Аносмия (Липса на обоняние): Какво представлява, симптоми, причини и лечение

Аносмия (Пълна липса на обоняние / Обонятелна слепота)

Аносмията в медицински смисъл означава пълна загуба на обонянието. Въпреки че носът изглежда функциониращ, обонятелните сигнали не достигат до мозъка. Това състояние понякога може да се развие след временна инфекция, а при някои индивиди е вродено. Въпреки че усещането за мирис може да не изглежда като критична част от живота, то всъщност е пряко свързано с емоционалната памет, апетита, безопасността и социалните взаимоотношения. Понякога то може да доведе до неспособност за разпознаване на опасности като пожар или изтичане на газ, а друг път да създаде предпоставки за психологически сривове като депресия.

Какво представлява аносмията?

Заболяването аносмия представлява пълна загуба на обонятелната функция на индивида. Този медицински термин е известен сред хората и като обонятелна слепота или липса на мирис. Миризмите във въздуха, който вдишваме през носа, се предават до съответния център в мозъка чрез обонятелните нерви, но когато тази комуникация се наруши по някаква причина, човекът не може да усети никаква миризма. Аносмията може да бъде ту временна, ту постоянна. Много различни причини, вариращи от инфекции на горните дихателни пътища до черепно-мозъчни травми, синузит и неврологични заболявания, могат да доведат до това състояние. Понякога човек не само губи обонянието си, но и изпитва намаляване на вкусовото усещане, тъй като вкусовите и обонятелните сетива са тясно свързани помежду си. Аносмията не е само физически, а и здравен проблем със социални, емоционални и психологически измерения, поради което е състояние, което трябва да бъде взето сериозно.

Какви са симптомите на аносмията?

Най-очевидният симптом на аносмията е, разбира се, невъзможността за възприемане на миризми, но в повечето време това осъзнаване не се развива внезапно, а с течение на времето. Някои хора се обръщат към лекар, като осъзнават, че не могат да улавят определени миризми. Други пък установяват, че обонятелните им сетива също са отслабнали, когато дойдат с оплакване от загуба на вкус. Симптомите на обонятелната слепота са следните:

Неспособност за разпознаване на често срещани в ежедневието миризми (например кафе, храна, парфюм),

Възприемане на вкусовете като бледи или безинтересни,

Намалено удоволствие от храната,

В някои случаи липса на апетит и загуба на тегло,

Емоционална депресия, социално отдръпване.

Какви са причините за аносмия?

Причината за аносмията понякога може да бъде толкова обикновена, колкото една проста инфекция на горните дихателни пътища, а друг път може да подсказва за по-сложна картина, засягаща нервната система. Ето някои от често срещаните причини:

Инфекции на горните дихателни пътища: Краткотрайна аносмия може да се развие особено след грип и настинка. Невъзможността за усещане на миризми през носа е често срещан временен проблем след респираторни инфекции.

COVID-19: С пандемията внезапно възникналата и понякога продължаваща с месеци загуба на обоняние започна да се наблюдава по-често.

Синузит: Особено хроничните възпаления на синусите могат да доведат до аносмия, като запушват обонятелните пътища.

Анатомични нарушения на носа: Структурни състояния като назален полип, девиация.

Травми: Удари, получени в областта на главата или носа, могат да доведат до увреждане на обонятелните нерви.

Неврологични заболявания: При заболявания като Паркинсон и Алцхаймер намаляването на обонянието може да се наблюдава като ранен симптом.

Вродени причини: Генетично неразвитие на обонятелните центрове.

Как се поставя диагнозата аносмия?

За правилна оценка на човек, който изпитва загуба на обоняние, са необходими детайлен разпит и преглед. В първата стъпка историята на пациента е от изключително значение. Лекарят се опитва да събере съвети относно основната причина, като пита кога е започнала загубата на обоняние, дали е възникнала внезапно или с времето, и при какви условия се увеличава или намалява. Освен това се разпитват подробно прекараните от пациента инфекции, травми, използваните лекарства и придружаващите заболявания, ако има такива.

Физикалният преглед, особено прегледът по УНГ (уши, нос, гърло) болести, е задължителна част от диагностичния процес. Вътре в носа се наблюдават анатомични препятствия, които могат да запушат обонятелния път, като полип, девиация, оток. Ако лекар се съмнява в структурен проблем, вътрешността на носа се изследва по-подробно с ендоскопски преглед. За изясняване на диагнозата могат да се приложат специални тестове за обоняние. Най-известният от тях са „тестовете за разпознаване на миризми“, които измерват дали даден човек разпознава определени миризми. В тези тестове се използват лесно различими миризми като портокал, мента, кафе. Получават се данни като дали пациентът може да възприеме и идентифицира тези миризми, за колко време ги различава и кои изобщо не успява да долови. Докато някои тестове определят само прага на възприемане на миризмата, други оценяват и способността за разпознаване.

Ако се смята, че загубата на обоняние може да е свързана с неврологично заболяване, се прибягва до методи за разширено образно изследване като магнитно-резонансна томография (МРТ) или компютърна томография (КТ). По този начин се оценяват подробно по-специално обонятелните пътища в мозъка, обонятелната луковица (olfactory bulb) и свързаните с тях мозъчни области. В някои случаи могат да се направят и кръвни изследвания; например с цел изследване на основни системни причини като витаминни дефицити, хормонални нарушения.

Как се лекува аносмията?

Основният принцип на лечението на аносмията е да се открие източникът на проблема и да се намери решение за този източник, тоест лечението не се прилага по един и същ начин за всеки; то е индивидуално. За лечение на обонятелната слепота е необходимо първо да се определят причини като инфекция, травма или неврологично увреждане. Поради тази причина няма едно единствено стандартно лечение. Първо се фокусира както върху процеса, така и върху причините, за да се разбере дали загубата на обоняние е временна, или постоянна.

Загубата на обоняние с произход инфекция, която е една от най-честите причини, обикновено може да отшуми с времето без необходимост от лечение, но ако симптомите се удължат, лекарите обикновено предписват противовъзпалителни (антиинфламаторни) спрейове или лекарства, намаляващи вътреш носния оток. Тези лечения улесняват достигането на обонятелните частици до нервните окончания чрез отпушване на вътрешността на носа. Ако аносмията произтича от полипи или структурни нарушения вътре в носа, може да се наложи хирургическа намеса. Възстановяването на обонянието може да бъде постигнато особено чрез отстраняване на големи полипи или коригиране на девиацията на септума, причиняваща запушване на носа. Този вид операции обикновено се извършват с ендоскопски методи и процесът на възстановяване е кратък.

През последните години метод, наречен „обонятелна терапия“, привлича голямо внимание, особено при загубите на обоняние, развили се след COVID-19. При този метод човекът прави упражнения за нос с определени миризми (например лимон, евкалипт, карамфил, роза) два пъти дневно. Това приложение има за цел повторното стимулиране на увредените обонятелни нерви и самоорганизирането на нервните пътища.

Въпреки че изглежда просто, това е форма на лечение, която е научно подкрепена и дава положителни резултати при редовно приложение. При неврологични или вродени случаи на аносмия директното възстановяване може да не е възможно. В такива случаи лечението става по-скоро поддържащо. На преден план излизат подхода като препоръки за повишаване на качеството на живот на индивида, мерки за безопасност (например използване на газови детектори), психологическа подкрепа, тъй като при лица с трайна загуба на обоняние могат да се наблюдават емоционални въздействия като социална изолация, анхедония (невъзможност за изпитване на удоволствие) и депресия.

Много е важно да бъдете търпеливи по време на лечебния процес и да поддържате постоянна връзка с лекаря. Докато аносмията понякога е проблем, който може да бъде разрешен за кратко време, друг път тя може да изисква дълъг процес на възстановяване. С правилния подход, особено при временни и лечими причини, е възможно обонятелното усещане да бъде възстановено до голяма степен. Друг ключ към успеха в лечението е активното участие на индивида в процеса и редовното изпълнение на препоръчаните упражнения.

Често задавани въпроси

Невъзможността за усещане на миризми може да се прояви както във временна, така и в постоянна форма. Продължителността и сериозността на това състояние до голяма степен зависят от основната причина. Например аносмиите, развиващи се в резултат на инфекции на горните дихателни пътища, алергии или краткотрайни запушвания на носа, в повечето случаи са временни. Когато се навлезе в лечебния процес или инфекцията бъде преодоляна, обонятелното усещане обикновено се връща само по себе си. Един от симптомите, развили се с пандемията от COVID-19, е внезапно възникналата загуба на обоняние. Вече е научно изяснено, че вирусът има директно въздействие върху обонятелните рецептори и нервните окончания вътре в носа. Много хора съобщават, че са загубили обонянието си още в първите дни на заболяването, дори преди да започне температурата или кашлицата. При повечето хора това състояние отшумява само по себе си в рамките на няколко седмици. Невъзможността да се усети каквато и да е миризма е загуба, която се отразява негативно както на социалния живот, така и на безопасността на човека. Въпреки това, при някои индивиди (особено при лица, които прекарват заболяването тежко, в напреднала възраст или с хронични заболявания) тази загуба на обоняние може да продължи месеци. В някои случаи дори може да бъде постоянна. Причината за такава постоянство е, че вирусът уврежда обонятелните нерви или съответните центрове на мозъка, водещо до дългосрочни или необратими увреждания. Някой, който изпитва аносмия, най-често споделя, че усеща липса не само на обоняние, но и по отношение на вкуса. Това състояние всъщност произтича от нефункционирането на носа, а не на езика. Особено при храни със сложни вкусове (например супа, пикантни ястия, кафе) тази разлика става още по-изразена. Вкусовете се възприемат като плоски, безвкусни или едни и същи. Това може да повлияе негативно както на хранителните навици, така и на апетита. Синузитът е една от най-честите причини за аносмия. Синусите са кухини, разположени около носа и произвеждащи слуз. Картината, която се образува с възпалението на тези кухини, се нарича синузит. Когато има синузит, тези области се подуват, запушват се и обонятелните частици, които трябва да бъдат предадени от носа към мозъка, не могат да осигурят преминаване. Острият синузит обикновено се развива след инфекция и е временен. Въпреки това, при хроничния синузит, особено ако има състояния като образуване на полипи или постоянно запушване на носа, тази загуба на обоняние може да се удължи и дори да стане постоянна. При аносмии с произход синузит могат да се прилагат отпушващи носа лечения, противовъзпалителни лекарства или хирургични методи, ако е необходимо. Когато чрез подходящо лечение се осигури отварянето на синусните канали, в повечето случаи обонятелното усещане се завръща. Някои хора изобщо нямат обоняние, когато се раждат. Това състояние се нарича в медицината вродена аносмия. Вродената обонятелна слепота обикновено е рядка и е свързана с генетично състояние. Понякога тя се наблюдава сама по себе си, а друг път се появява заедно с други вродени синдроми (например като синдрома на Калман). При тези индивиди обонятелните нерви или са недоразвити, или обонятелните центрове в мозъка не са се формирали напълно. Възстановяването в такива случаи не е възможно, тъй като проблемът не е само в предаването на сигнала, а в структурната липса на центъра, където сигналът ще бъде възприет. Тези индивиди обикновено забелязват загубата на обоняние само чрез обратната връзка от тяхната социална среда или в по-късен етап от живота си. Първата специалност, към която трябва да се обърнете при оплакване от аносмия, тоест загуба на обоняние, е отделението по УНГ (уши, нос, гърло) болести. УНГ специалистът определя дали проблемът произтича от носа, като оценява вътрешната структура на носа, дихателните пътища и обонятелните пътища.

В някои случаи, особено ако има съмнения за неврологични причини, неврологичен специалист също може да бъде включен в процеса. Има лечение на аносмия, но формата на лечебния процес се определя според причината за загубата на обоняние. Не може да се очаква един и същ метод на лечение да работи за всеки пациент. Например медикаментозните лечения са доста ефективни при временни загуби на обоняние, дължащи се на запушване на носа или синузит. В този процес се използват кортикостероидни спрейове, разтвори за промиване на носа или антихистамини. Най-често използваните тестове за оценка на загубата на обоняние са тестовете за разпознаване на миризми и праг на миризмите. При теста за разпознаване човекът се опитва да възприеме и назове различни миризми. При теста за праг се измерва при какъв най-малък интензитет усеща миризмата. Тези тестове помагат да се разбере степента и причината за аносмията. При необходимост могат да се добавят и образни методи като МРТ. Загубата на обоняние може сериозно да повлияе на настроението. Миризмите имат силна връзка с емоциите; удоволствието от храненето, спомените, социалните взаимоотношения са преплетени с това сетивно възприятие. При лицата, изпитващи аносмия, често се срещат депресия, тревожност, чувство за самотност и липса на апетит. Затова психологическата подкрепа също е важна по време на лечебния процес. В много случаи обонятелното усещане се завръща, особено при загуби, свързани с инфекции или запушвания. При аносмията, развила се след COVID-19, повечето хора също се възстановяват в рамките на няколко седмици или месеци. Методи като обонятелната терапия могат да подпомогнат процеса на възстановяване, но загубите, произтичащи от вродени или увреждания на нервите, могат да бъдат постоянни.

Загубите, изпитвани в обонятелното сетивно възприятие, са важен здравен проблем, който пряко засяга качеството на живот и безопасността. Аносмията може да бъде свързана с обикновена инфекция или да бъде вестител на различни основни заболявания. Поради тази причина е от голямо значение лицата, изпитващи загуба на обоняние, да преминат през специализирана оценка без загуба на време.

Нашите опитни специалисти по УНГ (уши, нос, гърло), работещи в Hisar Hospital, оценяват причината за загубата на обоняние с модерни диагностични методи и създават индивидуални планове за лечение. Ако и вие изпитвате намаляване или загуба в обонятелното си усещане, можете да запазите час при нашите специалисти лекари от отделението по УНГ (уши, нос, гърло) и да се свържете с нас за подробна информация.