Лечение на делириум при възрастни
Делириумът при възрастни е когнитивно разстройство, което най-често се наблюдава при възрастни хора, но може да се появи при хора от всяка възраст и се определя като внезапно объркване. Това състояние обикновено започва бързо и може да доведе до кратковременна разсеяност, умствено объркване, загуба на ориентация във времето и пространството.
Като цяло делириумът може да възникне вследствие на тежки и продължителни соматични заболявания, инфекции, недостиг на натрий, нарушения във водно-електролитния баланс, неврологични проблеми, хоспитализация, преминаване през операция или алкохолна зависимост. Хората в това състояние може да загубят чувството си за реалност, да имат проблеми с паметта, да изпитват затруднения с вниманието и концентрацията или да виждат халюцинации.
Лечението на делириума е насочено към установяване и преди всичко към овладяване на основната причина. Делириумът при възрастни може да се лекува чрез мултидисциплинарен подход във физическата, неврологичната и психологическата сфери.
Какво представлява делириумът?
Делириумът е внезапно настъпващо състояние, което засяга психичното състояние. Тези промени могат да включват забравяне, объркване, проблеми с речта и изразяването, неспособност да се осъзнае къде се намира. Появилите се симптоми обикновено започват в рамките на няколко часа или няколко дни и с течение на времето могат да се влошат и да станат особено изразени, най-вече през нощта. Делириумът не предизвиква едни и същи симптоми при всички и може да се прояви по различен начин у различните хора. Според различните си характеристики делириумът може да бъде разграничен в следните типове:
Хиперактивен делириум: Хиперактивният делириум може да предизвика у човека състояние на силно възбуда, безпокойство и превъзбуда. При човека могат да се наблюдават бързо сменящи се мисли, реч и движения. Това състояние обикновено се наблюдава при странични ефекти от продължително използвани лекарства, алкохолна или наркотична абстиненция и други вещества с стимулиращо действие.
Хипоактивен делириум: За разлика от хиперактивния делириум, хипоактивният може да предизвика при хората сънливост, отпадналост и пасивност. Може да се наблюдават вцепененост, бавна реч, социално оттегляне, постоянно състояние на сън, умствена замъгленост и намалена реакционност. Този тип делириум може да се развие вследствие на много различни причини, като инфекции, лекарства или неврологични фактори.
Смесен делириум: Този тип е комбинация от хиперактивен и хипоактивен делириум. Хората понякога са вцепенени, затворени в себе си и сънливи, а понякога могат да проявяват симптоми като бързо движение, бързо мислене, много говорене, възбуда и нежелание да заспят.
Кои са симптомите на делириум при възрастни?
Симптомите на делириум при възрастни могат да се различават от човек на човек и обикновено се колебаят през деня. Симптомите могат да включват намаляване на осъзнаването на околната среда, влошаване на мисловните способности, промени в поведението и в емоционалното състояние. Като цяло симптомите на делириум при възрастни могат да включват:
Неспособност да се съсредоточи върху даден въпрос и смяна на темите
Неотговаряне на зададените въпроси и отклоняване на темата
Лесно разсейване на вниманието
Много малко движение или прекомерна активност
Забравяне на скорошни събития и слаба памет
Неспособност да се осъзнае къде се намира и колко е часът
Несвързана и безсмислена реч или пълно мълчание
Проблеми с четенето и писането
Страх от други хора, свиване, безпокойство
Неспокойство, агресивност или усещане за прекомерна еуфория
Викане, издаване на звуци и стенание
Объркване на понятията за ден и нощ и проблеми със съня
Депресия и различни промени в настроението
Симптомите на делириум могат да се променят от човек на човек, а симптомите могат да се засилят вечер или през нощта. Това състояние обикновено започва бързо и достига връхна точка за кратко време. Тъй като делириумът е признак на основен здравословен проблем, при забелязване на споменатите симптоми е необходимо да се обърнете към медицински специалист.
Кои са основните фактори, предизвикващи делириум?
Делириумът обикновено може да се появи вследствие на комбинация от една или повече причини или в някои случаи не се установява конкретна причина. Това се случва в ситуации, при които сигналите в мозъка не се предават или не се възприемат напълно. Като цяло сред факторите, които могат да предизвикат делириум, са някои от следните:
Някои употреби на лекарства и страничните ефекти на лекарствата
Употреба или абстиненция от алкохол или наркотици
Инфаркт на миокарда, заболявания на черния дроб, белите дробове или захарен диабет
Инсулт и епилепсия
Черепно-мозъчна травма
Продължително протичащи тежки заболявания или сериозни заболявания, които могат да се смятат за животозастрашаващи
Пневмония, грип, covid-19 или инфекциозни заболявания, засягащи пикочните пътища
Излагане на отровни вещества, като въглероден монооксид, цианид
Недохранване и тежка загуба на вода
Сънни проблеми, като прекомерно спане или пълна липса на сън
Хирургични интервенции, изискващи анестезия
Продължителен престой в болница
Хронични болки
Тези споменати фактори могат да се считат за причини за делириум, но конкретните причини могат да се различават от човек на човек. За определяне на причините за делириум и осигуряване на подходящо лечение е важно да се обърнете към здравно заведение и да получите специалистна помощ.
Как се поставя диагноза делириум?
Диагнозата делириум може да се постави от медицински специалист въз основа на оценка на симптомите. Стъпките за поставяне на диагноза делириум са следните:
Вземане на медицинска анамнеза: Лекарят може да получи информация за симптомите, като попита какво се е променило напоследък. Проверява се дали има инфекция, започнато ли е ново лекарство, има ли болки в гърдите или травма. Взема се предвид и дали човекът употребява алкохол или наркотични вещества.
Изследване на психичното здраве: Лекарят може да извърши оценка на психичното здраве, като разговаря с пациента или провежда някои тестове, за да измери осъзнатостта и вниманието му. За по-точна оценка по тази тема може да се поговори и с членове на семейството или с гледачи.
Физикален преглед: Чрез физикалния преглед може да се установи дали има различни здравословни проблеми или признаци на заболяване. По време на прегледа се оценяват и зрението, слуха, равновесието, координацията и рефлексите.
Лабораторни и образни изследвания: Тези изследвания могат да се използват за откриване на метаболитни нарушения или други здравословни проблеми, които могат да предизвикат делириум. Чрез кръвни и урински анализи се определят нивата на електролитите, функциите на черния дроб и бъбреците, а чрез образни изследвания могат да се открият различни неврологични нарушения.
Диагнозата делириум може да се постави въз основа на признаци като колко бързо са започнали симптомите, тяхната променливост, наличието на нарушения във физическите и психичните функции и промени в усещането за реалност. След установяване на основната причина за делириума може да се започне подходящ метод на лечение.
Как се провежда лечението?
Основната цел на лечението на делириум при възрастни е отстраняване на основната причина, предотвратяване на провокирането му и облекчаване на симптомите. Лечението обикновено изисква мултидисциплинарен подход и включва сътрудничество между лекаря, който контролира медицинското състояние на пациента, психолог, психиатър, медицински сестри и други медицински специалисти. Някои от методите, прилагани при лечение на делириум, са следните:
Лечение на основната причина: Ако делириумът е причинен от физическо заболяване, първо се лекува това състояние. Например при инфекция се прилагат антибиотици или при странични ефекти от лекарство то може да бъде сменено.
Поддържащо лечение: При лечението на делириум е важно да се задоволят основните нужди на човека и да се подпомогнат телесните функции. За това е необходимо адекватен прием на течности и хранене, контрол на болката и осигуряване на хигиена.
Адаптиране на околната среда: Намаляването на факторите в околната среда, които могат да провокират делириум, може да подпомогне лечението. Сред тях могат да бъдат използване на дневна светлина или подобно осветление, предотвратяване на високи звуци или шум, поддържане на режим на съня и подреждане на часовете и календара на видимо място.
Медикаментозно лечение: При някои хора може да се наложи употреба на лекарства за контрол на симптомите. Например при възбуда и тревожност се прилагат антипсихотични лекарства, а при проблеми със съня — седативи. Тъй като неконтролираната употреба на такива лекарства може да провокира делириум, дозировката и решението за употреба могат да се вземат само от лекар.
Лечението на делириум може да се различава в зависимост от причината и състоянието на пациента. При всички случаи обаче ранната диагностика и лечение са от значение. Затова, ако се грижите за човек с признаци на делириум, трябва да се обърнете към медицински специалист.
Често задавани въпроси
Въпросите и отговорите, които хората с делириум и роднините на пациентите често си задават по темата, са следните: Делириумът е остро състояние, което временно засяга умствените функции и е лечимо. Личностното разстройство от друга страна е хронично продължаващо дълготрайно състояние. Затова не може да се каже, че делириумът предизвиква личностно разстройство. Делириумът не уврежда пряко никой орган в тялото, но ако причината за него не се лекува, някои органи могат да бъдат засегнати. Продължително нелекуван делириум може да доведе до увреждания на мозъчните функции, храносмилателната система, белите дробове или бъбреците. Лекарствата, използвани при лечение на делириум, при някои тежки случаи са насочени към овладяване на симптомите. Може да се използват антипсихотици и седативи за тревожност, възбуда и проблеми със съня. Необходимостта от хоспитализация зависи от тежестта на делириума, основните причини и общото здравословно състояние на пациента. При тежки случаи може да се наложи хоспитализация за по-ефективно лечение на основните медицински проблеми. Освен това, ако има притеснения за безопасността на пациента, приема на течности и храна, може да е необходима хоспитализация за наблюдение и грижи. Хората, на които е поставена диагноза делириум, може да представляват опасност за себе си или за околните. Това може да се дължи на загубата на осъзнатост, проблеми с паметта, абстиненция от алкохол или наркотици. Делириумът при възрастни е признак на основен здравословен проблем и ако не се лекува, както медицинското състояние, така и делириумът могат да прогресират. Ако смятате, че вие или ваш близък имате делириум, можете да се обърнете към нашите специалисти лекари в Hisar Hospital Intercontinental.
