Какво представлява синдромът на Алпорт? Симптоми, причини и лечение

Синдром на Алпорт

Синдромът на Алпорт е известно наследствено бъбречно заболяване, което често протича заедно с проблеми със слуха и зрението. Този синдром се дължи на генетична мутация, която води до структурни увреждания в гломерулната базална мембрана (ГБМ), намираща се в бъбреците и отговаряща за филтрирането на урината. Мъжете проявяват по-тежки симптоми от жените, тъй като най-честата му форма се предава чрез X-хромозомата. Синдромът на Алпорт, който попада в групата на редките заболявания, с течение на времето може да доведе до бъбречна недостатъчност и да влоши качеството на живот. Ранната диагностика и редовното проследяване са от голямо значение за забавяне на усложненията.

Какво представлява синдромът на Алпорт?

Синдромът на Алпорт е наследствено заболяване, характеризиращо се основно с увреждане на структурата на колаген тип IV, намиращ се в бъбреците, ушите и очите. Този колаген осигурява здравословното функциониране на бъбречните гломерули, слуховата система във вътрешното ухо и някои структури в окото. Мутациите в гените, отговорни за производството на колаген, водят до функционални нарушения в тези органи. Съществуват три основни типа унаследяване на заболяването:

X-свързан синдром на Алпорт

Автозомно-рецесивен синдром на Алпорт (синдром на Алпорт тип 2)

Автозомно-доминантен синдром на Алпорт

Синдромът на Алпорт, който засяга приблизително един на всеки 50 000 души по света, обикновено започва с първите си симптоми в детството или юношеството. Тези симптоми могат да прогресират с времето до бъбречна недостатъчност, загуба на слуха и някои очни заболявания.

Какви са симптомите на синдрома на Алпорт?

Симптомите на синдрома на Алпорт обикновено се групират около три основни системи: бъбреци, уши и очи. Тези симптоми прогресират с възрастта и могат да се проявят с различна тежест. Симптомите на синдрома на Алпорт могат да бъдат изброени, както следва:

Бъбречни симптоми: Наличието на кръв в урината (хематурия) е най-ранният и най-чест симптом на заболяването. Това състояние обикновено е на микроскопично ниво и се установява чрез изследвания на урината. С течение на времето започва загуба на протеин (протеинурия) и бъбречните функции постепенно се влошават. При повечето пациенти се развива високо кръвно налягане и се наблюдава задържане на течности в тъканите на тялото (оток). В напредналите етапи може да се появи бъбречна недостатъчност.

Загуба на слуха: Загубата на слуха при синдрома на Алпорт започва особено при високите честоти. Това състояние обикновено се забелязва на възраст между 10 и 20 години и прогресира с времето. Загубата на слуха се развива в резултат на засягане на чувствителните структури във вътрешното ухо и може да наложи използването на слухов апарат.

Очни проблеми: Очните находки при синдрома на Алпорт включват деформации на лещата, проблеми с ретината и удебеляване на роговицата. Тези състояния могат да повлияят на зрителната острота и може да не се коригират с очила. При някои пациенти съществува и риск от повишено вътреочно налягане (глаукома).

Външни характеристики и други симптоми на синдрома на Алпорт: Могат да се появят и по-редки симптоми като кожни лезии, мускулна слабост и костни деформации. При жените заболяването обикновено протича по-леко и понякога се проявява само с находки в урината.

Какви са причините за синдрома на Алпорт?

Основната причина за синдрома на Алпорт са мутациите в гените, отговорни за производството на колаген тип IV в тялото. Тези гени се наричат COL4A3, COL4A4 и COL4A5. Дефектната колагенова структура, възникнала в резултат на мутации в тези гени, води до невъзможност на гломерулната базална мембрана (ГБМ) на бъбреците да изпълнява нормалната си функция. Синдромът на Алпорт е свързан и със състояние на дефицит на ензими. Синдромът на Алпорт е изцяло генетично заболяване и има три различни начина на унаследяване. Те могат да бъдат изброени, както следва:

X-свързан синдром на Алпорт: Този тип, който съставлява 85% от случаите, се дължи на мутации в гена COL4A5. Тъй като генът се намира в X-хромозомата, заболяването протича по-тежко при мъжете. Докато мъжете получават заболяването от майките си, жените обикновено остават носители. Този тип показва вертикално предаване в семейството, а сестрите на засегнатите момчета имат 50% шанс да бъдат носители.

Автозомно-рецесивен синдром на Алпорт: Този тип, който съставлява 10-15% от случаите, се дължи на мутации в гените COL4A3 и COL4A4. Ако и двамата родители са носители, съществува 25% риск децата им да развият заболяването. При този тип както момчетата, така и момичетата са засегнати еднакво.

Автозомно-доминантен синдром на Алпорт: Това е най-редкият тип, съставляващ 5% от случаите. Достатъчно е само единият родител да носи заболяването, като съществува 50% риск за всяко дете. Този тип протича по-леко.

Генетичен механизъм: Мутациите възникват в гените, кодиращи α3, α4 и α5 веригите на протеина колаген тип IV. Тези протеини са от критично значение за структурната цялост на базалната мембрана. Дефицитът или структурният дефект на колаген IV води до постепенно увреждане на бъбречните филтри, кохлеята на ухото и очните структури.

Как се поставя диагнозата синдром на Алпорт?

Диагнозата на синдрома на Алпорт се поставя чрез комбинация от клинични находки, лабораторни изследвания, методи за образна диагностика и генетичен анализ. Диагностичният процес изисква мултидисциплинарен подход. Диагностичните критерии за синдрома на Алпорт могат да бъдат изброени, както следва:

Семейна анамнеза и клинична оценка: Първият етап от диагностичния процес е вземането на подробна семейна анамнеза и оценка на клиничните симптоми. История на бъбречно заболяване, загуба на слуха или бъбречна недостатъчност в ранна възраст в семейството дава важни насоки.

Лабораторни изследвания: При анализ на урината се изследва наличието на микроскопична хематурия и протеинурия. При кръвните изследвания се оценяват показателите за бъбречна функция (креатинин, урея). Рутинно се извършват пълен анализ на урината, количество протеин в 24-часова урина и тестове за бъбречна функция.

Бъбречна биопсия: За поставяне на диагнозата е много важно изследването на бъбречната тъкан с електронен микроскоп. При това изследване могат да се видят типични прояви като удебеляване, наслояване и вид на „кошница“ (basket-weave) на филтърната мембрана на бъбрека. Освен това се изследва как колаген тип IV е разпределен в бъбрека чрез специални оцветявания.

Слухови тестове: Чрез аудиограма се определя наличието и степента на загуба на слуха. Изследва се по-специално загубата на слуха при високи честоти. Могат да се извършат и тимпанометрия и тестове за отговор на мозъчния ствол.

Очен преглед: За откриване на проблеми в очите се извършва подробен очен преглед. При този преглед се изследват дефекти на лещата, проблеми с ретината и промени в роговицата. Ако е необходимо, могат да се използват методи като изследване на очните дъна (преглед на фундуса) и оптична томография.

Генетични тестове: Чрез молекулярно-генетичен анализ се изследват мутациите в гените COL4A3, COL4A4 и COL4A5. Тези тестове са от критично значение за потвърждаване на диагнозата и предоставяне на генетична консултация.

Как се лекува синдромът на Алпорт?

Въпреки че няма специфично лечение за синдрома на Алпорт, се прилагат различни терапевтични подходи за забавяне на прогресията на заболяването и предотвратяване на усложненията. Изследванията в областта на генната терапия за синдрома на Алпорт също продължават и в бъдеще могат да бъдат постигнати обещаващи резултати. За лечението на синдрома на Алпорт могат да се приложат следните методи:

Лечение за защита на бъбречните функции: ACE инхибитори и ARB се използват за намаляване на загубата на протеин и защита на бъбречните функции. Тези лекарства могат да забавят прогресията на заболяването чрез понижаване на гломерулното налягане. Контролът на кръвното налягане е много важен и целевата стойност трябва да се поддържа под 130/80 mmHg.

Диализа и бъбречна трансплантация: Когато се развие бъбречна недостатъчност в напреднал стадий, може да се наложи диализно лечение. Бъбречната трансплантация е най-ефективният вариант за лечение, който повишава качеството на живот. Тъй като при пациенти със синдром на Алпорт съществува риск от развитие на заболяване срещу гломерулната базална мембрана след бъбречна трансплантация, е необходимо внимателно проследяване.

Лечение на загубата на слуха: Слухови апарати и кохлеарни импланти се използват в зависимост от тежестта на загубата на слуха. Ранната интервенция е от критично значение за развитието на речта и социалната адаптация. Необходимо е редовно аудиологично проследяване.

Лечение на очни проблеми: Очила, контактни лещи или хирургични интервенции могат да се използват за коригиране на зрителните проблеми. При пациенти, развили глаукома, се прилагат лечения за понижаване на вътреочното налягане.

Промени в начина на живот: Препоръчва се диета с ниско съдържание на сол, ограничаване на протеините, редовни упражнения и избягване на тютюнопушенето. Важно е също така да се избягват нефротоксични лекарства и да се предпазвате от инфекции.

Генетична консултация: Предоставя се генетична консултация относно семейното планиране. Оценяват се възможностите за пренатална диагностика и предимплантационна генетична диагностика.

Синдромът на Алпорт е заболяване, което изисква мултидисциплинарен подход. При избора на лекар за синдром на Алпорт се препоръчва проследяване от екип, състоящ се от специалист по нефрология, специалист по генетични заболявания, специалист по уши, нос и гърло и офталмолог.

Ако вие или вашето дете имате кръв в урината, намален слух или подобни симптоми, можете без забавяне да се консултирате със специалист по нефрология или генетични заболявания. Благодарение на ранната диагностика можете да забавите прогресията на заболяването и да подобрите качеството си на живот.

Често задавани въпроси

Синдромът на Алпорт е заболяване с генетично предаване. Най-често се предава чрез X-хромозомата, като в този случай протича по-тежко при мъжете. Съществуват и автозомно-рецесивни и автозомно-доминантни пътища на унаследяване. Чрез генетични тестове може да се определи този тип предаване и членовете на семейството също могат да бъдат подложени на скрининг. Синдромът на Алпорт засяга три основни органни системи, главно бъбреците, вътрешното ухо и очите. Може да се наблюдава загуба на функция в бъбреците, сензоневрална загуба на слуха в ухото и дефекти на лещата и ретината в окото. Засегнатите органи могат да варират в зависимост от вида на генетичната мутация. Синдромът на Алпорт може да доведе до прогресираща и обикновено постоянна сензоневрална загуба на слуха. Загубата на слуха започва в детството или юношеството и може да се влоши с времето. Слухът обаче може да бъде подпомогнат със слухови апарати или кохлеарни импланти. Да, синдромът на Алпорт може сериозно да увреди бъбречните функции и може да се развие краен стадий на бъбречна недостатъчност. С ранна диагностика и лечение този процес може да бъде забавен. В напреднали случаи може да се наложи диализа или бъбречна трансплантация. За диагностика се правят изследвания на урина и кръв, бъбречна биопсия, слухови тестове и очни прегледи. Най-сигурната диагноза се поставя чрез генетични тестове. При бъбречна биопсия може да се установи неравномерност в дебелината на базалната мембрана. Синдромът на Алпорт в момента не е заболяване, което може да бъде напълно излекувано. Симптомите обаче могат да бъдат овладени и прогресията на заболяването може да бъде забавена. С подходящо лечение и промени в начина на живот пациентите могат да живеят здравословно дълги години. Носителят е човек, който носи заболяването генетично, но не проявява всички симптоми. Особено жените могат да бъдат носители при X-свързания синдром на Алпорт. Въпреки че при тези хора могат да се видят находки като лека хематурия, заболяването може да се предаде на момчетата по по-тежък начин. При децата най-ранният симптом обикновено е скрита кръв в урината (хематурия). Може да има и намален слух, спад в училищния успех и очни оплаквания. Ако в семейството има история на Алпорт, децата трябва да бъдат внимателно наблюдавани за тези симптоми. Скоростта на прогресия на заболяването зависи от генетичния тип и личните фактори. При мъжете с X-свързан тип прогресията е по-бърза и повечето пациенти достигат бъбречна недостатъчност около 20-30-годишна възраст. При жените или при формите с автозомно предаване прогресията може да бъде по-бавна. Ако заболяването е довело до напреднала бъбречна недостатъчност, бъбречната трансплантация може да бъде трайно решение. Пациентите със синдром на Алпорт са подходящи кандидати за трансплантация и качеството им на живот обикновено се подобрява след трансплантацията. Донорът на органи обаче трябва да бъде внимателно подбран.

Имате ли съмнения за синдром на Алпорт?

Ако вие или вашето дете имате кръв в урината, загуба на слуха или очни проблеми, свържете се с нашите специалисти от Отделението по нефрология без забавяне. С ранна диагностика прогресията на заболяването може да бъде забавена и качеството ви на живот може да бъде подобрено.

Запазете час онлайн