Маските ви да не засенчват душата ви!

Понякога, независимо от емоционалното си състояние, слагаме маски, за да не показваме какво има вътре в нас, да скрием и да изпълним възможно най-добре ролите, които носим. Важното е да свалим тези маски, когато дойде времето, и да предотвратим маските да завладеят душата ни…

Отделението по психиатрия на Hisar Hospital Intercontinental разясни „Маскираната депресия“, която се среща по-често при жените, отколкото при мъжете, и чиято основа е отричането.

Специалистите, които обръщат внимание, че депресията, която с навлизането на модерния живот се среща все по-често, при жените е два пъти по-честа, отколкото при мъжете, направиха следното изявление: „Основната причина за тази разлика е, че жените поемат повече роли и са изложени на социални условия. Модерният живот е като многолюдна театрална постановка, която натоварва човека с много роли. У дома, на работа, в социалния живот, със съпруга си, с децата си, със семейството си, с приятелите си превъплъщаваме се в различни роли на различни сцени. Да изпълняваме всичко това заедно, дори когато всичко върви добре, е сложно и трудно. Когато нещата тръгнат зле, поддържането на ролите става още по-трудно. Някои се оплакват и напускат пиесата, други се опитват да продължат играта въпреки всичко.“

Вземете предвид симптомите на депресията!

Двата основни симптома на депресията са депресивното настроение (тъга, угнетеност, липса на веселие) и липсата на удоволствие от живота. Към тях могат да се присъединят промени в съня и апетита, умора, отегчение или безпокойство. При хората с депресия може да има и песимизъм, неувереност, чувство за вина и обезценяване. Най-голямата тревога на лекарите при депресията е мисълта за самоубийство, защото грубо казано две трети от хората, които се самоубиват, са с депресия. Дълбочината на тези симптоми определя тежестта на депресията. Според тежестта депресията може да се класифицира като лека, средна или тежка. При тежките депресии връзката на човека с реалността може да се наруши. Депресията, особено когато не се лекува, има тенденция към повтаряне. Понякога може да придобие хроничен характер, а понякога ниска по тежест депресия може да се загнезди в характера на човека. Хората с депресия изглеждат угнетени. Лицата им са с тъжно или уморено изражение. Грижата им за себе си намалява. Затруднява се изпълнението на задълженията и отговорностите. Депресията може да се разбере дори само по израза на лицето. Промяната в човека лесно се забелязва в социалната среда. При тези, които възприемат „болестта“ като „слабост“, се среща скритата картина, наречена маскирана депресия.

Не пренебрегвайте особеностите на маскираната депресия!

Маскираната депресия е състояние, при което човекът отрича заболяването и към депресията се присъединяват по-скоро телесни симптоми, отколкото емоционални. Умора, промени в съня и апетита, нарушения в телесните функции и неясни болки са често срещани. Когато емоциите не се изразяват, се проявява тенденция към телесни оплаквания. Възприемането на заболяването се различава от човек на човек. Хората, които през целия си живот са поели ролята на „силни“ и по-скоро са помагали, отколкото са търсили помощ, могат да възприемат заболяването като „слабост“, „безсилие“, „неспособност“, „немощ“. Поради задължението да са силни и весели, дори когато са в депресия, те искат да продължат да се крият зад маска и да не нарушават представата, която са създали в обкръжението си. Целта им е да устоят на житейските трудности и да останат на крака. Отричат, че са в депресия. Затова се обръщат към други специалисти с телесни оплаквания. Отказват или подценяват посещението при психиатър. Ако случайно получат психологична помощ, близките им се учудват. Но всеки от нас има силни и слаби страни. Всеки от нас може от време на време да се нуждае от помощ. Понякога да бъдем „силни“ и да се опитваме да изглеждаме такива може да доведе до това да се пренебрегваме и да не можем да получим помощ. Срещата със слабите ни страни и способността да търсим помощ са показател за психическа зрялост. В лечението пациентите ни започват да се възстановяват, когато приемат тези си страни, освободят се от тежестите, под които са били смазани, и започнат сами да определят ролите си. Да бъдеш напълно силен е илюзия, точно както да бъдеш маскиран. Слабите страни ни сближават с другите; а когато човек се примири със собствените си слаби страни, той се сближава със себе си.