Програма за ин витро оплождане

Програма за ин витро оплождане

• Оценка

• Развитие на яйчниците

• Вземане на яйцеклетки (OPU)

• Процедура на оплождане на яйцеклетките със сперматозоиди

• Трансфер на оплодените яйцеклетки

1. Оценка

С цел да се реши кой метод на лечение е подходящ за двойката, се провежда подробен разговор. Преглеждат се предишни изследвания и документи от лечението. Извършва се гинекологичен преглед на жената и, ако е необходимо, се взема материал за бактериологични изследвания при цитонамазка. С ултразвуково изследване се оценяват матката и яйчниците. Хормоналните изследвания, направени на 3-ия ден от менструацията, също помагат при планирането на лечението. При нужда може да се назначи хистеросалпингография. От мъжа също се изисква семенен анализ. Въз основа на особеностите на двойката и резултатите от оценката се определят лечебният протокол и дозата на лекарствата.

2. Развитие на яйчниците

При нормална жена всеки месец се образуват 1 или 2 яйцеклетки. При лечението ин витро се цели да се развият повече яйцеклетки. На този етап започва прием на фолиева киселина с цел да се предотвратят аномалии, които могат да се развият в нервната система на плода. Лечението започва според определения протокол и доза лекарства. Пациентката се извиква на ултразвукови прегледи през определени интервали, като се оценяват броят и диаметърът на развиващите се фоликули. Целта е да се развият 10–12 фоликула с размер 16–20 mm. По време на проследяването могат да се назначат и хормонални изследвания за коригиране на дозата на лекарствата. При контролните прегледи с ултразвук се оценява и ендометриумът, който покрива вътрешността на матката. Развитието на яйцеклетките продължава 10–12 дни. Към края на лечението са необходими контроли през ден/всеки ден. Когато фоликулите достигнат достатъчен размер, се поставя hCG инжекция, за да се осигури окончателното им узряване. Около 36 часа след приложението на hCG се извършва вземането на яйцеклетките.

3. Вземане на яйцеклетки (OPU)

Двойките задължително трябва да бъдат в центъра за ин витро в посочения час. Вечерта преди процедурата пациентката не трябва да яде и да пие нищо след 24:00 часа. Вземането на яйцеклетки е процедура, която обикновено се извършва под обща анестезия в операционна и трае приблизително 15–20 минути. Пациентката се поставя на гинекологичен стол и с помощта на вагинален ултразвук, чрез специална игла, се достига до яйчниците. Във всеки фоликул се навлиза и фоликулната течност се аспирира с помощта на аспиратор. Получената течност незабавно се изпраща в ембриологичната лаборатория, където се изследва под микроскоп от ембриолозите. Яйцеклетките се отделят от получената течност, събират се в друг съд, съдържащ културална среда, и се определя броят им; до оплождането се съхраняват в специални инкубатори, които осигуряват среда, подобна на матката. По този начин всички фоликули се аспирират и процедурата приключва. Броят на събраните яйцеклетки може да се различава от броя на фоликулите, видими на ултразвук по време на проследяването; важно е колко яйцеклетки реално са налични. След процедурата пациентката се събужда и се отвежда в стаята си. Ако след почивка всички контролни показатели са нормални и пациентката се чувства добре, може да ѝ се обяснят лекарствата и да бъде информирана за броя на събраните яйцеклетки, след което може да бъде изписана у дома. В продължение на 2–3 дни може да има болка в слабините, подобна на менструална болка. Тя може да се овладее с аналгетици. В продължение на няколко дни може да има слабо кървене под формата на зацапване или капки.

4. Процес на оплождане (Фертилизация)

За това се прилагат два метода:

Класически метод за ин витро оплождане (In Vitro Fertilization = IVF)

Прилага се най-често при млади пациентки, при които броят на яйцеклетките е висок и характеристиките на сперматозоидите са добри. Фоликулната течност, постъпила в ембриологичната лаборатория в стерилни епруветки, се изследва от ембриолог в специална кабина под микроскоп и яйцеклетките се прехвърлят в специална хранителна среда. В специално подготвени съдове за процедурата яйцеклетките и сперматозоидите се поставят заедно (към всяка яйцеклетка се добавят приблизително 100 000 до 200 000 подвижни сперматозоида) и се изчакват 16–18 часа, за да може сперматозоидът сам да оплоди яйцеклетката. В края на този период се извършва проверка за оплождане. Въпреки че е взето решение за IVF, за да се изключи възможен неуспех на оплождането, част от яйцеклетките могат да бъдат подложени на микроинжектиране.

Микроинжектиране (Intra Cytoplasmic Sperm Injection = ICSI)

Микроинжектиране се предпочита при случаи, в които броят и подвижността на сперматозоидите са ниски, а морфологичните нарушения са повече; при случаи на хирургично извличане на сперматозоиди (TESA, TESE); при случаи, в които при жената са събрани малко яйцеклетки, качеството е ниско или обвивката на яйцеклетката е дебела; при необяснимо безплодие; и при двойки с предходен неуспех при IVF. Събраните яйцеклетки се подлагат на сортиране, почистват се от остатъците на околните клетки (клетки на кумулуса) и се избират зрелите. Оплождането се извършва около 2–6 часа след вземането на яйцеклетките. С помощта на ембриолог, под микроскоп и със специално устройство, наречено микроманипулатор, сперматозоидът се инжектира в яйцеклетката с тънка игла. След престой в инкубатор се извършва проверка за оплождане след 16–18 часа. Днес при лечението ин витро по-често вместо IVF се прилага микроинжектиране (ICSI), тъй като то увеличава процента на оплождане. Тъй като за нормалното оплождане на една яйцеклетка е достатъчен един сперматозоид, методът на микроинжектиране дава възможност дори на мъже с много нисък брой сперматозоиди да имат деца. Средно около 70% от събраните яйцеклетки са зрели и подходящи за оплождане. От тях около 70% ще бъдат оплодени. Например при жена с 10 яйцеклетки средно 7–8 ще бъдат зрели и ще се развият 4–5 ембриона. Това е средна стойност и броят може да бъде по-нисък или по-висок.