Що е уремия? Симптоми, причини и методи за лечение

Уремия

Уремията е клинично състояние, възникващо в резултат на неспособността на бъбреците да филтрират адекватно отпадъчните вещества в кръвта, което води до натрупване на тези токсини в тялото. Най-често се наблюдава в напредналите стадии на хронична бъбречна недостатъчност, но острите бъбречни увреждания също могат да бъдат сред причините за уремия. Натрупването на вещества като урея, креатинин и фосфат води до множество симптоми на системно ниво.

Що е уремия?

Уремията е сериозно и системно състояние, което възниква поради натрупването на вредни отпадъчни вещества в кръвта в резултат на неспособността на бъбреците да изпълняват функциите си достатъчно добре. Нормално бъбреците филтрират и изхвърлят с урината уреята, креатинина, излишните соли и киселини, които се появяват в резултат на метаболитната дейност на тялото, но когато настъпи сериозен спад в бъбречните функции, тези вещества се натрупват в тялото и се разпространяват чрез кръвта до всички органни системи. Това състояние се нарича "уремия". Уремията не е просто повишаване на кръвен показател, установено с лабораторни изследвания, а е и синдром, който се проявява с физически, неврологични, стомашно-чревни и дерматологични симптоми, причинена от тези натрупвания в тялото.

Как възниква уремията?

Уремията възниква при сериозно нарушение на филтриращата функция на бъбреците. Когато скоростта на гломерулната филтрация (GFR) падне под определен праг, тези отпадъчни вещества започват да се натрупват в кръвта. Това натрупване е вредно не само в химическо отношение, но и във физиологично, тъй като въпросните вещества влияят негативно на много системи, включително нервната система, сърцето, храносмилателната система и кожата. Уремичните токсини нарушават клетъчната функция, водещо до възпалителни отговори, невротоксичност и метаболитни нарушения. Този процес обикновено протича бавно и коварно, но при остри състояния могат да се развият сериозни симптоми в рамките на часове или дни. Основните причини за уремия са следните:

Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ),

Диабетна нефропатия,

Хипертония,

Гломерулонефрит,

Поликистозна бъбречна болест,

Продължително запушване на пикочните пътища,

Остро бъбречно увреждане,

Системни заболявания,

Нефротоксични лекарства.

Какви са симптомите на уремията?

Усложненията на уремията варират в широк диапазон в зависимост от това кои системи засегнат натрупаните в тялото токсични отпадъци. Въпреки че в началото могат да бъдат леки и неясни, когато хроничната бъбречна недостатъчност е причина за уремията, симптомите стават по-изразени и многосистемни. Тези симптоми обикновено се развиват бавно и пациентите могат да живеят дълго време, без да ги осъзнават. При напреднала уремия тялото буквално дава аларма и се образува системна картина. Честите симптоми при уремия са:

Умора и отпадналост,

Липса на апетит, гадене, повръщане,

Метален вкус в устата, мирис на амоняк в дъха,

Сърбеж (пруритус),

Промяна в цвета на кожата,

Мускулни трептения и крампи,

Главоболие, нарушена концентрация, умствена мъгла,

Проблеми със съня,

Задух,

Менструални нарушения,

Сексуално желание (намалено либидо).

Как се поставя диагнозата уремия?

Диагнозата уремия се поставя с внимателен процес на оценка, започващ с оплакванията на пациента. Особено когато се появят чести, но неспецифични симптоми като отпадналост, липса на апетит, гадене, сърбеж, се подозира основно бъбречно функционално разстройство. Основата на диагнозата са лабораторните изследвания. Много по-високите от нормалните нива на серумите урея (BUN) и креатинин в кръвните изследвания показват, че капацитетът на бъбреците да филтрират отпадъчните вещества е намалял. Наред с това се изчислява скоростта на гломерулната филтрация (GFR). Значителното понижение на тази стойност подкрепя уремичната картина. В същото време се изследват нивата на електролитите в кръвта. Находки като повишен калий, повишен фосфор, нисък калций показват, че бъбреците са недостатъчни в поддържането на баланса. Връзката между нефрона и уремията формира основата за разбиране на патофизиологията на заболяването. С нарастването на загубата на нефрони уремичните симптоми също се засилват.

За да се разбере дали се е развила метаболитна ацидоза, може да бъде направен анализ на кръвни газове. В резултатите от пълната кръвна картина често се наблюдава анемия, тъй като бъбреците не могат да произведат достатъчно еритропоетин. Изследванията на урина, направени за подкрепа на диагнозата, разкриват протеинурия или наличие на анормални вещества в урината. Образните методи, особено бъбречната ехография, дават представа за структурното състояние на бъбреците. Всички тези данни се оценяват заедно, за да се изясни диагнозата уремия и да се определи тежестта на заболяването. Тази оценка също така насочва кой терапевтичен подход да бъде предпочитан.

Как се лекува уремията?

Методите за лечение на уремия се оформят в зависимост от тежестта на заболяването, причината за основното бъбречно увреждане и общото здравословно състояние на пациента. Основната цел е да се понижи нивото на токсичните вещества в кръвта, да се облекчат симптомите и да се поддържат бъбречните функции колкото е възможно повече. При леки уремични състояния симптомите могат да бъдат облекчени с баланс на течностите, електролитни корекции, контрол на кръвното налягане и диетични корекции. Ако бъбречната недостатъчност е напреднала и скоростта на гломерулната филтрация е значително намаляла, диализното лечение става неизбежно. Диализата временно поема функцията на бъбреците, като отстранява токсините и излишната течност, натрупани в кръвта, от тялото. В зависимост от състоянието на пациента се предпочита един от методите на хемодиализа (филтриране на кръвта с машина) или перитонеална диализа (покривната мембрана на корема да действа като филтър). В търсенето на дългосрочно и трайно решение на преден план излиза бъбречната трансплантация. Когато бъде намерен подходящ донор и пациентът е медицински готов, качеството на живот след трансплантацията значително се повишава. Наред с това поддържащите лечения имат голямо значение.

Усложнения като анемия, минерални и костни нарушения, хипертония, които са чести при уремични пациенти, се контролират с медицински лекарства. Освен това уремичната диета, съдържаща ограничения на протеини, натрий, калий и фосфор, планирана съвместно с диетолог, е неразделна част от лечението. Процесът на лечение изисква мултидисциплинарен подход и включва проследяване от много здравни специалисти, предимно специалист по нефрология.

Често задавани въпроси

Уремията, вместо да е самостоятелно заболяване, изразява състояние, при което бъбреците не изпълняват функциите си достатъчно. Тя възниква в напредналите стадии на хронична бъбречна недостатъчност или внезапно възникнало остро бъбречно увреждане и се образува с натрупването на отпадъчни продукти в кръвта (особено урея и креатинин). Тя е системен клиничен синдром, който засяга много органни системи в резултат на невъзможността тези вещества да бъдат изхвърлени от тялото. Връзката между отделителната система и уремията също е пряка, като загубата на филтриращата способност на бъбреците е основната причина за тази картина. Тя не само засяга отделителната система, но също така създава симптоми в много телесни системи като нервната система, сърцето, храносмилателната система, кожата и хормоналния баланс. В този аспект тя е болестен процес, развиващ се в зависимост от отделителната система, но водещ до многосистемни резултати. Основната причина за развитие на анемия при уремия е производството на недостатъчни нива на еритропоетин от бъбреците. Еритропоетинът е хормон, който стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки (еритроцити). Когато бъбречните функции са нарушени, производството на този хормон намалява и в резултат костният мозък не може да произведе достатъчно червени кръвни клетки. В същото време отговорът на костния мозък в уремичната среда отслабва, животът на червените кръвни клетки се скъсява и използването на желязо също се нарушава. Когато всички тези механизми се съберат, се появява хронична и обикновено прогресивна картина на анемия. Тенденцията към кървене при уремия се дължи предимно на нарушени тромбоцитни функции. Въпреки че броят на тромбоцитите обикновено е в нормални граници, способността на тези клетки да се слепват и да образуват съсиреци е сериозно намалена. Това нарушение възниква, когато токсините, натрупани в кръвта (особено уреята), нарушават повърхностната структура на тромбоцитите и тяхното взаимодействие помежду им. В резултат на това отговорът на съсирване, който обикновено трябва да се случи срещу увреждания на съдовата стена, не се развива достатъчно. Наред с това пропускливостта на съдовете може да се увеличи и на повърхността на лигавиците да се наблюдават повърхностни кръвоизливи. Могат да се появят синини по кожата, кръвотечения от носа, кървене на венците и в тежки случаи стомашно-чревни или интракраниални кръвоизливи. Рискът от кървене става изразен особено при пациенти, които не са на диализа или при недостатъчност на диализата. Уремията се проявява със симптоми, засягащи множество системи в резултат на натрупването на токсични вещества в кръвта. Тези находки обикновено се развиват бавно и нарастват паралелно с тежестта на заболяването. Сред най-честите симптоми са обща отпадналост, затруднена концентрация, безсъние, липса на апетит, стомашно-чревни оплаквания като гадене и повръщане. Също така често се наблюдават лош вкус в устата, мирис на амоняк в дъха, сърбеж по кожата, блед или сивкав цвят на кожата. В напредналите стадии се появяват по-сериозни системни находки като промени в психичното състояние, обърканост, мускулни трептения, крампи и перикардит. Когато уремията придобие клинична сериозност, тя предизвиква не само лабораторни аномалии, а и множество физически и неврологични симптоми, които пряко засягат качеството на живот. Разликата между подагра и уремия също е важна, тъй като и в двете състояния се натрупват метаболитни отпадъци. Въпреки това, при едното преобладава пикочната киселина, а при другото - уреята и токсините. Уремичният синдром е системна и многостранна клинична картина, възникваща в резултат на напреднало увреждане на бъбречните функции. В този синдром важна роля играят не само натрупването на токсини в кръвта, но и дисбалансите на течностите и електролитите, хормоналните нарушения и възпалителните процеси.

Анорексията е един от ранните симптоми на уремичния процес и обикновено води до загуба на тегло заедно с липса на апетит. Неврологичните находки включват летаргия, обърканост, възбуда, гърчове и рядко кома. В сърдечно-съдовата система могат да се наблюдават хипертония, перикардит и сърдечни ритъмни нарушения. Сред находките, принадлежащи към храносмилателната система, са липса на апетит, сухота в устата, гадене, повръщане, стомашно-чревни кръвоизливи и развитие на пептична язва. Хематологично на преден план е тенденцията към кървене в резултат на анемия и нарушени тромбоцитни функции. В същото време имунната система отслабва и рискът от инфекция се увеличава. Сухотата на кожата, сърбежът, хиперпигментацията и калцифицираните лезии също са забележителни находки.

Уремичният синдром е животозастрашаващо системно състояние, което не се ограничава само до един симптом и обикновено изисква спешна диализа. Разликата между азотемия и уремия е от основно значение за разбирането на биохимичните и клинични аспекти на бъбречната недостатъчност. Азотемията описва повишаването на азотните отпадъчни вещества като урея и креатинин в кръвта и обикновено се открива с лабораторни находки. Уремията от своя страна е напреднал стадий на азотемията. Налице е не само повишаване на отпадъчните вещества в кръвта, но и създаване на системни симптоми в тялото. Картината на азотемия и уремия обикновено се появява при напреднала загуба на бъбречна функция и при пациента се наблюдават както биохимични, така и клинични нарушения.

Ако изпитвате симптоми на уремия или се притеснявате за бъбречните си функции, важно е да се консултирате със специалист по нефрология без загуба на време.

Можете да се свържете с отделението по нефрология на Hisar Hospital Intercontinental, за да организирате подробен преглед и план за лечение и да си запишете час.