Ако пушите, рискът от рак на пикочния мехур е висок!

Ракът на пикочния мехур е сред най-често срещаните видове рак при мъжете след рака на простатата. Причинен в голяма степен от тютюнопушенето, ракът се проявява с болезнено и кърваво уриниране като първи симптом. Ранната диагностика е от голямо значение, затова поговорихме с лекари от урологичното отделение на Hisar Hospital Intercontinental за това, което трябва да се знае за рака на пикочния мехур.

Кръв в урината и парене са първият признак на заболяването!

Сред най-честите признаци на рака на пикочния мехур са безболезнените кръвотечения в урината. Кървенето в урината като първи симптом се наблюдава при около 85% от пациентите. Кървенето почти винаги е периодично или на епизоди. Дори когато пациентът няма видимо кървене, при изследване на урина може да се установи микроскопично кървене.

Честото уриниране, усещането за притискане и парене при уриниране в комплекс са вторият най-често срещан повод за посещение при лекар. Сред другите симптоми и признаци на рака на пикочния мехур са болки в кръста, свързани със запушване на уретера (пикочопровода), който свързва бъбрека с пикочния мехур, подуване на краката и опипваемо образувание в корема. Много рядко пациентите могат да се явят с признаци на напреднало заболяване към момента на посещението – загуба на тегло, болки в корема или болки в костите.

Рискът от рак нараства с възрастта

Ракът на пикочния мехур може да се прояви на всяка възраст, включително в детска възраст, но обикновено е болест на средната и напредналата възраст. Средната възраст при поставяне на диагнозата е 69 години при мъжете и 71 години при жените. Заболяемостта от рак на пикочния мехур пряко нараства с възрастта.

Макар генетичният фактор да е от значение, по-силно влияние оказват факторите от околната среда

За да се разболее от рак на пикочния мехур, човек може да бъде изложен на много рискови фактори. В този контекст генетичната предразположеност може да играе важна роля, защото хората със семейна анамнеза за рак на пикочния мехур са с по-висок риск. Факторите на околната среда, за които се смята, че имат роля в развитието и прогресирането на рака на пикочния мехур, са;

Продължителна употреба на цигари

Професионално (промишлено) излагане на химикали (бои, текстил, алуминий, кожа, нефтена промишленост)

Хронични паразитни, бактериални, гъбични и вирусни инфекции

Камъни или чужди тела в пикочния мехур

Лечебни методи като химиотерапия, лъчетерапия

Тютюнопушенето увеличава риска от прогресиране на заболяването и рецидив

Тютюнопушенето е най-значимият известен фактор на околната среда за рака на пикочния мехур. Сред пушачите честотата на развитие на рак на пикочния мехур е 4 пъти по-висока в сравнение с непушачите. Рискът е пропорционален на броя на изпушените цигари, продължителността на пушенето и количеството вдишан дим. След поставяне на диагнозата рак на пикочния мехур продължаването на пушенето влошава клиничното протичане и резултата при начален, неинвазивен (неналягащ в мускулния слой) рак на пикочния мехур. Продължаването на пушенето увеличава и риска от рецидив на заболяването. С увеличаване на броя на изпушените цигари агресивността на рака на пикочния мехур, прорастването в мускулната тъкан, рецидивът и прогресирането могат да се увеличат. Тютюнопушенето също намалява ефекта на интравезикалната химиотерапия и BCG имунотерапията, прилагани при лечението на рака на пикочния мехур. Следователно при поставяне на диагнозата рак на пикочния мехур отказът от пушене играе важна роля в борбата с болестта.

Диагнозата се поставя чрез диагностични методи

След като при изследване на урина се установи кървене в урината, се използват образни (радиологични) методи като ултразвуково изследване, компютърна томография и магнитно-резонансно изобразяване, за да се получат данни, насочени към диагнозата.

Цитологичното изследване на урината, при което се изследват клетките в урината, може да даде информация за степента на заболяването, но за окончателна диагноза то не винаги е достатъчно.

За диагноза и лечение е задължителна хирургична намеса!

При подозрение за рак на пикочния мехур на този етап се извършва цистоскопия. Цистоскопията е изследване под анестезия, при което с осветен ендоскоп, подобен на телескоп, се въвежда през уретрата и се изследват уретрата и пикочният мехур. При установяване при цистоскопия на рак или образувание, което буди подозрение за рак, то се отстранява чрез т.нар. трансуретрална резекция (ТУР) – затворен метод, който позволява взимане на биопсия и е с режеща функция. Взетите тъкани се изпращат за патохистологично изследване. По този начин се извършва и диагноза, и лечение. Въз основа на оценката на патолога се определя окончателната диагноза рак и неговите характеристики. Стадият и степента на рака дават информация за това с каква скорост може да прогресира заболяването.

Лечението се определя според стадия на заболяването при пациента

Ако ракът не е прорастнал в мускулния слой, се извършва класификация по нисък, среден и висок риск и според нея се определя планът на лечението. Допълнителното лечение се извършва под формата на интравезикална химиотерапия или имунотерапия с биологичен индуктор. Целта на лечението при тези пациенти е да се предотврати рецидивът и прогресирането на заболяването. За да се определи ефективността на проведеното лечение, е необходимо след 3 месеца отново да се извърши изследване чрез цистоскопия.