Какви са заболяванията на плеврата (обвивката на белите дробове)? Какви са симптомите? Как се диагностицират и лекуват?

Заболяванията на плеврата са медицински състояния, засягащи двуслойната мембранна структура, която обгръща белите дробове и е в съседство с гръдната стена. Най-честите плеврални заболявания включват плеврит, плеврален излив (натрупване на течност), пневмоторакс (изтичане на въздух) и плеврални тумори. Тъй като засягането на плевралните структури може директно да наруши дихателните функции, ранната диагностика е от голямо значение. В тази статия ще обясним на достъпен език всичко, което трябва да знаете за това какво представляват плевралните заболявания, техните симптоми, причини, диагностични методи и възможности за лечение.

Какво представляват заболяванията на плеврата?

Плеврата се състои от два тънки слоя мембрани, които обгръщат външната повърхност на белите дробове и вътрешната повърхност на гръдната стена. В пространството между тези мембрани се намира малко количество течност, която позволява на белите дробове да се движат свободно по време на дишане. Заболяванията на плеврата обхващат състояния като възпаление на тези мембранни структури, необичайно натрупване на течност или изтичане на въздух.

Пневмоторакс (колапс на белия дроб)

Пневмотораксът възниква, когато въздух навлезе в плевралното пространство между белия дроб и гръдната стена. Натрупаният въздух притиска белия дроб и причинява неговия частичен или пълен колапс. Може да се развие спонтанно в резултат на спукване на малки въздушни мехурчета, наречени блеби или були.

Това състояние се среща по-често при млади, високи и слаби мъже на възраст между 20 и 40 години. Гръдни травми, някои медицински процедури или белодробни заболявания като ХОББ също подготвят почвата за развитие на пневмоторакс.

Плеврален излив (натрупване на течност в плеврата)

Плевралният излив е натрупване на повече от нормалното количество течност между плевралните мембрани. При здрав човек в това пространство има около 20 ml течност. Въпреки това, поради различни причини, това количество се увеличава, когато секрецията на течност се увеличи или нейната резорбция намалее.

Натрупаната течност притиска белия дроб и затруднява дишането. Сърдечна недостатъчност, пневмония, туберкулоза, рак на белия дроб, бъбречни и чернодробни заболявания могат да доведат до плеврален излив. В зависимост от характеристиките на течността, тя се разделя на две групи: трансудат (бистра течност) или ексудат (течност с примеси).

Емпием (възпаление на плеврата)

Емпиемът означава натрупване на гной в плевралното пространство. Обикновено възниква поради бактериални инфекции в резултат на нелекувана или неуспешно лекувана пневмония.

Днес, благодарение на употребата на подходящи антибиотици в ранен етап, честотата на емпиема е намаляла. Високата температура, болката в гърдите, задухът и отделянето на храчки са най-изявените му симптоми. Ако не се лекува, може да доведе до животозастрашаващи усложнения.

Мезотелиом (рак на плеврата)

Мезотелиомът е рядък, но агресивен вид рак, който се развива в плевралната мембрана. По-голямата част от случаите възникват в резултат на излагане на азбест.

Интересен факт е, че може да отнеме от 10 до 50 години, докато симптомите се появят след излагане на азбест. Заболяването обикновено се проявява с натрупване на течност в плевралните мембрани. Пронизващата болка в гърдите, задухът и необяснимата загуба на тегло са сред често срещаните симптоми.

Хилоторакс (натрупване на лимфна течност)

Хилотораксът е събиране на лимфна течност в плевралното пространство. Развива се в резултат на увреждане на главния съд в лимфната система, наречен дуктус торацикус. Сърдечни операции, гръдна хирургия, травми или някои видове рак могат да причинят хилоторакс.

Могат да се натрупат до 2,5 литра лимфна течност на ден. Натрупаната течност има млечнобял вид и съдържа високи нива на триглицериди. Ако не се лекува, протича със сериозни усложнения.

Какви са симптомите на плевралните заболявания?

Симптомите на плевралните заболявания варират в зависимост от това коя част от мембраните е засегната и тежестта на заболяването. Някои пациенти изпитват лек дискомфорт, докато други се сблъскват със сериозни симптоми, които влияят на ежедневието им.

Болка в гърдите

Болката в гърдите е най-изявеният и често срещан симптом на плевралните заболявания. Тази болка обикновено е остра и пронизваща. Болката се засилва, когато поемете дълбоко дъх, кашляте или кихате.

Много пациенти описват тази болка като усещане за пробождане с нож. При плеврит болката е особено изразена и се дължи на триенето на плевралните слоеве един в друг. Може да се усети и като болка в хълбока и да създаде усещане за стягане в гърдите.

Задух

Задухът е често срещан симптом при плевралните заболявания. Той става особено забележим при натрупване на течност или въздух в плевралното пространство. Натрупаната течност или въздух пречат на разширяването на белия дроб и затрудняват дишането.

При едностранно натрупване на течност болката може да бъде по-изразена от задуха. Въпреки това, при двустранно натрупване се наблюдават и двата симптома. С увеличаване на количеството течност се увеличава и задухът. Поради възпалението разширяването на белите дробове става трудно и изпитвате затруднения, особено при дълбоко вдишване.

Кашлица и температура

Кашлицата обикновено се появява като суха кашлица. В някои случаи може да доведе и до отделяне на храчки. По време на кашлица болката в гърдите може да се засили още повече.

Температурата се наблюдава при плеврални заболявания с инфекциозен произход. При емпием към картината се добавят симптоми като висока температура, втрисане и студени тръпки. Ако заболяването е свързано с инфекция, се наблюдава и общо неразположение.

Общи симптоми

При плевралните заболявания се наблюдават и някои общи симптоми. Умората и отпадналостта са сред често срещаните оплаквания. Тъй като тялото ви се бори с възпалението, се чувствате уморени.

Загубата на тегло и липсата на апетит се появяват особено при злокачествени плеврални заболявания. При мезотелиом може да се наблюдава и отделяне на кръв при кашляне. При злокачествени състояния симптомите обикновено протичат по-коварно и могат да се проявят със системни признаци като нощно изпотяване. Ако хилотораксът не се лекува, се развива картина на имунен дефицит.

Какви са причините за плевралните заболявания?

Причините за плевралните заболявания обхващат много широк спектър. Дори системни заболявания извън белите дробове могат да засегнат вашите плеврални мембрани. Всяка причина води до плеврални заболявания чрез различни механизми.

Инфекции

Бактериалните инфекции са сред най-честите причини за плеврални заболявания. Пневмонията може да доведе до натрупване на течност в белите дробове. Нелекуваната пневмония се разпространява в плевралното пространство и образува емпием.

Туберкулозата е важна причина за плеврално заболяване, особено в нашата страна. Пациентите с туберкулоза изпитват натрупване на повече от нормалното количество течност в плевралното пространство. Това натрупване на течност подготвя почвата за възпаление.

Вирусните инфекции, макар и по-редки, могат да причинят възпаление на плеврата. Гъбичните инфекции се наблюдават при хора с отслабена имунна система.

Травми и наранявания

Ударите в гръдната област водят до плеврални заболявания. Счупванията на ребрата са важен рисков фактор за развитие на хемоторакс. При пациенти със счупени пет или повече ребра рискът от смърт се увеличава 2,5 пъти.

Проникващите и тъпите травми са най-честите причини за хемоторакс. Докато тъпите травми съставляват 73,3% от случаите, ятрогенните наранявания се наблюдават в 25% от случаите. Спонтанните хемоторакси са само 1,7%.

Сърдечните операции и гръдните хирургии могат да причинят плеврален излив като усложнение. Нараняванията, възникнали по време на медицински процедури като поставяне на централен венозен катетър, също провокират плеврални заболявания.

Рак и тумори

При 8-15% от случаите на рак на белия дроб се наблюдава засягане на плеврата. Разпространението на раковите клетки към плеврата увеличава натрупването на течност. Белодробните аденокарциноми са най-честият вид рак, причиняващ злокачествен плеврален излив.

Периферното разположение на аденокарцинома улеснява разпространението му към плеврата чрез съседство. Ракът на гърдата по подобен начин метастазира в плеврата и води до натрупване на течност.

Мезотелиомът е рак на плеврата, развиващ се в резултат на излагане на азбест. Плевралните метастази се появяват като важна причина при спонтанните хемоторакси.

Сърдечни и бъбречни заболявания

Конгестивната сърдечна недостатъчност най-често води до натрупване на течност от трансудативен тип. Неспособността на сърцето да изпомпва кръвта правилно причинява натрупване на течност в гърдите. Хидростатичното налягане се увеличава и се натрупва течност с ниско съдържание на протеини.

Бъбречните заболявания създават плеврална течност както от трансудативен, така и от ексудативен тип. Плеврална течност се установява при 20% от пациентите на дългосрочна хемодиализа. Две трети от тези течности са с характеристики на трансудат, а една трета – на ексудат.

Чернодробните заболявания и цирозата причиняват натрупване на течност поради хипоалбуминемия. Нефротичният синдром води до образуване на трансудат с намаляване на онкотичното налягане. Пациентите на перитонеална диализа могат да имат преминаване на течност към плеврата чрез малки дефекти в диафрагмата.

Как се диагностицират заболяванията на плеврата?

Поставянето на правилна диагноза е първата стъпка за ефективното лечение на плевралните заболявания. Лекарите първо изслушват оплакванията на пациента и извършват физикален преглед. След това потвърждават диагнозата с различни методи за образна диагностика и лабораторни изследвания.

Физикален преглед

Лекарят започва прегледа, като първо преслушва гръдната ви област. При плеврален излив звуците от белите дробове могат да намалеят или напълно да изчезнат. При наличие на плеврит се чува звук от плеврално триене.

При преглед чрез леко почукване по гръдната стена може да се установи натрупване на течност. Констатациите се променят в зависимост от количеството течност. Ако в плевралното пространство има под 300 ml течност, е трудно да се установи чрез физикален преглед. Когато течността достигне 500 ml, се чува промяна в звука при почукване и намаляване на дихателния звук.

Когато количеството течност достигне 1000 ml, се установява намаляване на разширението на ипсилатералната гръдна стена и находки до нивото на лопатката. Когато изливът изпълни целия хемиторакс, се наблюдава подуване в междуребрените пространства и пълно изчезване на дихателните звуци.

Рентгенография на белите дробове и методи за образна диагностика

Рентгенографията на белите дробове е първият и най-често използван метод при диагностицирането на плеврални заболявания. Тази образна диагностика е първата стъпка при оценката на наличието на течност или въздух в плевралното пространство.

При PA рентгенография на белите дробове натрупване на течност до 300 ml може да не се види. Латералната рентгенография може да покаже по-малки количества като 50-75 cc. С увеличаване на количеството течност се наблюдава параболична линия, обърната нагоре и навътре.

Торакалната ултрасонография е много чувствителен метод за определяне на натрупване на течност в малки количества. Тя е безопасен водач за определяне на точното местоположение на течността и за намеса с игла. Когато се използва ултрасонография, процентът на откриване се повишава до 60%.

С компютърна томография се прави подробна оценка на плевралните структури. Този метод е полезен особено при разграничаване на състояния като тумор или комплексно удебеляване на плеврата. PET-CT се предпочита за измерване на метаболитната активност при случаи със съмнение за рак.

Торакоцентеза и анализ на течността

С процедурата торакоцентеза се цели вземане на проба от течност от плевралното пространство както за диагностика, така и за облекчаване на симптомите. Процедурата се извършва с игла 21 G чрез вземане на поне 50 cc течност. Обикновено се извършва под ехографски контрол.

Външният вид на взетата течност ни приближава с една стъпка към диагнозата. Повечето течности са със сламеножълт цвят. Ако течността е мътна или с млечен вид, се подозират хилоторакс, псевдохилоторакс и емпием.

Течността се анализира биохимично, микробиологично и цитологично. Изследват се нивата на протеин, LDH, глюкоза и pH. Използвайки критериите на Light, се определя дали течността е трансудат или ексудат. Ако нивото на триглицеридите е над 110 mg/dl, се поставя диагноза хилоторакс.

Методи за напреднала диагностика

В някои случаи е необходимо директно наблюдение на плевралната мембрана и вземане на биопсия. С плеврална биопсия се вземат малки проби от париеталната плевра. При злокачествени плеврални заболявания позитивността на биопсията варира между 40% и 60%.

Торакоскопията се прилага в случаите, когато не може да се постави диагноза след анализ на течността и биопсии. Този метод може да се извърши под локална анестезия и със седация. Приносът му към диагнозата е по-голям, особено при оценка на злокачествени заболявания.

Как се лекуват заболяванията на плеврата?

Възможностите за лечение се определят според вида и тежестта на заболяването. Докато някои състояния се подобряват с просто проследяване и медикаментозно лечение, други изискват хирургическа намеса. Лекарят оценява състоянието ви и съставя най-подходящия план за лечение за вас.

Лечение на пневмоторакс

При случаи на малък пневмоторакс може да се изчака белият дроб да се излекува сам. В този процес се осигурява кислородна подкрепа и се ускорява резорбцията на въздуха.

При по-тежки случаи се поставя гръден дрен за източване на въздуха от плевралното пространство. Тази тръба, поставена между ребрата, позволява на белия дроб да се разшири отново. При някои пациенти въздухът може да бъде изтеглен чрез метод на иглена аспирация.

При рецидивиращ пневмоторакс се обмисля хирургическа процедура. Плевралните мембрани се залепват, за да се предотврати повторно натрупване на въздух. Тази процедура се нарича плевродеза. Вероятността заболяването да се повтори може да достигне до 50%.

Лечение на плеврален излив

Лечението на основната причина е първата стъпка. При сърдечна недостатъчност се използват диуретици. При инфекции се започва антибиотик. При ревматични заболявания се предпочитат противовъзпалителни лекарства.

Ако натрупаната течност причинява задух, се извършва торакоцентеза. Симптомите ви се облекчават чрез източване на течността с тънка игла. При рецидивиращи случаи се поставя плеврален катетър или се прилага процедура плевродеза.

При плевродезата химични вещества като талк се вкарват в плевралното пространство, за да се осигури залепване на мембраните. По този начин се предотвратява повторното натрупване на течност. Хирургическите опции включват гръдна дренажна торакостомия, плевректомия и декортикация.

Лечение на емпием

Антибиотичното лечение е основният подход. Лекарството се избира според вида бактерия, причиняваща инфекцията. Продължителността на лечението обикновено е между 2 и 6 седмици. При случаи, придобити в обществото, се предпочитат бета-лактамни лекарства.

Възпалението в плевралното пространство трябва задължително да се източи. В ранен етап се поставя катетър с малък или голям диаметър чрез метода на торакостомия с дрен. При напреднали случаи се прилага видео-асистирана торакоскопска хирургия.

При пациенти в организиран стадий може да е необходима отворена хирургия. При процедурата декортикация се отстранява дебелият слой, обгръщащ белия дроб. По този начин се осигурява повторно разширяване на белия дроб.

Лечение на мезотелиом и хилоторакс

При мезотелиом лечението зависи от вида и стадия на заболяването. Има три различни вида мезотелиом и само при епителния тип има шанс за хирургия. При саркоматоидния и смесения тип пациентът се насочва към химиотерапия и лъчетерапия.

При пациенти в ранен стадий (стадий 1 или 2) се прилага хирургично лечение. Имунотерапията започна да се използва през последните години и дава ефективни резултати, особено при саркоматоидния тип. След хирургия се прилага химиотерапия и при необходимост лъчетерапия.

При пациенти в напреднал стадий се прилагат палиативни лечения. Поставя се гръден дрен за източване на течността и се прави плевродеза за предотвратяване на повторното ѝ натрупване. С ниски дози химиолъчетерапия се прави опит за подобряване на качеството на живот.

При хилоторакс се спира оралното хранене и се прилага венозно хранене. Препоръчват се диета с ниско съдържание на мазнини или формули, съдържащи средноверижни триглицериди. Лимфната течност се източва чрез торакостомия с дрен. При около 50% от пациентите това лечение е достатъчно. Ако не се получи отговор, е необходима операция за връзване на лимфния канал.

Често задавани въпроси

Пациентите задават много въпроси относно заболяванията на белодробната обвивка. Тези въпроси обикновено са свързани със сериозността на заболяването, лечебния процес и очакванията за възстановяване. По-долу ще намерите ясни отговори на най-любопитните теми.

Не, не при всеки случай на пневмония се натрупва течност. Когато пневмонията се диагностицира в ранен етап и се лекува с медикаментозно лечение, вие се възстановявате напълно, без да се натрупва течност. Ранното откриване на проблема повишава успеха на лечението.

Въпреки това, при късна диагноза и когато голяма част от белия дроб е засегната, рискът от натрупване на течност се увеличава. В този случай може да се наложи процедура торакоцентеза или по-нататъшно лечение. Освен пневмония, течност се появява и при състояния като туберкулоза, белодробен абсцес и рак.

Плевралният излив е потенциално опасно състояние. Оплаквания като болка в гърдите или кашлица, които изглеждат прости, всъщност могат да доведат до сериозни здравословни последици. Поради това е важно да не се подценяват симптомите.

Сериозността на натрупването на течност зависи от основната причина. Течността, дължаща се на сърдечна недостатъчност, може да бъде овладяна с лечение. От друга страна, натрупването на течност, дължащо се на злокачествен тумор, може да протече по-сериозно. Затова задължително трябва да се консултирате с вашия лекар.

Малък плеврален излив обикновено се лекува сам. Тялото ви може да коригира малко количество течност, като я абсорбира с течение на времето. В този процес консумацията на много течности и почивката помагат.

Въпреки това е задължително лекарите да лекуват състоянието, причиняващо плевралния излив. Например, ако има пневмония или сърдечна недостатъчност, се използват лекарства за тези заболявания. Когато основното заболяване се излекува, плевралният излив също изчезва.

Пневмотораксът е заболяване, което може да се повтори. След като го преживеете веднъж, съществува риск от повторна поява. Особено ако има основно белодробно заболяване, този риск се увеличава.

При пациенти, които са оперирани и са преминали процедура по залепване, честотата на повторение значително намалява. При хора, преминали хирургично лечение, процентът на рецидивите е по-нисък. Ако пушите, отказването от тютюнопушенето намалява риска от повторение.

Мезотелиомът е злокачествен тумор на белодробната обвивка и лечението му е трудно. Заболяването често се диагностицира в напреднал стадий. При ранна диагноза има шанс за хирургия.

Ако общото състояние на пациента е добро, съвместното прилагане на хирургична процедура и медикаментозно лечение напоследък показва обнадеждаващи резултати. Оценяват се възможностите за имунотерапия и химиотерапия. Тъй като състоянието на всеки пациент е различно, планът за лечение е индивидуален.

Накратко за плевралните заболявания

Заболяванията на плеврата могат да доведат до сериозни усложнения, но се лекуват успешно при ранна диагностика. Не подценявайте симптоми като болка в гърдите, задух или постоянна кашлица. Вашият лекар първо ще извърши физикален преглед, след което ще достигне до окончателна диагноза чрез методи за образна диагностика и анализ на течността. Възможностите за лечение обхващат широк спектър от обикновена употреба на лекарства до хирургическа намеса. Във всеки случай проследяването от специалист е задължително. Когато симптомите ви започнат, потърсете здравно заведение, без да губите време. С правилното лечение повечето пациенти се възстановяват напълно и се връщат към нормалния си живот.

Попълнете формата за подробна информация и контакт!