Какво представлява ракът на надбъбречната жлеза? Симптоми, причини и методи на лечение

Рак на надбъбречната жлеза

Надбъбречните жлези са малки структури с триъгълна форма, разположени точно над бъбреците. Всеки човек има две надбъбречни жлези и тези жлези играят жизненоважна роля за поддържането на хормоналния баланс на тялото. Злокачественият рак на надбъбречната жлеза е рядък, но сериозен вид тумор, който започва в тези хормонопроизвеждащи тъкани. Този тип рак обикновено се нарича адренокортикален карцином и започва най-вече във външния слой, наречен надбъбречна кора. Раквите клетки тук се размножават неконтролирано, което повлиява както на производството на хормони, така и носят потенциал да се разпространят в околните тъкани или далечни органи. Поради тази причина ранното диагностициране е от голямо значение, но фактът, че симптомите могат да бъдат объркани с други заболявания, може да усложни процеса.

Какво представлява ракът на надбъбречната жлеза?

Ракът на надбъбречната жлеза е рядък, но сериозен вид рак, който се развива в надбъбречните жлези, разположени точно над бъбреците и отговорни за производството на хормони. Ракът може да доведе до хормонални дисбаланси в тялото чрез надбъбречните жлези. Тези жлези отделят жизненоважни хормони като кортизол, който регулира отговора на стрес, алдостерон, който влияе на кръвното налягане, и полови хормони. Ракът обикновено започва във външната част на жлезата, т.е. в надбъбречната кора, и най-често се нарича адренокортикален карцином. Този тумор може да бъде сбъркан с доброкачествено (бенигнено) образувание. Когато е злокачествен, той нараства неконтролирано, като едновременно нарушава хормоналния баланс и носи потенциал да се разпространи в други органи. Някои тумори произвеждат хормони, докато други може да не произвеждат; това състояние пряко влияе върху тежестта на симптомите и времето за тяхното забелязване. Въпреки че се среща рядко, това е агресивен вид рак, който представлява риск за живота, ако диагнозата и лечението не бъдат направени навреме.

Какви са симптомите на рака на надбъбречната жлеза?

Симптомите на рака на надбъбречната жлеза могат да варират при различните хора. Основната причина за това е дали туморът отделя хормони, или не. Хормонопроизвеждащите тумори могат да доведат до някои забележими симптоми, като нарушават хормоналния баланс на тялото. Например при жените могат да се появят признаци на мъжки тип окосмяване, нарушения в менструалния цикъл и по-дълбок глас. При мъжете пък могат да се развият състояния като увеличаване на гърдите или намалено либидо. Освен това могат да се наблюдават симптоми като високо кръвно налягане, наддаване на тегло, мускулна слабост, внезапни промени в настроението, синини по кожата и коремна болка. Въпреки това, ако туморът не произвежда хормони, симптомите могат да бъдат по-слабо изразени и обикновено се проявяват под формата на болка в гърба или корема, свързана с растежа на образуванието.

Какви са причините за рака на надбъбречната жлеза?

Въпреки че точната причина за този вид рак често не е известна, се смята, че той може да бъде свързан с определени генетични предразположения и наследствени синдроми. Някои наследствени заболявания като синдром на Ли-Фраумени, синдром на Бекуит-Видеман и множествена ендокринна неоплазия (МЕН) тип 1 могат да увеличат риска от развитие на рак на надбъбречната жлеза при индивида. Освен тях се правят изследвания и върху косвените ефекти на фактори на околната среда, особено продължителния стрес или излагането на определени химикали. Към днешна дата няма ясно дефинирана причина на околната среда, специфична за това заболяване.

Как се поставя диагнозата рак на надбъбречната жлеза?

Диагнозата на рака на надбъбречната жлеза обикновено започва с оценката на надбъбречно образувание, открито случайно при изследване за друг здравословен проблем. Стадиите на рака на надбъбречната жлеза се определят според размера на тумора, разпространението му в околните тъкани и наличието на метастази. Ракът на надбъбречната жлеза в 4-ти стадий показва най-напредналия етап на заболяването и обикновено са налице далечни метастази в органи. Ако пациентът има определени симптоми, дължащи се на хормонален излишък (например внезапно наддаване на тегло, високо кръвно налягане, повишено окосмяване при жени или увеличаване на гърдите при мъже), тези симптоми пораждат съмнения у лекаря. На първия етап чрез кръвни и уринни тестове се изследва дали надбъбречната жлеза произвежда хормони в излишък. След това се прибягва до образни изследвания, за да се оцени наличието и структурата на образуванието. Компютърната томография (КТ) и ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) показват ясно размера, границите и евентуалното разпространение на надбъбречното образувание. В някои случаи може да са необходими и усъвършенствани образни техники като позитронно-емисионна томография (ПЕТ). Ако туморът бъде отстранен хирургично, патологичното изследване на взетата тъкан осигурява окончателна диагноза. В този процес се изясняват детайли като дали туморът е доброкачествен или злокачествен, колко бързо се делят клетките и дали ракът се е разпространил в други органи. Поставянето на диагноза изисква внимателна оценка и обикновено се нуждае от мултидисциплинарен подход, при който специалисти по ендокринология, радиология, патология и онкология работят заедно.

Как се лекува ракът на надбъбречната жлеза?

Лечението на рака на надбъбречната жлеза се планира индивидуално за всеки пациент, като се вземат предвид стадият на тумора, дали той произвежда хормони и общото здравословно състояние на пациента. Ако ракът е открит в ранен стадий и не се е разпространил в други органи, най-ефективният метод на лечение е хирургичният. По време на тази операция туморната надбъбречна жлеза обикновено се отстранява напълно заедно с околните тъкани. Дали хирургичната интервенция ще се извърши по отворен или лапароскопски (безкръвен) метод, варира в зависимост от размера на тумора и връзката му с околните тъкани. В случаите, когато туморът не може да бъде напълно отстранен или се е разпространил в други части на тялото, се налагат допълнителни лечения. На този етап в сила влизат химиотерапията, лъчетерапията и някои специални лекарствени терапии. Химиотерапията обикновено може да се прилага с активното вещество митотан или независимо от него. При някои пациенти лъчетерапията се предпочита за унищожаване на останалите след операцията клетки или за намаляване на болката. Процесът на лечение не се състои само от физически интервенции; психологическото състояние на пациента, качеството му на живот и планът за проследяване също са важна част от този процес. След лечението повторната поява на заболяването трябва да се следи чрез редовни контролни прегледи и при необходимост да се предприемат действия.

Често задавани въпроси

Кистозният рак на надбъбречната жлеза е изключително рядко заболяване. Той представлява много малък процент от всички ракови случаи и се диагностицира само при 1 до 2 души на всеки един милион годишно. Поради тази причина има голяма вероятност да бъде пропуснат както от пациенти, така и от здравни специалисти. Особено фактът, че симптомите показват прилика с други често срещани заболявания, може да доведе до забавяне на диагнозата. Това, че е рядък, не означава, че не трябва да му се обръща внимание; напротив, тъй като може да има агресивно протичане, ранната диагноза и правилното лечение са от изключително значение. Освен това този тип рак може да се наблюдава заедно с някои наследствени заболявания, което води до повишен риск при индивиди с генетична предразположеност. Ракът на надбъбречната жлеза при бебета се среща рядко и често може да бъде объркан с невробластом. Неговата рядкост може да затрудни управлението на заболяването, тъй като в много центрове може да липсва достатъчен опит. Поради тази причина се препоръчва лицата с диагноза рак на надбъбречната жлеза да продължат процеса си на лечение в специализирани в тази област центрове. Този вид рак най-често може да засегне хормони като кортизол, алдостерон, андрогени и естроген. Симптомите също варират в зависимост от вида на отделяния хормон. Докато излишъкът на кортизол води до синдром на Кушинг, производството на андрогени и естроген води до свързани с пола симптоми при жени и мъже. Забелязването на заболяването най-често става случайно. По време на образно изследване, направено по друга причина, в надбъбречната жлеза може да бъде открито образувание, но човек може да се обърне към лекар и при появата на симптоми, дължащи се на производството на хормони. Хормоналните изследвания и образните изследвания дават важни насоки по пътя към диагнозата. С нарастването на тумора той може да окаже натиск върху околните тъкани, което да доведе до болка в корема, гърба или поясната област. В ранните стади Болката обикновено липсва. Симптомите, свързани с хормонални дисбаланси, са по-преобладаващи. Местастазите при рак на надбъбречната жлеза могат да бъдат под формата на разпространение в далечни органи като черен дроб, бял дроб или кости. В този случай лечението става по-сложно и продължителността и качеството на живот на пациента могат да бъдат сериозно засегнати. Метастазите на рака на белия дроб в надбъбречната жлеза са често срещан вид разпространение при напреднал стадий на заболяването. Метастазите на рака на белия дроб в надбъбречната жлеза могат да бъдат установени с образни методи и потвърдени с биопсия. Симптомите на метастази на рака на белия дроб в надбъбречната жлеза често пъти може да не са изразени и обикновено се откриват случайно. Лечението на метастази на рака на белия дроб в надбъбречната жлеза може да се планира с химиотерапия, таргетна терапия или имунотерапия. Хирургията е най-ефективният метод за лечение на заболяването. Особено ако ракът е ограничен само в надбъбречната жлеза, процентът на хирургичен успех е висок. С операция, извършена по лапароскопски или отворен метод, туморът и околните тъкани се отстраняват, за да се постигне оздравяване. Възможно е да не е необходима при всеки пациент, но химиотерапията е важна опция за лечение в случаите, когато ракът се е разпространил. Освен това тя може да се прилага и с цел унищожаване на останалите след операцията клетки. Ракът на надбъбречната жлеза може да рецидивира. Поради своята природа този вид рак може да има агресивно протичане и рискът от рецидив на заболяването се увеличава, особено ако туморът не е бил напълно отстранен или диагнозата е била поставена в напреднал стадий. Първите няколко години след лечението са най-критичният период по отношение на рецидива. В този процес туморът може да се образува отново на първоначалното си място или да се прояви под формата на разпространение в далечни органи (метастази). Рискът от повторна поява варира в зависимост от клетъчните характеристики на тумора, потенциала му за разпространение, успеха на приложеното лечение и общото здравословно състояние на пациента. Поради тази причина дори и след операция пациентите задължително трябва да бъдат проследявани на определени интервали. Заболяването се поддържа под контрол с кръвни изследвания, измервания на хормонални нива и редовни образни изследвания. Специално някои лекарства като митотан могат да се използват дълго време след операцията за намаляване на риска от рецидив. Продължителността на живота варира значително в зависимост от стадия към момента на диагнозата. При пациенти, диагностицирани в ранен стадий и лекувани успешно, процентът на 5-годишна преживяемост е над 50%. В напредналите стадии този процент намалява. Общото здравословно състояние на лицето и отговорът му към лечението също са важни определящи фактори. Специалистът по ендокринология е първият специалист, към който да се обърнете, за да оцените връзката на заболяването с хормоните. След изясняване на диагнозата, ако е необходима хирургична намеса, се включват специалисти по обща хирургия или урология. А специалистът по онкология ръководи частта от лечението, свързана с химиотерапия или лъчетерапия.

Ранната диагноза спасява живот.

Ако изпитвате симптоми на рак на надбъбречната жлеза, обърнете се към нашия специалист по урология без загуба на време.

Експертният екип на Hisar Hospital е до вас с точна диагноза и индивидуални подходи за лечение.

Кликнете, за да запазите час.