Какво причинява пристъп на гняв? Как се контролира?

Гневът се определя като инстинктивна реакция, която се проявява естествено в отговор на заплаха. Гневът е жизнена реакция и е необходима за оцеляването на индивида. Гневът се превръща в проблем, когато е трудно да се контролира или когато достигне до ниво на пристъп. Това състояние кара хората да изричат изречения или да извършват действия, за които съжаляват, и в дългосрочен план може сериозно да засегне неблагоприятно живота на човека. Неконтролираният гняв е състояние, което неблагоприятно влияе на физическото и психичното здраве. Тъй като бързо може да премине в словесно или физическо насилие, той може да причини вреда най-вече на самия човек и на околните. Затова е изключително важно да се открият основните причини, които могат да предизвикат пристъп на гняв, да се анализират тези причини и да се извършват дейности за управление на гнева.

Какво е пристъп на гняв? Какво го причинява?

Пристъпът на гняв е интензивна реакция, която може да се появи във всеки период от живота на индивида. Стресът, семейните проблеми, финансовите затруднения, траурът и настоящото психологическо състояние са редица фактори, които могат да предизвикат гнева, и хората могат да получат пристъп на гняв. По време на пристъпа хората започват да реагират интензивно – физически, словесно или по двата начина. При някои хора пристъпи на гняв могат да се развият и поради алкохолизъм и депресия. Самият гняв не се смята за разстройство. Но тъй като гневът е реакция, която се проявява в резултат на различни състояния на психичното здраве, е необходимо да се установят ситуациите, които предизвикват гнева.

Пристъпи на гняв могат да бъдат предизвикани от различни психологически състояния. Първото от тях е депресията. Продължителното постоянно чувство на тъга и загубата на интерес към живота са сред симптомите на депресията, като гневът е един от тези симптоми. Интензивността на гнева и начинът, по който той се изразява, при хората с депресия варира от човек на човек. При някои хора пристъпи на гняв могат да се наблюдават поради депресия.

Пристъпи на гняв могат да се развият и при лица с обсесивно-компулсивно разстройство. Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е разстройство, което може да предизвика тревожност. При лицата с ОКР се появяват повтарящи се, смущаващи и нежелани импулси, които ги подтикват да направят нещо спрямо тези явления. Ако хората не могат да действат според импулсите си, може да се прояви симптом на гняв. Ако не могат да овладеят обсесивните мисли или компулсивните поведения, хората могат да се ядосат поради разочарованието, което изпитват, или когато не могат да извършат определени свои ритуали.

Поради интензивна консумация на алкохол агресивността при хората може да се увеличи. Злоупотребата с алкохол и алкохолизмът неблагоприятно влияят на способността за ясно мислене и вземане на логични решения. В този случай хората могат да загубят контрол над импулсите си, да им бъде трудно да контролират емоциите си и да получат пристъп на гняв.

Пристъпът на гняв в детството се дължи обикновено на синдрома на дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВХ). Синдромът на дефицит на вниманието с хиперактивност, който е невроразвитийно разстройство, може да доведе до пристъпи на гняв в ранна детска възраст.

Освен изброените причини, пристъпи на гняв могат да възникнат и поради други състояния, като опозиционно-предизвикателно разстройство, биполярно разстройство и интермитентно експлозивно разстройство.

Как се лекува пристъп на гняв?

Пристъпите на гняв могат да бъдат лекувани чрез научаване на овладяване на гнева. На този етап се препоръчва хората да преминат когнитивно-поведенческа терапия и обучение за управление на гнева. Чрез индивидуална поведенческа терапия се оценяват мисловните модели и убежденията. За промяна на тези убеждения и мисли се прилагат различни терапевтични подходи. По време на тези терапии, провеждани от психиатър, целта е пациентът да възприеме по-здрави и позитивни мисли. В обучението за управление на гнева се дават насоки по теми като контрол на гнева, комуникативни умения, управление на стреса и емоционална осъзнатост. Така пациентът може да развие здравословни комуникативни умения и да научи как да управлява гнева си. Чрез прилагане на техники за управление на стреса честотата на пристъпите на гняв може да се намали. В рамките на тези техники могат да се прилагат дейности като физическа активност, медитация, йога и занимания с хоби. В някои случаи след овладяване на пристъпите на гняв се прилагат медикаментозни терапии. След като прецени състоянието на пациента, психиатърът може да прибегне до медикаментозно лечение заедно с описаните методи на лечение.

Кои фактори провокират пристъп на гняв?

Факторите, които провокират пристъпи на гняв, варират в зависимост от човека. Но провокиращите фактори обикновено са следните.

Стрес

Комуникационни проблеми

Преживяване на несправедливост

Срам

Засягане на чувствата

Страх

Чувство на загуба на контрол

Травми

Употреба на алкохол и наркотици

Проблеми със съня

Кога хората с пристъпи на гняв трябва да потърсят помощ?

Препоръчва се да се потърси помощ, когато преживените пристъпи на гняв неблагоприятно засягат живота на човека. Честото повторение и продължителността на пристъпите на гняв могат сериозно да повлияят на ежедневното функциониране на човека. Когато пристъпите на гняв прераснат във физическо насилие или когато човек проявява склонност да нарани себе си или другите, трябва да се потърси помощ без отлагане.

Ако преживените пристъпи на гняв неблагоприятно засегнат социалните отношения, това може да тласне хората към самота. Заедно със самотата броят на пристъпите на гняв може да се увеличи. За да се предотврати неблагоприятното развитие, може да се потърси психологическа помощ.

До какво води нелекуваният пристъп на гняв?

Ако пристъпите на гняв не се лекуват, хората могат да бъдат отхвърляни от околните и да се изолират, а това може да доведе до още повече пристъпи на гняв. Натрупаният гняв, който хората не изразяват навън, може да доведе до сериозни сърдечни проблеми. По време на гняв сърдечната честота се увеличава и сърдечният ритъм се нарушава, което на по-напреднал етап може да доведе до тежки сърдечни заболявания и да причини инфаркт на миокарда.

Пристъпите на гняв могат да причинят както физически, така и психични заболявания. Вследствие на пристъпите на гняв при индивида може да се наблюдава развитие на депресия.

Ако човек, преживял пристъп на гняв, започне да проявява физическа реакция, той може да нарани себе си или околните. Тъй като това може да доведе до нежелани сериозни проблеми, пристъпите на гняв трябва непременно да се лекуват.

Гневът (раздразнителността) при индивида наследствено заболяване ли е от родителите?

Гневът или раздразнителността не е наследствено заболяване, предавано от родителите. Но поради някои психологически разстройства, които се предават генетично, хората може да проявят раздразнителност като симптом. Гневът е сложна емоционална реакция. Той може да бъде предизвикан от съчетание на няколко фактора и при хората може да се развие пристъп на гняв. Сред тези фактори могат да бъдат генетичните фактори, влиянията от околната среда и индивидуалният опит.

Реакциите на гняв са поведения, оформени от влиянията на околната среда и от процесите на научаване в детството. В детството, поради моделиране на гнева, неблагоприятни преживявания във взаимоотношенията в семейството и травматични преживявания, индивидите могат да проявяват различни реакции на гняв. Въпреки че не се смята, че между гнева и родителите съществува пряка генетична връзка, начинът, по който се отглежда детето, и поведението, на което то е изложено, могат да повлияят на поведението, проявявано по време на раздразнение, и на честотата на раздразнителността.

Hisar Hospital Intercontinental като частна здравна институция предлага по-индивидуализирана услуга в сравнение с други психиатрични болници. Той осигурява професионален подход за преодоляване на пристъпите на гняв и подобряване на психологическото здраве на пациентите от всяка възрастова група.

Често задавани въпроси:

Пристъпите на гняв при деца на възраст между 1 и 4 години са често срещано явление. Това състояние, което обикновено намалява, когато детето тръгне на училище, може да възникне поради разочарование, желание за внимание, желание за нещо, глад или умора. По време на пристъпи на гняв може да има предмет, който да отвлече вниманието. Могат да се правят упражнения за дълбоко дишане и релаксация. Може да се получи емоционална подкрепа от приятел или член на семейството. За намаляване на стреса може да се спортува. Може да се работи върху разработването на алтернативни реакции и стратегии, като се планира предварително спрямо пристъпите на гняв. За преодоляване на гнева може да се приложи персонално планирано медикаментозно лечение. Но медикаментозното лечение се разглежда като крайна мярка. За хора с хронични проблеми с гнева медикаментозното лечение може да бъде полезно. Но заедно с медикаментозното лечение трябва да се получава и психологическа подкрепа. Умствената изостаналост се определя като трайно нарушение на когнитивните и умствените способности. Пристъпът на гняв е състояние, при което емоционалните реакции не могат да се контролират, и не води до умствена изостаналост. По време на пристъп на гняв хората могат да проявят склонност към физическо нараняване. В такива случаи индивидите могат да навредят на себе си. От пристъпите на гняв напълно е възможно да се освободите. С психологическа подкрепа и при необходимост с медикаментозно лечение пристъпите на гняв могат да се подобрят. Хората могат да се освободят от пристъпите на гняв, като развиват умения за управление на гнева, предприемат мерки срещу провокиращи фактори и осигуряват управление на стреса. Стресът може да провокира пристъпи на гняв. Стресът може да предизвика емоционални реакции като гняв, раздразнителност и агресивност. При продължителни пристъпи на гняв обикновено не е необходима хоспитализация. Пристъпите на гняв могат да се преодолеят в ежедневието с необходимата психологическа подкрепа. Но при лица, склонни да наранят себе си или други, след индивидуална оценка може да се наложи хоспитализация.