Какво е болестта на Бехчет? Симптоми, лечение и причини – какво трябва да знаете

Какво е болестта на Бехчет? Какви са симптомите?

Болестта на Бехчет, известна още като болест на Коприненият път, е заболяване, което може да засегне много органи и се характеризира с повтарящи се язви в устата и генитално-аналната област, възпаление на кръвоносните съдове и очите. Отговорът на въпроса „Какво означава болестта на Бехчет?“ се дава чрез симптомите ѝ, тъй като причините за заболяването не са напълно известни. Сред симптомите на болестта на Бехчет особено се откроява появата на язви, които постоянно зарастват и отново се появяват, особено в устата и генитално-аналната област. Тези язви понякога се объркват с други заболявания, поради което в някои случаи могат да забавят лечението. Когато заболяването не може да бъде точно определено, може да се предпочете прилагането на общо лечение, насочено към облекчаване на симптомите.

Какво е болестта на Бехчет?

Болестта на Бехчет е съдово заболяване, което се характеризира с повтарящи се язви в устата и в генитално-аналната област, увеит (възпаление на окото) и кожни лезии. Може да засегне ставите, кожата, централната нервна система и храносмилателната система. За първи път е описана през 1937 г. от турския дерматолог Хулуси Бехчет, поради което носи това име. Заболяването се наблюдава по целия свят и при различни раси, но е необяснимо по-често срещано в страните, разположени по маршрута на Коприненият път. Етиологията на заболяването все още не е изяснена, но съществуват рискови групи, в които то се среща по-често. Например инфекциите, причинени от херпес симплекс и вирусите на хепатит, повишават риска от развитие на заболяването. Поради връзката на заболяването с инфекциозните болести и имунната система може да възникне въпросът „Предава ли се болестта на Бехчет?“, но заболяването не е заразно.

Как възниква болестта на Бехчет?

Причините и механизмът на развитие на болестта на Бехчет не са напълно известни. Смята се, че тя се развива в резултат на повтарящо се възпаление в организма. Предполага се, че се появява, когато имунната система на тялото атакува собствените му здрави клетки. В механизма на заболяването се смятат за отговорни провъзпалителните цитокини и цитокините от тип T хелпер 1. Въпреки че причините не са напълно изяснени, съществуват рискови фактори, като гените и околната среда. Някои фактори, които повишават риска от заболяването, могат да бъдат изброени по следния начин:

Възраст: Заболяването може да се появи между 20- и 60-годишна възраст, но по-често се среща между 30- и 40-годишна възраст. Много рядко може да се наблюдава и при деца.

Пол: Някои проучвания съобщават, че заболяването се среща по-често при мъжете, но това варира в зависимост от региона. Като цяло рискът по отношение на пола е близък, но при мъжете симптомите протичат с по-тежка клинична картина.

Околна среда и инфекциозни агенти: От последните проучвания се предполага, че инфекциозните агенти, които са външен фактор, могат да бъдат причина за развитието на заболяването. Смята се, че някои щамове стрептококи, които при попадане в организма предизвикват образуване на антитела, Helicobacter pylori, Borrelia burgdorferi, микобактериите и други микроорганизми имат провокиращо действие върху заболяването.

Генетични фактори: Хората, живеещи в някои региони, и тези със семейна анамнеза за заболяването са с по-висок риск в сравнение с останалите. При изследвания на пациенти е установено, че има някои промени в HLA тъканните антигени, цитокините и структурата на T регулаторните клетки.

Какви са симптомите на болестта на Бехчет?

При болестта на Бехчет симптомите могат да варират в зависимост от засегнатата система и област. Като цяло симптомите на болестта на Бехчет са следните:

Язви в устата: Появяват се болезнени, жълтеникави язви с диаметър приблизително 1–3 cm. Те обикновено заздравяват, без да образуват коричка. Разположени са в голям брой и се повтарят по небцето, езика, венците и сливиците. Болестта на Бехчет може да причини езикови язви, които затрудняват задоволяването на основни нужди.

Генитални язви: Кръгли или овални язви, които изглеждат като пробити с игла. Приличат на язвите в устата; образуването на белег след тях е характерно за болестта на Бехчет. При липса на друга инфекция язвите заздравяват в рамките на 10–30 дни. Този тип язви се наблюдава при по-голямата част от пациентите.

Очни проблеми: Болестта на Бехчет има широко разпространени ефекти и върху очите. Може да се появи зачервяване, парене и замъглено зрение. След всяка атака загубата на зрение в очите нараства. Очните прояви на болестта на Бехчет в началото може да наподобяват проста инфекция, но могат да стигнат до слепота. Проблемите с очите са по-тежки при мъжете. При споменаване на очните симптоми често възниква въпросът „Какво представлява уеитът при болестта на Бехчет?“, на който може да се отговори, че това е възпаление на средния слой на стената на окото – увеята.

Кожни прояви: По кожата могат да се появят различни видове язви. Могат да се образуват червени, болезнени язви с повишаване на температурата. Особено по краката могат да се появят възли. Някои язви могат да се развият като твърди, червени и с интензивна болка.

Тези 4 клинични находки са диференциални за болестта на Бехчет. Към тези симптоми могат да се наблюдават и други. Те са следните:

Подуване и болка в ставите: Най-често засегнати са глезенните, коленните и лактевите стави. Може да се появят подуване, зачервяване и чувствителност.

Язви в тънкото и дебелото черво: Лезии, подобни на тези по тялото и в устата, могат да се образуват и в червата. Може да се появят коремна болка и кръв в изпражненията.

Възпаление на мозъка: Особено може да възникне възпаление на менингите. Може да се прояви като главоболие, болка във врата, температура и нарушена координация.

Възпаление на кръвоносните съдове: Възпалението може да причини запушване, стесняване или пълно затваряне на съдовете. При засягане на големите съдове може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

Болестта може да причини проблеми и в органи като белите дробове и бъбреците.

При лимфно засягане много рядко може да се наблюдава увеличаване на лимфните възли и на далака.

При някои пациенти с напредване на заболяването може да се появят парализа и загуба на зрение.

Как се поставя диагноза болест на Бехчет?

За установяването на болестта на Бехчет няма специален тест. Въпреки това, за изключване на други заболявания със сходни симптоми могат да се направят кръвни и урински изследвания, както и биопсия на кожата. Освен това могат да се използват образни методи като КТ, ЯМР и рентген. При болестта на Бехчет диагнозата се поставя след събиране на анамнеза с помощта на диагностичните критерии за болестта на Бехчет. Критериите, определени от Международната работна група и използвани при диагностиката, могат да бъдат обяснени по следния начин:

При поне 3 повторни язви в устата за 12 месеца, наред с поне два от изброените по-долу находки, се предполага болест на Бехчет.

Генитални язви (язви в аналната област, петна в генитално-аналната област, уголемени тестиси при мъжете)

Различни по вид язви по кожата

Очни инфекции (уеит, инфекция на стъкловидното тяло)

Патергия (неспецифична реакция на кожата)

Как се лекува болестта на Бехчет?

На въпроса „Какво помага при болестта на Бехчет?“ отговорът може да варира, тъй като за болестта на Бехчет няма пълно лечение. Основната цел при лечебните процедури е подобряване на функциите на вътрешните органи, засегнати от заболяването, и предотвратяване на повтарянето на атаките, наречени кризи на болестта на Бехчет. Предпочитат се лекарства, съдържащи кортизон, имуносупресори и някои лекарства, които забавят или намаляват процеса на възпаление. При пациенти, при които заболяването не е точно определено, за лечение на симптомите на кожните лезии при болестта на Бехчет могат да се използват локални кортизонови кремове. За язвите в устата при болестта на Бехчет освен таблетки с кортизон и имуносупресори могат да се прилагат и гаргари за гърлото. При пациенти, при които болката е непоносима, за намаляване на болката могат да се използват локални анестетици.

Въпросите „Какво е болестта на Бехчет и как се лекува?“ могат да получат отговор чрез различни изследвания, макар че в някои случаи не могат да бъдат напълно изяснени; ранното откриване на заболяването е важно за неговото овладяване.

Често задавани въпроси

Сред последствията на болестта на Бехчет най-опасни са смъртните случаи, причинени от проблеми в кръвоносните съдове. Сред причините за този резултат могат да се посочат усложнения като перфорации, образувани от язви в червата, и разкъсвания на съдове. При около 5% от пациентите с болест на Бехчет се появяват тежки последствия, включително смърт. Такива тежки последствия, причинени от заболяването, могат да накарат родителите да зададат въпроси като „Болестта на Бехчет наследствена ли е? Ще се предаде ли на детето ми?“, но заболяването не е напълно наследствено. Наличието на заболяване в семейството обаче увеличава риска от заболяване. Ако болестта на Бехчет не се лекува, тя може да се влоши. При тежки случаи могат да се появят трайна загуба на зрение, парализа и други проблеми, които могат сериозно да повлияят на живота на пациента. Симптомите на заболяването през някои периоди се засилват под формата на атаки, а през други периоди могат да отслабнат. През тези периоди може да възникне въпросът „Болестта на Бехчет временна ли е?“, но заболяването не отшумява напълно. Лечението не трябва да се прекратява поради временно успокояване на симптомите.

Въпросът „Към кое отделение се отнася болестта на Бехчет?“ няма отговор, включващ едно-единствено отделение, защото се изисква екипна работа. При болестта на Бехчет диагностиката и лечението се провеждат под ръководството на специалист по ревматология. Процесът на диагностика и лечение се осъществява чрез оценка и намеса от екип от специалисти по кожни и венерически болести, неврология, офталмология и ревматология. Болестта на Бехчет е заболяване, свързано с имунната система. Предаването на болестта от пациента на друг човек не е възможно. Следващият въпрос „Болестта на Бехчет генетична ли е?“ също е спорен. Генетичното предаване не е сигурно; то може да се оцени само като риск за следващото поколение. Няма специален тест, който може да се нарече тест за болестта на Бехчет. За помощ при диагностиката могат да се използват кръвни и урински изследвания, както и образни методи като КТ, ЯМР и рентген. С помощта на резултатите от тези изследвания могат да се оценят и други заболявания, които се подозират. Болестта на Бехчет може да се прояви с язви в генитално-аналната област и по кожата. За изследване на тези лезии може да се предпочете биопсия. Ако изпитвате повтарящи се язви и очни проблеми, свързани с болестта на Бехчет, можете да започнете лечението си, като в най-кратък срок се обърнете към специалист по ревматология в Hisar Hospital'.