Симптоми и методи на лечение на множествен миелом

Какво е множествен миелом?

Множественият миелом е вид рак, който засяга плазмените клетки, намиращи се в костния мозък и отговарящи за производството на антитела, които помагат на организма да се бори с болестите. Той представлява 10% от хематологичните ракови заболявания, а сред всички видове рак има дял от 1%. Множественият миелом – вид рак на костния мозък – засяга костния мозък, бъбреците и костите. Среща се по-често при мъжете, но най-често засяга хора над 60-годишна възраст. Макар че не е наследствено генетично заболяване, са съобщени редки семейни случаи. Смята се, че миеломът е свързан с редица фактори, като генетична предразположеност, йонизиращо лъчение, хронични заболявания, хронична антигенна стимулация, автоимунни заболявания, вируси, експозиция на химични агенти и различни професионални условия. Ранната диагноза има важно значение за повишаване на успеха на лечението.

Кои са рисковите фактори?

Някои хора имат по-висок риск от развитие на множествен миелом при следните състояния.

Те са:

Мъже

Хора над 50-годишна възраст

Хора с наднормено тегло или затлъстяване

Хора, изложени на прекомерно лъчение

Работещи в нефтената промишленост

Какви са симптомите на множествен миелом?

Първият забелязан симптом обикновено се проявява като костна болка в гърба, таза или ребрата. С напредването на болестта симптомите варират.

Те могат да бъдат изброени по следния начин:

Увеличаване на болката и счупванията на костите поради намаляване на костната плътност

Умора и слабост

Гадене, повръщане, запек, липса на апетит, помрачено съзнание и усещане за силна жажда

Загуба на тегло

Необяснима треска

Увеличаване на инфекциите

Слабост или изтръпване в крайниците

Кожа, която лесно се натъртва или кърви

Кои са методите за диагностика на множествен миелом?

При явяване в болницата с горепосочените симптоми, Вашият лекар първо ще Ви прегледа с цел диагностика. След физикалния преглед могат да бъдат поискани някои изследвания. Когато лекарят подозира множествен миелом, той може лесно да постави диагнозата чрез изследвания на кръв и урина и аспирация и биопсия на костен мозък.

Кръвни изследвания

Чрез кръвни изследвания се измерва количеството на протеините и калция в кръвта. Анализира се броят на здравите червени и бели кръвни клетки. Освен това кръвните изследвания се използват за определяне на степента на напредване на рака и се изследват някои специфични тестове.

Изследвания на урина

За откриване на определен вид протеин, който често се среща при хора с множествен миелом, се използват изследвания на урината. За целта на лицето се иска да събира урината си в продължение на 24 часа и се изследват някои специфични показатели.

Биопсия

По време на биопсията от костния мозък се взема известно количество кръв за генетични изследвания, проточна цитометрия и аспирационни размазки, както и малка тъканна проба. За проверка на наличието на анормални плазмени клетки те се изпращат в лаборатория. По време на биопсията мястото, където ще се извърши процедурата, предварително се обезболява, след което с помощта на биопсионна игла от костния мозък се изважда част от него. Взетата проба се изпраща в патологична лаборатория. Тези проби се оценяват от специалисти по хематология и патология и се поставя диагноза множествен миелом.

Образни изследвания

За подробен анализ на костите и меките тъкани и за установяване на наличие на увреждане се използват образни методи като компютърна томография (КТ), позитронно-емисионна томография (ПЕТ) и магнитно-резонансна томография (МРТ).

Какви са методите на лечение на множествен миелом?

При някои пациенти множественият миелом не е активен и лечение не е необходимо. Тези състояния, наричани MGUS (моноклонална гамапатия с неопределено значение) и тлеещ миелом (smoldering myeloma – тихо-бавно протичащ миелом), се наблюдават чрез редовни амбулаторни прегледи без лечение. Планирането на лечението се извършва, когато започнат да се появяват симптоми на болестта.

Видът на приложеното лечение също се променя в зависимост от тежестта на заболяването. Ако пациентът няма никакви симптоми, може да не се нуждае от лечение, но е необходимо болестта да се проследява чрез редовни прегледи.

За пациенти с множествен миелом с активни признаци на заболяването най-подходящият вид лечение се определя, като се вземат предвид фактори като възрастта на лицето, медицинската му анамнеза и стадият на болестта. Обикновено лечението се извършва чрез химиотерапевтични режими, включващи комбинация от няколко лекарства, прилагани венозно или под формата на таблетки, и профилактично антибиотично лечение. Целта тук е унищожаване на раковите клетки, намаляване на инфекцията и облекчаване на болките.

Освен това сред възможностите за лечение са лъчетерапията и химиотерапията, приложени за насочване срещу тумори, които растат поради натрупване на плазмени клетки, както и стероидите, използвани за намаляване на възпалението.