Хиперактивност при децата: какво представлява и какви са методите на лечение?

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е хронично поведенческо разстройство, което засяга голям брой деца в целия свят и обикновено продължава и в зряла възраст. Хиперактивността обикновено се диагностицира в ранна възраст. Макар че родителите често определят всяко подвижно дете като хиперактивно, за разлика от общоприетото схващане, СДВХ е по-сериозно състояние. Това е така, защото разстройството е хронично и тези хора се нуждаят от проследяване през целия си живот. Затова е важно процесът на хиперактивност да се наблюдава редовно от специалисти лекари. Ако хиперактивността при децата се лекува по подходящ начин, симптомите могат да намалеят. В противен случай симптомите продължават и могат да възникнат проблеми с адаптирането на децата към обществото в бъдеще.

Какво представлява хиперактивността при децата?

Хиперактивността при децата е медицинско поведенческо разстройство, което трябва да се има предвид, тъй като може пряко да повлияе на бъдещето на детето. Мозъчната дейност на хиперактивното дете се различава от тази на нормалното дете. Освен това е известен факт, че при децата с хиперактивност участъците на мозъка, които контролират поведението, се развиват по различен начин. Хиперактивните деца може да изглеждат по-неспокойни в сравнение с другите, когато ги наблюдаваме отвън. Особено им е трудно да се концентрират върху нещо и имат тенденция да действат според импулсите си.

Хиперактивността при децата може да се установи в ранния бебешки период и често става по-забележима в училищна възраст. Повечето диагнози се поставят при деца под 12-годишна възраст. Ако обаче семейството не обръща внимание на състоянието или не го приема сериозно, тази възраст може да се отмести към по-късни години. Дори в редки случаи диагнозата хиперактивност може да се постави и в зряла възраст. Точната причина за хиперактивността не е известна, но се смята, че може да е свързана със семейната среда. Освен това преждевременните раждания, настъпили преди 37-ата седмица от бременността, ниското тегло при раждане, употребата на цигари или алкохол по време на бременност могат да повишат риска от хиперактивност.

Какви са симптомите на хиперактивността при децата?

Хиперактивността при децата може да се прояви с много симптоми. Някои родители приемат това състояние сериозно и се консултират с лекар специалист в областта. Това е най-подходящият подход и е необходим за здравословното развитие на детето и за неговото лечение. Хиперактивността при децата може да се прояви със симптоми като прекомерна подвижност, неспособност за контрол над поведението, говорене повече от необходимото, постоянно движение на ръцете и краката, доброволно или недоброволно. Симптомите се разглеждат по два различни начина – като невнимателност и импулсивност. Симптомите на хиперактивност при децата могат да бъдат изброени както следва:

Неспособност да се отдадат на игри и дейности, изискващи внимание,

Много често допускане на грешки, неспособност да се изпълни дадена задача и оставянето ѝ недовършена, неспособност да се слуша събеседникът, докато се общува,

Съпротива срещу изпълнението на домашните задания в училище и усвояването на учебното съдържание,

Често губене на личните вещи, забравяне на задачите, които трябва да се изпълнят по-късно,

По-голяма подвижност от необходимото, неспособност да остане неподвижен дълго време на определено място,

Тичане по предметите, говорене в голямо количество и изпълненост с неизчерпаема енергия,

Опит да се отговори на въпрос, без да е изслушан докрай,

Действие без обмисляне на последствията от поведението,

Когато има насилие над брат или сестра, неподчинение на указанията на майката и бащата, извършване на потенциално опасни действия без обмисляне.

Какви са методите на лечение?

Хиперактивността при децата е поведенческо разстройство, което може да се лекува чрез сътрудничество между семейството, училището и специалист лекар. За планирането на лечението се взема предвид жизненото пространство на детето. При планирането трябва да се действа в рамките на възможностите на семейството. През целия период на лечение е изключително важно детето да не бъде емоционално наранено. Защото на тази възраст евентуална емоционална травма може да повлияе негативно на бъдещето на индивида. Именно поради тези причини лечението трябва да се провежда под консултацията на специалист лекар в областта. Важно е и детето да бъде информирано за хода на лечението. Защото едно от важните условия за успеха на лечението е самото дете.

През целия период на лечение лекарствата и поведенческите методи се прилагат заедно. Но лекарството може да не е необходимо за всяко дете. Опасенията на семействата относно употребата на лекарства са сред често срещаните ситуации. Най-важното нещо, което не трябва да се забравя тук, е, че лечението протича като едно цяло. Поведенческата терапия, обучението за социални умения и психотерапията продължават заедно с медикаментозното лечение. Ако в случай, при който е необходимо лекарство, се избегне приемането му, лечението може да се удължи или да е неуспешно. Тъй като процесът се води от опитен екип, всички ефекти на лекарствата се оценяват по най-точен начин. Затова семействата трябва да допринасят за провеждането на лечението в сътрудничество с лекаря и с детето си. В по-нататъшните етапи на лечението поведението, свързано с хиперактивността, намалява и детето може да води по-щастлив живот.

Често задавани въпроси

Хиперактивността при децата е поведенческо разстройство, което семействата може да тълкуват погрешно. Затова в съзнанието на родителите има много въпроси по тази тема. Някои от тях могат да бъдат изброени така: Хиперактивността при децата започва да се проявява, когато детето придобие физическа самостоятелност и започне да говори. Преди този период е трудно да се разпознаят симптомите, тъй като движенията и речта на детето са ограничени. Особено при дете в начална училищна възраст е по-лесно да се постави диагноза хиперактивност, тъй като през този период симптомите се проявяват много ясно. Хиперактивността може да се появи и в бебешката възраст. За да бъде забелязана, се вземат предвид плачовете на бебето. Хиперактивно бебе плаче повече от необходимото и е по-подвижно от другите бебета. Когато се събуди, е по-трудно да бъде успокоено. Спи на по-кратки периоди, вместо в дълбок сън. Въпреки че мускулите му все още не са достатъчно развити, през първите месеци проявява тенденция да пълзи. Все пак поставянето на диагноза хиперактивност в бебешката възраст е по-трудно в сравнение с други възрасти. Децата по природа се движат повече от възрастните. За семействата, които са по-активни, това подвижно поведение на децата може да се приема като нормално. Но родители, които са по-малко активни в ежедневието си, когато детето е малко по-подвижно, са склонни да правят извод за хиперактивност. Това обаче не означава, че детето е хиперактивно. Затова, преди да наречете всяко подвижно дете хиперактивно, е най-правилно да се консултирате с лекар специалист в областта.

Хиперактивността при децата може да се прояви с много симптоми, като прекомерна подвижност, затруднения с концентрацията, нарушения на вниманието и др. Тези деца могат да извършват много действия, без да мислят за последствията. Такива действия могат да доведат до физически наранявания. Но твърдението, че хиперактивността при децата е пряко вредна за организма, не е вярно. Хиперактивността при децата може да се контролира с подходящи методи на лечение. По време на лечението обаче семейството, детето и училището, както и експертният екип, трябва да работят в сътрудничество. Особено важно е състоянието, в което се намира детето, да му бъде обяснено по подходящ начин. Такова дете подкрепя лечението заедно със семейството и лекаря си. Така хиперактивността може да бъде лекувана по контролиран начин. Хиперактивността се появява в резултат на съчетание от психологически, биологични, генетични, социални фактори и др. и е хронична. Но при съвременните методи на лечение процентът на успех е доста висок. Хиперактивността при децата може да бъде лекувана и да се постигнат успешни резултати. Освен това приемането на състоянието от детето, участието му в лечението, съзряването, използването на натрупания опит и постепенното развиване на самосъзнание и способност за самодисциплина помагат хиперактивността да загуби силата си. Положителното протичане на процеса заедно с лекарствата, предписани от специалист лекар, може да предотврати хиперактивността да стане постоянна. Така детето може да води по-здравословен живот като възрастен. Диагнозата хиперактивност при дете се поставя от специалисти и опитни лекари в областта. Защото някои семейства могат да приемат всяко подвижно дете за хиперактивно. Но ако симптомите на хиперактивност при децата са доста изразени и състоянието влияе негативно на живота на детето, е необходимо да се направи преглед без забавяне. Когато се потърси помощ в болница, най-често лекарят насочва детето към специалист – педиатър-невролог, психолог, психиатър или детски специалист по развитие и поведение. Така лечението може да се проведе с подкрепата на подходящи лекари. За хиперактивността съществуват много дефиниции. Някои източници описват хиперактивността като психологично заболяване, при което децата не могат да контролират поведението си. Освен това за хиперактивността широко се използва и понятието невроразвитийно разстройство или поведенческо разстройство. Независимо от определението, СДВХ е здравословен проблем, който трябва да се лекува, когато засяга живота на детето. В противен случай прекомерните действия на детето могат да доведат до сериозни проблеми, като самонараняване и вреда за околните. Хиперактивността при децата вече може да бъде коригирана с днешните методи на лечение. Чрез комбиниране на лекарствени и терапевтични методи могат да се постигнат успешни резултати. Лечението има за цел да смекчи симптомите и да помогне на детето по-лесно да се адаптира към ежедневието. Някои семейства искат само терапия, но лекарството и терапията заедно дават най-добри резултати. Лечението обикновено се организира от специалист, например детски лекар или психиатър. По време на лечението е важно семейството да подкрепя детето, а учителят в училище да сътрудничи. Защото хиперактивните деца може да не бъдат толерирани от връстниците си. За предотвратяването на това е необходима подкрепата на семейството и на учителя. Така лечението може да се води по подходящ начин и хиперактивността да се коригира. Всеки родител иска детето му да расте и да се развива по най-здравословния начин. Но поради генетични, семейни, околни, биологични и други причини могат да възникнат нежелани състояния. Хиперактивността при децата е сред тях. Важно е семействата да приемат хиперактивността сериозно, да се запишат за час при специалист лекар и да заведат децата си на преглед без забавяне. Така детето може да се върне към добро здраве и да води по-щастлив живот.