Как се лекува ларингофарингеалният рефлукс? Симптоми, диета и възможности за лечение

Ларингофарингеален рефлукс

Оплаквания като парене в гърлото, дрезгав глас или упорита кашлица се срещат при много хора в ежедневието. Въпреки че тези симптоми често се бъркат с настинка, основната причина понякога може да бъде различна. Едно от тези състояния е ларингофарингеалният рефлукс. Въпреки че изглежда като проблем, свързан с храносмилателната система, това състояние, което засяга гърлото, гласните струни и горните дихателни пътища, може сериозно да влоши качеството на живот.

Какво представлява ларингофарингеалният рефлукс?

Ларингофарингеалният рефлукс е здравословен проблем, който възниква, когато стомашното съдържимо премине през хранопровода и достигне до гърлото, дори до носоглътката и гласните струни. В медицината се нарича „ларингофарингеален рефлукс“ (ЛФР). Това състояние се различава от класическия стомашен рефлукс, тъй като често липсват типични симптоми на рефлукс като киселини или болки в гърдите. Поради тази причина се нарича още „тих рефлукс“. Основната разлика между ларингофарингеалния и стомашния рефлукс е, че ларингофарингеалният рефлукс засяга предимно горните дихателни пътища и тъканите на гърлото, докато стомашният рефлукс обикновено се усеща в хранопровода.

При ларингофарингеалния рефлукс стомашната киселина, жлъчката и храносмилателните ензими достигат до гърлото и увреждат чувствителните тъкани там. С течение на времето това води до проблеми като парене в гърлото, дрезгав глас, хронична кашлица и затруднено преглъщане. Тъй като рефлуксът засяга не само храносмилателната система, но и дихателните пътища и качеството на гласа, поставянето на точна диагноза е изключително важно. Разликата между ларингофарингеалния и стомашния рефлукс може да бъде ясно разграничена тук.

Какви са симптомите на ларингофарингеалния рефлукс?

Симптомите на ларингофарингеалния рефлукс са доста разнообразни и често се бъркат от пациентите с други заболявания. Това затруднява диагностичния процес и може да доведе до хронифициране на заболяването.

Дрезгав глас: Често ларингофарингеалният рефлукс може да доведе до дрезгав глас. Пациентите забелязват, че гласът им е дрезгав, особено когато се събудят сутрин, и се подобрява през деня. Това състояние се дължи на оток и възпаление, причинени от контакта на гласните струни с киселина през нощта. Дрезгавият глас при ларингофарингеален рефлукс понякога може да продължи с дни и да причини затруднения в говора. Освен това ларингофарингеалният рефлукс може да причини състояния като запушен нос.

Болки в гърлото и усещане за парене: Болките в гърлото и усещането за парене са често срещани оплаквания поради рефлукс. Пациентите изпитват постоянно усещане за болка и дразнене в гърлото. Тази болка се засилва особено при преглъщане. Освен това ларингофарингеалният рефлукс може да доведе до болки в ушите. Усещането за парене в гърлото обикновено става по-изразено след консумация на кисели или пикантни храни.

Кашлица: Хроничната кашлица е един от най-досадните симптоми на ларингофарингеалния рефлукс. Тази кашлица обикновено е суха и се засилва особено през нощта и при лягане. Пациентите изпитват влошаване на качеството на съня поради тази кашлица и тя също така безпокои околните. Кашлицата понякога може да бъде толкова силна, че да предизвика рефлекс за повръщане.

Усещане за храчки: Ларингофарингеалният рефлукс може да причини усещане за храчки и постоянна нужда от прочистване на гърлото. Пациентите чувстват, сякаш в гърлото им има лепкаво вещество и постоянно изпитват нужда да го прочистват. Освен това ларингофарингеалният рефлукс може да причини състояния като оригване. Това състояние може да създаде дискомфорт, особено в социална среда, и може да бъде смущаващо за пациента.

Затруднено преглъщане: Затрудненото преглъщане се наблюдава при напреднали случаи. Пациентите изпитват трудности, особено при преглъщане на твърда храна, и понякога имат усещането, че храната е заседнала в гърлото. Това може да доведе до промяна в хранителните навици и загуба на тегло.

Затруднено дишане: Ларингофарингеалният рефлукс може да доведе и до задух. Затрудненото дишане и усещането за задушаване могат да се появят особено през нощта. Пациентите изпитват затруднения при дишане по време на сън и се събуждат с усещане за задушаване. Това сериозно нарушава качеството на съня и води до дневна умора.

Как възниква ларингофарингеалният рефлукс?

Ларингофарингеалният рефлукс възниква, когато стомашното съдържимо, което нормално трябва да остане само в стомаха, изтича нагоре и достига до гласните струни и гърлото. Основната причина за това състояние е, че мускулите (езофагеални сфинктери), разположени в долната и горната част на хранопровода, не се затварят достатъчно плътно.

В етапите на образуване стомахът първо създава кисела среда, за да улесни храносмилането. Обикновено тази киселина не преминава през стомашната стена. Въпреки това, ако долният езофагеален сфинктер е отпуснат, киселината се изкачва нагоре и се появяват класически симптоми на рефлукс. Ако горният езофагеален сфинктер също е слаб, киселината се изкачва още по-нагоре, засягайки гърлото, носоглътката, гласните струни и синусите. В този случай стомашната киселина влиза в директен контакт с тъканите на гърлото и причинява дразнене.

Причините за ларингофарингеалния рефлукс са многобройни. Хранителните навици са един от най-важните фактори. Киселинните храни, пикантните ястия, шоколадът, кофеинът, алкохолът и тютюнопушенето отпускат сфинктерните мускули. Освен това преяждането, лягането веднага след хранене и газираните напитки също провокират рефлукс.

Анатомичните фактори също играят важна роля. Хиаталната херния, затлъстяването, бременността и промените, настъпващи по време на процеса на стареене, увеличават риска от рефлукс. При хиатална херния част от стомаха се намира над диафрагмата и функцията на долния езофагеален сфинктер е нарушена. Хормоналните промени влияят на честотата на рефлукс, особено при жените. По време на бременност повишеният хормон прогестерон отпуска сфинктерните мускули. Освен това растящото бебе оказва натиск върху стомаха, което провокира рефлукс.

Някои лекарства също улесняват развитието на рефлукс. Антидепресантите, лекарствата за кръвно налягане, бронходилататорите и болкоуспокояващите могат да нарушат функцията на сфинктера. Пациентите трябва да информират своите лекари, когато използват тези лекарства, и ако е необходимо, да се обмислят алтернативни възможности за лечение. Стресът и психологическите фактори играят косвена роля в развитието на рефлукса. Стресът увеличава производството на стомашна киселина и нарушава координацията на сфинктерните мускули. Освен това в периоди на стрес хората са склонни да ядат повече, да пушат и да употребяват алкохол. Това също провокира рефлукс.

Как се диагностицира ларингофарингеалният рефлукс?

Диагностицирането на ларингофарингеалния рефлукс понякога може да бъде трудно, тъй като симптомите на заболяването често не са специфични и лесно могат да бъдат объркани с други заболявания. По-специално, диференциалната диагноза между фарингит и ларингофарингеален рефлукс трябва да се прави внимателно. Поради това е много важно да се вземе подробна анамнеза на пациента, внимателно да се изслушат оплакванията и да се приложат правилните диагностични тестове. Диагнозата може да бъде поставена чрез следните методи:

Клинична оценка: Лекарят изслушва оплакванията на пациента и получава информация за продължителността, тежестта и времето на поява на симптомите. Особено внимателно се оценяват симптоми като дрезгав глас, гъделичкане в гърлото и затруднено преглъщане.

Ендоскопски преглед (ларингоскопия): Ларингофарингеалният рефлукс може да бъде открит чрез ендоскопия. Специалист по УНГ (Уши, нос, гърло) изследва директно гърлото и гласните струни с помощта на тънка камера. С този метод се проверява дали има зачервяване, оток, дразнене или натрупване на слуз.

pH-метрия: С помощта на тънка тръба, поставена в хранопровода, се измерва дали стомашната киселина изтича нагоре. Този 24-часов тест е един от най-надеждните методи за диагностициране на ларингофарингеален рефлукс.

Емпирично лечение (пробно лечение): В някои случаи за диагностика директно се предписват лекарства за рефлукс. Ако оплакванията на пациента се подобрят с тези лекарства, диагнозата се потвърждава като ларингофарингеален рефлукс.

Тъй като точността на диагнозата пряко влияе върху успеха на лечението, пациентите трябва да бъдат търпеливи в този процес.

Как се лекува ларингофарингеалният рефлукс?

Лечението на ларингофарингеалния рефлукс се планира според тежестта на заболяването, влиянието му върху качеството на живот на пациента и индивидуалните фактори. Терапевтичният подход включва промени в начина на живот, медикаментозно лечение и, при необходимост, хирургични интервенции. Промените в начина на живот са крайъгълният камък на лечението. Ларингофарингеалният рефлукс може да бъде сериозно предотвратен чрез регулиране на хранителните навици. Особено важно е ограничаването на храните, които провокират рефлукс, и регулирането на времето за хранене. В рамките на диетата при ларингофарингеален рефлукс пациентите трябва да намалят консумацията на кисели храни, пикантни ястия, шоколад, кофеин и алкохол.

Контролът на порциите и времето за хранене също са критични фактори. Трябва да се предпочитат малки и чести хранения вместо големи порции. Лягането поне 3 часа след хранене намалява риска от рефлукс. Също така е полезно да се пие много вода по време на хранене и да се дъвче бавно.

Контролът на теглото е важен, особено при пациенти със затлъстяване. Наднорменото тегло повишава вътрекоремното налягане и провокира рефлукс. Постигането на идеално тегло чрез редовни упражнения и балансирано хранене може значително да намали симптомите. Позицията за сън и подредбата на леглото също са част от лечението. Повдигането на горната част на леглото с 15-20 см предотвратява изкачването на киселината нагоре поради гравитационния ефект. Позицията за сън на лявата страна може да намали рефлукса поради анатомията на стомаха.

При медикаментозното лечение инхибиторите на протонната помпа (ИПП) са лекарствата от първи избор. Тези лекарства значително намаляват производството на стомашна киселина и овладяват симптомите на рефлукс. При случаи на упорит ларингофарингеален рефлукс, при пациенти, които не реагират на медицинско лечение, може да се обмисли операция за ларингофарингеален рефлукс. Операцията фундопликация помага за предотвратяване на рефлукса чрез създаване на маншет около стомаха. Тази операция обаче трябва да се извършва само при много подбрани пациенти и от опитни хирурзи. По време на лечебния процес са необходими редовно проследяване и мониторинг. Пациентите трябва да информират лекарите си за промените в симптомите си и дозите на лекарствата трябва да се коригират при необходимост. При повечето пациенти симптомите се овладяват в рамките на 4-8 седмици с подходящо лечение.

Често задавани въпроси

При стомашен рефлукс стомашната киселина обикновено достига до хранопровода и причинява типични симптоми като парене в гърдите. При ларингофарингеалния рефлукс киселината преминава през хранопровода и достига до гърлото, носоглътката и гласните струни. Ето защо ларингофарингеалният рефлукс е известен като „тих рефлукс“ и често се появява без киселини. Освен това ларингофарингеалният рефлукс може да причини симптоми като главоболие. Ларингофарингеалният рефлукс може да доведе до дрезгав глас чрез дразнене на гласните струни. Особено дрезгавият глас сутрин, трудното му „отваряне“ или умората на гласа през деня са типични симптоми на ларингофарингеален рефлукс. Ако това състояние се повтаря често, е необходимо да се консултирате със специалист по УНГ (Уши, нос, гърло). Ако ларингофарингеалният рефлукс продължи дълго време без лечение, това може да доведе до хронично дразнене на гърлото и гласните струни. Въпреки това не е научно доказано, че директно причинява рак. Все пак, поради дълготрайния рефлукс, могат да се развият промени в клетъчните структури. Ето защо редовният контрол и лечението не трябва да се пренебрегват. Пациентите със съмнение за ларингофарингеален рефлукс трябва първо да се консултират с отделението по УНГ (Уши, нос, гърло). Ако е необходимо, специалистът по УНГ може да ви насочи към отделението по гастроентерология. Тъй като източникът на рефлукса е стомахът, при някои пациенти може да се наложи съвместна работа на двете специалности. Хранителният режим е много важен при ларингофарингеален рефлукс. Трябва да се избягват кисели, пикантни, мазни и пържени храни; консумацията на шоколад, кафе, газирани напитки и алкохол трябва да бъде ограничена. Не трябва да се яде поне 2-3 часа преди лягане. Препоръчва се хранене с богата на фибри, лека храна на малки порции. При леки случаи ларингофарингеалният рефлукс може да бъде овладян чрез промени в начина на живот. Въпреки това при повечето пациенти е необходимо медикаментозно лечение, което потиска стомашната киселина. Трудно е да премине напълно без лекарства, но в ранните етапи може да се постигне значително подобрение чрез диета, управление на стреса и режим на сън. Ако има постоянно гъделичкане в гърлото, упорита кашлица, дрезгав глас сутрин, усещане за заседнало нещо в гърлото и честа нужда от прочистване на гърлото, се подозира ларингофарингеален рефлукс. Въпреки това, за окончателна диагноза е задължително да бъдете прегледани от специалист по УНГ. У дома могат да се проследяват само симптомите. Кашлицата, свързана с рефлукс, обикновено е суха, упорита и по-силна през нощта. За разлика от настинка или алергия, тя се придружава от парене в гърлото, дрезгав глас сутрин и стягане в гърдите. Ако кашлицата ви продължава повече от 2-3 седмици и не реагира на лекарства, трябва да се помисли за рефлукс.

Ако ларингофарингеалният рефлукс влияе на качеството ви на живот, консултирайте се със специалист без губене на време. Специалистите по УНГ в Hisar Hospital Intercontinental са до вас, за да ви помогнат да възвърнете здравето си с персонализиран план за лечение. Можете да направите първата стъпка веднага, като си запишете час онлайн.