Какво е астма? Симптоми, причини и методи на лечение

Астмата е незаразно хронично заболяване на дихателните пътища. Характеризира се с повишено производство на слуз, мускулни спазми, запушване и задух в дихателните пътища поради определени причини. Може да се обърка с други респираторни заболявания или дълго време да не проявява симптоми. Обикновено се развива в детството, но може да се прояви и в зряла възраст. Честотата и интензивността на симптомите могат да варират при различните хора. Докато при някои протича много леко, при други може да бъде здравословен проблем, който пречи на ежедневието. В тежки случаи астматичните пристъпи могат да застрашат живота или да доведат до трайни увреждания. Все още няма известно лечение за астма, но е възможно облекчаване и овладяване на симптомите.

Какво е астма?

Астмата е възпалителен и хроничен здравословен проблем, засягащ дихателните пътища. Възпалението, възникващо в дихателните пътища, може да доведе до бронхиална хиперреактивност и обструкция на дихателните пътища. Мускулите в дихателните пътища, изложени на различни тригери, се свиват, изпълват се със слуз и се подуват. Това състояние може да причини симптоми като задух, хрипове и кашлица, което води до астматичен пристъп. Основните тригери могат да включват полени, студен въздух, инфекции и физически упражнения. Освен това тежестта на астмата може да зависи от генетични и екологични фактори. Астмата, като едно от респираторните заболявания, може да се наблюдава във всяка възрастова група. В зависимост от причините за появата ѝ, тя може да бъде разделена на различни видове. Често срещаните видове астма са:

Алергична астма: Астма, която се появява в резултат на излагане на алергени от околната среда.

Неалергична астма: Астма, която обикновено се влияе от фактори извън алергените, като условия на околната среда или лекарства.

Професионална астма: Астма, причинена от неалергични вещества в работната среда, като газове, дим или аерозоли.

Астма, предизвикана от физическо натоварване: Тип, при който дихателните пътища се запушват по време на упражнения, предизвиквайки астматични симптоми.

Синдром на припокриване на астма и ХОББ: Здравословен проблем, възникващ при едновременно развитие на астма и ХОББ у пациента. Не всеки индивид с астма развива ХОББ, както и не всеки с ХОББ задължително има астма.

Кашличен вариант на астма: При някои случаи на астма единственият симптом може да бъде кашлицата, което се определя като кашличен вариант на астма.

Трите етапа на астмата могат да се проявят като лека, умерена и тежка форма. Няма окончателно медицинско лечение за астма, но са възможни интервенции за овладяване на симптомите.

Какви са симптомите на астмата?

Симптомите на астмата могат да варират при различните хора. При някои индивиди се наблюдават по-леки симптоми, докато при други те могат да бъдат тежки. Това може да се обясни под формата на астматични пристъпи. Астматичните пристъпи могат да бъдат провокирани от физически упражнения, стрес и др. Въпреки това, при някои индивиди те могат да се появят по всяко време. Симптомите на астмата често включват:

Хрипове при дишане,

Задух,

Кашлица (често през нощта и рано сутрин),

Стягане или болка в гърдите,

Пристъпи на хриптене, които се влошават при респираторни инфекции,

Проблеми със съня,

Тахикардия (сърцебиене),

Бързо и повърхностно дишане,

Затруднено говорене,

Чувство на дискомфорт при лежане по гръ.

Симптомите могат да се повтарят в рамките на един и същи ден или с течение на времето. В някои случаи могат да бъдат провокирани и влошени от вирусни инфекции като грип или настинка. Ситуации, изискващи бързо дишане, като студен въздух, упражнения, бягане, смях или плач, могат да отключат симптомите. Симптомите могат да бъдат по-тежки сутрин и през нощта. Астмата при децата може да се прояви по различен начин, отколкото при възрастните. По-честата нужда от лекарства, честото събуждане поради пристъпи и затрудненията при изпълнение на ежедневни дейности могат да бъдат признаци за влошаване на астмата.

Как се развива астмата?

Въпреки че няма единствен и категоричен източник на астма, се смята, че наследствените и екологичните фактори играят роля заедно. Много различни фактори могат да допринесат за развитието на астма. Фамилната анамнеза за астма, силният имунен отговор към ново вещество в белите дробове при респираторни инфекции и алергените могат да играят роля в развитието на астмата. Често астмата, която започва с формирането на имунната система в детството, може да не показва симптоми в продължение на години. При тези хора симптомите могат да се появят в зряла възраст и това се нарича „астма с начало в зряла възраст“. Излагането на фактори на околната среда в детството и зрялата възраст може да бъде рисков фактор. Тези рискови фактори общо включват:

Алергени като полени, животински косми, акари, плесени, храни,

Респираторни инфекции,

Физическа активност,

Студен въздух,

Дразнители като химикали, индустриален прах, дим,

Стрес и интензивни емоционални състояния,

Затлъстяване,

Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ),

Хроничен синузит,

Някои лекарства като НСПВС,

Преждевременно раждане, ниско тегло при раждане,

Употреба или излагане на цигари и тютюневи изделия по време на бременност,

Недохранване и дефицит на витамини по време на бременност.

Познаването на рисковите фактори и източника на астмата може да помогне за предотвратяване или облекчаване на астматичните пристъпи.

Как се поставя диагнозата астма?

По време на диагностичния процес могат да се използват множество тестове и методи. За поставяне на окончателна диагноза може да са необходими медицинска история, фамилна анамнеза, оценка на симптомите и физикален преглед, белодробни функционални тестове, методи за образна диагностика и допълнителни изследвания. Оценяват се капацитетът на дихателните пътища, основната причина за симптомите, честотата и тежестта на оплакванията. Често използваните методи за диагностика включват:

Спирометрия: Измерва скоростта, с която въздухът се издишва след дълбоко вдишване. По време на теста може да се почувства замаяност, умора и др.

Пиков дебитомер (PEF): Тестът измерва колко силно се издишва въздухът при максимално усилие. Може да определи състоянието на запушване на дихателните пътища по време на определени дейности.

Тест с бронходилататор: Отпускането и отварянето на мускулите в дихателните пътища се постига с лекарства, наречени бронходилататори. Тестът измерва колко добре се издишва въздухът след употреба на бронходилататор.

Метахолинов тест: Вдишването на метахолин, който е астматичен тригер, може да доведе до свиване на дихателните пътища. Реакцията към метахолин може да бъде ефективна при диагностицирането на астма.

Алергични тестове: Кожните или кръвните тестове за алергии се използват за идентифициране на алергични тригери.

Кръвни изследвания: Измерването и оценката на алергии, инфекции, бели кръвни клетки и др. могат да се извършат чрез кръвни изследвания.

Образни изследвания: Рентгенови снимки и компютърна томография (КТ) могат да определят удебеляване на дихателните пътища, наличие на инфекция и структурни аномалии.

Допълнително могат да се приложат провокационни тестове, при които се изследва активността на дихателните пътища преди и след излагане на физическо натоварване и студен въздух.

Как се лекува астмата?

Лечението на астмата включва практики, насочени към овладяване на симптомите и поддържане на дихателните пътища отворени. Тъй като няма окончателен метод за лечение, се прилагат методи за избягване на тригерите и облекчаване на симптомите. Стъпаловидното лечение на астмата се прилага за овладяване на лека, умерена и тежка астма. Обикновено планът за лечение се изготвя в зависимост от възрастта, физиологията, медицинската история, отговора към лекарствата и тежестта на астмата на пациента. Може да се препоръча употреба на лекарства за лечение на астматични пристъпи и тяхното предотвратяване. При възрастни лечението на алергична астма може да включва бързодействащи лекарства за облекчаване на симптомите. При леки случаи на астма и пристъпи, свързани с физическо натоварване, могат да се препоръчат бързодействащи лекарства. Това са инхалаторни лекарства, които трябва винаги да се носят със себе си. От бързодействащите облекчаващи лекарства, бета-2 агонистите и антихолинергиците могат да помогнат за отваряне на дихателните пътища, а пероралните кортикостероиди могат да бъдат ефективни при намаляване на отока.

Контролиращите лекарства, използвани в дългосрочен план, могат да се използват за предотвратяване на пристъпи. Могат да бъдат предписани различни регулиращи лекарства за намаляване на възпалението в тялото, овладяване на резистентна астма, намаляване на отоците и поддържане на дихателните пътища отворени. Стабилизатори на мастоцитите могат да се използват за предотвратяване на подуване в дихателните пътища в среди, където присъстват астматични тригери. Освен това подкожната имунотерапия представлява ваксини, които помагат за минимизиране на отговора на тялото към алергени и се използват в рамките на лечението на алергична астма. В някои случаи Вашият лекар може да комбинира повече от едно лекарствено лечение.

Често задавани въпроси

Астмата може да започне във всяка възраст, но вероятността за начало е по-висока в детството, когато имунната система все още се развива. При деца с астма симптомите се проявяват до около 5-годишна възраст. Симптомите могат да бъдат провокирани от условия на околната среда, генетична предразположеност и други стимули, което налага медицинска намеса. Астмата не може да бъде диагностицирана директно с белодробна снимка или рентген, но те могат да се използват за откриване на структурни аномалии, заболявания извън астмата и инфекции, които могат да причинят проблеми в дихателните пътища. Изключването на неастматични заболявания може да бъде важно за диагностицирането на астма. Тестовете, използвани при диагностиката на астма, са основно спирометрия, пиков дебитомер, тест с бронходилататор, метахолинов тест, кръвни изследвания и тестове за алергии. При често използваната спирометрия пациентът се настанява удобно и се поставя щипка на носа му. След дълбоко вдишване се издишва силно в тръбата, свързана със спирометъра. Обикновено могат да се направят 3 или повече опита за постигане на последователни резултати. Астмата при децата може да не се проявява по същия начин. В същото време симптомите при едно и също дете могат да варират с течение на времето. Най-честите симптоми, причинени от астма, включват чести пристъпи на кашлица, отпадналост, бързо дишане, болка в гърдите, липса на апетит, слабост и раздразнителност. Тъй като астмата е хронично заболяване, тя продължава цял живот. Симптомите на астмата могат да се появят спонтанно и да изчезнат. Въпреки това, те могат да се наблюдават всеки ден в определени часове и среди. Астмата, която продължава цял живот, може да протича леко, когато няма излагане на стимули. Астмата, която обикновено се класифицира според източника си, има различни подтипове. Те могат да бъдат разделени на 6 класа: алергична астма, неалергична астма, кашличен вариант на астма, професионална астма, астма, предизвикана от физическо натоварване, и нощна астма. Лечението на астма при деца може да включва облекчаващи лекарства за незабавно премахване на симптомите. В допълнение към облекчаващите лекарства като краткодействащи бронходилататори, инхалаторните кортикостероиди са лекарства, използвани в дългосрочен план. Освен това премахването на астматичните тригери като дразнители и алергени от закрити пространства може да бъде ефективно за овладяване на астмата. Астмата се лекува от специалист по пулмология (гръдни болести). Освен това общопрактикуващите лекари, пулмолозите, специалистите по алергология и имунология и специалистите по вътрешни болести са лекари, които извършват прегледи и диагностика на астма. Твърдението, че „астмата сама по себе си се превръща в ХОББ“, е погрешно, но употребата на цигари и тютюневи изделия заедно с астма може да увеличи риска от развитие на ХОББ. Повечето хора с астма не развиват ХОББ и повечето хора с ХОББ не страдат от астма. Въпреки това, в някои случаи е възможно наличието както на астма, така и на ХОББ. Това състояние се нарича синдром на припокриване на астма и ХОББ. При децата астматичните тригери могат лесно да доведат до възпаление на дихателните пътища. Това може да причини тежки и опасни астматични пристъпи при някои деца. Неконтролираната и нелекувана астма при деца може да доведе до ограничаване на училищните и ежедневните дейности, чести хоспитализации и трайно увреждане на белите дробове.

Астмата може значително да повлияе на качеството на живот. Ако страдате от дълготрайна кашлица, задух или стягане в гърдите, можете да се свържете със специалистите по гръдни болести на Hisar Hospital Intercontinental и да си запишете час за точна диагноза и индивидуален план за лечение.

Запишете си час | Повече информация за отделението по гръдни болести