За този проблем не е нужно да сте спортист!

Макар че „Тенисен лакът“ („Tenisçi Dirseği“) получава името си от тениса – спортна дисциплина, ние разговаряхме със специалистите от Отделението по ортопедия и травматология на Hisar Hospital Intercontinental за това заболяване, известно като болест на хората, които често повтарят ритмични движения…

Медицинското наименование на това ортопедично заболяване е Lateral Epikondilit, а сред хората то е известно като тенисен лакът. Специалистите, които обясниха, че то се дължи на образуването на микроразкъсвания във външната странична част на лакътя – мястото, където се прикрепват мускулите, осигуряващи движенията на китката и пръстите, казаха: „Микроразкъсванията се образуват в тази област, където групата мускули, която ни позволява да отваряме пръстите и да повдигаме китката, се прикрепва към външната кост. Самите мускули са добре кръвоснабдени, но точките на прикрепване на мускулите и сухожилията – съединителните структури, които са продължение на мускулите – не са добре кръвоснабдени. Тъй като не са добре кръвоснабдени, възстановяването след увреждане протича бавно или лошо. Причината да го наричаме тенисен лакът е, че често го наблюдаваме при тенисисти, които изпълняват неправилен бекхенд удар. Бекхендът обикновено се изпълнява с рамото, но ако човек използва само лакътя и предмишницата, мускулната структура се натоварва прекомерно и там могат да се образуват микроразкъсвания. Тялото се опитва да ги поправи, но не успява. Терминологично погледнато, Lateral Epikondilit изглежда като възпалителна реакция и макар да се опитва да се реши с обезболяващи, всъщност той не е възпалителна реакция; той е проблем с възстановяването. Степента и стадият на заболяването варират от човек на човек, но пациентът най-често се обръща към лекар, защото не може да вдигне нещо, да завърти отвертка, да измие чинии, да почисти прозорец – дори не може да извършва елементарни движения. Тази болка, произлизаща от ритмичната употреба на мускулите на предмишницата, които управляват китката и пръстите, трябва да се потърси при лекар веднага щом се появи. В такъв случай първото лечение е покой. Но ако продължите да използвате ръката си въпреки болката, ако приемате обезболяващи, ако прикривате болката – защото обезболяващото не лекува, то само прикрива. Така увреждането в тази тъкан продължава и интензитетът на болката постепенно се увеличава. Вече при вдигане на нещо, почистване на нещо, дори при най-малкото движение, като държане на химикалка, се появява болка. С покоя, чрез лентите, поставени на лакътя, движението на мускулната група, която се простира от лакътя до пръстите и китката, се ограничава. Горната част на лентата, близо до лакътя, не работи или работи по-малко. Ако въпреки това приложение болката не премине, се прилага инжекция с кортизон. Когато пациентът вече не усеща болка, той започва да използва китката и да продължава ежедневието си. Ефектът на кортизона варира от човек на човек според степента на травмата. Може да е ограничен до няколко дни, но може и да продължи няколко години. Един от методите на лечение е PRP, при който факторите на възстановяване се отделят технологично от собствената кръв на пациента и се инжектират директно в увредената тъкан. Когато PRP не е достатъчен, се прибягва до хирургична намеса. Зоната с проблем с възстановяването се премахва и мускулната тъкан се прикрепва директно към костта. Вероятността заболяването да се повтори изцяло зависи от активността на човека. Затова, за да не се появи проблемът с тенисния лакът, ритмичните и редовни движения трябва да се извършват не от лакътя, а с цялата ръка. Ако при движенията натоварвате само лакътя, вместо китката, вероятността проблемът да се появи отново се увеличава.“ – обясниха специалистите.