Какво причинява дефицит на вниманието при децата?

Какво причинява дефицит на вниманието при децата?

Дефицитът на вниманието при децата за първи път е описан през 1902 г. от Джордж Стил като „силна недостатъчност на моралния контрол“ при деца с прекомерна активност, затруднения в концентрацията и ученето и поведенчески проблеми. След епидемията от вирусен енцефалит, възникнала след Първата световна война, са се появили някои симптоми и се е смятало, че те са поведенческа последица от епидемията. Състоянието на децата с прекомерна активност, неспособност да стоят на едно място, повтарящи се движения (персеверация) и когнитивни нарушения е наречено през 1947 г. „синдром на минимално мозъчно увреждане“. По-късно, когато не е установена никаква основна физическа находка, то е наречено „минимална мозъчна дисфункция“.

Дефицитът на вниманието е състояние, което принадлежи към групата на когнитивно-психологичните заболявания, може да се наблюдава във всяка възрастова група и създава определени проблеми в ежедневието. Известно е, че засяга %5-12 от децата в света. Особено често се среща при децата и юношите в училищна възраст. Смята се, че за причините му съвместно играят роля генетични, неврофизиологични, невроразвитийни, неврохимични и психосоциални фактори. Поради това родителите, които се тревожат по този въпрос, често задават въпроси, свързани с темата, и искат да се ориентират в ситуацията.

Дефицитът на вниманието е психично разстройство, което започва в детството и може да продължи във възрастта, и се характеризира със забравяме, неспособност да концентрира вниманието, невнимание към подробностите, като към тях се добавя и придружаващата хиперактивност. Честотата на дефицита на вниманието при децата в училищна възраст, с хиперактивност или без нея, е %6-9 и е по-честа при мъжете. При юношите този процент е определен на %6.

Каква е причината за дефицита на вниманието при децата?

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е разстройство, за което се казва, че се причинява от генетични, околосредови и психосоциални фактори, но точната му причина не е известна. В проведените изследвания е установено, че дефицитът на вниманието е генетично обусловен в %75 от случаите, а сред другите причини се смята, че са следните:

Мозъчно увреждане

Преждевременно раждане

Употреба на алкохол и тютюн по време на бременност

Ниско тегло при раждане

Излагане на определени околосредови фактори (олово и др.) по време на бременността или в по-ранна възраст

Разпаднало семейство

Сериозни конфликти между родителите

Детето е първото или единственото дете в семейството

Психиатрично заболяване в анамнезата на майката или бащата

Недостатъчно кърмене

Как се лекува дефицитът на вниманието?

Дефицитът на вниманието при децата е особено важен проблем, особено в училищна възраст. Сред терапевтичните възможности медикаментозното лечение се съчетава с психотерапия. Най-важният момент по време на терапията е добрата оценка, като на този етап се получава информация от училището и учителите. При предучилищните деца (4-5 години), преди да се опита медикаментозно лечение, се провежда поведенческа терапия и се обучават родителите.

Дефицитът на вниманието обикновено се среща заедно с хиперактивност. Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (ДВХ) затруднява детето да задържи вниманието си върху нещо и да остане неподвижно и може да създаде неудобство за околните. Затова подобни поведения на детето не бива да се игнорират и трябва спешно да се потърси експертна подкрепа. Поведенческата терапия също е важна и първо препоръчвана възможност за лечение, която намалява тези ефекти. Поведенческата терапия цели да научи децата и семействата на положителни поведенчески модели и да премахне отрицателните. Макар да обхваща децата, тя е по-скоро обучение на родителите.

Съществуват няколко терапевтични метода и терапевтът ще избере най-подходящия, но друга терапевтична възможност е когнитивно-поведенческата терапия. Когнитивно-поведенческата терапия се фокусира повече върху детето и цели премахване на отрицателните поведенчески модели. В същото време, като помага на детето да осъзнае своето поведение и чувствата си, тя подпомага промяната на отрицателните модели в емоционалните и мисловните му процеси. Медикаментозното лечение също помага в този процес в допълнение към тези методи. Някои от лекарствата, използвани при лечението, са следните:

Стимуланти: Това са най-широко използваните лекарства при управлението на ДВХ, а при децата, които ги приемат, е постигнат успех от %70-80.

Нестимуланти: Не действат толкова бързо, колкото стимулантите, но ефектът им продължава до 24 часа.

Накратко, целият този процес трябва да включва програми за физическо и личностно развитие на детето. Някои от методите, които Hisar Hospital Intercontinental прилага с широка скала от тестове, са следните:

Когнитивни оценки

WISC-IV тест за интелигентност (Скала на Векслер за интелигентност при деца) (6-16 години)

Тест за интелигентност Стенфорд-Бине (2-5 години и 11 месеца)

Метрополитън тест за училищна зрелост

Тест за внимание на Бурдон

Франкфуртски тест за внимание

Психична оценка

Игрова терапия (2-11 години)

Когнитивно-поведенческа терапия при деца и юноши (6-20 години)

Как се разпознава дефицитът на вниманието?

Дефицитът на вниманието при децата има повече от една причина и симптомите му варират от индивид на индивид. При някои се наблюдава един или няколко симптома, а при други се проявява с много симптоми. Симптомите се проявяват по следния начин:

Не могат да следват дадените им инструкции от началото до края

Изглеждат разхвърляни

Пропускат подробности

Забравят

Вниманието им може много лесно да се насочи към друго

Когато говорите, изглежда, че не ви слушат

Затрудняват се и избягват ситуации, изискващи продължително умствено усилие

Често губят предмети, необходими им за дейност у дома или в училище

Към всичко това може да се добави и хиперактивност, а симптомите ѝ са следните:

Говорят много

Не могат да стоят на едно място

Не могат да седят дори когато трябва да седят

Непрекъснато тичат или се катерят някъде

Затрудняват се да чакат реда си

Когато им се зададе въпрос, прекъсват и веднага дават отговор, вместо да изчакат да се довърши въпросът

Не могат да бъдат тихи и спокойни

Постоянно се намесват в събития и разговори

Някои разстройства се срещат едновременно с ДВХ. При две трети от пациентите има съпътстващо друго заболяване. Този процент е както следва:

при 30-50% — поведенческо разстройство,

при 20-25% — тревожно разстройство,

при 15-20% — разстройство на настроението,

при 10-25% се наблюдават затруднения в ученето.

Дефицитът на вниманието и хиперактивността понякога могат да бъдат объркани с някои физически заболявания. Някои от тях са следните:

Припадъци (при някои епилептични припадъци се наблюдава разсеяност, напр. абсансна епилепсия)

Нарушения на зрението и слуха

Травма на главата

Безсъние, развиващо се поради различни нарушения на съня

Нездравословно хранене

Някои остри и хронични заболявания

Карбамазепин (антиепилептичен), фенобарбитал (антиепилептичен) и антиастматични лекарства (напр. теофилин) влияят на вниманието и концентрацията на детето и могат да бъдат объркани с ДВХ.

Депресия (може да се прояви с безпокойство и раздразнителност)

Биполярно афективно разстройство (наблюдават се маниакални симптоми, като безпокойство и повишена двигателна активност)

Тревожни разстройства

Трудности в ученето

Дефицитът на вниманието неблагоприятно засяга живота на децата и юношите с такива симптоми и често не се взема предвид от родителите. Въпреки това много психологични разстройства, които в ранна възраст остават незабелязани, в по-късна възраст се проявяват още по-силно с поведенчески проблеми, склонност към депресия и подобни състояния и водят до разрушителни последствия. Затова не бива да се пренебрегват и трябва да се потърси експертна помощ.

На каква възраст се наблюдава дефицит на вниманието?

Дефицитът на вниманието и синдромът на хиперактивност са важна тема, която през последните години често се обсъжда както в медицинската общност, така и в обществото. Според честотата на ДВХ в обществото са съобщени следните стойности: при децата в училищна възраст – %8, при юношите – %6, а при възрастните – %4. Заболяването, съществуващо в детството, се проявява в училищна възраст. Хиперактивността със симптоми като неспособност да стои на едно място, проблеми с приятелите и трудности при четене се забелязва по-бързо от дефицита на вниманието и се търси терапевтична подкрепа.

Намаляването на честотата на ДВХ в по-напреднала възраст се дължи на намаляване на симптомите. Тоест заболяването не изчезва напълно. Разстройството може в бъдеще да се прояви с трудности при започване на работа, неефективно прекарване на времето на работното място, лошо шофиране, неуспешен брак, неспособност да се справя със стреса, пристъпи на гняв и неспособност да се справя с твърде много задачи едновременно.

Колко време продължава лечението при децата?

Първият въпрос, който се появява в съзнанието на родителите на деца с дефицит на вниманието, безспорно е колко време ще отнеме лечението. Но за процеса на лечение на проблема с дефицита на вниманието не може да се посочи точен и ясен срок. Този процес се променя в зависимост от възрастта на детето, психологичното му състояние, осъзнатостта и нивото на интерес на родителите и, най-важното, от етапа на проблема с концентрацията на детето. Колкото по-добро е съгласуването и взаимодействието на родителя или на човека, който се грижи за детето, с детския психолог и с екипа, ръководещ процеса, толкова по-ефективно и комфортно ще бъде лечението.

Често задавани въпроси

Родителите, които смятат, че детето им има дефицит на вниманието, или са чули диагнозата, се тревожат и често задават някои въпроси. При децата с разсеяност, както и при всеки човек, интересуват факторите, които влияят. Особено стресовият фактор, свързан с училището, може да увеличи разсеяността при децата в периода на развитие. Затова подходът на семейството и учителите към управлението на стреса е деликатен въпрос – не бива да се оказва натиск върху детето. Семейният подход и сътрудничеството са основна тема във всички въпроси, свързани с развитието и растежа на детето. Не бива да се забравя, че проблемът с концентрацията е обичайна жалба, с която може да се срещнем, и че с качествен процес на лечение и терапия е възможно подобрение. Родителите трябва да проявяват към детето подкрепящо и градивно отношение и поведение. Самочувствието на детето не бива да се накърнява, а трябва да се внимава за хармонична работа с професионалистите от екипа по лечението, като психолог, педагог и специалист по детско развитие.

Не. Защото не може да се каже, че всяка разсеяност е симптом на дефицит на вниманието, но на първо място може да има неврологична причина или друго физическо заболяване. Освен това след всички физикални прегледи се преценява дали няма психологична причина.

При процеса на концентрация, ако се прецени необходимост, детският психиатър може да предпише лекарства на децата. Планира се медикаментозно лечение в доза, съобразена с възрастта и здравословното състояние на детето.

Семействата, когато забележат този проблем при децата си, търсят различни решения. Понякога обръщането към специалист може да изглежда трудно или до момента, в който стигнат до него, самите те искат да предприемат някои действия. Защото децата при управлението на поведението търсят подкрепата на родителите си. В този процес на родителите могат да бъдат дадени следните препоръки:

Във семейството трябва да създадете рутина, която регулира часовете за лягане и ставане

Трябва да премахнете факторите, отвличащи вниманието

Когато говорите с детето си, трябва ясно да му покажете, че го слушате.

Трябва да предлагате на детето си по-ограничени възможности (този молив или онзи, тази играчка или онова облекло)

Трябва да улеснявате планирането, като опростявате сложните задачи.

Трябва да бъдете търпеливи. Вместо да подхождате с гняв, можете да правите паузи и да премахвате излишните ситуации.

Трябва да внимавате с времето за използване на телевизия, таблет и телефон

Трябва да предоставяте на детето си ефективни възможности като спорт, рисуване, музика

Трябва да давате хранителна храна и да осигурявате режим на сън

Дефицитът на вниманието е заболяване, което се появява в детството и затруднява живота на децата и на околните, с други думи – нарушава когнитивния и социалния живот. Не бива да се забравя, че ако не бъде забелязан или ако не се обръща внимание, в по-късна възраст може да има разрушителни последствия. Трябва да наблюдавате детето си внимателно и да не пренебрегвате получаването на експертна помощ, за да установите най-добре причината, лежаща в основата на проблема.

Проблемът с концентрацията, макар да е заболяване, което може да се повлияе чрез ранна диагноза и правилно лечение, ако не се лекува, може да подготви почвата за развитие на ДВХ и много други заболявания. Може да намали академичните постижения на детето и уменията му за социална адаптация. Вие също можете да получите информация и час за преглед в нашата болница по въпроса за проблема с концентрацията и другите проблеми с растежа и развитието на детето и по най-здравословен начин да подкрепите развитието на детето си.