Затрудненото дишане може да е предвестник на паническа атака!

Ако особено в претъпкани места усещате, че не поемате достатъчно въздух, че се задушавате, и това се предизвиква особено в периоди на стрес, внимавайте! Може да изпитвате задух / глад за въздух, причинен от тревожност.

Дишането, абсолютно необходимо за продължаването на биологичното ни съществуване, е и основен показател за жизнеспособността. Животът е времето между първия и последния дъх. За съжаление задухът, известен и като задух при тревожност, намалява качеството на живот на човека.

Говорихме с психиатри от Hisar Hospital Intercontinental за задуха (глад за въздух), който е един от важните симптоми на тревожността…

В ежедневието ни има десетки изрази, свързани с дишането: да ти се свие дъхът, да поемеш дълбоко въздух, да останеш без дъх, да не дадеш дъх на някого, безцелно да изразходваш дъх, да ти спре дъхът. Точно както сърцебиенето, кръвното налягане и чревните движения, и дишането се контролира от основата на мозъка (мозъчния ствол). При нормални условия не сме наясно с тези функции, които тялото ни изпълнява самостоятелно. Но някои психични заболявания водят до нарушение във функцията или до промяна в усещането, свързани с дишането.

Какво е тревожност?

Сред най-често срещаните психични заболявания са тревожните разстройства, а един от важните им симптоми е задухът. Самата дума „Anxios“ означава „стягам, давя“. Много пациенти страдат от невъзможност да дишат дълбоко и свободно като преди, от усещане за натиск в гърдите и свиване в гърлото.’

Тревожността най-често се сравнява и смесва с притеснението. Притеснението има известна причина, като например изпит; тревожността се разглежда като продукт на потиснати психични конфликти. Безпокойство, неспокойство, страх – това е неприятно емоционално състояние. Макар тревожността по същество да е емоционално състояние, тя има и телесни, мисловни и поведенчески аспекти. Сърцебиене, задух, изпотяване, треперене, замайване, мускулна болка/напрежение и разширени зеници са телесните ѝ прояви. Тя може когнитивно да предизвика катастрофични мисли, тревоги и натрапчиви мисли. Поведенчески могат да се появят телесно неспокойство, натрапчиво или повтарящо се поведение, търсене на помощ или избягване (на ситуацията).

Известната паническа атака

Най-известната от тревожните разстройства е паническата атака – интензивното и бурно проявление на тревожността. Неочаквани панически атаки и очакването, че тези атаки ще се повторят, са основни симптоми. По време на паническа атака се появяват емоционалните, телесните и когнитивните прояви на тревожността. Може да се появят сърцебиене, изпотяване, треперене, задух, усещане за задушаване, болка в гърдите, гадене/болка в корема, замайване/световъртеж, изтръпване, загуба на контрол (полудяване) или страх от смърт. Обикновено това състояние, което е доста изтощително и тревожещо, е свързано с голото и силно изживяване на тревожността. Понякога хората могат да възприемат себе си и околните по различен начин. Това състояние обикновено продължава около 10-15 минути.

Един от важните и трудни аспекти на паническата атака е, че въпреки повторяемостта ѝ към атаките не може да се привикне. Проблеми в живота и стресови фактори провокират началото на паническите атаки. Хората, преживели панически атаки, незабавно се обръщат към лекар. Смятат, че имат проблем със сърцето или гръдния кош. Сърцебиенето и задухът са симптомите, които най-много плашат пациентите. Тревожността не се проявява само чрез паническите атаки. Заболявания като фибромиалгия, гастрит, синдром на раздразнено черво, мигрена могат да започнат с тревожност или да се влошат от нея. Обсесивно-компулсивното разстройство (натрапчивата болест), хипохондрията (болестната фиксация върху собственото здраве) и фобиите се включват в групата на тревожните разстройства.

Глад за въздух

Пациентите с тревожно разстройство отиват при специалисти извън психиатрията поради телесните симптоми. След направените изследвания става ясно, че състоянието е психологическо. Понякога симптомите не са отчетливи. Постоянно неспокойство, безпокойство, трудност да останеш на едно място за дълго или да поддържаш дадена дейност – това са съмнителни оплаквания. Част от пациентите страдат само от глад за въздух, който се засилва с неспокойството. Понякога те смятат, че са останали без въздух, и изпитват нужда да поемат дълбоко въздух. В многолюдни и затворени помещения се чувстват стеснени.

Невъзможността да поемаш дълбоко и пълноценно въздух, повишеното внимание към дишането и самонаблюдението също могат да сочат за основно тревожно разстройство. Обикновено се откриват стресови фактори, които безпокоят човека, или придружаващи психични заболявания като депресия. Ако пациентът приеме състоянието си, лечението е успешно за по-кратко време.