Уро-Онкология (Диагностика И Лечение На Урологичните Ракови Заболявания)

В Урологичното ни отделение се предоставят услуги по световни стандарти в областта на уроонкологията. При рак на простатата рутинно се извършват нервосъхраняваща радикална простатектомия, а при рак на пикочния мехур – радикална цистектомия. Освен това се извършват хирургично лечение и проследяване на бъбречни тумори, тумори на тестисите и надбъбречни образувания. При някои урологични ракови случаи на пациентите се предлагат терапевтични възможности в координация с отделенията по медицинска онкология и радиотерапия. В Урологичното отделение на Hisar Hospital Intercontinental при доброкачествено уголемяване на простатата (BPH) като хирургичен метод се използват ТУР-П, плазмокинетична ТУР и системите Greenlight 180 W.

При рак на простатата се извършва открита и лапароскопска простатектомия.

Какво е простатата?

Простатата, която е част от мъжката репродуктивна система, е жлеза с размерите на орех, разположена непосредствено под пикочния мехур, пред ректума, и обвиваща уретрата. Тежи приблизително 15-20 грама. Нейната функция е да разжижава семенната течност (спермата) и да осигурява активиране на сперматозоидите, които, срещайки се с женската яйцеклетка, я оплождат.

Какви са заболяванията на простатата?

Простатата има 3 вида заболявания:

• Възпаление на простатата: Това по-често се среща при мъже в млада възраст. Остър и хроничен бактериален простатит възниква при попадане на инфектирана урина в простатните канали. Бактериалният простатит не е заразен и не трябва да се счита за болест, предавана по полов път.

• Доброкачествено уголемяване на простатата (BPH – Доброкачествена простатна хиперплазия)

• Рак на простатата.

Всяко уголемяване на простатата доброкачествено ли е?

Всяко уголемяване на простатата не означава непременно доброкачествено уголемяване; понякога то може да се прояви и като рак на простатата.

Какво е доброкачественото уголемяване на простатата (BPH) и какви са рисковите фактори?

Това е доброкачествено уголемяване на простатната жлеза, което се появява при застаряващ мъж. Може да се нарече и простатизъм. Напредналата възраст, хипертонията и наличието на BPH в семейната anamnesis се считат за рискови фактори за BPH.

Доброкачественото уголемяване на простатата причинява ли рак на простатата?

BPH не е рак и не причинява рак. Но двете заболявания могат да съществуват едновременно. Тъй като в ранните стадии на рака на простатата обикновено няма оплаквания, се препоръчва ежегоден физикален преглед и изследване на PSA в кръвта.

В коя възрастова група уголемяването на простатата се среща по-често?

През последните години с нарастването на средната продължителност на живота е установено значително увеличение на честотата. BPH е доста често срещано заболяване. Среща се при 50% от мъжете на възраст 51-60 години и при 90% от мъжете над 80 години.

Какви оплаквания носи със себе си уголемяването на простатата?

• Често уриниране,

• Спешна нужда от уриниране,

• Неудържане на урината веднага след спешната нужда от уриниране,

• Нощно уриниране,

• Уриниране на прекъсвания (на струи),

• Усилие при уриниране,

• Намаляване на струята на урината,

• Затруднено уриниране,

• Парене при уриниране,

• Капене след уриниране,

• Усещане, че след уриниране не се е изпразнило напълно.

Как трябва да се извършват прегледът и проследяването?

Ректалното изследване с пръст и измерването на нивото на веществото PSA в кръвта са най-важните диагностични средства. Обикновено се препоръчва ежегоден контрол с PSA и ректално изследване с пръст при здрави мъже над 50-годишна възраст. Ако в семейството има случаи на рак на простатата, се препоръчва тези контроли да започнат от 40-годишна възраст. Ректалното изследване с пръст може да открие образувание само когато е достигнало определен размер. Затова измерването на нивото на PSA е много важно за ранната диагноза.

Кои изследвания трябва да се направят при уголемяване на простатата?

• Общ анализ на урината

• PSA

• Изследване на остатъчната урина в пикочния мехур с ултразвук на отделителната система

• Извършване на уроflowmetry изследвания.

Какво е PSA?

PSA (простатно-специфичен антиген) е вещество, произвеждано единствено в простатата, и се определя от кръвта. Нормалната стойност е под 4 ng/ml; но граничните стойности на PSA се различават в зависимост от възрастта. При проблем, свързан с простатата, в кръвта попада повече от това вещество и се отбелязва повишение на PSA в кръвта. Единствената причина за повишен PSA не е рак на простатата. Доброкачественото уголемяване на простатата и възпаленията на простатата също повишават PSA. При хора с PSA между 4-10 ng/ml рак на простатата се открива приблизително при 30%, а при стойности над 10 ng/ml този процент надвишава 50%.

Какви са възможностите за лечение?

• Наблюдение: Пациентите, при които оплакванията не са интензивни, стойността на PSA е нормална и при прегледа на простатата няма нищо подозрително, могат да бъдат включени в годишен протокол за наблюдение.

• Медикаментозно лечение: Съществува група лекарства, които отпускат гладката мускулатура около простатата и шийката на пикочния мехур и улесняват отделянето на урината. При 4-седмично лечение те водят до увеличаване на скоростта на струята на урината и намаляване на оплакванията при 60% от пациентите.

• Хирургично лечение: Прилага се при пациенти с усложнения от уголемяване на простатата, при които въпреки медикаментозното лечение няма подобрение на оплакванията, или при пациенти, които предпочитат по-ефективен метод на лечение. Изборът на хирургичен метод се прави след оценка на размера на простатата, общото състояние на пациента, наличието или отсъствието на друго заболяване и лекарствата, които пациентът приема за него, както и редица други фактори. Според взетото решение се прилага една от открити или затворени хирургични процедури. При 90% от пациентите могат да се приложат затворените методи. Тези операции могат да се извършат със спинална, епидурална или обща анестезия. При 70-90% от пациентите може да се постигне намаляване на оплакванията и увеличаване на скоростта на струята на урината. Затворените хирургични методи — ТУР операцията, приета в света за златен стандарт. Алтернативи на ТУР операцията са лазерните операции на простатата, простатните стентове, намаляване на простатата с топлина, отваряне на шийката на пикочния мехур чрез хирургичен разрез, извеждане на простатата чрез плазмокинетика.

Тумори на бъбреците

Образуванията, открити в бъбреците, се разделят на 2 групи: доброкачествени тумори и злокачествени тумори. Съществуват много класификации на бъбречните тумори. Най-често срещаното образувание в бъбрека са простите бъбречни кисти. Простите кисти обикновено не дават симптоми, съставляват 70% от всички бъбречни образувания и могат да бъдат единични или множество. При хора над 50-годишна възраст се срещат при 50%. Тези кисти лесно се разграничават с радиологични образни изследвания. Бъбречните кисти, които най-често се появяват случайно, никога не застрашават човешкия живот. Бъбречните кисти често дори не изискват лечение, достатъчно е годишно проследяване на размерите им. Ако достигнат големи размери и причинят болка или нарушат структурата на бъбрека, е необходима намеса. Бъбречните кисти се разделят радиологично на 4 категории. При тази класификация при 1-ва и 2-ра категория не са необходими по-нататъшни изследвания. При 3-та категория трябва да се направи допълнително изследване и кистите трябва да се отстранят хирургично. Кистите от 4-та категория се наричат рак и задължително трябва да бъдат отстранени хирургично.

Други доброкачествени тумори на бъбрека:

Ангиомиолипом: Доброкачествени бъбречни тумори, състоящи се от гладка мускулатура, мазнина и дебелостенни съдове в различни съотношения. Тези тумори се срещат по-често при пациенти с туберозна склероза. Превръщането на тези тумори в злокачествена форма е много рядко. Могат да дадат симптоми като болка в страната, опипваемо образувание и кръв в урината; при 10% от пациентите в резултат на кървене може да се развие шок. Бременността може да засили кървенето. При повечето случаи диагнозата лесно се поставя с ултразвук и томография. Образувания под 4 см се проследяват с контроли на 6 месеца и на година. Образувания над 4 см е полезно да се отстранят хирургично. При пациенти, дошли с остро кървене, запазващата бъбрека операция обикновено е трудна и се налага нефректомия.

Онкоцитом: Съставлява 3-7% от доброкачествените бъбречни тумори. Често се среща след 50-годишна възраст, при мъжете по-често, отколкото при жените. Обикновено е едностранен, но може да е двустранен и множествен. Диагнозата трудно се поставя радиологично, но патологично се потвърждава окончателно. Често се поставя диагноза бъбречен рак и се извършва нефректомия или парциална нефректомия, а след патологичното изследване се установява, че е онкоцитом.

Ренална аденома: Обикновено диаметърът им е 1-3 mm, рядко надвишават 1 cm. По-често се срещат при мъжете, не дават симптоми. При изследванията е трудно да се отличат от рак, обикновено се извършва парциална нефректомия.

Бъбречен рак

Бъбречният рак произлиза от клетките (епител), които покриват малките пикочни каналчета, събиращи урината, намиращи се в бъбрека. Хистологично може да се класифицира като светлоклетъчен карцином, папиларен карцином, карцином на събирателния канал, хромофобен бъбречен рак. В бъбрека може да се появи и уротелиален рак, произхождащ от бъбречната лоханка, който в много отношения е подобен на раковете, срещани в пикочния мехур. Нефробластомът (тумор на Вилмс), наблюдаван в детска възраст, представлява 80% от бъбречните тумори. Най-често се среща на 2-4-годишна възраст. Бъбречноклетъчният рак (renal cell ca) съставлява 85% от всички злокачествени бъбречни тумори и приблизително 3% от раковете при възрастни. Днес все още приблизително 30% от пациентите с бъбречен рак към момента на първата диагноза имат разпространение на заболяването. Освен това при 20-30% от пациентите, на които е извършена нефректомия поради локализиран рак, в напреднал стадий се развива метастатично заболяване. Не трябва да се забравя, че при ранна диагноза и подходящо лечение бъбречният рак може напълно да се излекува. При диагноза в ранен стадий процентът на преживяемост при пациентите с бъбречен рак може да бъде между 70% и 100%. Най-важната особеност на бъбречноклетъчните карциноми е, че са резистентни към радиотерапия или химиотерапия. Те също слабо реагират на хормонално лечение. Бъбречноклетъчните карциноми могат да се отстранят хирургично, ако бъдат открити в ранен стадий, т.е. докато са ограничени в бъбрека. За случаите на бъбречноклетъчен рак, ограничен в бъбрека, това е най-ефективният метод на лечение.

Рискови фактори при развитие на бъбречен рак

Бъбречният рак обикновено се появява между 50-60-годишна възраст. При мъжете се среща 2 пъти по-често, отколкото при жените. Причината за бъбречния рак все още не е напълно известна. Изследователите обаче са определили някои рискови фактори за развитие на бъбречен рак. Но не всеки, който има тези рискови фактори, ще се разболее от бъбречен рак, а и при всеки пациент с бъбречен рак тези рискови фактори не са задължително налични. В произхода на бъбречните ракове важна роля играят и наследствените (хередитарни) особености. Ако бъбречните тумори се появят в ранна възраст, са двустранни и в бъбрека са множествени, трябва да се помисли за наследствени бъбречни ракове. Примери за тези ракове са синдромът на Фон Хипел-Линдау, наследственият папиларен рак, наследственият светлоклетъчен рак, наследственият бъбречен онкоцитом.

Други рискови фактори, които не са наследствени, са изброени по-долу.

• Терминален стадий на бъбречна недостатъчност и диализа

• Придобито поликистозно бъбречно заболяване заедно с бъбречна недостатъчност в терминален стадий

• Пушене и употреба на тютюн

• Затлъстяване

• При работещи в металообработването

• Азбестоза

• При експозиция на кадмий

• При експозиция на арсен

• Работещи в химическо чистене

• Хипертония

• Поликистозно бъбречно заболяване

• Продължителна употреба на фенацетин

• Продължителна употреба на диуретици (отводняващи средства)

Какви са симптомите и как се поставя диагнозата?

Най-честият клиничен симптом при бъбречния рак е кръв в урината, твърдо образувание, което се опипва в корема, и болка, във вид на т.нар. триада. При ранните стадии на бъбречния рак обикновено няма симптоми и той се открива случайно при ултразвуково или радиологично изследване, извършено по друга причина. Диагнозата най-често се поставя при заболяване в стадий 2. Оплакванията при бъбречния тумор се появяват поради няколко причини. Иначе казано, при ранна диагноза лечението е по-лесно, а вероятността за пълно излекуване от рака се увеличава. Но с нарастването на тумора и разпространението му пълното лечение става по-малко вероятно. Редовните контроли повишават вероятността за ранна диагноза и осигуряват пълно оздравяване от заболяването. Според честотата им един или няколко от симптомите, изброени по-долу, могат да бъдат предвестници на бъбречен рак. Болката е най-честото оплакване – 41% от пациентите се обръщат към лекар с оплакване от болка; вторият важен симптом е кървенето, което се проявява като промяна в цвета на урината, тъмна урина; при 38% от пациентите се наблюдава хематурия; друго важно оплакване е подутина и образувание, което се опипва в засегнатия бъбрек; това оплакване се наблюдава при 24% от пациентите. Други оплаквания са общи за пациентите с рак: загуба на тегло, слабост и умора, а също и повишена температура и хипертония, причинени от веществата, отделяни от бъбречния рак. Тези оплаквания могат да са признак на бъбречен рак, но могат да се дължат и на други заболявания, например инфекция. Хората с тези оплаквания задължително трябва да посетят уролог. Ракът, открит в ранен стадий, е лечим.

Визуализация при бъбречен рак: Обикновено при пациенти с кръв в урината първо изследване е ултразвук и бъбречна снимка с контрастно вещество. Ултразвукът в наши дни е първи избор при образната диагностика на отделителната система; поради евтиността си, лекотата на извършване и възможността за прилагане при спешни условия се извършва като първа стъпка. Интравенозна пиелография IVP (бъбречна снимка с контрастно вещество): натрупвания, наречени калцификации, могат да се видят на тези снимки като бели петна. Точността на интравенозната пиелография самостоятелно е 75%.

Компютърна томография: При диагностиката на бъбречните ракове е по-чувствителна от ултразвука и бъбречната снимка с контрастно вещество. Точността на диагнозата с КТ е 95%. Дава информация за локализацията, размера на образуванието, локалното засягане и разпространението в околните тъкани.

ЯМР (MR) изследване; Най-важните му предимства са: малкото странични ефекти, точното показване на структурата на образуванията с висока точност, възможността за прилагане при пациенти с бъбречна недостатъчност и алергия към контрастно вещество, както и показването на тромби в бъбречната вена и вена кава без необходимост от контрастно вещество.

Сцинтиграфия: Полезна е при подозрение за костни метастази, при болка в костите и повишена алкална фосфатаза.

PET (позитронно-емисионна томография): Насочва лечението и хода на заболяването при пациенти с метастази.

Биопсия; В някои случаи може да се обмисли при голямо съмнение за диагнозата и обикновено може да се извърши под контрол с компютърна томография. Но при оценката на биопсията има трудности.

Метастази и зони на разпространение при бъбречноклетъчен карцином:

Зона Процент(%)

• Бял дроб 50-60

• Кост 30-40

• Регионални лимфни възли 15-30

• Главна бъбречна вена 15-20

• Перинефрална мастна тъкан 10-20

• Надбъбречна жлеза (същата страна) 10-15

• Вена кава 8-15

• Мозък 10-13

• Противоположен бъбрек 1-2

Лечение на бъбречен рак

Лечението на бъбречния тумор се определя според общото състояние на пациента, размера на тумора, степента на разпространение на заболяването и възрастта на пациента. Бъбречните тумори обикновено са ракови заболявания, резистентни към радиотерапия и химиотерапия, затова като терапевтична възможност остава хирургичното лечение. Хирургичното лечение е стандартният метод при лечението на бъбречния рак. Хирургично или се отстранява целият бъбрек, или се отстранява туморът заедно с част от бъбрека. Радикалната нефректомия е операция, при която бъбрекът, надбъбречната жлеза и околните обвивки и мастни слоеве се отстраняват изцяло. Отстраняването на тумора заедно с част от бъбрека се нарича парциална нефректомия. От хирургична гледна точка може да се извърши или открита операция, или лапароскопска, или роботизирана операция. След операцията пациентът може да изпитва болка и дискомфорт.

Допълнителни лечения при бъбречен рак

Лъчелечение: Лъчелечението се основава на използването на лъчи с висока енергия от радиоактивен източник извън тялото за унищожаване на раковите клетки. Ефективността на лъчелечението е различна при различните видове рак. Но бъбречният рак е един от раковете, върху които лъчелечението оказва слабо действие. Затова се приема, че то няма място в окончателното лечение на бъбречния рак.

Биологично лечение (имунотерапия): Интерлевкин-2 и интерферон са вещества, използвани в биологичното лечение, които може да се определят като оръжията на защитната система, произвеждани и естествено в тялото. Чрез въвеждането им отвън се цели по-добро използване и укрепване на имунната система на пациента. Около 20% от пациентите с разпространено раково заболяване отговарят на това лечение. Прилагането на тези вещества става по програма, определена от лекаря. Поради страничните им ефекти е изключително подходящо да се прилагат много внимателно и в опитни центрове. По време на биологичното лечение пациентът често остава в болницата, за да се проследят страничните ефекти. Тези лечения могат като страничен ефект да причинят мускулна болка, слабост, загуба на концентрация, температура, повръщане и диария. Пациентите обикновено се чувстват много уморени. При някои се наблюдава лющене на кожата. Тези проблеми могат да бъдат много сериозни, но след приключване на лечението ефектите изчезват.

Химиотерапия: Химиотерапията е употреба на лекарства за унищожаване на раковите клетки. Въпреки че е ефективна при много други ракови заболявания, при бъбречния рак действието ѝ е много ограничено. Въпреки това изследователите изпробват нови лекарства и комбинации от лекарства. Страничните ефекти на химиотерапията зависят от прилаганите лекарства. Обикновено раковите лекарства засягат бързо делящите се кръвни клетки и предизвикват косопад. В резултат пациентите губят устойчивост към заболявания и енергия.

Хормонално лечение: С хормони се прави опит да се контролира растежът на клетките. Хормоналното лечение се използва при напреднали стадии на бъбречен рак. Прогестеронът е най-често използваният хормон при бъбречния рак. Често се използва като „палиативно лечение“ за временно облекчаване на оплакванията. Днес вече не се приема като лечебно средство. Страничните ефекти обикновено са средно изразени. Лекарствата, съдържащи прогестерон, могат да причинят промени в теглото. Предизвикват изпотяване и загуба на вода. Когато лечението се прекрати, страничните ефекти изчезват.

Как се извършва проследяване на пациента?

Проследяването на пациентите с бъбречен рак след лечението е много важно. Пациентите се наблюдават през интервали, определени от лекаря, чрез физикален преглед, рентгенова снимка на белите дробове и лабораторни изследвания. Когато е необходимо, лекарят може да назначи и ултразвук, компютърна томография или други изследвания. Пациентите трябва да се обърнат незабавно към лекар, ако срещнат проблем, различен от описаните. След радикална нефректомия пациентите трябва да се проследяват редовно на всеки 3-6 месеца. Трябва да се оценява дали има някакво влошаване на заболяването. Съществуват фактори, които влияят на прогнозата (хода на заболяването) и на това какво лечение трябва да се приложи.

Тумор на пикочния мехур

Той е един от раковете. Туморите, произлизащи от уроепителия – епитела, който покрива пикочните пътища от бъбреците до пикочния мехур, се наричат тумори на пикочния мехур.

Причина за образуване на тумор на пикочния мехур

Най-важната причина за образуването му е тютюнопушенето. Някои химични вещества в цигарения дим, различни от никотина, се извеждат с урината и затова имат вредно въздействие върху уроепитела, което наричаме канцерогенеза. Това са най-класическите, например авило бифенил. По същия начин стотици химични вещества, когато имат продължителен контакт с уроепитела, предизвикват нарушения в този епител. Тютюнопушенето е рисков фактор. Туморът на пикочния мехур може да се появи и при хора, които не пушат. Не е задължително туморът да се появи при пушачите. Но при пушачите рискът е много по-висок.

Най-често засегнатата възрастова група и пол

Обикновено не се среща в млада възраст. Вероятността е много ниска, но от определена възраст нататък рискът се увеличава. При мъжете се среща няколко пъти по-често, отколкото при жените. Основната причина преди е била, че мъжете пушат повече. Но с нарастването на тютюнопушенето при жените честотата при тях постепенно се увеличава.

По-рискови групи

Всъщност туморите на пикочния мехур не са свързани с определена група заболявания. Могат да се появят при всякакви хора. Особено при пушачите… Рискови са поради замърсяването на въздуха, изпускателните газове и химичните продукти.

Влияние на генетичните фактори

Не е заболяване, което се предава наследствено от баща на син, както всеки разбира. Но от гледна точка на генетичните фактори дефицитите в туморните супресорни гени ускоряват развитието на тези тумори. И те водят до по-агресивното им протичане. От тази гледна точка не е възможно да се направи обобщение.

Значението на повтарящите се инфекции на пикочните пътища при туморите на пикочния мехур

Класически трябва да отговоря с „Не“, но за да не въвеждам в заблуда, ще кажа: при 90% няма такава връзка. Но при хора с много чести рецидивиращи уринарни инфекции могат да се развият ракове, наречени плоскоклетъчен карцином. Но това могат да бъдат пациенти, които дълго време са имали камъни в пикочния мехур и не са се контролирали, пациенти без грижа, без лечение. Но епизодичните цистити, които могат да се появят няколко пъти годишно, не причиняват тумор на пикочния мехур. Има и шистозомиаза – заболяване, по-често срещано в Египет, което се предава чрез обикновени води и реки и се установява в пикочните мехури. Във връзка с това циститите са много чести.

Симптоми
Най-важният симптом е кръв в урината. Обикновено тя може да се види с просто око. Понякога може да се открие и при обичайните изследвания, при анализите на урината. Тук има трудност: кървенето може бързо да премине. Пациентът може да не го приеме сериозно и да каже: „Кръвта ми спря.“ По-късно, след 6 месеца или година, може да се повтори. Отново продължава един ден или половин ден. Междувременно, ако оплаквания като цистит, често уриниране и парене при уриниране засегнат мускулите на пикочния мехур, може да се появи тумор. Ако не се вземат предвид, могат да доведат до лоши резултати.

Поява на кръв

Може да се появи на всеки етап. Може да се появи при ранни стадии, а също и при напреднали. Появата на кръв е най-важният симптом.

Контроли

Тъй като препоръчваме ежегоден преглед на простатата, ако през този период няма симптоми като кръв в урината, 1-2 пъти годишно анализ на урината ще бъде достатъчен. Препоръчвам ежегоден ултразвук на отделителната система. Ултразвукът може да открие и малки тумори. С напредъка в радиологията ултразвукът открива предимно тумори, по-големи от 3 см. Но при съмнителни случаи или при случаи с риск от пропускане, когато има кръв в урината, а ултразвукът не може да даде картина, най-точният и надежден диагностичен метод е т.нар. „цистоскопия“ – пълнене на пикочния мехур с вода и разглеждане на вътрешните повърхности на мехура с осветен инструмент.

Лечение на туморите на пикочния мехур

При първоначалната диагноза и за извършване на биопсия се прави хирургична намеса, наречена ТУР (трансуретрална резекция): през уретрата в пениса в пикочния мехур се вкарва инструмент и ендоскопски се отстранява туморът, който се изпраща за патологично изследване. Това ни дава информация за т.нар. стадий на тумора – колко дълбоко е навлязъл в слоевете на мехура и колко агресивен е. Тази информация е достатъчна за начало. При повърхностни тумори на пикочния мехур, които не са навлезли в мускулната тъкан на мехура, е достатъчно вземане на проба чрез ТУР. След това, за предотвратяване на рецидив, в някои случаи прилагаме лекарства директно в мехура. Ако при взетата проба туморът е навлязъл в мускулната тъкан на мехура, тогава терапевтичните възможности се разделят на две. Най-ефективната възможност е хирургичната. Има открита операция за пълно премахване на пикочния мехур, която е ефективна в 85% от случаите при тумори, които не са навлезли много дълбоко в мускулния слой на мехура. След нея се прилага т.нар. уринарна диверсия – метод, който използваме за насочване на урината, когато няма пикочен мехур. Тук се взима част от тънките черва с дължина 15-20 см, наречена „илеостома“; единият ѝ край се свързва с уретера, а другият – с кожата, като отвън се поставя торбичка. Тази система се нарича уринарен кондуит. При подходящите случаи е възможен и друг метод: създаване на нов пикочен мехур (ортотопичен) чрез използване на по-голямо количество тънко черво. Освен това при някои случаи радиотерапията, комбинирана с химиотерапия, е метод, който действа при лечението на туморите на пикочния мехур.

Тумори на пикочния мехур след лечение

Повърхностните тумори на пикочния мехур, т.е. туморите, намиращи се в мускулната тъкан на мехура, имат в рамките на 5 години риск от рецидив 70%, пропорционално на стадия и степента на диференциация на тумора. С определени лекарствени приложения – химиотерапия или т.нар. имунотерапия – вътре в мехура, веднъж седмично в продължение на 6 или 8 седмици, процентът 70 се намалява до около 30%. В най-повърхностния слой на мехура и при тумори с нисък риск рискът от рецидив е около 5%. При тях не прилагаме това лекарствено приложение. При тумори, навлезли малко по-дълбоко, е 50%. Тук има както рецидив, така и вероятност за засягане на мускулите. Процентът на операциите за премахване на мехура е 50%. Задължително трябва да са под контрол. При повърхностни тумори и инвазивни тумори с засягане на мускулите извършваме цистектомия. Премахваме мехура и след това, за да контролираме не вътрешността на мехура, а горната отделителна система, извършваме поне веднъж годишно рентгенова снимка, на всеки 3 месеца ултразвук и кръвни изследвания. При повърхностни тумори на пикочния мехур контролите се провеждат през първата година на всеки 3 месеца, през втората година на всеки 6 месеца, след това веднъж годишно. Обикновено контролът продължава цял живот, но първите 5 години са много важни.

Ранна диагноза

При ранна диагноза повърхностните тумори се излекуват напълно в 85-90% от случаите.

Тумор на пикочния мехур в света и в Турция

След ракове на белите дробове, стомашно-чревния тракт и простатата следват туморите на пикочния мехур. В Турция и в света те са сред първите 5. Тези проценти ще намаляват, докато намалява тютюнопушенето.

Хранене и начин на живот за предотвратяване на рак на пикочния мехур

Ако не се брои тютюнопушенето, не е необходима промяна в начина на живот. Много е важно да се консумират прясна зеленчукова и плодова храна. Необходимо е да се приема витамин C. Тъй като няма възможност да се избегне замърсяването на околната среда, причинено от индустрията, в момента такава възможност няма.