Детска Урология

Звеното по детска урология проследява вродените урологични проблеми на децата, които се развиват в утробата на майката преди раждането, а в ранния период след раждането се лекуват продължаващите при тези деца проблеми и важни урологични заболявания от детска възраст.

• Фимоза (сужаване на края на препуциума, което налага обрязване)
• Хипоспадия (т.нар. „пророческо обрязване“: уринарният отвор е разположен по-долу, вместо в края на пениса)
• Неспуснат тестис (тестисите не се намират в скротума при раждането)
• Наличие на хидроцеле (вродено натрупване на вода) или подуване в един или два тестиса.
• UPJ стеноза (стеснение в края на канала, свързващ бъбрека с пикочния мехур)
• VUR (връщане на урината от пикочния мехур към бъбрека)
• PUV (мембрана в пикочния канал на изхода от пикочния мехур)
• Вродени нарушения на уринирането (най-често при деца, родени с подуване в областта на кръста, като менингоцеле, менингомиелоцеле и др.)
• Вродени бъбречни проблеми (недоразвитие на бъбреците на нормалното им място, вродено голям или малък размер на бъбреците, деформации във формата на бъбреците, вродено стеснение на изхода на бъбрека)
• Непълноценен размер на пениса при раждане или аномална форма на пениса
• Екстрофия на пикочния мехур (вродено развитие на пикочния мехур, отворен навън)

Някои от проблемите, които могат да се развият след раждането и да се лекуват, са посочени по-долу.

• Уролитиаза на пикочните пътища (бъбреци, пикочен канал, пикочен мехур)
• Нарушения на уринирането (неволево отделяне на урина през нощта или денем, неволево изпускане на изпражнения)
• Неврогенен пикочен мехур (нарушения на уринирането и неволево изпускане на урина, които се развиват вследствие на заболявания, засягащи нервите, управляващи пикочния мехур, след травма или заболяване)
• Често повтарящи се инфекции на пикочните пътища (бъбреци, пикочен мехур)
• Торзията на тестиса е спешно състояние, което изисква незабавна намеса, за да се запази тестисът.
• Възпаления на тестиса и епидидима
• Везикоуретерален рефлукс (връщане на урината от пикочния мехур към бъбреците) е най-честата причина за често повтарящи се инфекции и забавяне в развитието при децата.
• Травма.

Често срещани урологични заболявания при децата

Неспуснат тестис

Под термина „неспуснат тестис“ в тесен смисъл се има предвид тестис, който е останал скрит или не може да се опипа. Истинският неспуснат тестис е такъв, който спира по пътя си на спускане в някоя точка, а освен това може да се намира извън нормалния път; това състояние се нарича ектопичен тестис и е рядко. Неспуснатият тестис е сред най-често срещаните вродени генитоуринарни аномалии. Среща се при 3% от доносените деца и при 30% от недоносените. През първите месеци от живота повечето неспуснати тестиси слизат самостоятелно в скротума, но до 1-годишна възраст процентът намалява до около 0,8-1%. Във връзка с неспуснатия тестис съществува незатворен processus vaginalis, който създава условия за образуване на хидроцеле и хернии. При мъжете с анамнеза за неспуснат тестис съществува риск от безплодие и от развитие на рак на тестиса. При пациенти с едностранен неспуснат тестис рискът от безплодие е нисък, докато при тези с анамнеза за двустранен неспуснат тестис безплодието е налице в 50-70% от случаите. Операциите за неспуснат тестис, извършени в ранен период – през първите 6-12 месеца, допринасят положително за фертилитета. При мъжете с неспуснат тестис рискът от рак на тестиса е 5-10 пъти по-висок в сравнение с общата популация. Този процент е по-висок при тестисите, разположени в коремната кухина, отколкото при тези в ингвиналния канал. След операцията няма категорично доказателство, че този риск се намалява; въпреки това, тъй като тестисът може по-лесно да се опипа, евентуален тумор ще бъде диагностициран по-рано и така ще се осигури ранна диагноза. Неспуснат тестис означава, че тестисът е бил задържан по пътя си по време на нормалното спускане. Неспуснатият тестис най-често се опипва в ингвиналната област. Ако двустранно неспуснатите тестиси не се опипват, то те най-често са разположени в коремната кухина и за тях трябва да се направи стимулационен тест. При оценката на неспуснатия тестис се използват различни рентгенологични методи.

Диагноза: Диагнозата „неспуснат тестис“ се основава на физикалния преглед. Ако тестисът не се вижда при ултразвук, КТ или ЯМР, това не гарантира, че тестис липсва, и в такъв случай е необходимо хирургично изследване на съответната област. Ако при двустранно неспуснат тестис е налице хипоспадия или т.нар. амбигюозен гениталий, състоянието може да има заплашителен за живота характер. В такъв случай е необходима ендокринологична оценка.

Лечение: Лечението трябва да започне преди 1-годишна възраст. Хирургичното лечение е златният стандарт, но в някои случаи може да се приложи хормонално лечение. При пациенти, при които се предполага разположение в коремната кухина, може да се направи лапароскопия. Неспуснатият тестис, ако не се лекува, може да доведе до важни проблеми като безплодие, рак на тестиса и торзия на тестиса. Освен това при неспуснат тестис обикновено съществува и херния. По време на операцията хернията също се поправя. Понякога подвижни тестиси, които слизат и се прибират, могат погрешно да бъдат приети за неспуснати. Това разграничаване задължително трябва да се извърши чрез преглед от специалист по урология.

Какво е ретрактилен (срамежлив) тестис?

Това е състояние, при което по време на прегледа тестисите се изместват към ингвиналната област. Обикновено тези тестиси са слезли самостоятелно в скротума, но поради раздразнението на мускулите, които издърпват тестиса нагоре (кремастер), по време на прегледа те могат да се придвижат назад. Особено при студено могат да се изместят нагоре; това не е заболяване и не изисква лечение.

Хидроцеле (воднa херния)

Възниква, когато връзката на коремната серозна мембрана в канала между коремната кухина и скротума остава отворена след раждането. Проявява се с натрупване на течност около единия или двата тестиса, периодично или постоянно. Родителите обикновено идват с оплакването: „тестисът/торбичката на детето е подут“.

В периода на новороденост се наблюдават 2 вида хидроцеле:

• Комуникиращо хидроцеле (свързано хидроцеле) – означава, че коремната мембрана, която слиза в скротума, е напълно отворена,
• При некомуникиращите хидроцеле това означава, че частта от мембраната на страната на коремната кухина се затваря по ненормален начин и перитонеалната течност се задържа в скротума.

След като диагнозата е поставена при внимателен преглед, обикновено се очаква подуването да изчезне и да премине самостоятелно до края на първата година от живота. Ако не се подобри, проблемът се решава с малка операция.

Хипоспадия

Хипоспадията е вродена аномалия. Това е състояние, при което уретралният отвор (meatus) се намира по-долу от мястото, където трябва да бъде. Понякога е разположен близо до края на пениса, понякога на долната страна на пениса в средната му част, а понякога в скротума, където се намират тестисите. Причината за хипоспадията не е напълно известна. Но ролята се играят ниско тегло при раждане, преждевременно раждане, употреба на хормони от майката по време на бременност, въздействие на различни околни фактори и генетични фактори.

Хипоспадията е класифицирана според анатомичната локализация.

• Главичкова (коронарна)
• Субкоронарна
• Дистална пенисна
• Средна част на ствола
• Проксимална пенисна
• Пеноскротална
• Скротална
• Перинеална

Придружаващите хипоспадията други аномалии на пикочната система са следните: уретеропелвична стеноза, тежък рефлукс, бъбречна аплазия, бъбречна ектопия или сливане, хипертрофия на верумонтанума и по-рядко всички аномалии. При тежките форми на хипоспадия задължително трябва да се проведе изследване за интерсекс.

Кордее – Криволичие на пениса

При каквото и да е нарушение на нормалното развитие външният уринарен отвор остава под пениса. Главичката на пениса се сплесква. При ерекция ограничава пениса и води до деформация кордее. Препуциумът е дефектен на вентралната страна толкова, колкото е ширината на лентата кордее. В момента съществуват 3 основни теории, обясняващи причината за криволичението на пениса:

• Ненормално развитие на уретралната плочка,
• Наличие на ненормална фиброзна мезенхимна тъкан в уретралния отвор и
• Несъответствие между кавернозните тела или различен растеж между нормалното дорзално кавернозно тяло и ненормалната вентрална тъкан на кавернозното тяло.

Възраст за операция: Американската педиатрична академия, като съчетава разбирането за психологическото въздействие на генитална хирургия върху децата, техническите аспекти на хирургията при хипоспадия и напредъка в педиатричната анестезия, стигна до извода, че най-подходящото време за хирургия при хипоспадия е между 6 и 12 месеца. Хирургията при хипоспадия, при наличие на достатъчно тъкан от пениса, се счита за валиден днешен стандарт да се извършва около 1-годишна възраст. За корекция на хипоспадия са описани над 200 техники. Преди се прилагаха многоетапни операции, днес лечението вече се извършва на един етап. Предимствата на едноетапните операции са доста значителни: минимален белег, минимален престой в болница, минимална анестезия, минимални разходи, максимален функционален и естетичен резултат, а също и по-нисък процент усложнения. Тъй като при операциите за корекция се използва кожата на препуциума, децата с хипоспадия категорично не трябва да се обрязват.

UPJ стеноза (стеснение в края на канала, свързващ бъбрека с пикочния мехур)

Уретеропелвичната обструкция (запушване) се определя като намаляване на протока на урината от бъбречния таз към уретера. Ако не се коригира, води до прогресиращо увреждане на бъбрека. Може да се среща във всички възрастови групи. Най-често диагнозата се поставя в перинаталния (вътреутробния) период. По-често се среща при мъжете, в съотношение 2:1, и е по-характерна за лявата страна – в 67% от случаите се среща в левия бъбрек.

Причини за възникване

• Причини, произтичащи от стената на уретера: спиране в развитието на мускулите, изграждащи тръбата, и промяна в структурата на колагеновите влакна
• Причини, произтичащи извън уретера: външно стесняване на канала вследствие на натиск от ненормално развит съд отвън
• Тези две причини могат да бъдат или самостоятелни, или съчетани; основната причина обикновено се проявява поради първата.

Признаци/Симптоми: При новородените не дава оплаквания, при децата обаче дава симптоми, а понякога и в по-напреднала възраст може да се появят оплаквания. Могат да се наблюдават забавяне в развитието, затруднено хранене, инфекция на пикочната система, сепсис, бъбречни камъни, болка, кръв в урината. При по-големите деца може да има епизодична болка и свързани с нея гадене и повръщане.

Диагноза: Диагнозата може да се постави при ултразвукови проследявания по време на бременността, при които се открие подуване на бъбрека; след раждането ултразвукът трябва да се направи на 3-ия ден. Въпреки че често се използва при проследяването, ултразвукът сам по себе си не е достатъчен за диагностициране на UPJ стеноза. Чрез ултразвук се визуализират само разширението на бъбречния таз, т.е. хидронефрозата, и структурата и дебелината на бъбречната паренхимна тъкан. Измерва се предно-задният диаметър на таза, но това нито потвърждава диагноза на запушване, нито показва влошаване или подобрение. За поставяне на окончателна диагноза задължително трябва да се използва метод, с който функционално се оценява движението на урината от бъбрека към пикочния канал. Един от класическите методи е интравенозната пиелография, наричана IVP (бъбречна рентгенография с контрастно вещество). При нея се вижда разширеният бъбречен таз, тъй като урината не може да се отдели достатъчно от таза. При IVP в кръвта се въвежда контрастно вещество, видимо на рентгеновите лъчи, и то се филтрира през бъбрека. По време на отделянето на това вещество с урината се правят серийни снимки, с които се оценяват бъбречната функция, системите за събиране на урината в бъбрека, преминаването на контрастното вещество в уретера и пикочния мехур. Дори при установена UPJ стеноза при IVP, за окончателната диагноза трябва да се извърши диуретична DTPA сцинтиграфия (диуретична ренограма). Тя е важна не само за окончателната диагноза, но и за проследяване на възстановяването след операцията. При диуретичната ренограма радиоактивно вещество, въведено във вена, се оценява и измерва отделно функцията и дренажа на двата бъбрека, докато се филтрира от бъбрека. При тази оценка се получава крива на дренаж за дясната и за лявата страна. При кривата при UPJ стеноза няма изпразване и има постоянно нарастваща крива. Тази възходяща крива трябва да се наблюдава при окончателната диагноза на UPJ стеноза. Магнитно-резонансното изследване (ЯМР) има уникално предимство при много бърза оценка на кръвотока в бъбрека, анатомията и отделянето на урина. Особено важно е наличието на малък съд, предизвикващ UPJ стеноза, за определяне на вида операция; ако има пресичащ съд, който причинява или още повече засилва стенозата, успехът на операции, извършвани чрез разрязване отвътре в пикочния канал (ендопиелотомия, вж. по-долу), е нисък.

Лечение: Преди да се даде информация за методите на лечение, трябва да се има предвид, че при деца до 18-месечна възраст състоянието, свързано с лошия отток на урината при UPJ, може да бъде преходно и да се подобри самостоятелно. При стенози и при увреждане на бъбрека, причинено от тази стеноза, хирургичното лечение може да бъде неизбежно и при деца под 18-месечна възраст. Някои бебета или деца при тежка UPJ стеноза, установена в началото, може бързо да се подобрят в рамките на месеците, докато при други не настъпва подобрение или състоянието започва да се влошава. Затова при децата в тази възрастова група е задължително много внимателно проследяване. Семейството трябва да бъде информирано по този въпрос. Проследяването обикновено се извършва чрез периодично ултразвуково измерване на степента на разширението на бъбречния таз (хидронефроза). При пациенти с окончателно установена UPJ стеноза, при които подобрение с течение на времето не се очаква, е необходимо хирургично лечение. Откритите хирургични техники се класифицират в 3 основни групи: клапна (flep) техника, инцизионна техника и Dismembered техника. Класическата операция при UPJ стеноза включва отстраняване на стесненото място на UPJ при открита хирургия и повторно свързване на уретера с бъбречния таз. Тази операция се нарича „Dismembered пиелопластика“; успехът ѝ е около 95%.

В последните години се прилага и пиелопластика чрез лапароскопска техника, която се извършва лапароскопски. При отворената пиелопластика хирургичната процедура е същата, но при този подход не се прави голям хирургичен разрез; операцията се извършва чрез въвеждане в тялото през 3 или 4 малки отвора. Пиелопластиката, извършена с тази техника, се нарича „лапароскопска пиелопластика“. При научните проучвания няма разлика в успеха на операцията между лапароскопската и откритата хирургична техника. Въпреки това при лапароскопските операции съществуват някои предимства в сравнение с откритата хирургия. Друг хирургичен подход, наречен „ендоскопски разрез“ или „ендопиелотомия“, е разрязване на тясната част отвътре с малък режещ инструмент в затворена система, чрез ендоскоп, въведен през пикочния канал. Тъй като това лечение се извършва през пикочния канал, връщането на пациента към ежедневните дейности е доста бързо. Въпреки това съществуват някои фактори, които влияят на успеха на ендопиелотомията и ограничават използването на тази техника. Процедурата може да се извърши през пикочния канал или през бъбрека. Ранните усложнения на пиелопластиката са редки, най-често се наблюдава продължително изтичане на урина; ако то продължи 10-14 дни, се налага поставяне на стент; при температура и болка в страната следва да се помисли за изтичане на урина или да се изключи инфекция. В късния период могат да се появят стеснения, дължащи се на белег, и рецидиви.

Нощно напикаване (Енуреза нокторна)

Какво е нощното напикаване? Колко често се среща?

Може да се определи като неволево уриниране и когато се случва през нощта, се нарича нокturnална енуреза, а когато се случва през деня – диурнална енуреза. Напикаването при децата е сред най-честите проблеми. За диагнозата нокturnална енуреза се търси напикаване повече от два пъти месечно при дете, навършило 5 години. Повечето деца на възраст 2-4 години успяват да задържат урината си както през нощта, така и през деня. Контролът върху уринирането се формира паралелно с развитието на нервната система. В периода на бебешката възраст уринирането е напълно рефлекторно. При 40% от тригодишните деца се наблюдава напикаване, а този процент намалява до 15% на 5-годишна възраст и до 10% на 10-годишна възраст. Нокturnалната енуреза се среща при момчетата с 50% по-често, отколкото при момичетата. При 85% от децата с нокturnална енуреза уринарните навици през деня са нормални и в медицинската им анамнеза няма други отклонения, но при 15% от пациентите има проблеми с уринирането през деня. Съществува „правилото на 15-те“ за енурезата: 15% от петгодишните деца са с мокри легла, 1% от петнадесетгодишните са с мокри легла, 15% имат изпускане на изпражнения, всяка година 15% от децата стават сухи, 15% имат дневни уринарни проблеми, 15% имат начални периоди на сухота.

Колко вида нощно напикаване има и какви са причините?

Нощното напикаване има два вида. Ако детето никога не е било сухо от раждането си, говорим за първичен (първоначален) вид; ако след поне 6 месеца на сухота напикаването започва отново, говорим за вторичен (вторичен) вид напикаване. Голямото мнозинство от децата, които напикават, попадат в групата на първичното напикаване. Понякога към напикаването могат да се присъединят признаци като често и спешно желание за уриниране. Нощното напикаване се изследва, като се разделя според причините на два вида – физиологично и органично. Голяма група от децата, които напикават (90-95%), попадат във физиологичното напикаване; този вид проблеми с напикаването може да се нарече и неорганична енуреза. При тези деца се отбелязва, че през нощта по време на сън те не усещат достатъчно пълнотата на пикочния мехур, капацитетът на мехура е малък, а дълбочината на съня е голяма. През нощта нормално се отделя с около 50% по-малко урина, отколкото през деня. Това се дължи на нощното повишаване на плазмения аргинин-вазопресин. При енуретичните деца има сходно ниво на вазопресин както през деня, така и през нощта, което води до образуване на по-голямо количество урина през нощта. Важното е, че напикаването до голяма степен се основава на генетична предиспозиция. Ако при единия от родителите има анамнеза за напикаване, при детето проблемът се среща в 43% от случаите; ако при двамата – в 77%; ако при никой от тях – в 15%. Проблемът се среща и при пациенти, при които в семейството има анамнеза за напикаване (вуйчо, чичо, леля по майчина и леля по бащина линия). Пациентите с фамилна анамнеза показват сходен ход на заболяването по отношение на времето на възстановяване като своите семейства.

Има ли проблем, свързан със съня?

Фактът, че напикаването се случва по време на сън, поражда въпроса дали не съществува нарушение на съня, което причинява прекалено дълбок сън или пречи на събуждането. Въпреки това проведените проучвания показват, че няма разлика спрямо нормалните деца.

Какви заболявания съпътстват?

При 2-3% от децата с нощно напикаване се откриват проблеми като захарен диабет, бъбречни заболявания и заболявания на пикочния мехур. При 5-10% от случаите към напикаването се присъединяват оплаквания като често и спешно желание за уриниране. Те се определят като „полисимптоматично напикаване“. При тези деца се установяват инфекция на пикочните пътища, бактерии в урината, запек и понякога хранителна алергия. Освен това през последните години се подчертава, че при деца с аденоидна вегетация, известна сред хората като „гениз ети“, се наблюдава висок процент нощно напикаване, а след операцията оплакванията отзвучават.

Психологически проблеми

Като цяло психологическите събития не водят до описания по-рано първичен проблем с напикаването. Поради това при по-голямата част от децата, които напикават, не е необходимо да се търси психичен проблем. Също така не трябва да се забравя, че предубежденията, че „лошите деца напикават“, са неоснователни. Ако напикаването настъпи след психичен проблем, обикновено това е повторното появяване на физиологичното напикаване. При децата с регресия в поведението освен нощното напикаване има и допълнителни признаци като неуспех в училище, страх, и те непременно трябва да бъдат прегледани от детски психиатри.

Как да се подходи

Веднага и с голямо значение трябва да подчертаем, че самото напикаване вреди на тези деца по-малко, отколкото неправилните отношения на семействата и обществото. Най-опасни сред тях са наказателните действия, насочени към половите органи, като например заглавията в новините: „Напикала дъщеря си, накарала я да седне на печката“. Подобни отношения оставят следи върху децата, които ще продължат през целия живот. Не трябва да се забравя, че децата, които напикават, преживяват физиологично забавяне в развитието (подобно на забавяне на прорязването на зъбите или на говора) и основната задача на семейството е да помогне на детето да преодолее този проблем, без да се накърни самочувствието му. Затова децата, които напикават, трябва най-късно на 6-годишна възраст да бъдат оценени от специалист по урология и след извършване на необходимите изследвания да се изготви план за лечение.

Какви изследвания трябва да се направят при децата с нощно напикаване?

За поставяне на диагноза енуреза нокторна и за разграничаването ѝ от по-тежки нарушения на уринирането, пациентът трябва да бъде оценен от специалист уролог. Децата, доведени при лекаря с оплакване от нощно напикаване, трябва да бъдат изследвани за наличие на описаните по-горе органични фактори. За целта трябва да се проучи дали има оплаквания като напикаване през деня, затруднено уриниране, запек, затруднено и спешно уриниране, прекомерно уриниране, травма на главата, изпускане на изпражнения заедно с урината, хъркане и дишане през устата нощем. Според получената информация и резултатите от общия преглед трябва да се направи серия изследвания – от анализ на урината до рентгенови снимки на пикочния мехур. При 97% от децата с нощно напикаване няма физическа причина. Затова подробната анамнеза често дава информация дали напикаването е физиологично. В този момент е важно да се изясни дали при детето, което напикава, има проблем с „малък пикочен мехур“ или с невъзможност да се събуди от съня.

• Подробно събиране на анамнеза и провеждане на разпит
• Водене на дневник за уриниране и изхождане
• Разширен физикален преглед
• Пълният анализ на урината обикновено е достатъчен.

След тези етапи, ако се реши, че заболяването е чисто първичен проблем с нощното напикаване, се преминава към етапа на лечение. Ако специалистът по урология прецени, че случаят е по-сложен и обхватен проблем, се прибягва до напреднали диагностични методи и се прилагат по-подробни изследвания.

Методи на лечение

На децата с нощно напикаване по принцип се препоръчва да се предприемат мерки за лечение, когато достигнат 7-8-годишна възраст. Сред тези мерки на първо място са програми, насочени към това детето или семейството му да се събуждат през нощта. Прилага се програма, при която семейството буди детето през нощта и го води до тоалетната. Тази програма е постигнала 90% успех.

Използване на аларма и медикаментозно лечение

Аларменните устройства са уреди, които се активират веднага щом детето започне да напикава, и така помагат на детето да се събуди и да контролира пикочния мехур. С това лечение при децата се постига подобрение в 70-84% от случаите. В продължение на много години при лечението на напикаването са използвани различни лекарства. Съществува риск от рецидив до 90%. Напикаването е често срещан проблем в детска възраст и е тема, при която продължават неправилните отношения на семействата. На първо място децата, които напикават, трябва да бъдат оценени от детски лекари, които се занимават с проблема, и с участието на семейството да се опита дългосрочен подход на лечение.

Основни принципи

• Ставането през нощта и отиването до тоалетната трябва да се утвърди като цел
• Достъпът до тоалетната трябва да се улеснява
• Трябва да се помогне на детето да поеме отговорност да остане сухо
• През 2-те часа преди лягане трябва да се избягва прекомерният прием на течности
• Напитки, съдържащи кофеин, категорично не трябва да се дават
• Преди да легне в леглото, трябва да се ходи до тоалетната
• Не трябва да се слага пелена за нощта, за да остане детето сухо (тя влияе неблагоприятно върху мотивацията да стане през нощта)
• Детето трябва да участва в сутрешното почистване
• Самочувствието на децата трябва да се подкрепя
• Трябва да се изготвят ръководства, които обясняват на семействата как да се държат
• Дните, в които детето е останало сухо, трябва да се отбелязват на карта
• Децата трябва да бъдат проверявани най-малко веднъж месечно.

Везикоуретерален рефлукс (VUR) (връщане на урината от пикочния мехур към бъбрека)

Това е връщане на урината, намираща се в пикочния мехур, към бъбрека. След като урината се образува в бъбрека, тя се отвежда до пикочния мехур чрез тръбички, наречени уретери. Пикочният мехур съхранява урината и след това тя се извежда навън от тялото чрез уриниране. По време на уринирането нормално урината не се връща към бъбрека; ако се връща назад, това се определя като везикоуретерален рефлукс. Предотвратяващите рефлукса механизми са клапният механизъм flap-valve на входа на уретера в пикочния мехур и динамиката на налягането в мехура и уретера. Точният процент на VUR не е известен. Но при безсимптомни деца приблизителният процент е 0,4-1,8%.

Диагноза: Ултразвуковите находки от урината са нормални при 75% от пациентите с рефлукс. Нормалният ултразвук на урината никога не изключва VUR. При кърмачета с пренатално установена хидронефроза предпочитаният първи избор е ултразвук на пикочния мехур и бъбреците. При бебета с пренатално установена хидронефроза вероятността за откриване на VUR е 16,2%. За окончателна диагноза трябва да се направи миктуционна цистоуретрография (VCUG). Всяко дете под 2-годишна възраст, което е прекарало инфекция на пикочните пътища с висока температура, трябва да бъде оценено с VCUG. При установен рефлукс се планира сцинтиграфия (DMSA).

Лечение: По този въпрос има два основни подхода: консервативен (нехирургичен) и хирургичен.

Затворено (ендоскопско) лечение на връщането на урината: Затворената, т.е. ендоскопската операция за рефлукс, е хирургична намеса, която продължава средно 10 минути и се извършва без никакъв разрез. След приспиване на детето през канала, през който урината се отделя, в пикочния мехур се въвежда осветен инструмент (цистоскоп) и се открива вътрешният пикочен канал, при който има връщане. Под отвора, където вътрешните пикочни канали се отварят в пикочния мехур, се инжектира вещество, съдържащо декстраномер/хиалуронова киселина, с което се стеснява. Декстраномерът/хиалуроновата киселина, която създава издутина в точката, където вътрешният пикочен канал се отваря в пикочния мехур, предотвратява връщането и остава там за цял живот.