Какво представлява фасетният синдром? Симптоми, причини и методи на лечение

Фасетният синдром е състояние, което се развива в резултат на увреждане с течение на времето на малките стави (фасетни стави), разположени в задната част на гръбначния стълб и осигуряващи връзка между прешлените, като често води до болки в кръста или шията. Тези стави осигуряват както подвижност, така и стабилност на гръбначния стълб. Въпреки това, когато поради различни причини в тези стави настъпи износване, възпаление или механично увреждане, болката става неизбежна. Докато за много хора тази болка може да бъде преходна, в някои случаи тя може да стане толкова силна и постоянна, че да затрудни ежедневието. По-конкретно, засилването на болката при продължително седене, стоене прав или внезапни движения на кръста е сред ясните признаци на този синдром.

Какво представлява фасетният синдром?

Фасетният синдром е болезнено състояние, което възниква в резултат на структурно увреждане, износване или възпаление на фасетните стави в гръбначния стълб с течение на времето. Тези малки стави, разположени в задната част на прешлените, осигуряват на гръбначния стълб както гъвкавост на движението, така и стабилност. Въпреки това, дегенеративните промени, които се развиват в тези стави поради различни причини, засягат нервните окончания заедно с околните тъкани и водят до болка, особено в областта на кръста или шията, която се засилва при движение. Цервикалният фасетен синдром се развива в резултат на дегенерация на малките стави в шийните прешлени и причинява болка при движения на главата и шията.

Какви са симптомите на фасетния синдром?

Въпреки че фасетният синдром най-често се появява в областта на кръста и шията, той може да засегне всеки сегмент на гръбначния стълб. Симптомите на фасетния синдром включват локализирана болка в кръста или шията, скованост, сутрешна скованост и дискомфорт, който се засилва при движение. В същото време дисковата херния и фасетният синдром могат да се появят едновременно. Това състояние може да затрудни разграничаването на болките с произход от диска и тези с произход от ставите. Симптомите могат да варират от човек на човек, но обикновено се открояват следните оплаквания:

Локализирана, тъпа или глуха болка в областта на кръста или шията,

Дискомфорт, който се засилва при продължително стоене прав или седене,

Болка, която става по-изразена при движения на навеждане назад,

Мускулни спазми,

Ограничено движение на гръбначния стълб, намалена гъвкавост,

Понякога болка, която се разпространява към седалището, бедрата или раменете (но обикновено не слезе под коляното).

Тези симптоми могат да се влошат с времето и да станат хронични. Особено типично е засилването на болката след събуждане сутрин или след продължително обездвижване.

Какви са причините за фасетния синдром?

Основната причина за появата на фасетния синдром е износването, амортизацията или възпалението на фасетните стави в гръбначния стълб с течение на времето. Тези стави осигуряват свързването на прешлените един с друг по здравословен начин с напредването на възрастта и дават възможност за подвижност на гръбначния стълб. С напредването на възрастта обаче хрущялната тъкан в тези зони започва да изтънява. Ставните повърхности, които губят своята хлъзгавост и еластичност, се трият една в друга с течение на времето, което създава предпоставки както за механични увреждания, така и за възпалителни реакции. В резултат на това в ставата се развиват промени, които водят до болка, скованост и ограничаване на движението. Въпреки че стареенето е най-честата причина за този процес, то не е единственият отговорен фактор. Фактори, които често се срещат в ежедневието, като прекарани травми, неправилни навици на стойката, продължителна работа на бюро, носене на тежки товари, също могат да увеличат натоварването върху ставите и да отключат синдрома. При хора, които извършват работа, която постоянно напряга гръбначния стълб, или при спортисти, дегенерациите на фасетните стави могат да се наблюдават в по-ранна възраст. В същото време вродени изкривявания на гръбначния стълб като сколиоза или минали операции на гръбначния стълб също могат да нарушат структурния баланс на фасетните стави и да ускорят развитието на синдрома. Всички тези фактори с времето се превръщат в порочен кръг, водещ до възпаление и болка в ставата.

Как се поставя диагнозата фасетен синдром?

Диагнозата на фасетния синдром започва предимно с вземането на подробна анамнеза на пациента. Лекарят внимателно разпитва къде точно се усеща болката, кога е започнала, с кои движения се засилва или намалява и как се отразява на качеството на живот на пациента. След това с физикален преглед се оценява обектът на движение на гръбначния стълб и се наблюдава при кои позиции се провокира болката. По-конкретно, болката, която се засилва, когато пациентът наведе кръста или шията си назад, може да подскаже за проблем с произход от фасетните стави. За поставяне на точна диагноза обаче се прибягва и до образни изследвания. Рентгенографията може да разкрие структурни промени или шипове в гръбначния стълб, докато ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) дава по-подробна информация за състоянието на меките тъкани. В някои случаи дегенерацията на ставните повърхности може да се види по-ясно с компютърна томография (КТ). Един от най-решаващите методи за диагноза е диагностичната фасетна ставна блокада. При този метод около предполагаемата фасетна става се инжектира локален анестетик. Ако след инжекцията болката на пациента значително намалее, се потвърждава, че проблемът произхожда от тази става. Тази процедура е от голямо значение както за потвърждаване на диагнозата, така и за изготвяне на план за лечение.

Как се лекува фасетният синдром?

Лечението на фасетния синдром се планира с физиотерапия, медикаменти и при необходимост приложения на инжекции в зависимост от нивото на оплакванията на пациента. Първостепенната цел на лечението е овладяване на болката, запазване на ставните движения и повишаване на качеството на живот на пациента. На първия етап обикновено се прилага медикаментозно лечение. За облекчаване на болката и възпалението се използват нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС). За отпускане на мускулните спазми могат да се дадат мускулни релаксанти, а при силни болки – болкоуспокояващи лекарства за кратък период от време. Тези лекарства обаче осигуряват временно облекчение и не предлагат трайно решение. Наред с медикаментозното лечение, процесът на физиотерапия и рехабилитация е от изключително значение. Упражненията, които укрепват мускулите около гръбначния стълб, упражненията за корекция на стойката и движенията за повишаване на гъвкавостта спомагат както за намаляване на болката, така и за предотвратяване на бъдещи повторни натоварвания. Упражненията при фасетен синдром трябва да бъдат насочени към укрепване на поддържащите гръбначния стълб мускули и увеличаване на обема на движение на ставите. Физическите движения при фасетен синдром трябва да включват специално упражнения за разтягане, баланс и корекция на стойката, а плуването е препоръчително упражнение, тъй като водата намалява натоварването върху гръбначния стълб и работи с мускулите. Някои упражнения обаче трябва да се изпълняват внимателно. Например, кляканията (squat) и фасетният синдром могат да увеличат натоварването върху лумбалните прешлени, ако не се изпълняват внимателно; поради тази причина движението трябва да се прилага с правилна техника и под наблюдение на специалист. Освен това методи като мануална терапия, приложения с топло-студено и електротерапия също могат да бъдат подпомагащи. Ако с тези методи не бъде постигната достатъчна полза, на преден план излизат интервенционалните лечебни опции. Една от тях е фасетната ставна инжекция. Във вътрешността на целевата става се прави инжекция на локален анестетик и стероид. Това приложение може едновременно временно да намали болката и да подкрепи точността на диагнозата. При пациенти, търсещи по-дълготрайно решение, може да се приложи радиочестотна аблация. При този метод нервите, пренасящи болката, се деактивират със специална топлинна енергия и по този начин предаването на болката се прекъсва.

Хирургическата намеса е рядко прибягван вариант и обикновено се обмисля в случаите, когато всички останали методи са неефективни и качеството на живот е сериозно нарушено. Въпреки това, повечето пациенти могат да се отърват от болките си без необходимост от хирургическа намеса с правилния план на лечение. Важното по време на процеса на лечение е пациентът да преразгледа начина си на живот, да прави редовни упражнения и да се научи да се движи по начин, който предпазва гръбначния стълб.

Често задавани въпроси

Фасетният синдром се проявява с глухи и постоянни болки, които се провокират от определени движения и обикновено се усещат в долната или горната част на гръбначния стълб. Усещането за скованост и болка в областта на кръста или шията, особено когато ставате от леглото сутрин или след продължително обездвижване, е един от отличителните белези на този синдром. Болките с произход от фасетните стави се различават от острите и пронизващи болки, наблюдавани при притискане на нерви. Те имат по-скоро тъп характер, който се засилва с времето и се провокира от някои движения. Следователно внимателното разглеждане на типа болка и начина, по който тя възниква, играе голяма роля за разбирането на синдрома. Болката във фасетната става се проявява с болки, специфични за региона, където са засегнати ставите на гръбначния стълб. Най-често срещаната форма е тази, която засяга лумбалната (кръстната) област, и фасетният синдром, който се развива тук, води до локализирани болки в долната част на кръста. Тази болка понякога може да се разпространи към седалището или горната част на бедрото. Обикновено обаче тя не преминава под нивото на коляното. Увлечението на шийните фасетни стави в областта на шията може да покаже отражение към раменете или лопатката заедно с болката, усещана в задната част на врата. Рядко може да се наблюдава и в гръдната (торакална) област. Особено ако болката стане изразена, когато кръстът или шията се наведат назад, тоест когато се окаже натиск върху гръбначния стълб, това показва заболяване с произход от фасетната става. Тоест, мястото на болката и начинът, по който тя се разпространява в тялото, са от голямо значение за лекаря да постави правилна диагноза. Фасетният синдром е дегенеративно състояние, което се развива до голяма степен в зависимост от възрастта. С остаряването на човешкото тяло хрущялните структури в гръбначния стълб се амортизират и с течение на времето губят своята еластичност. В този процес фасетните стави се износват и амортизират поради постоянните натоварвания, на които са изложени. С изтъняването на хрущялната тъкан ставните повърхности започват да се трият повече една в друга. Това води до възпаление и болка. Фасетната ставна блокада е минимално инвазивна процедура, използвана както за поставяне на диагноза, така и за осигуряване на лечение. Когато се използва с диагностична цел, лекарят инжектира локален анестетик около предполагаемата фасетна става. Ако болката на пациента намалее значително за кратко време след инжекцията, това показва, че болката наистина произхожда от тази става. Когато се прави с лечебна цел, към инжекцията се добавя известно количество кортикостероид с цел едновременно намаляване на болката и укротяване на възпалителния процес в тази зона. Въпреки че ефектът варира от човек на човек, при някои пациенти той може да осигури облекчение, продължаващо седмици или месеци. Фасетната ставна инжекция обикновено е ефективен метод, приложен за облекчаване на болката и намаляване на възпалението. Тя обаче не е трайно решение. След инжекцията болката може да олекне за няколко седмици или месеци, а при някои пациенти този период може да бъде и по-дълъг. Тъй като обаче основният дегенеративен процес продължава, е възможно болката да се върне с течение на времето. За пациенти, очакващи трайност, инжекцията осигурява по-скоро временно облекчение. В дългосрочен план тя трябва да бъде подкрепена с упражнения и промени в начина на живот. Фасетният синдром не е заболяване, застрашаващо живота. Но ако не се лекува, той може сериозно да влоши качеството на живот. Постоянната болка, ограничението на движението и проблемите със съня могат да окажат отрицателно влияние върху физическото и психологическото здраве на човека. Следователно опасността му се състои не толкова в това да бъде фатален, колкото в създаването на хронична картина, която затруднява ежедневието. Физиотерапията е един от най-ефективните методи за лечение на фасетния синдром. Физическите движения при фасетния синдром трябва да включват специално упражнения за разтягане, баланс и корекция на стойката. Редовно прилаганите физиотерапевтични програми укрепват мускулите около гръбначния стълб, коригират нарушенията на стойката и намаляват натоварването върху ставите. Въпреки че синдромът не изчезва напълно, благодарение на физиотерапията симптомите могат да бъдат овладени и качеството на живот на пациента да се повиши значително. Фасетният синдром, тъй като е дегенеративно заболяване, има тенденция да прогресира с времето. Особено ако не се лекува или ако се поддържа начин на живот, който натоварва гръбначния стълб, болките могат да зачестят и да станат по-силни. Въпреки това с ранна диагноза и правилно лечение тази прогресия може да бъде забавена и държана под контрол за дълго време. Препоръчва се почивка през първите няколко часа след фасетна ставна блокада. В мястото на инжектиране може да има лека болка, синини или усещане за изтръпване. Това обикновено е временно. В деня на процедурата трябва да се избягват тежки физически активности и зоната да се поддържа чиста. Ако в рамките на няколко дни болката се засили или се появят неочаквани реакции, задължително трябва да се потърси лекар. Препоръчва се почивка през първите няколко часа след фасетна ставна блокада. В мястото на инжектиране може да има лека болка, синини или усещане за изтръпване. Това обикновено е временно. В деня на процедурата трябва да се избягват тежки физически активности и зоната да се поддържа чиста. Ако в рамките на няколко дни болката се засили или се появят неочаквани реакции, задължително трябва да се потърси лекар.

Фасетният синдром е заболяване, което може да се повтаря. Симптомите могат да се върнат, особено в случай на продължаване на движенията, напрягащи гръбначния стълб, прекъсване на физиотерапията или поддържане на погрешни навици на стойката. Ето защо периодът след лечението е също толкова важен, колкото и самото лечение.

Не подценявайте болката заради здравето на вашия гръбначен стълб!

Ако изпитвате постоянна болка в областта на кръста или шията, консултирайте се със специализираните лекари на Hisar Hospital Intercontinental, за да научите индивидуалните варианти за диагноза и лечение за вас.

Запазете час или се свържете с нашата клиника по физиотерапия и рехабилитация.