Какво представлява ембрионалният генетичен тест и защо се прави?

Ембрионалният генетичен тест е важен метод за решение, особено за жени в по-напреднала възраст. Какво представлява ембрионалният генетичен тест, известен още като PGT, защо се прави, как се извършва и на кого се препоръчва? В тази статия ще намерите всичко, което трябва да знаете за ембрионалния генетичен тест.

Ембрионален генетичен тест

Определение на ембрионалния генетичен тест

Генетичното изследване на ембрионите, създадени чрез лечение ин витро, се нарича предимплантационна генетична диагноза. Ембрионалният генетичен тест изследва хромозомната структура, броя на хромозомите и гените на ембрионите преди те да бъдат трансферирани в матката.

По време на теста чрез биопсия се вземат 5–10 клетки от ембриони, достигнали 5-ия ден и с достатъчна зрялост. Взетите клетки се оценяват генетично и се определят здравите ембриони. По този начин могат да се трансферират само генетично нормални ембриони.

Други наименования на ембрионалния генетичен тест са PGD (предимплантационна генетична диагноза) и PGT.

Ролята му в лечението ин витро

Най-честата причина за неуспех на лечението ин витро са аномалиите в генетиката на ембриона. Когато след генетичен анализ се трансферират ембриони с нормална генетична структура, шансът за забременяване се увеличава.

Условия, необходими за теста

Ембрионалният генетичен тест не се прилага рутинно при всяка двойка. Той се прави при двойки, които отговарят на определени критерии. Генетичното консултиране преди започване на лечението ин витро помага да се изгради правилен план.

Бъдещите майки над 35 години са сред хората, на които се препоръчва тестът. Бъдещи майки и бащи с известни наследствени заболявания, както и бъдещи майки с повтарящи се аборти, също попадат в тази група. За бъдещи майки с аномалии в яйцеклетките и бъдещи бащи с аномалии в сперматозоидите също се препоръчва PGT тест преди ембриотрансфер.

Ако при единия от партньорите има известно генетично заболяване, ембрионите трябва да бъдат подложени на генетичен анализ. Може да се прилага и при двойки с повтарящи се неуспехи при ин витро лечение и повтарящи се загуби на бременност.

Преди започване на лечението ин витро двамата партньори трябва задължително да бъдат подробно оценени и да се установи причината за инфертилитета. Според това трябва да се препоръча генетичен скрининг.

Видове ембрионален генетичен тест

PGT-A (предимплантационен генетичен скрининг)

PGT-A тестът се извършва, за да се открият нарушения в броя на хромозомите при ембрионите. Дори при генетично нормална двойка може да има спонтанно възникнали хромозомни аномалии в ембриона. Тестът има за цел да открие тези аномалии.

Здравият ембрион съдържа 23 двойки хромозоми. Едната хромозома от двойката идва от майката, а другата – от бащата. Проблеми в клетъчното делене или оплождането също могат да причинят числови хромозомни нарушения в ембриона.

Ембрионите с недостиг или излишък на хромозоми се наричат анеуплоидни ембриони.

С напредването на възрастта на майката процентът на анеуплоидия в ембрионите значително нараства. Докато при 25-годишна жена процентът на анеуплоидия е 15–20%, при 40-годишна той достига 60–70%.

PGT-A се препоръчва особено в следните случаи: жени над 35 години, случаи с повтарящи се загуби на бременност, двойки с повтарящи се неуспехи при ин витро лечение и лица с балансирана хромозомна носителност.

Точността на теста е 98%. Тъй като могат да се наблюдават фалшиво положителни или фалшиво отрицателни резултати, за потвърждение на PGT-A резултатите се препоръчва пренатален диагностичен тест.

PGT-M (предимплантационна генетична диагноза)

PGT-M се използва при двойки, при които единият или и двамата родители имат наследствено генетично заболяване. Целта на този тест е да се определи здравият ембрион, който не носи генетичното заболяване.

PGT-M не е общ скринингов тест. Той изследва само наличието на гена, свързан със заболяването в семейството.

За PGT-M първо се изготвя подробна карта на генната област, носеща мутацията, причинила заболяването. Определят се зоната на мутацията и нейната околност. Извършва се амплификация на ДНК от биопсичните проби, взети от ембрионите. Провежда се изследване за здрав ембрион.

Разлики между двата вида тестове

PGT-A и PGT-M служат за различни цели. PGT-A скринира хромозомни аномалии, а PGT-M е насочен към предотвратяване на наследствени генетични заболявания.

PGT-A открива нарушения в броя на хромозомите без да има генетичен проблем при бъдещата майка и баща. Препоръчва се при повтарящи се аборти, повтарящи се неуспехи при ин витро лечение или при по-висока възраст на майката.

За разлика от това, PGT-M изследва дали известна генетична аномалия при майката или бащата е налице в ембриона. Този тест се прави, ако има дете, засегнато от генетично заболяване, или ако двойките са носители на едно и също генетично заболяване.

Следователно PGT-A извършва общ скрининг, докато PGT-M прави целенасочен анализ. И двата теста преминават през един и същ процес на биопсия, но лабораторните анализи са различни.

Защо се прави ембрионален генетичен тест?

Качество на ембриона при напреднала възраст на майката

С увеличаване на възрастта на жената се вижда, че ДНК грешките в яйцеклетките се натрупват. Тъй като яйцеклетките натрупват генетични грешки с годините, рискът от развитие на абнормален ембрион се увеличава. Докато при жените в 20-те години 70% от ембрионите са еуплоидни, на 40 години процентът на еуплоидните ембриони намалява до 25%.

Намаляването на шанса за естествено забременяване след 35-годишна възраст, увеличаването на безплодието и повишаването на процентите на анеуплоидия се дължат на намаляването на качеството на яйцеклетките с напредване на възрастта на жената. Следователно жените над 35 години са кандидати за PGT-A.

При жени в напреднала възраст по-голямата част от образуваните ембриони може да съдържа генетични аномалии. Особено при жени над 40 години се препоръчва ембрионален генетичен скринингов тест. Дори ембрион, който изглежда добре, може да носи хромозомна аномалия и в такъв случай имплантация няма да настъпи или може да се стигне до ранeн спонтанен аборт.

Предотвратяване на повтарящи се загуби на бременност

Повтарящата се загуба на бременност означава 3 или повече загуби на бременност преди 20-та гестационна седмица. Тя често се наблюдава до 12-та гестационна седмица и причината в повечето случаи е анеуплоидия на ембриона.

Прехвърлянето чрез ин витро лечение значително увеличава шанса за продължаваща бременност и също така намалява риска от спонтанен аборт в значителна степен.

Откриване на наследствени заболявания

При двойки, при които единият или и двамата родители имат наследствено генетично заболяване, целта на PGT-M е да се определи здравият ембрион, който не носи генетично това заболяване. PGT-M не е общ скринингов тест, а изследва само наличието на гена, свързан със заболяването в семейството.

Ако при единия от партньорите има известно генетично заболяване, ембрионите трябва да бъдат генетично анализирани. Тъй като генетичната основа на бебето идва от майката и бащата, ако при единия от тях има проблем, той може да се предаде и на бебето.

Увеличаване на шанса за здрава бременност

Теоретично и генетично се очаква трансферът на нормален ембрион да намали риска от загуба на бременност и от усложненията, които се развиват вследствие на това, както и да увеличи шанса за здрава, продължаваща бременност.

Според мащабно проучване, проведено в Съединените щати, при ин витро лечение с генетичен скрининг успеваемостта е била приблизително 65%, а раждането на здраво дете – приблизително 55%.

Трансферът на хромозомно нормален ембрион оказва положително влияние върху процента на клинична бременност, особено във възрастовата група с напреднала възраст на майката. Елиминирането на генетично анормални ембриони може да намали ранната загуба на бременност.

Как се извършва ембрионален генетичен тест?

Процедурата на биопсия и нейното време

По време на ин витро процеса ембрионите, оплодени в лабораторна среда, се проследяват до 5-ия или 6-ия ден. В този период се взема биопсия от ембрионите, достигнали стадий бластоцист.

Общият брой клетки в ембриона на стадий бластоцист е приблизително между 60 и 125. В този етап ембрионът вече е разделен на две различни клетъчни групи. От вътрешната клетъчна маса се развива плодът, а от трофектодермалните клетки се образува плацентата.

Времето на биопсията е важно за успеха. Ако PGT се извърши на 3-ия ден от развитието на ембриона, ембрионът, който все още е в стадий на делене, може да бъде увреден от тази процедура.

Процес на вземане на клетки

Чрез микроскопична тънка стъклена биопсична пипета през отвор, създаден на 5-ия или 6-ия ден, 5–10 трофектодермални клетки се отделят от бластоциста. При биопсия на бластоцист се вземат клетки само от трофектодермата, без да се засяга вътрешната клетъчна маса.

Предимството на този подход е, че се вземат проби от трофектодермалните клетки, без да се увреждат клетките, които ще образуват бебето. Тъй като броят на клетките, взети с биопсията, е висок, успехът на поставяне на диагнозата при генетичното изследване се увеличава. След биопсията степента на запазване на жизнеспособността на ембриона е близка до 100%.

Лабораторен етап на анализ

Биопсираният ембрион се замразява и се изчаква резултатът. Взетите клетки се изолират и подготвят за генетичен анализ.

В лабораторията се използват различни методи за анализ. Методът NGS позволява ДНК да бъде секвенирана с цел изследване на хромозомната структура и аномалиите. aCGH може да скринира цялата хромозомна карта на ембриона за числови и структурни загуби. SNP microarray анализира генетичните варианти поотделно.

Оценка на резултатите от теста

Обработването и докладването на резултатите отнема средно 14 дни. Въз основа на резултатите от генетичния анализ се определят здравите ембриони и се избират за трансфер.

Средната клинична грешка при PGT тестовете по света е около 2%.

Когато в резултат на генетичния тест се установи здрав ембрион, се подготвя маточната лигавица. След това замразеният здрав ембрион се размразява и се трансферира. Хромозомната нормалност на трансферирания ембрион увеличава шанса за бременност, но не го гарантира.

Често задавани въпроси

При двойките, които обмислят ембрионален генетичен тест по време на ин витро процеса, възникват много въпроси. Получаването на ясна информация за безопасността, цената и успеваемостта на тези тестове помага да вземете правилни решения по време на лечението.

Вреди ли тестът на ембриона?

Благодарение на съвременните биопсични техники това е безопасна процедура за ембриона. Когато се извършва в опитни центрове, тя не влияе върху развитието на ембриона. Биопсията се взема на 5-ия или 6-ия ден от трофектодермата на ембрион, който има повече от 100 клетки.

В опитни ръце биопсията не вреди на ембриона. След биопсията степента на запазване на жизнеспособността на ембриона е почти 100%.

Но както при всяка медицинска процедура, съществуват и рискове. Макар и в много малка степен, ембрионът може да бъде увреден поради технически причини по време на процедурата. Този процент е под 0,1%. Ембрионът, за който е наблюдавано увреждане, не се използва за анализ и лечение.

За кои пациенти се препоръчва?

PGT не се препоръчва рутинно за всеки пациент с ин витро лечение. Предполага се потенциална полза при определени групи пациенти. Препоръчва се особено за жени в по-напреднала възраст, особено бъдещи майки на 35 и повече години.

При двойки с повтарящи се загуби на бременност се насочва за постигане на здрава бременност. При пациенти с повтарящи се неуспехи при ин витро лечение увеличава процента на успех. Особено полезен е за двойки с фамилна анамнеза за генетично заболяване.

Може да се препоръча при двойки, носители на хромозомни нарушения, при тежък мъжки фактор за инфертилитет и при предходна анамнеза за анеуплоидна бременност. Освен това се прилага и когато за дете, нуждаещо се от трансплантация на костен мозък, се планира HLA-съвместимо братче или сестриче.

Какви са успеваемостите?

Успеваемостта при ин витро лечение с генетичен скрининг е висока. Според мащабно проучване, проведено в Съединените щати, успеваемостта при ин витро лечение е приблизително 65%, а раждането на здраво дете – приблизително 55%.

Когато се трансферира един хромозомно нормален ембрион, процентът на бременност е средно 70%. След 3 трансфера шансът за постигане на бременност достига 95%, а след 5 трансфера – до 98%.

При скрининг на хромозомите поради напреднала възраст на жената или поради транслокация, ако се открие еуплоиден ембрион, шансът за бременност дори над 40-годишна възраст се увеличава до 70–74%. Рискът от загуба на бременност също намалява от 25–40% според възрастта до 8%.

Колко надеждни са резултатите от теста?

Генетичните тестове имат висока точност. Те осигуряват надеждност над 95% при откриване на хромозомни аномалии и определени генетични заболявания. Повечето генетични тестове имат висока точност между 95% и 99%.

Въпреки че тестовете са много чувствителни, съществува малък процент грешка. При поставяне на диагноза чрез PGT методът има ниво на грешка 1–3%.

Затова при бременност след PGT-A скрининг задължително трябва да се правят рутинни пренатални скрининги и прегледи.

В обобщение за ембрионалния генетичен тест

Но не всяка двойка трябва да си прави генетичен тест. Първо трябва да получите подробна генетична консултация. Обсъдете състоянието си с лекаря си и преценете дали тестовете са подходящи за вас.

Въпреки че резултатите от тестовете имат висока точност, не пренебрегвайте рутинните прегледи по време на бременността. В крайна сметка целта е да се стигне до здраво бебе и е важно всеки етап в този процес да бъде оценен правилно.