Ангиографията е процедура, при която се използват рентгенови лъчи и вид контрастно вещество за визуализиране на кръвоносните съдове. При състояния като болка в гърдите, наличие на вродени сърдечни заболявания или коронарна артериална болест лекарят ви може да препоръча ангиография. Тъй като съществува възможност за развитие на усложнения, преди ангиографията обикновено се извършват сърдечни изследвания, като електрокардиограма (ЕКГ) и ехокардиография (ЕХО). Целта на ангиографията е да се провери дали е възникнало нарушение, което пречи на кръвотока в съдовете. В този процес в един от вашите кръвоносни съдове се инжектира контрастно вещество, видимо с рентгенови лъчи. Благодарение на това вещество се проследява движението на кръвта и се открива евентуална преграда. При необходимост лекарят ви се намесва в запушените сърдечни съдове.
В зависимост от това кои съдове на тялото ще се изследват, процедурата ангиография може да варира:
Коронарна ангиография: Проверяват се кръвоносните съдове, които захранват сърцето.
Церебрална ангиография: Проверяват се мозъкът и околните кръвоносни съдове.
Пулмонална ангиография: Проверяват се съдовете, които захранват белите дробове.
Ренална ангиография: Проверяват се съдовете, които захранват бъбреците.
Периферна ангиография: Проверяват се съдовете в крайниците.
Периферната ангиография може да се извърши по 2 различни начина. С помощта на катетър достъп до съда може да се осъществи от китката или от слабината. Периферната ангиография се прилага при подозрение за стесняване или запушване на някой от съдовете, които отвеждат кръв към краката, стъпалата, дланите или ръцете. Мястото, от което се достига до съда, може да е различно. Обикновено обаче процедурата се извършва през слабината, а останалите стъпки са сходни. Извършва се от екип, включващ лекар, медицинска сестра и необходимите техници, с помощта на рентгенови лъчи и контрастно вещество. Известна е и като ангиография на крайниците.
Как се поставя диагноза периферна артериална болест, как се диагностицира?
Съдовете, които не захранват сърцето, се наричат периферни съдове. Всяка запушване или стесняване в тях се нарича периферна съдова болест (PAD). Периферната съдова болест най-често се развива в краката. Ако имате периферна артериална болест, лекарят ви може да поиска периферна ангиография. Като цяло симптомите на периферна артериална болест са следните:
Болка в краката при ходене, която отминава при почивка
Лъскава кожа на краката и стъпалата, по-блестяща от обичайното
Опадане на косъмчетата по краката
Постоянно студена кожа
Гангрена на тъкан поради недостатъчен кръвоток
Изтръпване или отслабване на някой от крайниците
Лилав или синкав цвят на крайниците
Удебелени, непрозрачни нокти на краката
Болка в ръцете или краката при движение
Болка дори в покой
Наличие на незарастващи рани
По-слабо усещан пулс в крайниците
Наличието на един или няколко от тези симптоми не означава, че имате периферна артериална болест. Лекарят ви ще реши дали периферната ангиография е подходяща за вас след различни изследвания и прегледи, които ще извърши. В резултат на тази процедура лекарят ви ще реши какъв метод да използва, за да отвори запушените артерии.
Какви са рисковете при периферна ангиография?
Периферната ангиография може да изглежда плашеща процедура за мнозина. Въпреки това може да е необходима за поддържане на оптимално здравословно състояние. При периферната ангиография, извършена с локална анестезия, няма да усетите болка. Противно на очакванията, периферната ангиография е процедура, която не води до чести и тежки усложнения. Както при всяка процедура обаче може да има определени рискове. Усложненията при периферната ангиография обикновено включват:
Травма или увреждане, причинени от поставения катетър
Кървене в артерията, чувствителност на кожата или посиняване
Алергична реакция към контрастното вещество
Нарушения в сърдечния ритъм (аритмия)
Сърдечен удар
Инсулт
Увреждане на бъбреците
Как се провежда лечението с периферна ангиография?
Целта на периферната ангиопластика е да подобри качеството на живот и да намали риска от появата на атеросклероза, сърдечен удар или инсулт в тялото. След тази процедура при повечето от болките или симптомите на дискомфорт, които имате, се наблюдава намаление.
Преди периферната ангиография има някои обстоятелства, на които трябва да обърнете внимание. Когато лекарят ви даде час за ангиография, ще ви информира за храните, които не трябва да ядете, започвайки от 24 часа преди това. Обикновено трябва напълно да прекратите приема на храна и напитки най-късно 6 часа преди процедурата. Понякога може да ви бъде поискано да не ядете и да не пиете нищо. Ако приемате редовно лекарства или имате алергия към каквото и да е (особено към материали като пластмаса, каучук, латекс), задължително ги споделете с лекаря си. Може да се наложи да не пиете преди процедурата. Освен това се погрижете след процедурата да има придружител, който да ви откара до дома.
По време на периферната ангиография обикновено сте в съзнание. Преди процедурата медицинската сестра поставя венозен достъп (интравенозен път) в ръката ви, за да може да се приложат необходимите лекарства и течности. Преди и по време на процедурата зоната, в която работи лекарят, се почиства и обръснава. След това областта се упоява с локална анестезия. Лекарят прави с игла малък отвор в артерията, до която стига през слабината, и в този отвор се поставя тръбичка, наречена катетър. По време на поставянето на катетъра може да усетите лек натиск, но локалната анестезия предотвратява силна болка. През поставения катетър в артерията се инжектира контрастно вещество. По това време може да усетите топлина за няколко секунди. Докато веществото циркулира с кръвта в тялото, с помощта на рентгенови лъчи се прави ясно видима зоната на стесняване или запушване.
След периферната ангиография може да прекарате няколко часа в стаята за почивка, докато ефектът на анестезията отмине. За да се предотврати кървене, мястото се притиска около 10-20 минути и след това се поставя превръзка. Преди да напуснете болницата, лекарят ви или някой от медицинския екип ще ви информира за това, на което трябва да обърнете внимание. Например първото нещо, което може да ви се каже, е да пиете много вода, за да може контрастното вещество да се отстрани от тялото. Освен водата можете да пиете и чай или плодов сок поради техния диуретичен ефект. Можете да започнете да се храните най-малко 1-2 часа след края на процедурата. Можете веднага да се върнете към ежедневните си дейности, но е полезно да избягвате движения, които натоварват мястото на пункцията. Затова е за вас по-добре постепенно да увеличавате активността си.
След процедурата лекарят ви ще сподели резултатите с вас. Ако лекарят ви установи стесняване или запушване на съдовете ви, може да поиска да се подложите на операция по периферна ангиопластика.
Как се извършва операция за периферна ангиопластика?
Периферната артериална болест възпрепятства крайниците, т.е. ръцете и краката, да получават необходимия кръвоток за задоволяване на нуждите на тялото. Особено краката са засегнати от това заболяване, а при него може да се появи и перемежаща клаудикация (накуцване). Хирургична намеса е задължителна за подобряване на накуцването или другите симптоми. Операцията за периферна ангиопластика, известна и като периферна ангиопластика, е вид минимално инвазивно лечение. Минимално инвазивното лечение е известно с това, че е вариант за лечение, при който се наблюдава по-бързо време за възстановяване в сравнение с други методи, при които се правят разрези от 2-3 сантиметра. Тази процедура се извършва под локална анестезия и се осъществява чрез поставяне на катетър в артерията от горната част на бедрото, т.е. от слабината. След това в съда се поставя малко устройство, подобно на балон. Това устройство се надува, като натиска стената на артерията. По този начин диаметърът на артерията се разширява.
След като запушената артерия е разширена, балонът се спуска и се изважда. В днешно време е установено, че поставянето на стент за поддържане на отвореността на артерията дава по-благоприятни резултати в дългосрочен план. Стентът е оплетена метална тел с дължина 3-4 милиметра, която се прекарва през катетъра и се поставя в артерията след приключване на надуването на балона. За стента може да се каже, че е постоянен метален скелет, който служи за поддържане на артерията отворена.
Често задавани въпроси
Колко продължава ангиографията от слабината?
Процедурата периферна ангиография може да варира в зависимост от скоростта на лекаря, използваните устройства или средата, в която се извършва процедурата. Средно може да продължи 30 минути или 1 час.
Колко часа се остава в болницата?
Периферната ангиография е амбулаторна процедура. Затова след нея не е необходимо да прекарате нощта в болницата. Но поради приложената локална анестезия може да се наложи да останете в болницата известно време. Това време обикновено е 6-7 часа. Въпреки това продължителността може да варира в зависимост от болницата или решението на лекаря.
Приспива ли се пациентът по време на ангиография?
Периферната ангиография не е операция. Затова по време на процедурата за периферна ангиография сте в съзнание. За да не усещате каквато и да е болка или дискомфорт, се прилага локална анестезия. Ефектът на анестезията отминава в рамките на няколко часа след процедурата.
На кого най-често се прави?
Ангиографията от слабината се извършва за установяване на запушване или стесняване в артериите на крайниците. Т.е. става дума по-скоро за периферни съдове, отколкото за коронарните съдове, които захранват сърцето. Затова периферната ангиография може да се приложи особено при заболявания на периферните съдове.
Ако периферната артериална болест не се лекува, прогресира ли? До какво води? Каква е честотата ѝ?
Стеснението или запушването на съдовете, установено след ангиография от слабината, трябва задължително да бъде лекувано. В противен случай не може да се осигури достатъчен кръвоток до крайниците, което може да доведе до изтръпване на ръцете и краката, слабост, загуба на тъкан, рани по стъпалата и с течение на времето до ампутация (отстраняване на орган).
Какво трябва да се има предвид след ангиография? Кога се връщате към ежедневието?
Ангиографията от слабината е малка операция, извършена под локална анестезия, която продължава средно 1 час. Затова след нея не е необходим дълъг период на възстановяване и може веднага да се върнете към ежедневието. Но тъй като има извършен разрез в съда, след това може да се появят някои усложнения. Затова внимавайте да не движите твърде много мястото, където е направена процедурата, особено през първия ден. След това постепенно можете да увеличавате нивото на физическа активност.
Може ли ангиографията от слабината да се извърши отново?
Ангиографията от слабината не е лечение, а процедура, която помага при вземането на решение за това какво лечение може да се приложи. При необходимост повторното ѝ извършване обикновено не е вредно, но окончателното решение ще вземе вашият лекар, като внимателно оцени всички обстоятелства.
