Какво е диабетно стъпало? Какви са симптомите, диагнозата и лечението?

Диабетното стъпало е сериозен проблем, който се наблюдава при един от всеки 7 пациенти с диабет в даден период от живота им. Диабетът, който засяга пряко над 10 милиона души в Турция, може да доведе до поява на рани по стъпалата поради увреждане на нервите и нарушения в кръвообращението. Това състояние, което започва с обикновена пукнатина или рана, може да прогресира до инфекция и загуба на тъкан, ако не се лекува правилно. Затова разпознаването на симптомите на диабетното стъпало и ранната диагноза са от жизнено значение. В тази статия ще намерите отговори на въпросите как се образува раната при диабетно стъпало, на кои симптоми трябва да обърнете внимание и как се провежда лечението.

Какво е диабетно стъпало?

Определение на диабетното стъпало

Общото название за здравословните проблеми, които се развиват в стъпалата при хора с диабет, е диабетно стъпало. Уврежданията на нервите и съдовете, причинени от продължително висока кръвна захар, водят до рани, инфекции и загуба на тъкан в стъпалата. Това състояние, което засяга приблизително 40–60 милиона души с диабет по света, представлява сериозна медицинска и икономическа заплаха.

Около 15% от пациентите с диабет се сблъскват с рана на стъпалото в някакъв момент от живота си. Особено при 90% от диабетните язви на стъпалото е налице механизъм на невропатия. Установено е, че 6% от хоспитализираните пациенти с диабет са в болница поради язви на стъпалото.

Как се развива диабетното стъпало?

В развитието на диабетното стъпало участват два основни механизма. Първият е увреждането на нервите, наречено невропатия. Високата кръвна захар с течение на времето засяга нервите в стъпалата и води до развитие на периферна невропатия. В този случай настъпва загуба на чувствителност и човек не усеща болка, промени в температурата или рани.

Сензорната невропатия е разпределена по модел на ръкавица и чорап. Първоначално се появяват оплаквания като изтръпване и усещане за убождане от иглички. В по-късните етапи настъпва пълна загуба на чувствителност. Стъпало, загубило чувствителност, е изложено на сериозна опасност в тесни обувки или върху горещи повърхности.

Освен това моторната невропатия води до отслабване на мускулите на стъпалото и подбедрицата и до разтягане на сухожилията. Пръстите се огъват като чук, а се развива и вид на нокътно стъпало. Тези деформации на стъпалото създават нови точки на натиск.

Вторият механизъм са нарушенията в кръвообращението. Диабетът води до проблеми като удебеляване и стесняване на стените на съдовете и причинява периферна артериална болест. Намаленият кръвоток означава, че до стъпалата не достигат достатъчно кислород и хранителни вещества. Това увеличава риска от незаздравяващи рани и тъканна некроза.

Автономната невропатия нарушава рефлексната функция на съдовете в стъпалото. В резултат на това в артериите и вените на стъпалото се развива постоянно застойно кръвонапълване. Освен това се нарушава функцията на потните жлези и по стъпалната кожа се появяват сухота и лющене. Пукнатините в кожата се превръщат във входна врата за микроорганизми.

Рискови фактори за диабетно стъпало

Неправилният контрол на кръвната захар е най-важният рисков фактор за развитие на диабетно стъпало. Неконтролираната висока кръвна захар уврежда съдовете и нервите и създава предпоставки за нарушения в кръвообращението.

Продължителното протичане на диабета също е важен рисков фактор. Колкото по-дълго е налице диабетът, толкова повече се увеличава увреждането на нервната и съдовата система. Тютюнопушенето стеснява кръвоносните съдове, нарушава кръвотока и влошава проблемите с кръвообращението.

Възрастта над 65 години също е сред рисковите фактори. Високият холестерол, предходна история на рана на стъпалото, загуба на чувствителност в стъпалото и деформации са други рискови фактори. Недостатъчната грижа за стъпалата и неправилният избор на обувки също увеличават вероятността за развитие на диабетно стъпало. Когато няколко от тези рискови фактори са налице едновременно, вероятността за поява на рана нараства многократно.

Какви са симптомите на диабетното стъпало?

В началото на симптомите пациентите обикновено не забелязват дребните оплаквания. Загубата на чувствителност, причинена от увреждане на нервите, води до късно откриване на много проблеми. Когато усетите парене, изтръпване и мравучкане в стъпалата, трябва да знаете, че е започнало придвижване към периода, в който по-късно могат да се появят рани при диабетно стъпало.

Ранни симптоми

Постоянното мравучкане, изтръпване и усещане за бодеж в стъпалата са сред важните ранни симптоми. През нощта, когато лежите, стъпалата ви парят, а при ходене не усещате пода. Паренето и изтръпването започват в върховете на пръстите и след това се придвижват нагоре. Това се нарича изтръпване по модел на ръкавица и чорап, защото изтръпването достига до мястото, където свършват ръкавицата и чорапът.

Често се наблюдават сухота, напукване и лющене на кожата. По петите се образува суха и напукана кожа. Стъпалата ви могат да се усещат по-студени или по-топли от обичайното. Промени в цвета на кожата, като бледност или посиняване, могат да бъдат признак за сериозно нарушение на кръвообращението.

При ходене започва болка в краката, която постепенно се засилва и може да наложи почивка. Появяват се крампи в прасците и стъпалата. Удебеляване на ноктите, врастнали нокти и втвърдени участъци по кожата са други симптоми, на които трябва да обърнете внимание.

Напреднали симптоми

Развиват се незаздравяващи рани по долната или горната част на стъпалото. Пренебрегната малка рана може да се превърне в голяма и проблемна. Около раната се появяват зачервяване и болка. Появяват се оток и усещане за топлина в стъпалото или глезена.

Сред признаците на инфекция са зловонен секрет, възпаление и гноен дренаж. Прекомерно зачервяване, подуване, болка и чувствителност показват, че инфекцията напредва. Поради инфектираните рани на стъпалото и силната болка качеството на живот на пациентите значително се влошава.

Предупредителни знаци, за които трябва да внимавате

Промените в цвета на кожата на стъпалата, особено посиняване и почерняване, изискват спешна намеса. Подуване на стъпалото или глезена, промени в температурата на стъпалото и охлаждане са сериозни предупредителни знаци.

Ако инфекцията при диабетно стъпало се разпространи в кръвообращението и доведе до животозастрашаващ сепсис, се наблюдават температура, втрисане, отпадналост и неконтролируемо много високи стойности на кръвната захар. При забавена намеса в по-късен стадий може да се развие шок. Ако забележите някой от тези симптоми, трябва незабавно да се обърнете към специалист.

Етапи на диабетното стъпало и методи за диагностика

Знанието за етапа на раната играе критична роля за планирането на лечението. Раните, открити в начален етап, могат да заздравеят с прости методи, докато в напреднали стадии рискът от тъканна загуба и ампутация нараства. За тази цел лекарите използват различни системи за стадиране.

Етапи на диабетното стъпало

Класификацията на Wagner е най-често използваната система за оценка на диабетните рани на стъпалото. Тази класификация е разделена на шест категории според дълбочината на раната и наличието на некроза:

Етап 0: Здрава кожа, все още няма рана, но има рискови фактори.

Етап 1: Повърхностна язва, нарушена цялост на кожата.

Етап 2: Дълбока язва, раната е увредила по-голям обем тъкан.

Етап 3: Язва с костно засягане, стадий, при който инфекцията достига костите.

Етап 4: Гангрена на предната част на стъпалото, засегнати са пръстите или върхът на стъпалото.

Етап 5: Гангрена на цялото стъпало, налице е сериозна загуба на тъкан.

Използват се също системи като PEDIS и UTSA. Класификацията PEDIS оценява заедно перфузията, размера на раната, дълбочината, инфекцията и състоянието на сетивността. Класификацията UTSA свързва дълбочината на раната с исхемията и инфекцията.

Как се поставя диагнозата на диабетното стъпало?

Диагностичният процес започва с подробно снемане на анамнеза. Лекарят разпитва за продължителността на диабета, контрола на кръвната захар, тютюнопушенето и наличието на предходни рани по стъпалата. Отбелязват се симптоми като изтръпване, парене и мравучкане.

При физикалния преглед кожата на стъпалото се изследва внимателно. Проверяват се рана, мазоли, промени в цвета, оток, зачервяване и повишена температура. Оценяват се пулсовете на стъпалото и слабият пулс насочва към нарушение на кръвообращението.

За откриване на увреждане на нервите се правят сензорни тестове. Тестът с монофиламент е най-често използваният метод. С тънко влакно се оказва лек натиск върху определени точки на стъпалото. Ако пациентът не усеща този натиск, се мисли за нервно увреждане. Проверява се и усещането за вибрация, както и рефлексите, за да се установи наличието на невропатия.

Какви изследвания се правят?

С доплер ехография се изследва кръвотокът в артериите на краката. Ако има съдово запушване, зарастването на раната се забавя значително. При нужда се използват по-напреднали образни методи като компютърна томография или магнитнорезонансна ангиография.

С кръвни изследвания се търсят признаци на инфекция. Оценяват се броят на белите кръвни клетки и показателите за възпаление. Изследват се кръвната захар и нивото на HbA1c. Ако се подозира дълбока инфекция, се правят рентгенография или магнитнорезонансна томография. Тези методи са важни за установяване на костна инфекция.

Как се лекува диабетното стъпало?

Основната цел на лечението е да се осигури заздравяване на раните, да се контролира инфекцията и функционално да се запази стъпалото на пациента. При лечението на диабетното стъпало е необходим мултидисциплинарен подход. Специалисти от различни области, като ортопедия, вътрешни болести, съдова хирургия, инфекциозни болести и пластична хирургия, работят съвместно.

Грижа за раната и превръзка

Грижата за раната е критична част от лечението. Първо раната трябва да се почиства редовно. Трябва да се прави влажна превръзка с физиологичен разтвор веднъж или два пъти дневно. Този метод поддържа повърхността на раната влажна, намалява броя на бактериите и почиства повърхността на язвата.

Необходимо е хирургично отстраняване на частите, наречени мъртва тъкан, от областта на раната. Дебридманът не само премахва некротичните тъкани, но също така подпомага оценката на дълбочината на раната и установяването на засягане на костта. Тъй като натискът върху раната забавя заздравяването, трябва да се предприемат ортопедични мерки за избягване на натоварване.

Антибиотично лечение

Наличието на инфекция е важен фактор, който усложнява лечението на диабетното стъпало. При инфектирани язви на диабетното стъпало трябва да се започне медикаментозно лечение. При леки инфекции се използват перорални антибиотици, а при тежки инфекции се прилагат антибиотици венозно.

Изборът на антибиотик се прави според вида на раната и лабораторните резултати от взетата от увредената тъкан проба. Продължителността на лечението варира от една до шест седмици. Антибиотичното лечение трябва да продължи, докато признаците на инфекция отзвучат.

Хирургични методи на лечение

Особено при развитие на гангрена, тежка инфекция и дълбока рана е необходима хирургична намеса. Кръвоносните съдове, които хранят крака и стъпалото, трябва бързо да бъдат изследвани за запушване, а при наличие на стеснение да се осигури повторно кръвоснабдяване на стъпалото чрез ендоваскуларни или хирургични интервенции.

С метода балонна ангиопластика балонен катетър, въведен в съда, се раздува в зоната на стеснението и така се премахва стеснението. С хирургичен байпас може да се извърши обходна операция, като се използват вени, взети от собствения крак на пациента. Благодарение на ранната намеса и ефективните лечебни протоколи крайниците могат да бъдат спасени при 70% до 85% от пациентите.

Хипербарна кислородна терапия

Хипербарната кислородна терапия е един от помощните методи, използвани при рани на диабетно стъпало. На пациента се подава кислород под високо налягане, за да се компенсира недостигът на кислород в зоната на раната. По този начин заздравяването се ускорява и рискът от инфекция намалява.

Контрол на кръвната захар и управление на диабета

Стриктният контрол на нивата на кръвната захар е първата стъпка в лечението. Продължително високата кръвна захар ще забави заздравяването на раната и ще увеличи риска от инфекция. За да се поддържа кръвната захар в нормални стойности, трябва да се назначат подходяща диета и инсулинова терапия.

Грижа за диабетното стъпало и методи за предпазване

Мерките, които се предприемат преди да се образува рана на диабетно стъпало, са много по-ефективни от лечението. Ежедневната грижа за стъпалата и правилният избор на обувки играят ключова роля за предотвратяване на усложнения. В този раздел ще намерите отговори на въпросите как се извършва грижата за диабетно стъпало.

Как се извършва ежедневната грижа за стъпалата?

Всяка вечер измивайте стъпалата си с хладка вода и мек сапун. Проверявайте температурата на водата с ръка, защото поради увреждане на нервите стъпалата ви може да не усещат температурата точно. Температурата на водата трябва да бъде около 37°C. Не дръжте стъпалата си дълго във вода.

След измиване подсушавайте пръстите един по един. Оставените влажни или мокри области създават предпоставка за гъбични инфекции. Ако използвате бяла кърпа, по-лесно ще забележите кървене или секрет.

Ако кожата на стъпалата ви е суха, нанесете хидратиращ крем. Но никога не нанасяйте крем между пръстите. Междупръстните пространства трябва да останат сухи. Кремовете трябва да се нанасят върху петите и горната част на стъпалото.

След баня, когато ноктите са меки, ги подрязвайте право. Не изрязвайте ъглите и не режете твърде близо до кожата. Използвайте качествена ножичка за нокти. Ако зрението ви е слабо, помолете близък за помощ или се обърнете към здравно заведение.

Проверявайте стъпалата си всеки ден с помощта на огледало. За да видите стъпалната подметка, можете да използвате огледало или да поискате помощ от близък. Оглеждайте се за зачервяване, подуване, порязвания, промяна в цвета, мехури или побеляване между пръстите. Ако забележите някой от тези признаци, незабавно се обърнете към лекар.

Самостоятелното рязане или изпиляване на мазоли увеличава риска от инфекция. Не използвайте лекарства за мазоли. Лечението на мазоли трябва да се извършва само от специалист.

Правилен избор на обувки

Изборът на обувки е от жизнено значение за предотвратяване на диабетно стъпало. Обувките с ортопедична подметка разпределят натиска равномерно и намаляват риска от мазоли и нараняване.

Избирайте обувки с широка форма. Предната част трябва да е широка и пръстите да могат да се движат свободно. Острите върхове и високите токове категорично не са подходящи. Височината на тока не трябва да надвишава 2–3 см.

Избирайте меки обувки с вътрешна конструкция без шевове. Изпъкналите шевове могат да причинят триене. Предпочитат се кожени или дишащи естествени материали. Синтетичните материали карат стъпалото да се поти.

Подметката на обувката трябва да е гъвкава, лека и нехлъзгава. Тя трябва да има и способност за абсорбиране на ударите. Моделите с връзки или велкро държат стъпалото по-стабилно.

Пазарувайте обувки следобед. Тъй като стъпалата се подуват през деня, в тези часове ще изберете правилния размер. Пробвайте и двата крака и проверете удобството чрез кратко ходене.

Първите дни носете новите обувки по 1–2 часа, след което постепенно увеличавайте времето. Преди да обуете обувките, проверявайте с ръка дали в тях няма чужди предмети.

Какво трябва да се прави за предпазване от диабетно стъпало?

Никога не ходете боси. Не ходете боси нито у дома, нито навън. Дори на плажа използвайте защитни обувки.

Пазете стъпалата си от източници на висока или ниска температура. Не ги доближавайте до нагревател, бутилка с гореща вода или радиатор. Това може да доведе до сериозни изгаряния.

Носете всеки ден памучни или вълнени чорапи. Найлоновите чорапи карат стъпалото да се поти. Ластикът на чорапите не трябва да е стегнат. Предпочитайте модели без шевове.

Редовно контролирайте кръвната си захар. Правете HbA1c тест на всеки 3 месеца. Не пушете, защото тютюнопушенето нарушава кръвообращението. Спортувайте редовно и подпомагайте кръвообращението с движения на глезена.

Често задавани въпроси за диабетното стъпало

Пациентите с диабет и техните близки задават много въпроси за диабетното стъпало. В този раздел ще намерите отговори на най-често задаваните въпроси.

Диабетното стъпало може ли да заздравее само?

Не, без подходящо лечение не може да заздравее. Щом бъде забелязана рана при диабетно стъпало, трябва незабавно да се потърси здравно заведение. Неправилните домашни интервенции могат да ускорят инфекцията.

Какво се случва, ако диабетното стъпало не се лекува?

Инфекцията прогресира, може да се развие гангрена и да се наложи ампутация. Ако проблемите при диабетното стъпало не бъдат разпознати рано, инфекцията може да се разпространи, да доведе до загуба на тъкан и дори до загуба на крайник.

Какъв вид обувки трябва да се предпочитат при диабетно стъпало?

Препоръчват се меки, широки и проветриви ортопедични обувки. Обувките трябва да са удобни и достатъчно широки, за да могат пръстите да се движат. Трябва да се внимава натоварването върху стъпалото да е равномерно разпределено в обувката.

Раните при диабетно стъпало болезнени ли са?

Поради увреждане на нервите болката може да не се усеща, затова трябва да се внимава. При пациенти с тежко нервно увреждане дори много дълбоки и инфектирани рани може да не причиняват болка. Липсата на болка не означава, че проблемът не е сериозен.

На кой етап диабетното стъпало изисква ампутация?

Обикновено рискът от ампутация се увеличава при 4-ти или 5-ти етап. Въпреки това, с ранна намеса и правилна грижа този риск може да бъде значително намален. Ампутацията винаги е последна мярка.

За колко време заздравяват раните при диабетно стъпало?

В зависимост от размера на раната и лечението това може да отнеме от няколко седмици до няколко месеца. Времето за заздравяване зависи от дълбочината на раната, състоянието на кръвообращението и общото здравословно състояние на пациента.

Към кой лекар трябва да се обърнат пациентите с диабетно стъпало?

Трябва да се обърнат към специалисти по ендокринология, дерматология, обща хирургия или към клиника за диабетно стъпало. Успешното лечение обикновено изисква координирана работа на повече от една медицинска специалност.

Какви чорапи трябва да носят хората с диабет?

Препоръчват се памучни или вълнени чорапи. Не трябва да се използват тесни чорапи. Предпочитат се модели без шевове.

Диабетното стъпало среща ли се само при възрастни?

Не, може да се наблюдава във всяка възрастова група при дългогодишен, неконтролиран диабет.

Може ли диабетното стъпало да се предотврати?

Да, то може да бъде предотвратено с редовна грижа за стъпалата, контрол на кръвната захар и подходящи обувки. Всякакъв ранен признак помага да се предотвратят сериозни усложнения в бъдеще.

Накратко за диабетното стъпало

Диабетното стъпало е сериозен проблем, но е състояние, което може да бъде предотвратено с правилна информация и грижа. Редовно контролирайте кръвната си захар, оглеждайте стъпалата си всеки ден и избирайте подходящи обувки. Дори малка рана не трябва да се пренебрегва, защото ранната намеса значително намалява риска от ампутация.

Като човек с диабет, опазването на здравето на стъпалата е изцяло във вашите ръце. Простите ежедневни навици могат да променят живота ви. Ако забележите какъвто и да е симптом, незабавно се обърнете към вашия лекар. Не забравяйте, че превенцията винаги е по-лесна и по-ефективна от лечението.

Диабетното стъпало е сериозен проблем при хората с диабет. Прочетете нашата статия, за да научите за симптомите, методите за диагностика и възможностите за лечение. Ранната диагноза е от жизненоважно значение.