Натрупването на течност в средното ухо е най-важната причина за загуба на слуха при децата

Натрупването на течност в средното ухо, което е по-често при децата в училищна възраст и с което родителите се обръщат към лекар с оплаквания като „Детето ми не ме чува, отговаря безразлично на въпросите ми, напоследък гледа телевизия много по-отблизо.“, разгледахме с проф. д-р Тайфун Апухан, специалист по ушни, носни и гърлени болести и хирургия на главата и шията от Hisar Hospital Intercontinental…

Какво представлява натрупването на течност в средното ухо?

Това е вид възпаление на средното ухо, което се характеризира с натрупване на течност зад здравата тъпанчева мембрана, без общи и локални признаци и симптоми на инфекция.

Как се различава остър отит от натрупване на течност в средното ухо?

След излекуване на остър отит на средното ухо в средното ухо може да остане течност зад здравата тъпанчева мембрана. Течността изчезва при 52% от случаите в рамките на четири седмици и при 80% в рамките на осем седмици. Затова течност, останала в средното ухо след атака на отит, се приема за натрупване на течност в средното ухо и започва процес на лечение само ако премине критичния срок от три месеца. Тоест пациентът не се оплаква от болка и течение от ухото, температура или подобни оплаквания.

Какви са симптомите на натрупването на течност в средното ухо?

Най-големите оплаквания на родителите са, че детето им не им отговаря, отговаря с безразлични отговори на въпросите им и гледа телевизия много отблизо. Реакцията на детето към звук намалява. При децата, които посещават ясла и детска градина, учителите забелязват, че детето не чува. Родителите съобщават, че при повтарящи се инфекции на горните дихателни пътища слуховата загуба се увеличава. При двустранните случаи загубата на слуха е по-тежка, затова се забелязва по-рано.

Кои фактори увеличават риска от натрупване на течност в средното ухо?

При деца на възраст от 2 до 6 години – инфекции на горните дихателни пътища, повтаряни 6-7 пъти или по-често,

Размер на аденоидите (геня́ тъкан), която запушва областта, наречена назофаринкс, и причинява затруднено дишане,

Наличие на каквото и да е алергично заболяване при детето, общи и локални нарушения на имунната система,

Преждевременно раждане,

Аномалии в развитието на лицето,

Телесно тегло под нормалното,

Ранно отбиване от кърмене,

Често престояване в претъпкани места,

Регионални и климатични условия,

Влажност,

Децата, които често боледуват от инфекции на горните дихателни пътища, може да се подобряват през летните месеци, но при недостатъчно лечение това също може да доведе до натрупване на течност в средното ухо.

Какви са последиците, ако заболяването не се лекува?

Кърмаческата и ранната детска възраст, когато заболяването е често, е и периодът, в който децата учат да говорят и опознават околния свят. Изследователите показват, че способностите на такива деца да учат и използват езика и социалната им адаптация са по-слаби в сравнение с връстниците им. За да се излекуват от това заболяване, известно като детска болест, пациентите трябва да бъдат лекувани ефективно чрез нарастване с възрастта, медикаментозно лечение, поставяне на тръбичка или премахване на аденоидите. Ако заболяването често се повтаря и прогресира, може да доведе до калциране в ухото, сензоневрална (вътрешноухен тип) загуба на слуха и холестеатом (заболяване, което се развива в ухото) – състояния, които в бъдеще причиняват сериозни проблеми и изискват операции, които задължително водят до нарушаване на слуха.

Как се лекува заболяването?

При лечението първата стъпка е определянето на индивидуалните рискови фактори. Те са възраст, наличие на хронични инфекции на горните дихателни пътища, аденоиди, алергия, аномалии в развитието на лицето и нарушения на имунната система. Околните рискови фактори, особено сезонът, също играят важна роля в плана за лечение. Ако течността се натрупва от двете страни и продължава повече от три седмици, вероятността заболяването да стане хронично е висока. По-малката възраст намалява успеха на лечението и увеличава вероятността от повторение. Същото важи и през различните сезони. Въпреки че с антибиотици се постига известно подобрение, заболяването често се повтаря. Затова пациентите, лекувани с антибиотици, трябва да бъдат периодично контролирани и да се има предвид възможността за рецидив. Синузит и подобни инфекции, както и увеличените аденоиди, неблагоприятно влияят на лечението. Ако сливиците са много големи и има аденоиди, губенето на време с медикаментозно лечение е излишно и трябва незабавно да се пристъпи към хирургично лечение. Аденоидите се премахват и в ухото се поставя вентилационна тръбичка. Вентилационните тръбички проветряват средното ухо с въздух с нормална концентрация на газовете и осигуряват изравняване на налягането в средното ухо с атмосферното. Така се постига подобрение на загубата на слуха, причинена от натрупването на течност в средното ухо и отрицателното налягане. Трябва обаче да се има предвид, че при такива деца заболяването може да се повтори след изваждане на тръбичката. Основният фактор, който влияе на честотата на рецидивите, отново е възрастта на пациента. Освен това нарушенията във функцията на Евстахиевата тръба и недостатъчното премахване на аденоидите допълнително увеличават този риск. При деца с поставена вентилационна тръбичка се препоръчва ухото да се предпазва от вода. Тръбичката може от време на време да се запуши и да причини слухова недостатъчност. Понякога след поставяне на тръбичката може да възникне кървене, което също може да доведе до запушване на тръбичката. В такъв случай ушната кал трябва да се размекне и отстрани с помощта на специални капки, които ще препоръча вашият лекар. Ако при поставена тръбичка се появи течение, или е възникнал рецидив на отит, или инфекция е проникнала отвън в средното ухо. Много рядко тръбичката може да попадне в средното ухо. По този въпрос трябва да се бъде внимателен. Периодът, през който вентилационните тръбички остават на място, варира между два месеца и две години.