Анална фистула: какво представлява, какви са симптомите, как се поставя диагнозата и как се лекува?

Аналната фистула е анормален тунел, който се образува между вътрешността на ануса и външната кожа около него. Всъщност това заболяване представлява перфорация както към чревната страна, така и към кожата на нелекувани или късно дренирани анални абсцеси. Състоянието се среща по-често при мъжете, не отзвучава самò и задължително трябва да се лекува.

Симптомите на аналната фистула обикновено се проявяват като секрет от ануса, неприятна миризма, болка и оток. Лечението на аналната фистула най-често е оперативно и ако не се предприеме навременна намеса, може да доведе до постоянна инфекция и дразнене на кожата. Затова е важно да се обърнете към специалист, щом забележите симптомите.

В тази статия ще намерите отговори на въпроси като какво представлява аналната фистула, как се образува, какви са симптомите ѝ и кои са методите на лечение. Освен това, като се запознаете с методите, използвани в процеса на диагностика, ще разберете всичко, което трябва да знаете за това заболяване.

Какво представлява аналната фистула?

Аналните фистули, известни като канални структури в областта на ануса, са анормални тунели, които се образуват между вътрешната част на червото и кожата около ануса. Това заболяване възниква вследствие на нелекувани или късно дренирани анални абсцеси и предизвиква постоянен секрет и болка.

Какво означава анална фистула?

Аналната фистула е образуването на неестествен канал между крайната част на червото и областта около кожата на ануса. Това е възпалителен тунел, който се простира от област с абсцес в стената на ануса до определена точка на кожата. Всъщност това е състояние, при което нарушаването на целостта на тъканите на някоя кухина или кух орган на тялото води до свързването им с друга тъкан или с кожата. Тези тунели пренасят гной и инфекция и създават постоянно чувство на дискомфорт.

С какво се различава от фистулата на ануса?

Аналната фистула и фистулата на ануса (на Turkish „makat“) са различни термини, които описват едно и също заболяване. Това състояние, наричано още перианална фистула, означава анормална връзка, образувана между ануса и околната кожа. От друга страна, аналният абсцес и аналната фистула са различни неща. Докато аналният абсцес се проявява с зачервяване, парене и оток в областта на ануса, аналната фистула се характеризира с пулсираща болка.

Абсцесът на ануса е гной, събрана около ануса вследствие на възпаление. Фистулата е като последен етап на този абсцес и представлява траен канал, който се образува, когато абсцесът не оздравее напълно. Казано просто, абсцесът е остра инфекция, докато фистулата е хронично състояние.

Как се образува фистулата?

Аналните фистули обикновено се образуват по следния начин:

• Развитие след анални абсцеси: Най-честата причина е непълното оздравяване или неправилното дрениране на абсцеса на ануса. Гнойта в абсцеса остава вътре и с времето си пробива път навън.
• Разпространение на инфекцията: Когато инфекция в анална жлеза не може да се изпразни естествено, тя създава тунел, през който се изпразва, и така се образува фистула.
• Хронични заболявания: Може да се образува при чревни заболявания като болестта на Крон, при туберкулоза, след лъчетерапия или рядко поради рак.
• Травма и хирургия: Прекарани травми в областта на ануса или предходни операции също могат да създадат условия за образуване на фистула.

Освен това, ако фистулите не се лекуват или се избягва операция, могат да се появяват периодични пристъпи на абсцес, което може да доведе до образуване на нови тунели. Затова ранната диагностика и подходящото лечение са много важни.

В заключение, аналната фистула е заболяване, което не отзвучава самò, в повечето случаи изисква хирургична намеса и има риск от рецидив.

Причини за аналната фистула

В образуването на аналната фистула участват повече от един фактор. Някои заболявания и състояния могат да провокират това заболяване. В този раздел ще разгледаме най-честите причини за аналната фистула.

Развитие след анален абсцес

Най-честата причина за аналните фистули са нелекуваните или недостатъчно лекуваните анални абсцеси. Проучванията показват, че при един на всеки двама до четирима души с анален абсцес се развива фистула. Абсцесите обикновено възникват вследствие на запушване или инфектиране на аналните жлези във вътрешността на ануса. Тези жлези normally отделят мазна течност, но когато се запушат, може да се развие инфекция и възпаление.

Когато абсцесът не оздравее напълно или не бъде дрениран правилно, гнойта в него се разпространява в околните тъкани и образува тунел. С времето този тунел пробива отвор в кожата, през който изтича секрет, и придобива вида на фистула. Ако след анален абсцес усещате повтарящ се секрет, сърбеж или болка в областта, може да се е развила фистула.

Болест на Крон и други чревни заболявания

Болестта на Крон е втората по честота причина за аналните фистули. Това хронично възпаление на червата може да провокира развитието на фистула, като уврежда чревната стена. Установено е, че при около 33% от пациентите с болест на Крон до 10-ата година от заболяването се развива фистула, като при 21% от тях тя е перианална фистула.

Освен това и други възпалителни чревни заболявания, като улцерозния колит и дивертикулозата, могат да създадат условия за образуване на фистула. Тези заболявания причиняват възпаление в червата, което може да доведе до нарушаване на целостта на тъканите и до образуване на анормални канали.

Травми и операции

Травми в областта на ануса или предходни хирургични интервенции също могат да доведат до развитие на анална фистула. По-специално:

• Усложнения след операции на анална фисура (пукнатина)
• Наранявания по време на раждане
• Удари в областта на ануса
• Усложнения в червата след операции на храносмилателната система

Освен това лъчетерапията, прилагана в областта на таза, може да причини тъканно увреждане и да провокира развитието на фистула. При около 7–10% от пациентите, провеждали лъчелечение, има риск от развитие на фистула.

Нарушения на имунната система

Заболявания, които отслабват имунната система, могат да улеснят развитието на анална фистула. По-специално:

• Имунни недостатъчности, като HIV/СПИН
• Туберкулоза
• Диабет и други хронични заболявания

Тъй като тези заболявания забавят процесите на оздравяване в организма и намаляват съпротивителните сили срещу инфекции, вероятността за развитие на фистула се увеличава дори след обикновен абсцес.

В заключение, аналните фистули обикновено се появяват, когато собствените механизми на организма за оздравяване са недостатъчни. Всеки анален абсцес, който не е лекуван подходящо в ранен етап, носи потенциален риск от фистула. Затова, когато забележите симптоми като оток, болка или секрет в областта на ануса, е важно да се обърнете към здравен специалист, без да губите време.

Симптоми на аналната фистула

При аналната фистула могат да се наблюдават различни симптоми и тежестта им варира при отделните хора. За правилната диагноза и лечение е много важно тези симптоми да бъдат добре разбрани.

Секрет и неприятна миризма от ануса

Най-характерният признак на аналната фистула е постоянният или периодичен секрет от ануса. Този секрет обикновено има неприятна миризма и може да зацапва бельото ви. Интензивността и миризмата на секрета се променят в зависимост от тежестта на инфекцията.

Този секрет от ануса може да причини дразнене и сърбеж на кожата. Особено когато възпалителната течност излиза навън, тя разпространява неприятна миризма и може да повлияе негативно на социалния ви живот. При някои пациенти секретът може да е жълтеникав, гноен или кървав.

Пулсираща болка и оток

При пациентите с анална фистула обикновено се усеща пулсираща болка в областта на ануса. Тази болка може да се усили особено:

• При седене
• По време на дефекация
• При движение
• При кашляне

Заедно с болката могат да се наблюдават оток, зачервяване и повишена температура в областта на ануса. Отокът често е болезнен при допир и може да създаде усещане за пълнота.

Образуване на отвор в кожата

С напредването на фистулата в кожата около ануса може да се образува видим с просто око отвор. Този отвор е външният отвор на фистулния канал и може да се наблюдава как през него изтича секрет.

Понякога този отвор може да не бъде забелязан от самия пациент. Ако обаче отворът се запуши, поради натрупването на гной вътре може да се образува абсцес и да се появи оток. Възможно е също да има дразнене, зачервяване и болезненост на кожата около отвора.

Инконтиненция на изпражнения и газове

При аналната фистула, особено когато не е лекувана дълго време или след операция, може да възникне проблем с инконтиненция на изпражнения и газове. Това състояние е свързано с увреждане на мускулите на ануса при операцията на фистулата и се нарича „инконтиненция“.

Степента на инконтиненцията зависи от начина, по който е протекло заболяването, и от опита на лекаря при операцията. В някои случаи може да има затруднение в контролирането на чревните движения. Този проблем може сериозно да засегне качеството на живот на човека и да ограничи социалния му живот.

Температура и отпадналост

Ако инфекцията при аналната фистула се влоши, в организма могат да се наблюдават и системни симптоми. Те са:

• Температура
• Треперене
• Общо чувство на умора
• Отпадналост

Тези симптоми са по-изразени особено при наличие на абсцес. Наличието на такива общи симптоми в организма показва, че инфекцията напредва и може да изисква спешна медицинска намеса.

Когато забележите тези симптоми, е изключително важно да се обърнете към специалист за ранна диагностика и лечение. Тъй като аналната фистула е заболяване, което не отзвучава самò, пренебрегването на симптомите може да влоши състоянието още повече.

Как се поставя диагнозата анална фистула?

Първата стъпка към правилното лечение е правилната диагноза. За диагностицирането на аналната фистула се използват различни методи, с помощта на които могат да се определят структурата и разположението на фистулата и връзката ѝ с околните тъкани.

Физикален преглед

Най-важната стъпка в процеса на диагностика е физикалният преглед, извършен от опитен хирург. Диагнозата на аналната фистула обикновено може да се постави чрез изслушване на оплакванията на пациента и преглед от лекаря. Лекарят внимателно оглежда областта около ануса и проверява външния отвор на фистулата и наличието на секрет.

По време на прегледа се извършва ректално туширане с пръст и така се опитва да се установи мястото на вътрешния отвор на фистулата. Ако фистулата е много проста и повърхностна, може да се премине към лечение, без да е необходим допълнителен диагностичен метод.

Аноскопия и ректоскопия

Аноскопията е бърз и прост ендоскопски метод за изследване, който позволява подробен преглед на аналния канал и крайната част на right ректума. Процедурата се извършва с помощта на къса, твърда тръба със светлина, наречена аноскоп.

Този метод на изследване продължава средно 1–2 минути и обикновено не изисква анестезия. Благодарение на аноскопията:

• Може да се установи вътрешният отвор на фистулата
• Може да се оцени състоянието в аналния канал
• При необходимост може да се вземе биопсия

Ректоскопията пък позволява по-подробен преглед на крайния отдел на дебелото черво. Особено при рецидивиращи фистули или сложни случаи може да са необходими колоноскопия или ректоскопия, за да се изключи възпалително чревно заболяване.

ЯМР фистулография

ЯМР фистулографията се счита за златен стандарт при диагностицирането на аналните фистули. Този метод позволява подробно изследване на фистулите с помощта на магнитни полета и радиовълни.

Благодарение на ЯМР фистулографията:

• Може да се изготви карта на фистулния тунел
• Мускулите на сфинктера и другите структури на тазовото дъно могат да се видят детайлно
• Могат да се установят усложненията, които фистулата може да причини

По време на ЯМР фистулографията във входа на фистулата се поставя катетър и в нея се въвежда контрастно вещество. Така може да се получи по-ясно изображение. Процедурата обикновено продължава 30–60 минути и не съдържа радиация.

Фистулограма и други образни методи

Фистулографията е снимане с рентгенов филм след инжектиране на багрило във фистулата. Багрилото позволява фистулата да се вижда по-ясно на филма. Някои лекари могат да използват и фистулна сонда – инструмент, специално създаден за определяне на фистулния тунел.

Другите използвани образни методи са следните:

• Ендоанална ултрасонография: Използва се за установяване на фистулата, мускулите на сфинктера и околните тъкани.
• Инжектиран разтвор на багрило: Помага да се определи мястото на отвора на фистулата.
• Преглед под анестезия: За по-обстойно изследване на фистулата хирургът може да предпочете преглед под анестезия.

В заключение, за правилната диагноза и лечение на аналната фистула е много важно да се определят точното анатомично разположение на фистулата, вътрешният ѝ отвор и връзката ѝ с мускулите на сфинктера. Затова след физикалния преглед Вашият лекар ще използва диагностичните методи, които сметне за подходящи.

Методи за лечение на аналната фистула

Целта на лечението на аналната фистула е да се премахне фистулният канал, да се излекува инфекцията и да се предотврати рецидив. Видът на лечението варира според типа и разположението на фистулата и връзката ѝ с мускулите на ануса.

Фистулотомия

Фистулотомията е ефективен хирургичен метод, който се прилага особено при прости фистули. При тази процедура фистулният канал се отваря напълно и инфектираната тъкан в него се почиства. Каналът се оставя отворен, за да зарасне отвън навътре.

Този метод обикновено се предпочита при повърхностни фистули, които нямат или имат много малка връзка с мускулите на сфинктера. След процедурата пациентите оздравяват в рамките на 3–4 седмици. В някои случаи обаче могат да възникнат усложнения като инконтиненция на изпражненията.

Прилагане на сетон

Лечението със сетон е метод, използван особено при сложни фистули и за съхраняване на мускулите на сфинктера. При тази техника специална нишка или еластичен материал, прекарани през фистулния канал, осигуряват дренаж на инфекцията и предотвратяват увреждането на мускулите.

Прилагането на сетон е поетапен лечебен процес, който обикновено продължава няколко месеца. През този период сетонът се регулира редовно. Най-голямото предимство на този метод е, че осигурява лечение, като запазва аналните сфинктери, които задържат изпражненията.

Лечение с лазер

Лечението на аналната фистула с лазер се счита за минимално инвазивен метод. При тази процедура, след като фистулният канал бъде почистен, стените на канала се изгарят и затварят с поставена в него радиална лазерна сонда. Процедурата обикновено продължава 10–15 минути и се извършва под локална анестезия.

Предимствата на лечението с лазер включват по-малка болка, бърз процес на оздравяване и липса на увреждане на мускулите на ануса. Въпреки това може да не е подходящо за всеки случай, а успеваемостта е около 70–80%.

Фистулна тапа и биологични лепила

Фистулната тапа или биологичните лепила са алтернативни методи, използвани за затваряне на фистулния канал. При тази процедура в почистения фистулен канал се поставят специално приготвени тапи или се инжектира фибриново лепило.

Биологичните лепила се резорбират естествено от организма и осигуряват затварянето на фистулния канал. Този метод е подходящ вариант особено за пациенти, които искат да запазят мускулите на сфинктера.

Ендоскопско лечение с фистулоскопия

Фистулоскопията е съвременен метод, който позволява визуализиране и лечение на вътрешността на фистулния канал със специална камера. При тази техника вътрешността на фистулния канал се почиства напълно и се изгаря с електрокоагулация, лазер или радиовълни.

Този минимално инвазивен метод осигурява бързо оздравяване, като честотата на рецидивите не е по-висока от тази при класическата хирургия. Едно от важните му предимства е безболезненият и бърз възстановителен процес.

Употреба на крем при анална фистула

При лечението на аналната фистула кремовете обикновено се използват като подготовка преди операция или като спомагателно лечение при леки случаи. В началния етап могат да се използват добре планирана диета и лекарства или кремове, които улесняват дефекацията.

Въпреки това за окончателното лечение на аналната фистула обикновено е необходима хирургична намеса. Кремовете се препоръчват по-скоро като допълнително лечение с цел намаляване на болката, овладяване на инфекцията и ускоряване на оздравителния процес.

Накратко за аналната фистула

Аналната фистула е деликатен здравословен проблем в областта на ануса и обикновено не отзвучава самò. В заключение, много е важно да се консултирате със специалист веднага щом забележите симптомите. Неприятни симптоми като секрет, болка или оток могат да повлияят негативно на живота ви.

Сред възможностите за лечение са фистулотомия, прилагане на сетон, лазер и биологични лепила. От тях най-подходящото за вашето състояние лечение ще определи Вашият лекар. Не забравяйте, че ранното лечение намалява риска от усложнения и ускорява оздравяването.

Проблемите в областта на ануса обикновено са теми, за които е трудно да се говори. Въпреки това отлагането на лечението поради срам може да влоши състоянието още повече. Откритият разговор с Вашия лекар е първата стъпка към правилната диагноза и лечение.

Днес, благодарение на напредналите методи на лечение, аналната фистула вече не е заболяване, от което да се страхувате толкова, колкото преди. С правилно лечение може да се постигне пълно излекуване и скоро да се върнете към нормалния си живот.

И накрая, прости навици като здравословен режим на изхождане, редовно физическо натоварване и пиене на много вода могат да помогнат за опазване на здравето на ануса. Вземането под внимание на сигналите, които подава тялото ви, е от голямо значение за здравословния начин на живот.

Често задавани въпроси

Има много въпроси, които хората си задават за аналната фистула. В този раздел отговаряме на най-често задаваните.

Оздравява ли аналната фистула сама? Не, аналната фистула не оздравява сама. Ако не се лекува, с времето абсцесът се повтаря и фистулните ходове могат да се увеличат. Затова е много важно да се обърнете към специалист още в ранния етап.

Болезнена ли е операцията на анална фистула? Прилаганите днес съвременни хирургични методи са доста комфортни. През първите няколко дни може да има лека болка, но тя може да се контролира с обезболяващи.

Има ли риск от инконтиненция на изпражненията след операцията? Този риск може да се наблюдава особено при сложни фистули. Въпреки това днес, благодарение на техниките, запазващи сфинктера, този дял е значително намалял. При процедури, извършени от опитен хирург, рискът е много малък.

Колко е времето за възстановяване? При прости фистули оздравяването настъпва в рамките на 2–3 седмици, а при сложни – в рамките на 4–8 седмици. Този срок може да варира според приложения метод на лечение.

Повтаря ли се аналната фистула? Когато фистулният канал не е отстранен напълно, има риск от рецидив. При прости фистули може да се наблюдава рецидив в 5–10%, а при сложни – до 20%.

Може ли да се лекува без операция? Поради структурата на фистулата затварянето ѝ с лекарства или билково лечение не е възможно. Могат да се приложат минимални интервенции, като лечение с лазер или биологична тапа, но честотата на рецидивите е висока.

Попълнете формуляра за подробна информация и контакт!