Детето ми не може да стои изправено! Или е гърбица?

Кифозата, известна още сред хората като гърбица, проучихме за вас от А до Я…

Какво е кифоза?

Кифозата, известна сред хората като гърбица, всъщност е напреднала форма на естествената извивка на гърба, присъстваща в организма ни. Всички знаем, че гърбът ни е леко извит, а кръстът ни – леко вдлъбнат. Извивката, наблюдавана в гърба, до определена степен се приема за нормална. Когато тази степен на извивка в областта на гърба или в зоната на връзката между гърба и кръста надхвърли 50 градуса, може да се говори за кифоза. Макар кифозата да изглежда просто като козметичен проблем, тя носи и много сериозни психологични проблеми като депресия, спад в училищния успех, трудности в общуването с родителите и социална адаптация.

Кога се появява кифозата?

Кифозата, която е по-често срещана при момчетата в юношеския период, се проявява, когато гръбначният стълб не расте както трябва. Прешлените ни са с правоъгълна форма. Вследствие на равномерния растеж на прешлените от всички страни се осъществява растежът на гръбнака ни. Но от 10-годишна възраст нататък, особено в областта на гърба и на мястото на съединение между гърба и кръста, започват деформации. Тоест, докато гръбнакът расте напълно отзад, отпред расте по-малко и придобива не правоъгълна, а триъгълна форма. В този случай детето не може да се изправи. Възможни са някои болки в гърба. Деформацията става очевидна на 15–16 години и, за съжаление, около 16–17 години се налага посещение при лекар. Именно в този период гърбицата на детето става видима.

Как се поставя диагнозата кифоза?

Чрез клиничен преглед и проста рентгенова снимка може да се установи дали гърбицата при вашето дете е костна деформация или нарушение в стойката. Тук на родителите се пада много важна роля. Възможно е в детството да сте чули от родителите си думи като „Детето ми, стой изправено, иначе ще ти порасне гърбица“. Всъщност това насочване е вярно. Ако детето, след като е било предупредено да стои изправено, приема правилна стойка и може да я запази, тази гърбица е временно състояние. Но ако детето се опитва да стои правилно, а не може да запази позицията и се връща в предишното положение, непременно трябва да се вземе предвид и да се потърси консултация със специалист. Ако кифозата, която се приема за нарушение в стойката, което с времето се оправя, бъде пренебрегната, тя прогресира. Проблем, който може да бъде решен с методи без операция, се превръща в проблем, решим само с операция. Затова родителите трябва да бъдат особено внимателни.

Как се лекува?

След като бъде поставена диагнозата гърбица, според степента ѝ се определя план за лечение. Ако гърбицата може да бъде коригирана и контролирана с методи без операция, заболяването се поставя под наблюдение с режим, включващ физиотерапевтични процедури: упражнения, обучение в правилна стойка, укрепване на мускулите, укрепване на коремните и гръбните мускули, извършване на коремни преси, обратни коремни преси и лицеви опори и повтарянето им през деня. Но ако, въпреки прилагането на всички тези упражнения и физиотерапевтични процедури, желаният резултат не се постига и степента на изкривяването продължава да нараства, се започва лечение с корсет. Лечението с корсет е важно, трудно и изисква внимание. Корсетът, съобразен с местоположението и степента на гърбицата, се проектира индивидуално след определяне от екипната работа на ортопедичен техник за корсети и гръбначен хирург. В зависимост от степента на гърбицата тези корсети може да се налага да се носят без прекъсване по 10–20 часа до приключване на скелетния растеж. Индивидуално подбран и правилно използван корсет може да коригира заболяването без необходимост от операция. Ако обаче гърбицата не се коригира въпреки корсета, е необходима хирургична намеса. За съжаление у нас кифозата се оценява с погрешното схващане, че е нарушение в стойката, което минава от само себе си, поради което пациентите обикновено се нуждаят да посетят лекар, когато гърбицата стане видима около 16–17-годишна възраст. Така операцията при такива заболявания се извършва на възраст 16–18 години. Желанието ни е, ако успеем да открием кифозата в период, когато не е необходима операция, да проведем необходимото лечение с методи без операция. Благодарение на развитието на анестезиологичните техники и интензивните отделения рискът от усложнения при операциите е паднал под 2%. Подвижността след операцията зависи от степента на гърбицата и от областта, в която се намира. Тъй като в участъка на гръбнака, където са поставени винтове, подвижността е прекратена, колкото по-рано се извърши операцията при кифоза, толкова по-голяма свобода на движение се запазва. Операцията се извършва така, че да обхване възможно най-кратък участък, за да се опитаме да не ограничаваме двигателната свобода на пациента. Един ден след операцията пациентът се изправя и се поставя да ходи, а с течение на дните движенията се увеличават. Тъй като използваните винтове са много здрави, корсет не се използва, с изключение на много редки случаи. Пациентът може да започне спортни дейности, като плуване и колоездене, в рамките на 4–6 месеца.

Какво може да причини кифозата, ако не се лекува?

Ако кифозата не бъде навреме лекувана, тя засяга не само кръста и гърба, но и вътрешните органи. При хората с кифоза, които не получават необходимото лечение, с напредване на възрастта гръдният кош се деформира и започва да притиска сърцето и белите дробове. Като възпрепятства достатъчния обмен на кислород, тя забавя и помпената функция на сърцето и започва да засяга неблагоприятно всички органи. Тъй като кифозата увеличава вдлъбнатината в кръста, с напредването ѝ тя намалява еластичността на кръста и подготвя почвата за долинна болка в кръста, дискова херния в кръстния отдел, дискова херния в гръдния отдел, мускулни болки в мускулите, които държат гръбначния стълб изправен, и артрози.

Възможно ли е да предпазим децата си от кифоза?

Тежестите, които товарим на гърба на децата си, не са пряка причина за кифоза; но не забравяйте, че те ускоряват формирането и развитието ѝ! За тази цел:

Внимавайте детето ви да използва раници, които не надвишават 8–10% от собственото му тегло (4–6 кг).

Уверете се, че носи раницата в средната част на гърба си.

Регулирайте раменните ремъци така, че да не слизат под областта на гърба.

Предупредете го да носи раницата не на едно рамо, а на двете, така че опората да попада в средата на гърба.

За да поддържа правилна стойка, организирайте работната среда у дома. Изберете работна маса и стол с облегалка, подходящи за възрастта и развитието му.

Уверете се, че докато работи на бюрото, седи в правилна поза.

По време на учене му осигурявайте почивка на всеки 30–45 минути, за да прави упражнения за разтягане и раздвижване.