Какво представлява хроничната бъбречна недостатъчност? Симптоми, причини и методи на лечение

Какво представлява хроничната бъбречна недостатъчност?

Хроничната бъбречна недостатъчност е прогресивно влошаване на бъбречната функция, в резултат на което бъбреците не могат да филтрират отпадъците, токсините и излишните течности от кръвта. В първия стадий на хроничното бъбречно заболяване симптомите обикновено са неясни. В напредналите стадии обаче могат да се появят симптоми като нужда от често уриниране, гадене, задух и потъмняване на цвета на кожата. Въпреки че няма окончателно лечение за хроничната бъбречна недостатъчност, ранната диагностика и предприемането на необходимите мерки могат да помогнат за предотвратяване на прогресията на заболяването. Хроничната бъбречна недостатъчност е здравословен проблем, характеризиращ се с това, че бъбреците не могат да изпълняват жизненоважни функции като пречистване на отпадъците и поддържане на нормално кръвно налягане в резултат на постепенното им увреждане. Въпреки че в някои случаи бъбречната недостатъчност може да се появи остро, т.е. временно, тя най-често е хронична. С други думи, бъбречната недостатъчност е дългосрочен здравословен проблем, който обикновено се влошава с времето. Бъбреците, които се намират точно под ребрата от двете страни на гръбначния стълб и имат форма на боб, имат много функции в тялото. Някои от тях са:

Отстраняване на отпадъчните продукти и излишната вода от тялото,

Подпомагане на производството на червени кръвни клетки,

Подпомагане на поддържането на кръвното налягане под контрол,

Осигуряване на поддържането на водно-електролитния баланс,

Поддържане на здравето на костите.

Ако бъбреците са били постепенно увреждани в продължение на поне 3 месеца, единият или и двата бъбрека с течение на времето могат да станат неспособни да изпълняват гореизброените функции и могат да се появят симптоми на хронична бъбречна недостатъчност. Бъбречните заболявания често се наричат хронични. Основната причина за това е, че увреждането на бъбреците прогресира постепенно. Ако хроничното бъбречно заболяване не бъде диагностицирано в ранен етап и не се приложи подходяща процедура на лечение, може да се развие състояние на хронична бъбречна недостатъчност, известно още като краен стадий на бъбречно заболяване.

Какви са симптомите на хроничната бъбречна недостатъчност?

Признаците на хронична бъбречна недостатъчност в началото обикновено са леки. Симптомите могат да варират при отделните хора. Например, при децата симптомите на хронична бъбречна недостатъчност могат да включват забавяне на растежа и отслабване на двигателните умения. Основните симптоми, наблюдавани при пациентите, са:

Нужда от по-често уриниране,

Гадене и повръщане,

Липса на апетит,

Умора и отпадналост,

Уриниране на повече или по-малко количество урина,

Проблеми със съня,

Трудности с концентрацията,

Мускулни крампи поради водно-електролитен дисбаланс,

Оток на ръцете, стъпалата и глезените,

Сухота и сърбеж по кожата,

Високо кръвно налягане (хипертония),

Задух поради натрупване на течност в белите дробове в напредналите стадии,

Болка в гърдите поради натрупване на течност около сърцето,

Метален вкус в устата.

Симптомите в крайния стадий на хроничната бъбречна недостатъчност могат да включват също анемия, костни заболявания и неврологични заболявания.

Как се развива хроничната бъбречна недостатъчност?

Хроничната бъбречна недостатъчност може да възникне по много причини. Хронични здравословни проблеми като диабет и високо кръвно налягане заемат важно място сред причините за хронична бъбречна недостатъчност. Неконтролираният диабет, т.е. захарната болест, може да увреди кръвоносните съдове или нервите, водещи към бъбреците, и да причини бъбречно увреждане. Освен това хипертонията, т.е. преминаването на кръвта през съдовете под високо налягане, също може да доведе до увреждане на бъбреците с течение на времето. Съответно, основните причини за хронична бъбречна недостатъчност са:

Диабет тип 1 или тип 2,

Високо кръвно налягане,

Гломерулонефрит, т.е. възпаление на малките структури в бъбреците, наречени гломерули, които изпълняват филтрираща функция,

Интерстициален нефрит, характеризиращ се с възпаление на структурите, наречени тубули, чиято задача е да изпращат отпадъците, от които тялото няма нужда, в урината след абсорбиране на водата и органичните вещества в кръвта,

Поликистозна болест на бъбреците, генетично заболяване, при което в бъбреците се образуват кисти, пълни с течност,

Дълготрайна обструкция на пикочните пътища поради здравословни проблеми като увеличена простата или камъни в бъбреците,

Везикоуретерален рефлукс, който причинява връщане на урината обратно към бъбреците,

Често повтарящи се бъбречни инфекции.

В допълнение към гореизброените, съществуват разлики между остра бъбречна недостатъчност и хронична бъбречна недостатъчност. Докато хроничната бъбречна недостатъчност се развива с течение на времето поради гореспоменатите причини, острата бъбречна недостатъчност може да се появи в рамките на часове или дни поради причини като употреба на определени лекарства, заболявания на пикочните пътища или тежка дехидратация. Хроничните бъбречни заболявания са широко разпространен здравословен проблем, за който е известно, че засяга около 10-14% от населението в световен мащаб. Всеки може да се сблъска с хронична бъбречна недостатъчност по някаква причина. Въпреки това, някои фактори могат да увеличат риска от заболяването. Някои рискови фактори за хронична бъбречна недостатъчност са:

Диабет,

Сърдечно-съдови заболявания,

Фамилна анамнеза за бъбречно заболяване, като например поликистозна болест на бъбреците,

Напреднала възраст,

Дългосрочна употреба на болкоуспокояващи,

Автоимунни здравословни проблеми като лупус,

Вредни за здравето навици като тютюнопушене,

Освен това бременността също може да увеличи риска от бъбречно заболяване. По време на бременност скоростта на филтриране на бъбреците се увеличава с около 50%, за да се отстранят отпадъците и токсините, които биха могли да навредят на бебето. Ако преди бременността е имало бъбречно заболяване или бъбреците не могат да се адаптират достатъчно към бременността, по време на нея може да се развие хронична бъбречна недостатъчност.

Как се диагностицира хроничната бъбречна недостатъчност?

При хронична бъбречна недостатъчност симптоми като сърбеж, оток на глезените и потъмняване на цвета на кожата обикновено се появяват в напредналите стадии на хроничното бъбречно заболяване. В някои случаи специалистите могат да диагностицират заболяването по време на рутинен кръвен тест или изследване на урината. Сред диагностичните критерии за хронична бъбречна недостатъчност важно място заема eGFR тестът, т.е. кръвен тест, който измерва скоростта на гломерулна филтрация. eGFR тестът помага да се измери количеството кръв, което структурите в бъбреците, наречени гломерули, които действат като филтри, пречистват за една минута. При нормални условия резултатът от eGFR теста при здрави хора е над 90. Резултат под 15 показва, че бъбреците вече не могат да изпълняват функциите си. В този случай индикациите за хронична бъбречна недостатъчност могат да бъдат сериозни и пациентът може да се нуждае от диализа или бъбречна трансплантация.

Освен това специалистите могат да прибегнат до допълнителни кръвни изследвания, като например изследване на уреен азот в кръвта, или изследвания на урината, които помагат да се оцени дали има загуба на протеин. Основните методи за диагностика на хронична бъбречна недостатъчност могат да бъдат изброени, както следва:

Кръвни изследвания за оценка на скоростта на гломерулна филтрация и нивата на отпадъчни продукти като креатинин и урея в кръвта,

Изследване на урината за проверка за наличие на протеин (албумин) или кръв,

Образни изследвания като ултразвук, КТ урография, ЯМР за изследване на структурата на бъбреците.

В някои случаи специалистите могат да решат да вземат тъканна проба от бъбреците, т.е. да извършат бъбречна биопсия, за да разберат причината за увреждането на бъбреците.

Как се лекува хроничната бъбречна недостатъчност?

Стадиите на хроничната бъбречна недостатъчност са много важни за планирането на лечебния процес. Както подсказва името, хроничната бъбречна недостатъчност се отнася до бъбречно заболяване, което се влошава с времето. С други думи, няма окончателно лечение за заболяването. В началото специалистите обикновено прилагат лечебни процедури, насочени към овладяване на симптомите и предотвратяване на прогресията на заболяването. Ако хроничната бъбречна недостатъчност е причинена от здравословен проблем като диабет или хипертония, специалистите могат да започнат медикаментозно лечение за тези заболявания. Освен това могат да бъдат предписани диуретици (отводняващи лекарства), за да се подпомогне извеждането на излишните течности от тялото. Освен това някои проучвания показват връзка между хроничната бъбречна недостатъчност и витамин D. Според тези проучвания лечението с витамин D при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност може да намали риска от сериозни усложнения.

Когато хроничната бъбречна недостатъчност прогресира, бъбреците не могат да филтрират достатъчно токсините и излишните течности в тялото. В този случай пациентите могат да се нуждаят от лечебни процедури като диализа или бъбречна трансплантация, за да оцелеят. Съответно, основните методи за лечение на хронична бъбречна недостатъчност в напреднал стадий са:

Диализа: Диализата, която може да се извършва по два различни метода – хемодиализа и перитонеална диализа, помага за пречистване на кръвта, като поема функциите на бъбреците. При хемодиализата кръвта се пречиства чрез специална машина и се връща в кръвообращението. При перитонеалната диализа в коремната кухина на пациента се поставя малка тръбичка. Чрез този катетър в коремната кухина се вкарва диализен разтвор. Течността остава в коремната кухина за определено време, филтрира вредните вещества от кръвта и след това се извежда чрез същия катетър.

Бъбречна трансплантация: Окончателният метод за лечение при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност е бъбречната трансплантация. Трансплантацията може да се извърши с бъбрек, взет от жив донор с тъканна съвместимост с пациента или от донор в състояние на мозъчна смърт. По време на операцията по трансплантация новият бъбрек се поставя в слабинната област на пациента. Няма нужда от отстраняване на болния бъбрек. След трансплантацията пациентът може да се наложи да приема имуносупресивни лекарства доживотно, за да се предотврати отхвърлянето на органа.

Може да се наложи и промяна в хранителния режим при хронична бъбречна недостатъчност. Специалистите препоръчват ограничаване на дневния прием на натрий (сол) до по-малко от 1 чаена лъжичка, включително солта в консумираните храни и напитки. Освен това, в зависимост от резултатите от кръвните изследвания, специалистите могат да ограничат консумацията на храни, съдържащи минерали като калий, фосфор и калций. Освен това може да се наложи спазване на диета с по-ниско съдържание на протеини, за да се сведат до минимум нивата на отпадъчни продукти в кръвта. Примерна диета при хронична бъбречна недостатъчност може да бъде следната:

Вместо храни с високо съдържание на калий като портокали, картофи, спанак и домати, се предпочитат зеленчуци и плодове като зеле, моркови, зелен фасул, грозде и ягоди,

Вместо храни с високо съдържание на протеини като месо, яйца, мляко, сирене, се набляга на зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни.

Спазването на лечебния план, изготвен от лекарите, може да помогне за предотвратяване на прогресията на заболяването.

Често задавани въпроси

Здравословни проблеми като поликистозна болест на бъбреците, които могат да причинят хронична бъбречна недостатъчност, са с генетичен произход, но хроничната бъбречна недостатъчност може да възникне поради много причини, включително навици на начина на живот, хронични заболявания като диабет и хипертония, и възпаление на бъбреците. С прогресирането на хроничната бъбречна недостатъчност тя може да доведе до различни усложнения в тялото. На първо място сред тях са високо кръвно налягане, анемия, костни заболявания, натрупване на течност в белите дробове, увреждане на нервите и електролитни дисбаланси. Освен това неконтролираното високо кръвно налягане може да увеличи риска от сърдечни заболявания. Хроничната бъбречна недостатъчност се класифицира в пет стадия според теста за скорост на гломерулна филтрация (GFR), който оценява филтриращия капацитет на бъбреците. В първия стадий GFR е над 90 mL/min/1.73 m². Въпреки че бъбреците изглеждат работещи нормално, могат да се появят симптоми като загуба на протеин в урината. Във втория стадий GFR спада до диапазона 60-89 mL/min/1.73 m² и започва да се наблюдава лека загуба на бъбречна функция. Бъбреците все още могат да филтрират отпадъците, но при някои пациенти може да има симптоми като високо кръвно налягане или лека загуба на протеин в урината. В третия стадий GFR спада до диапазона 30-59 mL/min/1.73 m² и се развива умерена бъбречна недостатъчност. На този етап пациентите могат да почувстват симптоми като умора, подуване и промени в количеството урина.

В четвъртия стадий GFR спада до ниво 15-29 mL/min/1.73 m² и се наблюдава тежка бъбречна недостатъчност. Бъбреците вече не могат да пречистват достатъчно отпадъците от тялото. В резултат на това могат да се наблюдават повишаване на кръвното налягане, анемия, костни заболявания и значително влошаване на общото здравословно състояние. И накрая, в петия стадий GFR е под 15 mL/min/1.73 m². Тази картина се нарича краен стадий на бъбречна недостатъчност. На този етап пациентът се нуждае от лечения като диализа или бъбречна трансплантация, за да оцелее. Ако хроничната бъбречна недостатъчност не се лекува в ранен етап, бъбреците могат постепенно да загубят функцията си напълно и да възникне нужда от бъбречна трансплантация. За разлика от острата бъбречна недостатъчност, хроничната бъбречна недостатъчност обикновено прогресира постепенно. Поради тази причина в началото е трудно пациентите да забележат симптомите. Ранната диагностика и предприемането на необходимите мерки могат да забавят процеса на прогресия на заболяването.

Хроничната бъбречна недостатъчност може да не дава симптоми в ранен етап, но ранната диагностика е от критично значение за предотвратяване на прогресията на заболяването.

Ако изпитвате симптоми като често уриниране, умора, сухота по кожата, свържете се незабавно със специалистите по нефрология на Hisar Hospital Intercontinental.

Запишете час | Научете повече за Отделението по нефрология