Какво представлява диабетната нефропатия? Симптоми, стадии, методи за диагностика и лечение

Диабетна нефропатия

Диабетната нефропатия е едно от сериозните усложнения, причинени от диабет тип 1 и тип 2. Нарича се още диабетно бъбречно заболяване или бъбречно заболяване, свързано с диабет. Това състояние, което влияе неблагоприятно върху филтрационната способност на бъбреците, може да бъде предотвратено или забавено чрез ранно лечение. Диабетната нефропатия, която води до нарушения в бъбречната функция, може да доведе до невъзможност за адекватно отстраняване на излишните течности и отпадни продукти от тялото. В този случай диабетната нефропатия може да причини отоци, натрупване на електролити и отпадни вещества. За превенцията и лечението на диабетната нефропатия от голямо значение е поддържането на здравословен начин на живот и поддържането на диабета и хипертонията на оптимални нива. Диабетното бъбречно заболяване може да бъде класифицирано на стадии и въз основа на тях се планира лечението. При случаи, които не се лекуват, рискът от краен стадий на бъбречна недостатъчност може да бъде висок. Бъбречната недостатъчност е сериозен здравословен проблем, застрашаващ живота.

Какво представлява диабетната нефропатия?

Диабетната нефропатия е здравословен проблем, който може да възникне при пациенти с диабет и засяга бъбреците. Тя засяга около 30% от пациентите с диабет и е една от честите причини за бъбречна недостатъчност. Може да се появи както при случаи на диабет тип 1, така и при диабет тип 2. Въпреки това, по-голямата част от случаите на диабетна нефропатия се състоят от лица с диабет тип 2. Въпреки че механизмът на развитие на нефропатията не може да бъде точно установен, може да се съобщи, че няколко фактора са ефективни. Възпалението, тъканната хипоксия, системата ренин-ангиотензин и уврежданията от метаболитно активиране могат да играят роля в развитието на диабетната нефропатия. Обикновено тя може да се прояви с повишена GFR (скорост на гломерулна филтрация). След това може да се наблюдава микроалбуминурия, при която отделянето на албумин с урината е в нива от 30-300 mg/ден.

Бъбреците изпълняват функцията да филтрират редовно отпадните вещества, намиращи се в тялото и кръвта. В допълнение към филтрирането на отпадни вещества като урея, креатинин, токсини и др., те помагат за установяването на водно-електролитния баланс. Тези процеси се извършват от милиони нефрони, разположени във всеки от двата бъбрека. Гломерулите, разположени в нефроните, се състоят от снопчета малки кръвоносни съдове. Гломерулът, който е първата зона, където се филтрира кръвта, е полупропусклив. Благодарение на тази характеристика се осигурява отделянето на вода и разтворими във вода отпадни вещества чрез урината. При лица с диабет, голямото количество глюкоза в кръвообращението може да увреди гломерулната мембрана и нефроните. Увреденият гломерул не може да филтрира отпадните вещества, както трябва, и токсините започват да се натрупват в тялото. При бъбречно заболяване, свързано с диабет, бъбреците могат да бъдат с нормални или по-големи размери.

Какви са симптомите на диабетната нефропатия?

Свързаната с диабета нефропатия може да не показва ясни симптоми в ранен етап. Симптомите на нефропатията често не се появяват, докато не бъдат засегнати 80-90% от бъбреците. В напредналите стадии диабетната нефропатия може да се прояви главно чрез следните симптоми:

Неконтролируема хипертония,

Отоци по лицето, ръцете, краката и глезените,

Гадене и повръщане,

Липса на апетит,

Задух,

Сухота и сърбеж по кожата,

Пенеста урина,

Умора и отпадналост,

Проблеми с концентрацията,

Объркване,

Мускулни крампи.

Патологичните стадии на диабетната нефропатия могат да включват различни симптоми. Освен това пациентите с бъбречни заболявания, свързани с диабет, могат да покажат признаци и характеристики, подобни на тези на хората с диабет. Симптомите, свързани с диабета, могат да включват:

Често уриниране,

Честа жажда,

Често чувство на глад,

Изтръпване и мравучкане,

Замъглено зрение или частична загуба на зрение,

Изтощение,

Замайване,

Необяснима загуба на тегло.

Освен това честите инфекции, акантозис нигриканс и диабетно стъпало са други симптоми, които могат да се наблюдават при пациенти с диабетна нефропатия. В същото време засилването на хипертонията може да допринесе за развитието на диабетна нефропатия.

Какви са стадиите на диабетната нефропатия?

По време на развитието и протичането на диабет тип 1 и 2 могат да настъпят различни промени в бъбречните функции. При лица с диабет се отбелязват поредица от етапи в развитието на нефропатията и в зависимост от прогресията се прави класификация на диабетната нефропатия. Стадиите на диабетната нефропатия, които имат 4 основни етапа, могат да бъдат обяснени по следния начин:

Стадий 1 (Стадий на хиперфункция и хипертрофия): В този стадий скоростта на гломерулна филтрация (GFR) може да се увеличи. Особено при около 20-40% от лицата с диабет тип 1 може да се наблюдава висока GFR по време на диагностичния процес. Също така в този стадий може да се наблюдава уголемяване на бъбреците с хиперфункция. Това събитие, наречено хипертрофия, е обратимо състояние. Въпреки че нивото на албумин, отделян с урината, се е повишило, микроалбуминурия все още не се е образувала. Стадий 1 на диабетната нефропатия може да бъде овладян чрез диетично лечение, инсулин и допълнителни терапии.

Стадий 2 (Тих стадий): Може да се развива тихо в продължение на много години (5-15 години) и да не показва сериозни симптоми. По-голямата част от пациентите могат да останат в този стадий през целия си живот. Поради хиперфилтрацията, GFR остава висока, но количеството албумин в урината е в нормални граници. Въпреки това, по време на физическо натоварване може да се появи микроалбуминурия. Поддържането на кръвната захар на оптимално ниво и проследяването ѝ, диета с ограничено съдържание на протеини и управлението на хипертонията са целите на лечението в този стадий.

Стадий 3 (Стадий на начало на диабетна нефропатия): Около 80% от пациентите в този стадий могат да бъдат изложени на риск от развитие на нефропатия в рамките на 10-15 години. GFR може да бъде в нормални или високи стойности. При около 60% от случаите може да се наблюдава повишаване на кръвното налягане. Специфичният му симптом е постоянен и необичайно висок албумин (>20 μg/мин и