията на коляното – вътрешно, външно или под капачката. Предлага по-малък разрез и по-бързо възстановяване в сравнение с тоталната протеза.

Операция за коленна протеза

Тоталната коленна протеза е „златният стандарт“ в хирургичното лечение на напреднала гонартроза. Ако физиотерапията или лекарствата не действат, единственото решение е операцията за коленна протеза. Износените ставни повърхности на бедрената кост, пищяла и понякога на капачката се отстраняват и на тяхно място се поставя протеза, направена от метални и полиетиленови материали.

По-често се предпочита при пациенти над 60-годишна възраст. Благодарение на съвременните технологии протези могат да се използват от 50-годишна възраст. С днешните дизайни на протези животът им се е удължил до 15-20 години.

При млади пациенти не се прилага протеза, освен в задължителни случаи. При тях се предпочитат други методи, които предпазват ставата и хрущяла.

Операцията обикновено се извършва под обща анестезия. Въпреки това, в случаите, когато общата анестезия не е възможна, може да се използва спинална анестезия. Увредените ставни повърхности се почистват и се поставя протезата. В края на операцията в оперираната зона остава белег с дължина 8-12 см.

Следоперативен възстановителен процес

Периодът на престой в болницата е средно два до три дни. Ранното раздвижване след операцията е от жизненоважно значение. Обикновено на следващия ден след операцията се започва ходене.

С интензивна програма за физиотерапия се възстановяват обхватът на движение на коляното, мускулната сила и функцията за ходене. Този процес продължава месеци. Пълното възстановяване и достигането на максимална функция може да отнеме от шест месеца до една година.

Конците се свалят 21 дни след операцията. Шест седмици по-късно се отива отново в болницата и се прави преглед. Трябва да се правят редовни упражнения и правилно да се използват лекарства за разреждане на кръвта. До първия преглед оперираната зона не трябва да се мокри.

Често задавани въпроси за артрозата на коляното

Пациентите задават много въпроси относно артрозата на коляното. По-долу можете да намерите ясни и разбираеми отговори на най-често вълнуващите теми.

Защо се появява артроза на коляното?

Артрозата на коляното възниква при износване или увреждане на хрущялната тъкан в коленната става. Много фактори играят роля в този процес.

С напредването на възрастта степента на увреждане на ставите се увеличава. Честотата на гонартрозата се увеличава значително, особено след 50-годишна възраст. Хрущялната тъкан естествено губи способността си да се регенерира.

Наднорменото тегло е една от най-важните причини. Всеки качен килограм добавя 3 до 4 килограма тежест към коленете. Индексът на телесна маса от 30 и повече може да доведе до артроза. Затлъстяването също така ускорява прогресията на заболяването, като засилва възпалението в ставата.

Генетичната предразположеност е важен фактор. Рискът е по-висок при хора с фамилна анамнеза за остеоартрит. Някои индивиди могат генетично да имат по-слаба хрущялна структура.

Движенията, които оказват натиск върху коляното, и честото им повтаряне могат да увредят хрущялите. Спортистите и хората, работещи тежък физически труд, са изложени на риск в това отношение. Минали наранявания на коляното, разкъсвания на менискуса и увреждания на връзките ускоряват артрозата.

Хората с автоимунни заболявания като ревматоиден артрит са изложени на риск от артроза на коляното. Също така, деформации като криви колена и крака оказват по-голям натиск върху определени части на ставата.

Може ли да се предотврати артрозата на коляното?

Гонартрозата не е напълно предотвратимо заболяване, но появата ѝ може да бъде забавена. Поддържането на здравословно тегло е най-ефективният метод. Проучванията показват, че всяка загуба на 1 кг тегло намалява натоварването върху коленната става с 4 кг.

Редовните упражнения предпазват здравето на коленете. Дейности с ниско въздействие като плуване, колоездене и ходене намаляват натиска върху ставите. Тези упражнения укрепват мускулите около коляното.

Балансираното хранене поддържа здравето на хрущяла. Диета, включваща омега-3 мастни киселини, зеленчуци и плодове, е ефективна за поддържане здравето на ставната тъкан.

Важно е да се избягват травми на коляното. Хората, които имат скъсана предна кръстна връзка или разкъсване на менискус в млада възраст, ако не се лекуват, могат да се сблъскат с гонартроза в ранна възраст.

Кои движения трябва да избягвам при артроза на коляното?

Трябва да избягвате упражнения, включващи бягане и скачане. Спортове като баскетбол, волейбол и футбол на малки вратички оказват шоково натоварване върху протезата.

Не се препоръчват бягане на дълги разстояния, качване по наклон, клякания (squats) и вдигане на тежести. Много е важно да не се кляка върху коленете. Трябва да избягвате и движения на навеждане напред.

Трябва да раздвижвате областта на коляното средно на всеки половин час. Не трябва да оставате в една и съща позиция за дълги периоди от време. По време на дълги разходки трябва често да правите почивки.

Трябва да се избягват или ограничават дейности, изискващи продължително стоене прав.

Колко време издържа коленната протеза?

Експлоатационният живот на коленната протеза, прилагана днес, като цяло се е удължил до 20-25 години. 95% от съвременните коленни протези все още работят безпроблемно 15 години след операцията.

Няколко фактора влияят на живота на протезата. Опитът на лекаря, извършил операцията, качеството и издръжливостта на използваната протеза са важни. Начинът, по който пациентът използва протезата, също е решаващ.

При пациенти с наднормено тегло и хора, водещи много активен начин на живот, животът на протезата може да се съкрати. Ситуации като постоянно скачане и падане с протезата ускоряват износването.

По-голямата част от пациентите не се нуждаят от втора операция през живота си. В случай на разхлабване на протезата може да се наложи ревизионна операция.

Накратко за артрозата на коляното (гонартроза)

Артрозата на коляното може да затрудни живота ви, но е състояние, което може да се управлява с правилния подход. С ранна диагностика и подходящ план за лечение можете да забавите прогресията на заболяването. Прости стъпки като контрол на теглото, редовни упражнения и физиотерапия правят значителна разлика. Болкоуспокояващите и вътреставните инжекции облекчават симптомите. В напредналите стадии операцията за коленна протеза ви позволява да се върнете към живот без болка. Когато оплакванията ви започнат, консултирайте се със специалист, без да губите време. Благодарение на навременните мерки можете да се движите по-комфортно и да запазите качеството си на живот.