Панически пристъп: подготвя ли почвата вашата личност или околните условия?

Ако приятелите ви, семейството ви или проблемите, с които се сблъсквате в професионалния си живот, ангажират ума ви в степен, която ви безпокои, и ако в продължение на поне 6 месеца ви е трудно да контролирате страховете и тревогите си, може да страдате от анксиозно разстройство.

Поговорихме със специалист психолог от Отделението по психология на Hisar Hospital Intercontinental за паническата атака – състояние, за което често се смята, че застрашава живота и се свързва с биологична причина, но всъщност е напълно психологично разстройство.

Защо възниква паническа атака?

Най-често срещаният вид тревожност: паническа атака

Посочвайки, че паническата атака е разстройство на тревожността и че човек не може да контролира дистреса и безпокойството си в този процес, специалист психолог Яхши каза: „Паническата атака обикновено настъпва внезапно. При хората, които я получават, често има силно убеждение, че ще бъдат наранени по време на атаките. В действителност не съществува човек, който да е получил атака и да е претърпял биологична вреда; от паническа атака хората не припадат и не умират. Паниката е вид тревожност. Всеки от нас може да получи паническа атака.

В проведени изследвания е установено, че раздяла в детството или загубата на член от семейството са ситуации, които могат да предизвикат паническа атака. Освен това като цяло виждаме, че хората с тревожна, притеснителна нагласа попадат в групата на тези, които получават паническа атака.

Освен това чуването за случила се неблагоприятна ситуация може да засили страха на човека, че и той ще преживее неблагоприятни неща. При хора, които наскоро са преживели болест или загуба в обкръжението си, това разстройство може да бъде предизвикано. Тълкуването на телесните признаци като предвестник на беда може да доведе до това, че човекът получава повторни пристъпи на паника.

Макар че варира от човек до човек, симптомите по време на пристъпи на паника могат да включват: усещане за задушаване в степен, която значително безпокои човека, болка в гърдите, сърцебиене, слабост, треперене на ръцете и краката, приливи на топлина или втрисане, изпотяване, изтръпване на ръцете и краката, световъртеж, усещане за припадък.

Ако паническата атака е свързана със конкретна ситуация, т.е. е атака, придружена от мисъл за опасност, породена от обстоятелствата в момента, може да бъде еднократна и без повторение, така че да не изисква лечение. Но паническите атаки, които възникват без каквато и да е връзка с определена ситуация, най-често изискват лечение, тъй като се явяват като проблем, който може сериозно да наруши качеството на живот на човека. 10% от хората получават поне една паническа атака в живота си; 3% от тях я имат в повтарящ се вид.“ – каза той.

Веднъж е имало атака. А после?

След атаките вниманието на човека към собственото му тяло се засилва. Много неща, на които преди не е обръщал внимание в собственото си тяло, вече стават за него заплаха. Концентрацията върху тялото прави така, че и най-малката промяна в него се тълкува негативно, страхът става по-труден за преодоляване и вярата, че съществува реално физиологично заболяване, се засилва.

Хората, които преживяват паническа атака, обикновено развиват определено поведение, за да се предпазят от паническите атаки. Например човек, който смята, че има сърдечни проблеми, избягва да се качва и слиза по стълби и поради това избягването му затвърждава убеждението за проблемите му. Докато не намери възможност да опита, поведението на избягване на стълбите се превръща в навик и животът на човека се ограничава и затруднява. Без да съзнава, човекът може да се окаже в капан и да засили и поддържа разстройството си. Всъщност колкото повече човек, преживяващ паническа атака, се изправя срещу ситуациите, в които е получавал атаки, толкова повече болестта намалява. Освен че това разстройство добре реагира на психотерапия, човекът, който го преживява, може до известна степен да облекчи състоянието си, ако определи поведенията, които избягва заради атаките, и се изправи срещу нещата, ограничаващи живота му.

Паническата атака не трябва да означава, че ще се освободите от отговорностите си!

Добре е околните да не се държат по начин, който улеснява работата на човека или облекчава отговорностите му, заради паническите атаки, които той преживява. Могат да му дават малки отговорности, доколкото може да се справи, и да му помагат да се справя с атаката. Средната продължителност на атаките е около 20 минути и следва постепенно намаляваща крива. Тези, които са наблизо, могат да подкрепят човека, който получава атака, като запазват самообладание и подчертават, че състоянието е временно.

Хората, които получават паническа атака, трябва ли да приемат лекарства? Възможно ли е лечение без лекарства?

При хора с паническо разстройство медикаментозното лечение и психотерапията могат да се използват поотделно, а също и заедно. Това зависи от конкретния човек и анамнезата на заболяването. Научните изследвания показват, че това разстройство добре реагира както на медикаменти, така и на психотерапия. В зависимост от нуждите и желанието на пациента са възможни лечения с лекарства или без тях.