Болести, Свързани С Камъни

Камъни в пикочните пътища

Всеки, който е преживял заболяване с камъни и пясък в пикочните пътища, знае колко болезнен може да бъде този период. До 1980-те години камъните в пикочните пътища са представлявали важен здравен проблем. Голяма част от пациентите са подлагани на хирургични операции и са загубвали бъбреци. Технологичното развитие е превърнало това заболяване в здравен проблем, който вече не е основен. Важно е лечението и проследяването на камъните в пикочните пътища да се извършват от уролози.

Как се образуват камъните в бъбреците?

До днес научните изследвания са предоставили достатъчно данни за химичната и физичната структура на камъните, но въпреки всички напредъци в технологиите причината все още не е напълно изяснена. Причина за бъбречните камъни е нарушаване на баланса на солите и минералите, които обикновено се намират в урината. Камъните се образуват, когато много малки кристали, възникнали в бъбрека, се събират и се свързват един с друг. За да се образуват тези малки кристални частици, е необходимо веществата, от които са изградени камъните, да присъстват в урината в достатъчно количество и да се утаят. По същество бъбречният камък се образува, когато кристали, утаени в урината, се прикрепят към вътрешната повърхност на бъбрека и се натрупват. Нормално в урината има вещества, наречени инхибитори, които предотвратяват тази кристализация и утаяване. Тези инхибитори може да не присъстват в достатъчно количество при всеки човек, което води до образуване на камъни. Друга причина е киселинният или алкалният характер на урината. Ако образуваните кристали и пясък са достатъчно малки, те се отделят, без да се задържат в пикочните пътища и без да причинят някакъв проблем. Бъбречните камъни по химичен състав са изградени от съчетание на много вещества. Най-често срещаният вид камък съдържа калций в комбинация с фосфат или оксалат. Тези вещества непременно се съдържат в обичайната дневна храна на човека. Освен тях съществуват и други вещества, които образуват камъни (пикочнокисели, цистинови и инфекциозни камъни и др.). Камъните, образувани и нараснали в бъбречните кухини, могат да останат там и да продължат да растат, или могат да напуснат бъбрека и да навлязат в пикочния канал (уретера). В този канал има 3 физиологични стеснявания; в зависимост от размера си камъните могат да се заклинят в тези стеснявания или да попаднат в пикочния мехур. Камъните под 0.5 cm се отделят сами в 90% от случаите; камъните над 0.5 cm трудно преминават през пикочния канал и да се отделят.

При кого се образуват камъни?

Бъбречните камъни се образуват при мъжете 3 пъти по-често, отколкото при жените. Пациентите с бъбречен камък имат риск от образуване на друг камък в рамките на 5 години от 50%. Храненето е важно за образуването на камъни. Смята се, че увеличаването на заболяването с камъни в света се дължи на хранене, богато на протеини и въглехидрати и бедно на фибри. Тези, които се хранят с храни, богати на животински протеин, отделят с урината повече калций от нормалното, количеството на цитратите в урината намалява, а това увеличава образуването на камъни. Количеството приета вода е важно: колкото по-голямо е то, толкова по-нисък е рискът от образуване на камъни. Освен това приеманите храни и напитки също оказват важно влияние върху образуването на камъни; някои храни водят до образуване на камъни, а също така допринасят и за нарастването на вече съществуващите камъни. Съществуват и други важни фактори, които причиняват образуване на камъни. Отговорът на въпроса при кого и защо се образуват камъни е доста сложен. При съчетание на много фактори някои химични вещества в урината се увеличават и особено при намаляване на количеството урина тези вещества се утаяват, като образуват малки кристали. След като се формират, тези кристали бързо се свързват и образуват камъни. В това отношение най-важният фактор е приеманото количество течност. Ако хората с предразположение към образуване на камъни не пият достатъчно вода (поне 2-3 lt на ден), количеството урина ще намалее, урината ще стане по-концентрирана и веществата в нея ще се утаяват по-лесно и по-често, като се образуват камъни. Обратно, при хората, които приемат достатъчно течност и отделят урина, тези вещества ще се отделят, без да се утаят, и рискът от образуване на камъни ще намалее. Освен приема на течности диетата, инфекциите на пикочните пътища, заболяванията и други фактори също играят важна роля при образуването на камъни.

Други фактори:

• Наличие на камъни при други членове на семейството,
• Възраст между 20 и 40 години,
• Камъни, съдържащи брушит,
• Анатомични нарушения,
• Хиперпаратиреоидизъм, бъбречна тубулна ацидоза, саркоидоза,
• Употреба на диуретични, антиацидни и тиреоидни лекарства, употреба на калций и витамини D и C
• Наличие само на един бъбрек,
• Малко количество фибри, голямо количество консумирано месо,
• Недостатъчен прием на течности,
• Работа на горещи или студени места,
• Заседнал начин на живот или прикованост на легло,
• Извършена операция илеостомия поради болестта на Крон,

Какви са симптомите на заболяването с камъни?

• Много силни, раздиращи болки, особено в страничните области
• Гадене и повръщане заедно с болката
• Кървене в урината
• Често повтарящи се инфекции на пикочните пътища
• Наличие на заболяване с камъни в семейството
• При деца: коремна болка, липса на апетит, инфекции на пикочните пътища

Най-важният симптом на камъните в бъбреците е болка в страничната област с различна интензивност. Болката е обикновено много силна, като от нож. Особено когато камъни, които са излезли от бъбрека и навлизат в пикочния канал (уретера), се придвижват по този канал, може да се развие много силна болка, която пречи дори на ежедневните дейности. Причината за тези болки е, че камъните блокират пикочния канал, спират тока на урината и повишават налягането в бъбрека. Интензивността на болката може да се променя във времето. Болките, които обикновено възникват в дясната или лявата област на кръста, могат да се разпространят към долната част на корема или към слабините, в зависимост от местоположението на камъка (пикочен канал, пикочен мехур и др.). Освен болката важен симптом е и прясното кървене в урината, особено когато е съпътствано от болка. Възможно е към болката да се присъединят усещане за гадене и понякога повръщане. Камъните могат често да бъдат и причина за инфекция в пикочните пътища.

Как се поставя диагнозата?

При диагностиката оплакванията на пациента са насочващи, но при установяването на камъните най-често прилаганият днес метод на изследване е ултразвукът. Този прост и практичен метод, който не създава трудности за пациентите, позволява откриването на повечето камъни в пикочните пътища. Понякога оплакванията на пациентите могат да бъдат под формата на коремна болка, стомашна болка или болка в слабините, което може да се обърка с други заболявания. При диференциалната диагноза на всички коремни болки трябва да се имат предвид камъните в пикочните пътища. Когато е необходимо, с рентгенова снимка на бъбреците с контрастно вещество (IVP) могат да се видят камъните и кухините на пикочните пътища. През последните години спиралната томография, която също е практичен, бърз и комфортен метод, позволява много лесно да се диагностицират всички камъни. Също така е необходимо да се направи изследване на урината, за да се оценят кристалите, кръвоизливът и инфекцията в урината.

Какви са методите на лечение?
Значителна част от камъните (особено с диаметър под 0.5 cm) излизат сами. Планът за лечение се променя в зависимост от местоположението на камъните (бъбрек, пикочен канал, пикочен мехур), от броя или диаметъра им. До неотдавна се прилагаха широко открити операции, но благодарение на технологичното развитие, наред с процедурата за раздробяване на камъни, навлязоха съвременни закрити операции (без каквато и да е инцизия в тялото на пациента) и лечението на камъните стана по-лесно, като вече не е трудно за пациентите. Пациентите остават в болницата за по-кратко време и бързо се връщат към ежедневните си дейности.

Метод на раздробяване на камъни (ESWL)

ESWL е една от най-големите новости в медицината. До последните 25 години камъните, независимо от размера им, се лекуваха с открита операция. През 1980 г. е започнало първото приложение и днес той е утвърден като най-лесният и най-малко инвазивен метод за лечение на камъни. Разрушаване на камъка чрез превръщане на звукови вълни, получени от източник извън тялото, в ударни вълни, които се насочват към камъка.

Уреторскопия

Пикочния канал (уретера), който се намира между бъбрека и пикочния мехур, можем да разделим на 3 части. Камъните, останали в горната част на уретера, обикновено се раздробяват с ESWL и само рядко изискват друга хирургична намеса. При лечението на камъните в средната и особено в долната част на уретера ефективността на раздробяване с ESWL е ниска. Почти всички камъни, заклинени на тези места, могат да бъдат лекувани с ендоскопски методи. Без каквато и да е инцизия, под обща или локална анестезия, през пикочния мехур се навлиза в пикочния канал с тънък фиберскопски или метален специален уред (уреторскоп) и се определя местоположението на камъка. След това, ако камъкът е малък, той се хваща със специален инструмент и се извлича; ако камъкът е голям, той се разрушава с ударни вълни или лазер и фрагментите се извеждат навън.

Перкутанна хирургия на камъни

Преди навлизането на съвременните методи камъните, намиращи се в бъбреците, се отстраняваха чрез открити операции. Благодарение на технологичното развитие и съвременните подходи днес само много малка част от бъбречните камъни (1%) се отстраняват чрез открита операция. При повечето камъни, които не могат да бъдат лекувани с раздробяване или които, макар и раздробени, имат голяма обща тежест и изискват многократни ESWL сесии (резистентни към ESWL), лечението се извършва без открита операция, като се въвежда ендоскоп през един единствен канал в бъбрека (по закрит път). По време на тази процедура, наричана още хирургично лечение на камъни по перкутанен път, през малък отвор, направен в кожата, се навлиза в бъбрека, камъните вътре могат да се видят с просто око, а броят и размерите им могат ясно да се оценят.

Открити операции:

С навлизането на описаните по-горе съвременни, практични методи, които причиняват много малко вреда на пациента, днес открити хирургични интервенции (чрез разрез в тялото) са необходими при много малка част (1%) от камъните в пикочните пътища. В центровете с технически оборудване и опит такива интервенции практически вече са изоставени. Този метод се предпочита при пациенти, при които камъкът е с много голям диаметър и запълва почти всички кухини на бъбрека.

Какво трябва да правят пациентите с камъни?

• Задължително да се приема всеки ден достатъчно течност (2-3 lt, 10-15 чаши)
• При често повтарящо се заболяване с камъни – регулиране на храненето
• Достатъчно подвижен живот (редовни разходки, упражнения)
• Осигуряване на живот, далеч от стреса
• Повторение на анализ на урината и ултразвуково изследване на всеки 6 месеца
• Изследване на кръвни и урински проби с цел изясняване на причините за образуване на камъни в организма и започване на необходимото лечение
• Предприемане на необходимите мерки, за да не нараснат съществуващите камъни, и почистване на камъните по подходящи методи
• Съхраняване на излезлите камъни за анализ и обръщане към опитни центрове, занимаващи се с този проблем, за изследване

Приложения на холмиевия лазер: При лечението на урологичните заболявания, особено на заболяванията с камъни, холмиевият лазер се използва често.

Области на приложение на холмиевия лазер:

• Преди всичко лечение на камъни в бъбреците, уретера и пикочния мехур,
• Стесняване на горните пикочни пътища (уретера),
• Стесняване на долните пикочни пътища (уретрата),
• Тумори на пикочните пътища,
• Успешно се използва при лечение на повърхностни лезии на външните полови органи

Закрити операции за бъбречни камъни

Особено за бъбречни камъни над 2 cm се използва методът, наречен ПЕРКУТАННА ЛИТОТРИПСИЯ или PNL: при това лечение бъбречният камък се достига с игла, навлиза се в бъбрека по този път, след което той се разширява до дебелина на тънък пръст, а през поставената тръба камъните се разрушават със специални инструменти и се извеждат. Пациентът остава в болницата 2-3 дни и веднага след това може да се върне към работата си. Закритите операции, извършвани с лазер и много по-тънки, новоразработени инструменти, се наричат MINIPNL.