Какво е лицев паралич? Причини, симптоми и процес на лечение

Докато е сняг и зима, внезапното застудяване може да е повлияло неблагоприятно и на организма ви. Особено ако излизате навън без да предпазвате лицето си в сутрешните часове, когато духа вятър, може да получите лицев паралич.

Причините за лицевия паралич, който през зимата се среща по-често поради студа, и методите за лечението му обсъдихме със специалистите по ушни, носни и гръклянни болести и хирургия на главата и шията от Hisar Hospital Intercontinental.

Какво е лицев паралич?

Има два нерва, които осигуряват движението на мускулите от двете половини на лицето. След като излязат от мозъчния ствол, тези нерви продължават в ушната кост и след като излязат от нея, се разделят на пет клона, които осигуряват движението на мускулите на челото, клепача, веждата, ъгъла на носа, ъгъла на устната и мускулите на врата. При увреждане на този нерв управлението на мускулите там намалява. В резултат на това мускулите започват да се обездвижват. Обездвижването на мускулите може да е леко, но може да има и пълно обездвижване. Това състояние се нарича лицев паралич. Лицевия паралич разделяме на централен, наречен централен лицев паралич, и периферен, наречен периферен лицев паралич. Централният лицев паралич е лицев паралич, възникнал вследствие на увреждане в мозъка, и е придружен от обездвижване в други части на тялото, увреждане на мозъка, инсулт и други признаци. Вторият вид е периферният лицев паралич, който възниква, когато след излизането на нерва от мозъчния ствол настъпи събитие, засягащо нерва, и засяга само тази страна на лицето, без да предизвиква други признаци в друга част на тялото. Отделението по ушни, носни и гръклянни болести се занимава с периферния лицев паралич, който се среща по-често от централния.

Какви са симптомите на лицевия паралич?

Обикновено, когато пациентът се събуди, има разлика в една страна на лицето;

Когато погледне в огледалото, намаляване на подвижността

Устата се изкривява към една страна, неспособност да контролира слюнката

Прекомерно сълзене на окото или сухота в окото

Промяна във вкуса в устата.

Освен тези симптоми, вирусни инфекции, които предизвикват болка в ухото, могат да се появят заедно с обездвижване на лицето и лицев паралич. Тежестта на лицевия паралич е право пропорционална на степента на увреждане на нерва. Може да варира от леко затваряне с дефект до пълна невъзможност да се затвори окото, да се движи ъгълът на устата и до заглаждане на линиите на челото. Това е състояние на пълен паралич.

Какви са причините за периферния лицев паралич?

Внезапно възникващият лицев паралич с неизвестна причина, който може да се появи във всяка възрастова група и се разпределя равномерно между половете и който се възстановява сам в над 90% от случаите, е най-честият вид лицев паралич. Други причини са проблеми като травма на главата, след които при пациента може да настъпи фрактура по протежение на нервния път в тази област, която може да доведе до увреждане на нерва по протежение на основата на черепа. Докато нервът преминава в черепа, минава през много тесен канал във вътрешността на ушната кост. В този канал нервът може да се подуе и да получи нарушение на храненето, което води до увреждане и може да се развие лицев паралич. Лицевият паралич е по-рядък при децата, а по-често се среща при млади възрастни и при жени през последните три месеца от бременността. Също така при метаболитни заболявания като захарен диабет рискът от лицев паралич е 4 пъти по-висок. Липидните (мастните) заболявания и нарушенията на щитовидните хормони леко увеличават този риск. Особено хипотиреоидизмът увеличава оттока в тялото и по този начин повишава риска от лицев паралич. Един от важните фактори, предизвикващи лицев паралич, е излагането на лицето на силен вятър или студ. Излагането на студ може да предизвика подуване на нерва в този костен канал. Освен студа, метаболитните заболявания, травматичните причини, особено вирусни инфекции като херпес по устните, инфекции на средното ухо, тумори на слюнчените жлези, както и някои инфекции на горните дихателни пътища, като хрема и грип, също може да предизвикат оток на нерва и да доведат до лицев паралич.

Как се поставя диагнозата?

За диагностицирането на пациента с лицев паралич най-ценната находка е прегледът. Като гледаме лицето на пациента, молим го да извърши определени мимически движения, като затваряне на очите, повдигане на челото и веждите, свиване на носа, свиркане с устни, изпъване на шията. С тези мимически движения определяме степента на увреждането от засегнатата страна. След това проучваме общото състояние на пациента, като възраст, приемани лекарства и др.

Как се провежда лечението на лицевия паралич?

Когато пациентът получи лицев паралич, усеща изтръпване на лицето, изкривяване, неспособност да задържи слюнката в устата, сълзене или сухота в окото, а това състояние може да се влоши още повече в рамките на 2-3 дни. Процесът на възстановяване зависи от степента на увреждане на нерва. Колкото по-голямо е увреждането на нерва, толкова по-висок е рискът от остатъчни дефекти и толкова по-дълъг е процесът на възстановяване. В този случай е полезно да се започне лечение в рамките на 24-48 часа. На първо място се прилага кортизонова терапия. При около 80% от тези случаи се възстановяване става за 7-10 дни, а при 10% – в рамките на 3-4 седмици. При останалите 10% проблемът с ограничената подвижност може да продължи и след 3 седмици.

Ако има пълно ограничение на движението на лицевия нерв и няма никакво подобрение, използваме някои нервно-физиологични изследвания. Сред тях е ЕМГ, електромиографията. Ако според теста нивото на дегенерация е над 95%, тогава можем да пристъпим към хирургично освобождаване на нерва. Освен това лицевите парализи, причинени от студ или вирусни инфекции, се възстановяват сами в 90-95% от случаите. Средният срок на възстановяване може да продължи от 3 седмици до 1 година. Нервните клетки се възстановяват с най-много 1-2 мм на ден. Обикновено нервното увреждане започва от края и се придвижва към центъра. Възстановяването пък започва от центъра и се придвижва към края на нерва.