Какво представлява параплегията (парализа на гръбначния мозък)? Какви са симптомите? Как се лекува?

Параплегията е вид парализа, която се проявява с загуба на сила и чувствителност в двата крака. Това състояние, което обикновено възниква в резултат на травми на гръбначния мозък, оказва значително влияние върху вашето ежедневие.

Казано по прост начин, параплегията, известна още като парализа на гръбначния мозък, е загуба на двигателните и сетивните функции на долните крайници. Параплегичните индивиди не могат да правят волеви движения под нивото на нараняване и изпитват загуба на чувствителност. Този проблем най-често възниква в резултат на събития като пътнотранспортни произшествия, падане от височина, спортни злополуки или наранявания с огнестрелно оръжие.

В тази статия ще разгледаме симптомите, причините и методите за лечение на параплегията по ясен и разбираем за вас начин. Също така ще научите начините за улесняване на живота с параплегия от гледна точка на физиотерапията.

Какво означава параплегия? Основно определение и обхват

Параплегията, известна още като парализа на гръбначния мозък, е сериозно здравословно състояние, което причинява загуба на движение и чувствителност, особено в долните крайници (краката). Това състояние обикновено възниква в резултат на увреждане на гръбначния мозък и оказва значително влияние върху качеството на живот на човека. И така, какво всъщност означава то и как се класифицира? Нека разгледаме този въпрос по-подробно.

Какво представлява параплегикът и връзката му с парализата на гръбначния мозък

Параплегията се определя като загуба на мускулна сила и сетивни функции в долните крайници. Тя не се ограничава само до загубата на мускули и сетива, но засяга и автономните функции, които функционират извън волята на човека. Парализата на гръбначния мозък е клиничната картина, която се образува в резултат на увреждане на гръбначния мозък поради травма, тумори, инфекции или неврологични заболявания.

Параплегичният индивид губи способността да използва краката и мускулите на долната част на тялото си в резултат на увреждане, настъпило в гръбначния мозък. Това увреждане прекъсва нервната проводимост между главния мозък и долните части на тялото, причинявайки загуба на функции като движение, усещане и рефлекси. Важен момент обаче е, че при параплегия функциите на горната част на тялото обикновено се запазват.

Гръбнакът се състои от 4 различни отдела и 33 отделни кости, а именно цервикален (вратен), торакален (гръден), лумбален (поясен) и сакрален. Мястото на увреждането на гръбначния мозък определя пряко ефектите на параплегията. Обикновено увреждането в токалния, лумбалния или сакралния отдел води до параплегия.

Разликата между параплегия и тетраплегия

Параплегията и тетраплегията показват съществени разлики сред видовете парализа. Параплегията се развива в резултат на увреждане, наблюдавано в 2-ри гръбначен прешлен и дисковете под него, и засяга само трупа, краката и тазовите органи. Ръцете и дланите запазват нормалната си функция.

За разлика от това, тетраплегията (известна още като квадриплегия) възниква при засягане на областта от 1-ви гръбначен прешлен до мозъчния ствол. В този случай могат да бъдат засегнати както ръцете, така и краката, трупът, тазовите органи и белите дробове. Следователно тетраплегията е по-тежко състояние в сравнение с параплегията.

И в двата случая е налице загуба на функция в моторната, сетивната и автономната система. Обхватът на засегнатите области на тялото обаче е различен. Докато параплегията обикновено произтича от наранявания на поясните или гръбните прешлени, тетраплегията произтича от наранявания в областта на врата.

Видове параплегия: Пълна, частична, спастична

Параплегията се среща в различни форми в зависимост от нивото и тежестта на увреждането на гръбначния мозък:

Пълна параплегия: Пациентът не показва никаква чувствителност или двигателна способност в долните си крайници. От областта на увреждането надолу в целия долен крайник няма никакво усещане и движение. В този случай е налице пълно прекъсване на гръбначния мозък.

Частична параплегия (парапареза): Пациентът може да притежава определено ниво на сетивност и двигателна способност. При този тип се наблюдава ограничена мускулна функция и загуба на чувствителност поради увреждане или травма на нервите. Например, има движение в краката, но поради загуба на сила пациентът не може да ходи без помощ.

Спастична параплегия: Този тип е свързан със състояние, наречено „спастичност“, което се развива в зависимост от увреждането на гръбначния мозък. Характеризира се с изразена скованост в мускулите на краката, спазми и ограничаване на движението. Налице е състояние на постоянно свиване, невъзможност за волево отпускане и напрежение в крайниците и понякога в мускулите на трупа. С течение на времето това състояние може да доведе до трайна скованост на ставите, наречена контрактура.

Също така има вродени или придобити видове параплегия. Наред с генетично предадените видове като наследствената спастична параплегия, съществуват и видове, които се развиват впоследствие поради причини като травма, инфекция или тумор.

При всеки вид подходящите програми за физиотерапия и рехабилитация играят критична роля за подобряване на качеството на живот на пациентите. Ранната диагноза и подходящите терапевтични подходи улесняват адаптацията на параплегичните индивиди към ежедневието и са от голямо значение за предотвратяване на усложненията.

Какви са симптомите на параплегията?

Симптомите на параплегията варират в зависимост от нивото и тежестта на нараняването. От гледна точка на физиотерапията тези симптоми оказват значително влияние върху ежедневието на пациентите и представляват фокусната точка на рехабилитационния процес. Нека разгледаме тези симптоми по-подробно сега.

Намалена подвижност

Параплегията се проявява с частична или пълна загуба на подвижност от кръста надолу. В резултат на увреждане на гръбначния мозък може да се развие пълна или частична парализа в краката. Загубата на движение се появява във всички мускули под увредената област на гръбначния мозък.

Способността ви да движите краката си намалява или може напълно да се загуби. В някои случаи частичната подвижност може да бъде запазена, докато в тежки случаи в краката не се наблюдава никакво движение. Това състояние затруднява поддържането на ежедневните ви дейности и обикновено налага използването на инвалидна количка.

Загуба на чувствителност и нарушения на рефлексите

Наред със загубата на движение се наблюдават и нарушения в сетивните функции. Особено в долните крайници може да се усети загуба на чувствителност или усещане за изтръпване. При пациентите с параплегия сетива като допир, топлина, болка и усещане за позиция могат да бъдат частично или напълно загубени.

Възможно е също така отслабване или пълна загуба на рефлексите. Това състояние пречи на тялото ви да реагира нормално на външни стимули. По време на процеса на физиотерапия се прилагат различни упражнения за запазване и подобряване на останалите сетивни функции.

Проблеми с контрола на пикочния мехур и червата

Параплегията може да засегне и нервите, които осигуряват контрол над пикочния мехур и червата. В резултат на това:

Невъзможност за уриниране или задържане на урината

Невъзможност за дефекация или изпитване на затруднения при нея

Инконтиненция на фекалии и урина

Тези проблеми оказват значително влияние върху качеството на живот на параплегичните индивиди. За регулиране на функциите на пикочния мехур и червата може да са необходими методи като създаване на редовен тоалетен навик и понякога използване на катетър. Специалистите по физиотерапия разработват програми, съобразени с пациента, за управлението на тези проблеми.

Мускулни спазми и невропатични болки

При пациентите с параплегия мускулните спазми и неволевите мускулни движения са често срещани. Тези спазми могат да затруднят ежедневните дейности и с течение на времето да доведат до мускулна скованост. Освен това може да се развие хронична болка или невропатична болка (усещане за парене, боцкане).

За контрол на болката могат да се използват приложения за физиотерапия, медикаментозно лечение и понякога алтернативни методи. Специалистите по физиотерапия препоръчват упражнения за разтягане, техники за позициониране и различни физически модалности за намаляване на мускулните спазми и овладяване на болката.

Освен това в резултат на параплегията могат да възникнат вторични проблеми като проблеми с кръвообращението (забавяне на кръвообращението, риск от декубитални язви) и намалена резистентност към инфекции. Поради продължителната неподвижност се увеличава рискът от развитие на легла (декубитуси), фиксиране на ставите и мускулна скованост.

Какви са причините за параплегията?

Има различни причини за случаите на параплегия. Разбирането на факторите, които стоят в основата на този проблем, играе важна роля за оформянето на терапевтичните подходи. И така, поради какви причини възниква това състояние, което причинява загуба на движение и чувствителност в долната част на тялото?

Травматични увреждания на гръбначния мозък

Най-честата причина за парализа на гръбначния мозък са травматичните наранявания. При мъжете се среща приблизително 2,5 пъти по-често, отколкото при жените. Особено:

Пътнотранспортни произшещения: Отговорни са за 40-50% от всички травматични парализи на гръбначния мозък

Падане от височина: Съставляват 30-40% от случаите и обикновено се срещат по-често при деца и строителни работници

Актове на насилие: Отговорни са за 2-14% от случаите на парализа на гръбначния мозък

Спортни злополуки: Съставляват около 7% от случаите на травматична парализа на гръбначния мозък

Трябва да се има предвид, че при пациенти, които не са транспортирани по подходящ начин след пътнотранспортно произшествие или падане от височина, съществуващите счупвания на гръбначния стълб могат да се превърнат в параплегия. От гледна точка на физиотерапията първоначалната намеса и техниките за транспортиране след инцидент са от жизнено значение.

Инфекции и тумори

Сред нетравматичните причини са различни инфекции и тумори. Тези състояния могат да доведат до загуба на движение и чувствителност, като оказват натиск върху гръбначния мозък. Например:

Инфекциозни заболявания като бруцелоза и туберкулоза могат да причинят параплегична парализа на гръбначния мозък в напредналите етапи. Също така инфекциите на гръбначния стълб могат да доведат до развитие на параплегия, като оказват натиск върху нервната тъкан.

Туморите, образувани около или в гръбначния мозък, могат да причинят болка, мускулна слабост и затруднено ходене чрез оказване на натиск върху гръбначния мозък.

Вродени аномалии и генетични фактори

Понякога параплегията може да произтича от раждането или от генетични фактори:

Вродени аномалии като спина бифида водят до увреждане на гръбначния мозък и параплегия при раждането, ако мембраните и костите върху гръбначния мозък не се развият по време на вътреутробния период.

Физиотерапията започва в ранна възраст при врождената параплегия, като подпомага развитието на детето и помага за предотвратяване на усложненията.

Множествена склероза и други неврологични заболявания

Различни неврологични заболявания също са сред причините за параплегия:

Множествената склероза (МС) може да увеличи риска от параплегия, като причини увреждане на нервните клетки в гръбначния мозък. В напредналите етапи на МС може да се развие парализа на гръбначния мозък.

Инфекцията на гръбначния мозък, наричана напречен миелит (трансверзен миелит), също е свързана с параплегичната парализа на гръбначния мозък. Това състояние възниква, когато се появи възпаление в участък от гръбначния мозък.

Напредналите дискови хернии на кръста и врата могат да причинят парализа, като оказват натиск върху гръбначния мозък. Невродегенеративните заболявания, характеризиращи се с прогресивна загуба на нервни клетки, също са свързани с парализата на гръбначния мозък.

Физиотерапията е незаменима за запазване на съществуващата подвижност и подобряване на уменията за ежедневен живот при тези пациенти.

Как се поставя диагнозата параплегия?

Когато има съмнение за параплегия, вашият лекар започва цялостен процес на оценка за поставяне на диагноза. Правилната и навременна диагноза е от жизненоважно значение за изготвянето на подходящ план за лечение. Специалистите по физиотерапия също играят важна роля в етапа на оценката през този процес.

Неврологичен преглед и рефлексни тестове

Първата стъпка в диагностичния процес е подробен неврологичен преглед. Вашият лекар първо разглежда подробно вашата медицинска история и симптомите, които изпитвате. След това той оценява цялостно вашата нервна система.

По време на неврологичния преглед се оценяват следните неща:

Мускулна сила и двигателни способности

Рефлекси и нервни отговори

Усещане за допир, температура и налягане

Функции на пикочния мехур и червата

Рефлексните тестове са важни за разбирането на състоянието на функциониране на нервната система. При тези тестове се използва специално чукче за леко потупване на сухожилията и се наблюдава реакцията на мускулите. Мускулната сила обикновено се оценява в скалата от 0 до 5, където 5 показва нормална мускулна сила, а 0 показва пълна парализа.

При сетивния преглед се определят границите на загубата на чувствителност в краката и другите части на тялото. Това помага да се разбере коя област на гръбначния мозък е увредена.

Методи за образна диагностика като ядрено-магнитен резонанс (МРИ) и компютърна томография (КТ)

След физическия преглед се правят тестове за образна диагностика, за да се види състоянието на гръбначния мозък. Тези тестове помагат да се открият мястото и размерът на увреждането.

Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) показва увреждането на гръбначния мозък и околните меки тъкани. ЯМР е най-ефективният метод за определяне на нивото и тежестта на увреждането на гръбначния мозък. По този начин вашият лекар може да разбере точно откъде произхожда парализата.

Компютърната томография (КТ) пък е полезна за показване на фрактури и увреждания специално в костите на гръбначния стълб. Тя също така определя проблемите в костната структура, които създават натиск върху гръбначния мозък.

Рентгеновите лъчи (рентген) също могат да се използват при първоначалната оценка, но те не предоставят толкова подробна информация, колкото ЯМР и КТ.

Електрически тестове като ЕМГ и ССЕП

В някои случаи може да са необходими електрически тестове за оценка на нервната проводимост и мускулните функции:

Електромиографията (ЕМГ) измерва електрическата активност на мускулите и нервите. По време на теста малки игли (електроди) се въвеждат през кожата в мускула. Тези електроди записват електрическите сигнали, произвеждани от мускулите както в състояние на покой, така и при движение. ЕМГ тестът обикновено отнема 30-60 минути и резултатите се оценяват от невролози.

Тестът за соматосензорни евокирани потенциали (ССЕП) измерва сигналите, които нервите пренасят към мозъка. Този тест се използва за оценка на състоянието на сетивните пътища. При ССЕП теста обикновено се подава електрически стимул с нисък интензитет към нервите на китките и глезените и отговорите се записват с електроди, поставени на различни части на тялото.

Ранната диагноза на параплегията е един от най-важните фактори, повишаващи успеха на лечението. След поставянето на точна диагноза специалистите по физиотерапия се стремят да повишат качеството на живот, като разработват програми за рехабилитация, адаптирани към пациента.

Лечение на параплегията: Прилагани методи

Лечението на параплегия изисква персонализиран и многостранен подход в зависимост от състоянието на пациента. Планът за лечение се оформя в зависимост от нивото и вида на увреждането на гръбначния мозък и общото здравословно състояние на пациента. Един холистичен процес на лечение се стреми да повиши качеството на живот в допълнение към физическото възстановяване.

Остра намеса и стабилизиране на гръбначния стълб

Веднага след нараняването при параплегия първата цел е да се предотврати по-нататъшно увреждане. Приоритет е пациентът да не бъде местен и да се използват поддържащи устройства като стоманен корсет и шийна яка. В този ранен период могат да се дадат стероидни лекарства за намаляване на одоема върху гръбначния мозък.

При спешни случаи може да се наложи хирургична намеса. Операциите могат да се приложат особено за коригиране на счупени кости, упражняващи натиск върху гръбначния мозък, или за отстраняване на хематоми. Планът за лечение се изголявя, като се вземат предвид нивото на увреждането, възрастта на пациента и общото му здравословно състояние.

Процес на физиотерапия и рехабилитация

Рехабилитацията е най-дългият и най-критичен етап от лечението на параплегия. Вашата цел е да максимизирате останалите функции и да придобиете умения за независим живот. Програмите за физиотерапия са от жизненоважно значение за увеличаване на мускулната сила, поддържане на подвижността на ставите и подпомагане на кръвообращението.

Първо се започва с дейности на постелката като късо сядане, дълго сядане, обръщане. След това се преподават използването на инвалидна количка и техники за прехвърляне. Планът за здравословно хранене, приготвен в допълнение към правилната програма за физиотерапия, подобрява качеството ви на живот.

Докато за лесно придвижване вкъщи се препоръчва моторизирана количка, членовете на вашето семейство също получават информация относно приложенията за физиотерапия у дома.

Хирургични интервенции и импланти

В някои случаи може да са необходими хирургични процедури за стабилизиране на гръбначния стълб. Прешлените могат да бъдат стабилизирани чрез гръбначна фузия или туморите, оказващи натиск върху гръбначния мозък, могат да бъдат отстранени. Докато натискът върху гръбначния мозък се премахва с декомпресионна хирургия, стабилността на гръбначния стълб се осигурява със стабилизираща хирургия.

Хирургичните интервенции се определят в зависимост от основната причина и тяхната цел е да облекчат симптомите, да увеличат функционалността и да подобрят качеството ви на живот.

Психологическа подкрепа и социална адаптация

Параплегията носи със себе си не само физически, но и емоционални и социални предизвикателства. Психотерапията и груповите терапии ви помагат да се почувствате по-силни по време на този процес.

Освен това професионалната рехабилитация и програмите за социална адаптация подпомагат активното ви участие в обществото. Наред с психологическата подкрепа, семейната подкрепа също повишава ефективността на процеса на лечение. Този холистичен подход значително повишава независимостта и качеството на живот на параплегичните индивиди.

През последните години се правят проучвания върху експериментални методи като лечение със стволови клетки и импланти в гръбначния мозък. Въпреки че все още не са навлезли в стандартното лечение, тези подходи предлагат нови възможности за бъдещето.

Често задавани въпроси

Отговарянето на въпросите в съзнанието на нашите пациенти по време на процеса на физиотерапия е важен фактор, който повишава успеха на лечението. Ето отговорите на най-често задаваните въпроси относно параплегията.

Параплегията постоянна ли е? Тя варира в зависимост от степента на увреждане на гръбначния мозък. Ако има пълно увреждане, параплегията обикновено е постоянна. Въпреки това при частични увреждания част от нервните функции могат да бъдат възстановени с лечение и рехабилитация. Възможно е да увеличите функционалния си капацитет с програми за физиотерапия.

Могат ли пациентите с параплегия да продължат сексуалния си живот? Да, можете да продължите сексуалния си живот. В зависимост от нивото и тежестта на увреждането на гръбначния мозък може да настъпят промени в сексуалните функции. По време на рехабилитационния процес можете да получите специална подкрепа за опазване на вашето сексуално здраве.

Могат ли пациентите с параплегия да живеят независимо? Независимият живот е възможен с правилна рехабилитация, подходящи помощни средства и промени в околната среда. Вашият специалист по физиотерапия ще ви научи на специални упражнения и техники за извършване на вашите ежедневни дейности.

Могат ли пациентите с параплегия да шофират? Да, можете да шофирате със специално адаптирани превозни средства. Контролите на волана, газта и спирачката са организирани така, че да се използват с ръка. По този начин свободата ви на движение се увеличава и социалният ви живот става по-активен.

Могат ли пациентите с параплегия да спортуват? Определено можете. Спортове като баскетбол в инвалидна количка, плуване и адаптивна йога поддържат мускулната ви сила, като същевременно ви подкрепят психологически. Вашият специалист по физиотерапия ще ви препоръча подходящи спортни дейности.

Какво представлява спастичната параплегия? Това е състояние на постоянно свиване в мускулите, невъзможност за волево отпускане, което се развива в зависимост от увреждането на гръбначния мозък. Това състояние на напрежение в крайниците и понякога в мускулите на трупа може с течение на времето да доведе до ограничаване на движението в ставите.

Отминава ли параплегията (парализата на гръбначния мозък)? Пълното възстановяване от увреждане на гръбначния мозък не е очаквано състояние. При частични наранявания могат да се наблюдават известни подобрения. С добра рехабилитация можете да си възвърнете собствената си независимост и да се върнете към ежедневието и трудовия живот.

Регенерират ли се нервите на гръбначния мозък? Нервните тъкани не могат да се регенерират, след като бъдат напълно увредени. Ето защо програмите за физиотерапия се фокусират върху запазването и подобряването на останалите функции.

Ще ходи ли пациентът с параплегия? Ако нивото ви на нараняване и запазената мускулна сила са достатъчни, може да е възможно да ходите с програма за рехабилитация и подходящи помощни средства. Дори в някои случаи, ако има достатъчно мускулна сила, можете да ходите и без да използвате помощни средства.

Параплегията причинява загуба на движение и чувствителност в долните крайници поради увреждане на гръбначния мозък. Научете подробно нейните симптоми, причини и методи за лечение.