История На Нуклеарната Медицина И Общи Области На Използване

Нуклеарната медицина, в най-простото определение, е използването на радиоактивни вещества при диагностиката и лечението на заболявания. Към момента в нашата страна в отделенията по нуклеарна медицина на университетите, в държавните и осигурителните болници в големите градове и в някои частни центрове се извършва функционално изобразяване (визуализиране на функцията) при почти всички заболявания, засягащи всяка органна система. Диагностичните изследвания, извършвани в тези центрове, представляват сцинтиграфско изобразяване на щитовидната жлеза, костите, сърцето, бъбреците и на много други органи и заболявания, а наред с това се провежда и лечение на някои тумори и възпалителни заболявания, преди всичко на заболявания на щитовидната жлеза.
Историята на нуклеарната медицина води началото си от началото на 1800-те години, когато английският химик Джон Далтън издига атомната теория, през 1895 г., когато германецът Вилхелм Конрад Рьонтген открива рентгеновите лъчи, и през 1928 г. в Америка, когато Ърнест Лоурънс създава циклотрона. Най-важната стъпка в развитието на нуклеарната медицина е откриването на изкуствената радиоактивност от Мария Кюри през 1934 г. Но много историци посочват като истинско начало на нуклеарната медицина 40-те години на XX век, когато радиоактивният йод започва да се използва при лечение на токсична гуша. Понастоящем технецият, най-често използваното радиоактивно вещество при изобразяване в нуклеарната медицина, е получен изкуствено през 1937 г.

Често използвани терминологични понятия в нуклеарната медицина

Сцинтиграфия: Наименование, дадено на процедурата, извършвана в нуклеарната медицина,

Радиофармацевтици: В нуклеарната медицина така се наричат вещества, състоящи се от много ниски количества радиоактивност и свързани с тях химични лекарства, които могат да се прилагат на пациентите по различни начини (инжекционно или през устата).

Планарен метод: Когато снимките в нуклеарната медицина се правят в една равнина и в 2 направления, се нарича „планарен метод“.

SPECT: Изображения се получават по дъга от 180 или 360 градуса около органа, който ще бъде заснет. След заснемането с помощта на компютър суровите изображения се обработват. При този метод заснетите органи се изследват тридименсионално.

PET: Тук използваното радиоактивно излъчване представлява позитронно излъчващи лъчи. Останалите му части са като при SPECT.

Области на приложение на нуклеарната медицина

• Неврологични приложения
• Ендокринологични приложения
• Онкологични приложения
• Лечение на болка от раковите кости
• Ортопедични приложения
• Костни инфекции
• Бъбречни приложения
• Сърдечни приложения
• Проследяване на пациенти след бъбречни трансплантации
• Белодробни приложения
• Диагностика на белодробна емболия (съсирване на кръвта в белите дробове)

Други приложения

• Заболявания на гушата
• Различни заболявания на хранопровода и стомаха
• Заболявания на жлъчния мехур
• Чревни кръвоизливи
• Съмнение за скрита инфекция
• Изследване на лимфните съдове
• Изследване на сълзоотводните пътища
• Изследване на функциите на слюнчените жлези
• Изобразяване на различни тумори с помощта на различни радиофармацевтици
• Издирване на скрити инфекции в организма