Коронарна ангиография

Коронарната ангиография е метод за образно изследване на съдовете, които хранят сърцето. Извършва се в катетеризационна зала. В коронарните артерии се въвежда видимо на рентген контрастно вещество, което позволява да се наблюдава анатомията на сърдечните съдове.

Защо се извършва? (Какви оплаквания трябва да има човек, за да се извърши?)

Извършва се, когато се предполага, че коронарните артерии не кръвоснабдяват достатъчно сърдечния мускул и има доказателства за това. Това е уникален диагностичен метод, използван за планиране на диагнозата и лечението при пациенти с болка в гърдите при усилие и абнормен резултат от проведения поради това тест с натоварване, при продължителни болки в гърдите, които напоследък се засилват или започват да се появяват дори в покой, както и при внезапен инфаркт.

Кога се извършва?

Ангиографията може да се извърши почти по всяко време; за елективна, т.е. планова ангиография, пациентът трябва да е гладен 6 часа. При спешни случаи се извършва във възможно най-кратък срок след вземане на необходимите мерки.

Рискова ли е процедурата? Какви са рисковете?

Ангиографията е инвазивна процедура и затова не е напълно без рискове. Най-сериозните рискове са смърт, инсулт и възможност за инфаркт по време на ангиографията, но общо тези рискове са под 1 на 1000. Други, по-чести рискове са:

• алергия към използваното контрастно вещество,

• усложнения в съда на мястото на достъп (като хематом, фистула между артерията и вената или аневризма, т.е. издуване на съдовата стена).

• Рядко при някои пациенти – остра бъбречна недостатъчност, също свързана с използваното контрастно вещество.

Вредно ли е облъчването по време на ангиографията?

По време на ангиографията, докато контрастното вещество преминава през съда, се правят рентгенови снимки с продължителност 2-3 секунди и се получават средно 6-7 изображения; полученото при това количество радиация не е вредно за здравето.

За какво трябва да се внимава при подготовката за ангиография?

Някои лекарства трябва да бъдат спрени преди ангиографията. Пациентът ще бъде информиран за това от своя лекар. Освен това при плановите случаи е необходимо 6-часово гладуване. В останалото не е нужна специална подготовка, освен ако лекуващият лекар не е посочил друго.

През кои части на тялото се извършва ангиографията?

Най-често се извършва през артерията в слабинната област, наречена бедрена артерия, и през артерията на китката, наречена радиална артерия. По-рядко, ако тези два съда не са подходящи, може да се извърши през артерията от вътрешната страна на лакътя, наречена брахиална артерия.

Болезнена ли е процедурата?

Процедурата се извършва под местна упойка. Въпреки че зависи от болковия праг на човека, обикновено не се усеща повече болка от убождането с иглата при поставяне на местната упойка.

Вредно ли е веществото, използвано по време на ангиографията?

Рядко може да предизвика алергия. Освен това при някои рискови пациенти (с известна бъбречна недостатъчност или риск от такава, диабетици, приемащи определени лекарства) може да причини бъбречна недостатъчност.

По-здравословно ли е да се извърши през слабините или през ръката?

Това зависи от физическите особености на човека. Ако пациентът има известни запушвания на съдовете на корема и краката, и особено при хора с наднормено тегло в областта на слабините и корема, ангиографията през ръката е по-подходяща за намаляване на усложненията. От друга страна, при хора с тънка китка и съответно тънка артерия на китката, например при дребни, слаби жени, ангиографията през слабинната артерия ще бъде по-лесна и по-безопасна както за пациента, така и за извършващия я лекар.

Какви са разликите, предимствата и недостатъците на ангиографията през ръката и през слабините?

След достигане на коронарните артерии няма разлика между двата достъпа по отношение на получените изображения и тяхната интерпретация. Но в съседство с артерията, използвана при ангиографията през китката (радиалната артерия), няма вени и нерви. Освен това, тъй като тази артерия е разположена по-повърхностно, контролът на кървенето след ангиографията се постига по-лесно, отколкото при слабинната артерия. Накратко, усложненията, свързани с мястото на достъп (кървене, подуване), при ангиографията през китката са почти несъществуващи. От друга страна, артерията на китката е по-тънка от слабинната и е по-склонна към свиване по време на процедурата, наречено спазъм. Това може да попречи на достигането до коронарните артерии по този път, особено при хора с по-слабо телосложение.

Какво усеща пациентът по време на ангиографията? Извършва ли се под обща анестезия?

Обикновено се извършва под местна упойка. Освен леко парене при инжектиране на местния анестетик, не се усеща друга болка. Може да се усети сърцебиене поради ритъмни нарушения, докато катетърът е в коронарната артерия или в сърцето. Рядко контрастното вещество може да предизвика гадене и повръщане. Затова елективните (планови) ангиографии се извършват след 6 часа гладуване. Въведените в сърдечната кухина 20-30 ml контрастно вещество за оценка на сърдечното съкращение обикновено предизвикват временно усещане за топлина в гърдите и лицето (продължаващо около 20-30 секунди).

Каква информация се получава чрез ангиографията?

При образното изследване на коронарните артерии се получава информация за големината и диаметъра на съдовете, дали има стеснение и ако има – колко е изразено, къде се намира, каква е дължината му, дали има калцификация в стеснението, дали в съда има тромб и дали съдът е прав или извит. Коронарната ангиография е изцяло диагностичен метод. Според резултата се планира лечението (медикаментозно лечение, балон, стент, байпас).

При запушен съд извършва ли се ангиопластика?

При заболяванията на коронарните артерии има стеснения на съдовете с различна степен или пълни запушвания. Решението за ангиопластика, т.е. отваряне на коронарните артерии с балон и/или стент, се взема според местоположението и степента на стеснението или запушването, диаметъра на съда и дължината на стеснението. Особено при внезапен инфаркт, след ангиографията, извършена в първите минути и часове, запушеният съд обикновено може да бъде отворен с ангиопластика.

Как се извършва ангиопластиката?

Ако установеното с ангиографията стеснение или запушване е подходящо за отваряне с ангиопластика, през катетъра, поставен на входа на коронарната артерия, се придвижва водач, който преминава през стеснението в съда. В зависимост от решението на лекаря според особеностите на съда стеснението може първо да се разшири с балон и след това да се постави стент, или стентът може да се постави директно, без балон.

Какво е стент? За какво се използва? Какви са особеностите му?

Когато в стеснения участък на съда се приложи балон, плаката, причиняваща стеснението, се притиска към стената на съда. За да не стеснява тази плака отново съда, се използват стентове – те могат да се опишат като метална решетка, поставена отвътре към стената на съда, която притиска плаката към нея. Въпреки че технологиите за стентове днес бързо се променят, стентовете могат грубо да се разделят на два вида: стентове, излъчващи лекарство (медикаментозни стентове), и стентове без лекарство (обикновени стентове). Най-важният недостатък на обикновените стентове е необходимостта от повторна интервенция в рамките на 6 до 8 месеца поради повторно стесняване на поставения стент. При медикаментозните стентове този риск е по-малък (под 10%). Това не означава, че медикаментозният стент е правилният избор за всеки пациент. Изборът между обикновен и медикаментозен стент се прави от лекаря според особеностите на пациента (например наличие на диабет или предходно повторно стесняване на поставен стент) и особеностите на съда, в който се поставя стентът (според отговорите на въпроси като: малък ли е диаметърът на съда, дълго ли е стеснението).

Колко време е необходима почивка след ангиографията (в болницата и у дома)?

След ангиография през слабинната артерия пациентът трябва да лежи на легло 4-6 часа за контрол на кървенето. След това, ако под контрола на лекаря няма проблем в слабинната област, пациентът се раздвижва и се изписва след 1-2 часа наблюдение в болницата. При ангиография през китката пациентът може да се раздвижи веднага след процедурата и също да бъде изписан след 1-2 часа наблюдение. У дома, ако лекуващият лекар не е посочил нещо специално, човек може да се върне към нормалния си живот на следващия ден.

За какво трябва да внимава човек след ангиографията?

След ангиография през слабините не се препоръчват дълги пътувания и вдигане на тежки предмети в продължение на 1-2 дни. Също така след ангиография през китката не се препоръчва вдигане на тежести в продължение на няколко дни.

Има ли болка?

Обикновено след ангиографията не се очаква болка на мястото на достъп. Възможно е обаче да се усети лека болка.

В какви случаи трябва незабавно да се потърси лекар?

• Кървене на мястото на достъп,

• Подуване,

• Синина, обхващаща голяма площ, или силна болка,

• Признаци на спадане на кръвното налягане: в тези случаи е правилно да се обърнете към болницата и да бъдете прегледани от лекар.

Нашият екип от специалисти ще ви даде подробна информация за ангиографията. Попълнете формуляра сега